Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 03.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В състав в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
Христина Николова
при секретаря Антоанета Луканова………….……………………………… и с участието на прокурора ……....…………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………….съдия Михайлов ………...…в.гр.дело № 9 994...по описа
за 2017 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от И.Б.П., с която обжалва решение № 26 718 от 06.02.2017 г., постановено по гр.д .№ 20 322/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 77 състав, с което съдът е отхвърлил предявените искове. В жалбата се твърди, че с разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗМВР правомощие на Министъра да определя размера на допълнителните възнаграждения по ал.1. Твърди, че именно с такава заповед Министъра е определил размера на възнагражденията, като заповедта е действала от влизането в сила на новия ЗМВР., с оглед разпоредбите на Паргр. 26 и Парагр. 29 от ПЗР. Твърди, че в тази връзка са неотносими цитираните от съда решения, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка. Твърди, че правноирелевантно е твърдението, че в заповедта е определен по-голям размер на тези възнаграждения, в сравнение с други категории лица. Оспорва изводите по отношение на приетото от съда, че 01.11 не е официален празник. Твърди, че съдът е следвало да уважи претенцията в размерите, изчислени от ССЕ. Твърди, че нито съда, нито работодателя може да се позовава на недостатъци на заповедта, които самият работодател е могъл да отстрани. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него да постанови ново, с което да уважи претенциите в размера, в които са предявени, като претендира и разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата М.в.р. оспорва подадената жалба. Твърди, че извода на съда по отношение на труд положен на 01.11 е правилен и законосъобразен. Твърди, че при изписването на заповедта в т.4 е допусната техническа грешка, както и че същата не може да противоречи на нормативен акт от по-висок ранг, какъвто е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното решение, като правилно и законосъобразно и претендира разноски.
С частна жалба И.Б.П. обжалва определение № 112 929 от 09.05.2017 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК. Твърди, че съдът не се е съобразил с действащата към момента на постановяване на решението уредба на чл.78, ал.8 от ГПК, като твърди че след влизане в сила на промяната същата действа веднага, с оглед на това, че не са регламентирани заварени случай. Моли съда да отмени определението и да уважи молбата по чл.248 от ГПК.
Ответникът по частната жалба М.в.р. оспорва същата. Твърди, че определението е правилно и законосъобразно и моли да се потвърди. Алтернативно ако се уважи то да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., както и разноските за експертизата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не
се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 26 718 от
06.02.2017 г., постановено по гр.д .№ 20 322/16 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 77 състав, че съдът е отхвърлил предявените от И.Б.П. против М.в.р. искове е
правно основание чл. 179 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД - за сумата от 5 598.59 лв.,
представляваща неизплатена част от дължимо допълнително възнаграждение за
положен труд на официални празници - на 22.09.2014 г., 01.11.2014 г., 24.12.2014
г., 26.12.2014 г. и на 01.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска - 13.04.2016 г. до окончателното изплащане и сумата от
741.65 лв. - лихва за забава за периода 26.10.2014 г.-12.04.2016 г. и е осъдил И.Б.П.
да заплати на М.в.р. на основание чл. 78 ал.З и ал.8 ГПК направените по делото
разноски в размер на 789.48 лв.
Не
се спори, а се установява и от определение № 112 929 от 09.05.2017 г.,
постановено по същото дело, че съдът е оставил без уважение молбата на ищеца по
чл.248 от ГПК, за изменение на постановеното решение, в частта за разноските.
Не се спори между страните, а се
установява и от приложените по делото доказателства, че за процесния период
същите са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът
е изпълнявал длъжността „Началник на група „ОДЧ“ при ОДМВР-Ловеч“, че работи на
24 часови смени, при сумирано изчисляване на работното време, че положил труд
на 22.09.2014 г., 01.11.2014 г., 24.12.2014 г., 26.12.2014 г. и на 01.01.2015 г.
в размер на 63,5 часа, за което му е изплатено допълнително възнаграждение в
размер на 771.26 лв.
Не се спори, а се установява и от
протокол № 295р - 1709/02.10.2014 г. на ОД на МВР Ловеч, група "Оперативна
дежурна част" за отчитане на отработеното време от 22.00 часа до 06.00
часа, време на разположени и положения труд по време на официални празници в
група "Оперативна дежурна част" на ОД на МВР Ловеч за периода
01.07.2014 г. до 30.09.2014 г. ищецът П. е работил на 22.09.2014 г., от 22.00
до 24.00 часа, т. е. на процесната дата само два часа. В графата положен труд
на официални празници са записани 15,30 часа.
