Решение по дело №518/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Ю. Ю. Б., подадена чрез пълномощник – адв. Б. Б., срещу решение № 66 от 25.02.2025 г., постановено по АНД № 20245530203516/2024 г. по описа на Районен съд (РС) Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-1228-000599 от 18.03.2024 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ („ПП“) при ОД на МВР Стара Загора.

В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се извода на въззивния съд за доказаност на вината на касатора за извършване на вмененото му административно нарушение, като по наведени доводи в обратна насока е направено искане за отмяна обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. Р., представя писмен отговор на касационната жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, и предлага да бъде оставено в сила.

Като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от касатора касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, касационната инстанция намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред РС Стара Загора е било НП № 24-1228-000599 от 18.03.2024 г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Ю. Ю. Б. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)“ за срок от 6 (шест) за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 24.11.2023 г. в 17:10 ч. по АМ „Тракия“, км. 205, община Стара Загора, Беличанов е управлявал в посока изток-запад товарен автомобил, собственост на „СТРОЙКОМПЛЕКТ – 05“ ЕООД, ЕИК ********* – [Марка], peг. № Е 5149 НВ, чиято регистрация е била служебно прекратена на 10.11.2023 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като „СТРОЙКОМПЛЕКТ – 05“ ЕООД е закупило МПС на 09.09.2023 г. и не е изпълнило задължението си в двумесечен срок (до 09.11.2023 г. включително) да го регистрира на свое име.

По случая е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 1104969 от 24.11.2023 г. Преписката е била докладвана на Районна прокуратура (РП) Стара Загора и с постановление на прокурор в същата прокуратура от 11.03.2024 г. е било отказано образуването на наказателно (досъдебно) производство. Прокурорът е приел, че деянието (управление от Ю. Ю. Б. на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред) не представлява престъпление по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), поради неговата незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Постановено е препис от постановлението да се изпрати на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора за преценка за евентуално налагане на административно наказание на Беличанов по съставения АУАН. Постановленето на прокурора е получено в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора на 13.03.2023 г.

В НП изрично е посочено, че административнонаказателното производство, образувано със съставения АУАН, серия GA, № 1104969 от 24.11.2023 г., е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН преди докладване на преписката на РП Стара Загора, както и че същото се издава на основание постановлението на прокурора от 11.03.2024 г. за отказ да се образува наказателно производство.

В мотивите на обжалваното решение РС Стара Загора е приел, че при издаването на НП в условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по съществото на спора въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е обосновал извод за доказаност на описаната в НП фактическа обстановка, респективно – че Ю. Ю. Б. е извършил вмененото му нарушение виновно, макар и не при пряк умисъл, тъй като в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП администрацията не дължи уведомяване за служебно прекратената регистрация на МПС, а преди да приведе в движение МПС водачът му е длъжен да се увери, че същото е надлежно регистрирано, ако и да е с регистрационни табели. Прието е също, че извършеното нарушение не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и че за него правилно са определени и наложени предвидените в закона административни наказания – глоба и лишаване от право на управление на МПС, в нормативно регламентираните им минимални размери. По тези съображения РС Стара Загора е потвърдил НП.

Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.

В противоречие с разпоредбите на ЗАНН е изводът на РС, че е била спазена процедурата по издаване на НП.

Макар да е налице постановление на прокурор от РП Стара Загора за отказ да се образува наказателно производство по случая, същото, видно от съдържанието му, не би могло да изиграе процесуалната роля на АУАН, тъй като прокурорът е обсъждал липсата на престъпление от общ характер, но не е приел изрично, че деянието съставлява административно нарушение и съответно не е посочил какво е то – коя законова разпоредба е била нарушена и кой точно състав на административно нарушение е бил осъществен с извършеното деяние, за да може въз основа на приетото от него да се обоснове извод за идентичност с нарушението, за което впоследствие касаторът е санкциониран с НП. Именно поради това прокурорът е постановил препис от постановлението му да се изпрати на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора за преценка за евентуално налагане на административно наказание на Беличанов и то по съставения АУАН. Следователно постановлението на прокурора не може да обоснове издаването въз основа на него на НП при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, както е сторено в случая, ако и цитираната разпоредба да предвижда такава възможност, което означава, че процесното НП неправилно е било издадено при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а не в хипотезата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН – въз основа на съставен АУАН, серия GA, № 1104969 от 24.11.2023 г. Дори да се приеме, че образуваното административнонаказателно производство със съставения при проверката АУАН е било прекратено, доколкото това изрично е посочено в НП, макар такива доказателства да не са представени, то след получаване на постановлението на прокурора е следвало да бъде съставен нов АУАН, въз основа на който да бъде издадено НП.

Не може да бъде споделен и извода на РС за материална законосъобразност на НП.