Не
се спори, а се установява и от протокол № 295р - 601/19.01.2015 г. на ОД на МВР
Ловеч, група "Оперативна дежурна част" за отчитане на отработеното
време от 22.00 часа до 06.00 часа, време на разположени и положения труд по
време на официални празници в група "Оперативна дежурна част" на ОД
на МВР Ловеч за периода 01.10.2014г.-31.12.2014 г., ищецът П. е работил на
01.11.2014 г., от 00.00 до 06.00 часа, на 24.12.2014 г., от 00.00 до 06.00 часа
и на 26.12.2014 г. от 22.00 до 24.00 часа. В графата положен труд на официални
празници са записани 32.30 часа.
Не
се спори, а се установява и от протокол № 380р/14.04.2015 г. на ОД на МВР
Ловеч, група "Оперативна дежурна част" за отчитане на отработеното
време от 22.00 часа до 06.00 часа, време на разположени и положения труд по
време на официални празници в група "Оперативна дежурна част" на ОД
на МВР Ловеч за периода 01.01.2015 г.-31.03.2015 г., ищецът П. е работил на
01.01.2015 г. за времето от 22.00 до 24.00 часа В графата положен труд на
официални празници са записани 15.5 часа.
Не
се спори, а се установява и от заповед № 8121з - 791 от 28.10.2014 г.на Министъра
на вътрешните работи, че същият е определил размер на възнагражденията, както
следва: в т.2 е предвидено, че при работа на официални празници на държавните
служители се заплаща допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на
основното месечно възнаграждение. В т.З на цитираната заповед е разпоредено, че
размерът на възнаграждението за положен труд на официални празници се определя,
като основно месечно възнаграждение към датата на полагане труда се разделя на
средномесечния брой работни дни и полученото се умножава по броя на часовете,
отработени на официален празник. А в т.4 на заповедта е вписано, че
възнаграждението се отчита по часове след представяне на протоколи по образец
към Наредба № 821з - 407/11.08.2014 г. за реда за организиране и разпределение
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурството, времето за отдих и почивка на
държавните служители на МВР.
Не
се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че е изготвена и
заповед № 8121з - 40/15.01.2015 г. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР,
с която Министърът на вътрешните работи, е разпоредил друг ред за
допълнителните възнаграждения за положен труд на официални празници, които се
определят, като основното месечно възнаграждение, определено към датата на
полагане на труда се разделят на средномесечния брой работни дни и на числото
осем, като резултата се умножи по две и броя на отработените часове на
официален празник. В същата е записано, че се прилага и за положен труд на
официални празници след 01.07.2014 година. В същата заповед е направено и
изменение на начина на определяне размерите на допълнителните възнаграждения за
полагане на труд през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, за полагане на труд
на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за
тяхното изплащане на държавните служители в МВР. В същата т.4 е изменена, като
е предвидено допълнителното възнаграждение по т.2 да се определя, като
основното месечно възнаграждение, определено към датата на полагане на труда,
се раздели на средномесечния брой работни дни и числото осем, като полученият
резултат се умножава по две и по броя отработени часове на официален празник.
Не
се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 10 515/12.10.2015
г., постановено по адм.д. № 8 888/2015 г. Върховният административен съд е
обявил нищожността на тази заповед в частта и, с която е предвидено, че редът
за изплащане на допълнителното възнаграждение за работа на официален празник се
прилага за труд, положен след 01.07.2014 г., както и е приел, че заповедта,
имаща характеристиките на нормативен административен акт е следвало да бъде
обнародвана в Държавен вестник.
Не
се спори между страните, а се установява и от справка per. №
295р-5837/12.05.2016 г., издадена от директора на ОД МВР Ловеч, че за положения
от ищеца труд по време на официални празници са му изплатени следните
възнаграждения - за 22.09.2014 г. - за 15,3 часа - 187.78 лв.; за 01.11.2014 г.,
24.12.2014 г. и 26.12.2014 г. - за 32,3 часа - 396.42 лв. и за 01.01.2015 г. -
за 15,5 часа - 187.06 лв., като плащането се установява и от представените
платежни бележки за изплащане на тези възнаграждения.
От
заключението на допусната и изслушана ССчЕ се установява, че работното време на
служителите от група „Оперативна дежурна част“ - ОД МВР - Ловеч се организира в
24 часов сменен режим. Вещото лице твърди, че работното време на държавните
служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано на
тримесечен период, въз основа на утвърдени графици и положен труд, съобразно
разпоредбите на чл. 187, ал.З от ЗМВР, разпоредбите на раздел VI от НАРЕДБА №
8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /отм.- обн., ДВ, бр.
69 /19.08.2014 г., - отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. Вещото
лице твърди, че на ищеца е начислено и изплатено възнаграждение за работата на
официални празници, в размер на 63 и половина часа, като при изчисляването на
сумата е взета средната часова заплата за месеца /1 027 лв./, разделено на
работните дни, разделено на 8 часа и умножено по 2 и по брой на отработените
часове. В заключението си вещото лице твърди, че дължимото възнаграждение,
изчислено при прилагане на т. 4 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. е 5 598.59
лева и лихвата за забава 741.65 лева. В обясненията си дадени в откритото
съдебно заседание вещото лице посочва, че ищецът е положил на официални
празници 63 часа и половина труд, колкото са му и начислени по ведомостите и са
му платени, като изчислението от работодателя е правилно - на база часова
ставка.
В
допълнителното заключение вещото лице посочва, че ако при пресмятане на
дължимото възнаграждение за отработените часове по време на официални празници
се приложи средно часова ставка, размерът му е 189.51 лв. за 22.09.2014 г.;
417.22 лв. за 01.11.2014 г., 24.12.2014 г. и 26.12.2014 г. и 189.51 лв. за
01.01.2015 г., като общия размер на възнаграждението е 796.24 лв., при платени
от ответника 771.26 лв., или с 24.98 лв. по- малко. Вещото лице посочва, че при
приложение на т.4 от цитираната Заповед, възнаграждението е 5 598.59 лв., а
лихвата за забава - 741.65 лв.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване
искове, с правно основание чл.179 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на така подадената жалба съдът намира, че същата е подадена, в установения от закона срок и от лица, които са легитимирани да обжалват атакувания акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.
С атакуваното решение № 26 718 от 06.02.2017 г., постановено по гр.д .№ 20 322/16
г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 77 състав, че съдът
е отхвърлил предявените от И.Б.П. против
М.в.р. искове е правно основание чл. 179 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД - за сумата от 5
598.59 лв., представляваща неизплатена част от дължимо допълнително
възнаграждение за положен труд на официални празници - на 22.09.2014 г.,
01.11.2014 г., 24.12.2014 г., 26.12.2014 г. и на 01.01.2015 г., ведно със
законнта лихва, считано от предявяване на иска - 13.04.2016 г. до окончателното
изплащане и сумата от 741.65 лв. - лихва за забава за периода 26.10.2014
г.-12.04.2016 г. и е осъдил И.Б.П. да заплати на М.в.р. на основание чл. 78
ал.З и ал.8 ГПК направените по делото разноски в размер на 789.48 лв., а с
атакуваното определение №
112 929 от 09.05.2017 г., постановено по същото дело, съдът е оставил без
уважение молбата на ищеца по чл.248 от ГПК, за изменение на постановеното
решение, в частта за разноските.
Релевираните от ищеца в първоинстанционното производство доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с твърдението, че съдът неправилно е приел и приложил заповедта на Министъра, с която е определен реда за изчисляване и изплащане на положения труд, както и неправилното приемане, че за положения труд на 01.11. не се дължи заплащането на такъв.
Съгласно разпоредбата на 179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение. Условията и редът за изплащане
на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. Спорно пред първоинстанционния
съд, както и пред настоящата инстанция е начина на изчисляване на размера на
полагащото се на ищеца допълнително възнаграждение за полагане на труд
на официални празници. Настоящият състав намира, че наведените доводи за
основанието за изчисление на дължимото възнаграждение от страна на ищеца са
законосъобразни. Обезщетението,
което следва да се определи на ищеца е съгласно Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 година. Съгласно т. 2 от цитираната заповед следва да му бъде
заплатено допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното
месечно възнаграждение. В т. 4 е конкретизиран начинът на изчисляване -
определеното основно месечно възнаграждение към датата на полагане на труда се
раздели на средномесечния брой работни дни и полученото число се умножава по
броя на отработените часове на официалните празници. В т. 5 се сочи, че
допълнителните възнаграждения по т. 1, т. 2 и т. 3 се отчитат в часове и се
изплащат след предоставяне в съответните финансови звена на протокол -
приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в М.в.р., а
т. 6 регламентира, че допълнителните възнаграждения по заповедта се изплащат
чрез АИС-ТРЗ, ведно с възнаграждението на служителите за съответния месец.