С обжалваното пред РС Стара Загора НП административнонаказателната отговорност на касатора е била ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, според която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Според фактическото му описание извършеното от Беличанов нарушение се изразява в управление на 24.11.2023 г. по път, отворен за обществено ползване – АМ „Тракия“, на товарен автомобил, собственост на „СТРОЙКОМПЛЕКТ – 05“ ЕООД, ЕИК ********* – [Марка], peг. № [рег. номер], чиято регистрация е била служебно прекратена на 10.11.2023 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като изрично е посочено, че собственикът „СТРОЙКОМПЛЕКТ – 05“ ЕООД е закупило МПС на 09.09.2023 г. и не е изпълнило задължението си в двумесечен срок (до 09.11.2023 г. включително) да го регистрира на свое име. Между страните няма спор относно тези фактически констатации, както и относно това, че при проверката МПС е било с регистрационни табели. Няма спор и че водачът Беличанов не е законен представител на „СТРОЙКОМПЛЕКТ – 05“ ЕООД, а доказателства за връзката му с дружеството и основанието, на което МПС му е предоставено за управление (дали е служител на дружеството, дали МПС му е предоставено под наем или за послужване и т. н.), не са представени.

При тези данни основателно се явява оплакването на касатора, че не е доказана вината му за извършване на вмененото му административно нарушение.

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство (ППС) в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на ППС по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато ППС е придобито от търговец с цел продажба, като аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното ППС, което става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрацията, предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП администрацията не дължи уведомяване, тъй като прекратяването на регистрацията е вследствие на виновно неизпълненото задължение.

Изложената правна уредба обуславя извод, че когато водачът на ППС със служебно прекратена регистрация в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не е негов сбоственик, какъвто е разглежданият случай, отговорността му за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП би била правомерно ангажирана на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, само ако се докаже, че го е извършил виновно – ако е знаел за служебно прекратената регистрация на ППС или най-малкото ако е знаел кой е настоящият собственик на ППС и кога точно той го е придобил, т. е. онези данни, единствено при наличието на които би могъл да се прецени изпълнил ли е в срок собственикът на ППС задължението си да го регистрира на свое име и съответно на легитимно основание да би могъл да допусне, че регистрацията на ППС е прекратена служебно поради неизпълнението на това му задължение, доколкото всеки правоспособен водач на ППС преди да предприеме управление на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, включително че управляваното от него ППС е регистрирано по надлежен ред.

В случая обаче е безспорно установено, че към момента на извършване на проверката процесният автомобил е бил с регистрационни табели, а най-вероятно и с регистрационен талон, доколкото липсват данни такъв да не е бил представен при проверката, т. е. обстоятелства, които от гл. т. на водача, който не е негов собственик, съставляват индиция, че автомобилът е регистриран по надлежния ред. Следователно дори да се приеме, че Беличанов е знаел или най-малкото е предполагал, че процесният автомобил е собственост на „СТРОЙКОМПЛЕКТ – 05“ ЕООД (в случай например, че е служител на дружеството и автомобилът му е бил предоставен да го управлява като служебен автомобил, или пък законният представител на дружеството му го е предоставил за ползване), доколкото във въззивното, а и в касационното производство не са събрани доказателства, че той е знаел кога дружеството е закупило автомобила и още по-малко, че регистрацията на управлявания от него чужд автомобил е била прекратена към датата на извършената проверка, то и нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което той е бил санкциониран с НП, не може изобщо да му бъде вменено във вина, поради което, ако и формално да е било извършено, не съставлява административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП по смисъла на чл. 6 от ЗАНН (отделен е въпросът дали нарушенията на просто извършване, каквото е процесното, могат да бъдат извършени по непредпазливост, доколкото съставомерността им не е свързана с настъпването на определен вредоносен резултат, който по аргумент от чл. 11, ал. 3 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от ЗАНН нарушителят да е предвиждал, но да е мислил да го предотврати, или ако не го е предвиждал, да е бил длъжен и да е могъл да го предвиди).

Предвид изложените съображения Административен съд Стара Загора намира, че е налице релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на обжалваното решение, което обуславя отмяната на обжалваното съдебно решение, като вместо него бъде постановено друго, с което НП № 24-1228-000599 от 18.03.2024 г. на Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора бъде отменено, като незаконосъобразно.

При този изхода от делото касаторът има право да му се присъдят направените от него разноски за двете съдебни инстанции. Съгласно представените договори за правна защита и съдействие заплатените от касатора адвокатски възнаграждения са общо в размер [рег. номер]. – по 600 лв. на инстанция. Предвид направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция и тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, а и предоставената правна помощ се изразява единствено в изготвяне и депозиране на касационна жалба, съдът намира, че на касатора следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 400 лв. Във въззивното производство обаче до приключване на съдебното дирене не е направено възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, поради което последното следва да му бъде присъдено в пълен размер – 600 лв. С оглед на изложеното ОД на МВР Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на касатора направени разноски за двете съдебни инстанции общо в размер [рег. номер].

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 66 от 25.02.2025 г., постановено по АНД № 20245530203516/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1228-000599 от 18.03.2024 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати на Ю. Ю. Б., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 16, сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.