Настоящият състав намира, че е налице противоречие между разпоредбите на т.2 и
т.4 от цитираната заповед, което следва да се тълкува. При такова противоречие,
нормативният акт следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на
други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото
на Република България, така както разпорежда чл. 46 от Закона за нормативните
актове. Целта на заповедта е да се определи, че при работа пред дните на
официалните празници, размерът на обезщетението се удвоява и тъй като то се
изчислява почасово, следва да се изчисли какъв е размерът на възнаграждението
на служителя за един час и то да се удвои. Действието на Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 г. до издаването на Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. може да се
обясни с факта, че изчисленията са на база положен труд на официални празници,
които часове се въвеждат в АИС "ТРЗ", по определен код като часове, а
не като сума и програмата изчислява полагащата се сума за компенсация, като администратор на програмата е
МВР - София. Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение са неоснователни.
По отношение на втория довод за незакосъобразност на
атакуваното решение, свързан с недължимост на такова възнаграждение за
положения труд на 01.11. съдът намира, че същите са неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 КТ, 01 ноември е официален празник - Ден на
Народните будители и е неприсъствен ден за всички учебни заведения. В ал.2 е предвидено, че Министерският съвет може да обявява и други дни
еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на
определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните
дни през годината. Датата 1 ноември е неприсъствен ден само за всички учебни заведения,
но не и за останалите учреждения, предприятия, органи на управление (вкл. и органите
на МВР/ и др. Поради това 1.11.2014 г. не е
бил официален празник за всички в страната, нито почивен ден по смисъла на чл.
154, ал. 2, изречение първо, in fine КТ. Ето защо настоящият състав приема, че
изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни.
По
допустимостта и основателността на подадената частна жалба:
По отношение на подадената частна жалба против
определението съдът намира, че същата е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Като
основателни следва да се възприемат и наведените възражения за неправилно
определяне на разноските. Настоящият въззивен състав намира, че в разглеждания
случа не е приложима Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет (обн. ДВ. бр.
64 от 23 Юли 2004 г., изм. ДВ. бр. 2 от 9 Януари 2009 г., изм. ДВ. бр. 43 от 8
Юни 2010 г., изм. и доп. ДВ. бр. 28 от 28 Март 2014 г. ). Това е така, защото с
ДВ, бр. 8 от 2017 г., в сила от 28 януари 2017 г. е изменена разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, която след редакцията й предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като съгласно
изр.2 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (в сила от 01.01.2006 г., приета с ПМС № 4 от 06.01.2006
г.) защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лв. При произнасяне по искане за разноски по чл. 78, ал. 8 от ГПК и
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът, следва да приложи
изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (
с ДВ, бр. 8 от 2017 г., в сила от 28 януари 2017 г.), към момента на
постановяване на своя акт, тъй като се касае за процесуално правна норма, която
става действащо право и намира приложение с влизането й в сила занапред. Ето
защо настоящият съдъбен състав намира, че следва да се постанови решение, с
което да се отмени атакуваното определение и решението в частта за разноските и
в полза на ответника се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., пред първоинстанционния съд.
По отношение на направените изявление за присъждане на разноски в настоящата инстанция съдът намира, че същото е основателно и въззивника следва да бъде осъден да заплати сумата от 100 лв.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 26 718 от 06.02.2017 г., постановено
по гр.д .№ 20 322/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
77 състав, в частта, в която съдът е осъдил
И.Б.П. да заплати на М.в.р. на основание чл. 78 ал.З и ал.8 ГПК
направените по делото разноски над сумата от 250 лв., като незаконосъобразно и неправилно.
ОТМЕНЯ определение №
112 929 от 09.05.2017 г., постановено по гр.д .№ 20 322/16 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 77 състав, като неправилно
и незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26 718
от 06.02.2017 г., постановено по гр.д .№ 20 322/16 г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 77 състав, в останалата част, като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА И.Б.П. ***, ЕГН *********
да
заплати на М.в.р., ГР. София, ул. „*******сумата от 100 (сто) лв.,
представляваща разноски в настоящето производство.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.