РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Бургас, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Д.а
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501495 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на Етажната собственост с адрес гр.Бургас, ж.к.„Зорница“, бл.15, вх.5, действаща чрез
управителя „ДОМКОНСУЛТ 66“ ЕООД, против решение № 260908 от 24.06.2021 г. по
гр.д.1734/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлен искът на
„ДОМКОНСУЛТ 66“ ЕООД, действащ за ищцовата Етажна собственост по силата на
договор за управление от 07.08.2019 г., за осъждане на И. К. Д. от ***, да плати на ищеца
сума в общ размер от 264,21 лв на основание договори за предоставяне на услуга
професионален домоуправител от 07.03.2017 г. и 07.08.2019 г. /съгласно уточнение на
исковата молба/, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото; и с
което решение „ДОМКОНСУЛТ 66“ ЕООД, действащ за посочената етажна собственост, е
осъден да плати на И. К. Д. сумата от 300 лв, представляваща разноски, направени по водене
на делото. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. По отношение
на твърдяната недопустимост на решението не са изложени никакви съображения. По
отношение на неправилността на обжалвания съдебен акт се твърди, че решението е
постановено в противоречие със събрания доказателствен материал. Твърди се, че
неправилно искът е отхвърлен, след като същият е бил доказан от представените по делото
договори, сключени между ищеца и представител на етажната собственост в сградата, в
която ответникът притежава самостоятелен обект на собственост, както и от представения
протокол от проведено Общо събрание на етажната собственост, решенията на което не са
1
били оспорени от ответника. Сочи се, че ответникът дължи претендираните суми на
основание нормативно определените в ЗУЕС задължения на всеки собственик да заплаща
своя дял от текущите режийни разходи на ЕС, елемент от които са разходите за управление
и поддръжка на общите части. Изложени са подробни съображения. Претендира се отмяна
на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът се уважава изцяло.
Претендират се съдебни разноски. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемият И. К. Д. оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен
отговор в срока по чл.263 ГПК, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си
представител. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което се
претендира потвърждаването му. По-конкретно се твърди, че съдът правилно е мотивирал
решението си като е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал, както и
твърденията и възраженията на страните. Изложени са съображения, че не са налице
надлежни решения за начина на формиране на таксата за поддръжка, както и на вноската за
фонд „Ремонт и обновяване“. На следващо място се твърди, че договорът с „Домконсулт 66“
ЕООД от 07.02019 г. е изключен от доказателствата по делото, представеният протокол от
общо събрание на ЕС е неавтентичен. На последно място се твърди, че апартаментът на
въззиваемата в ЕС е бил необитаем в процесния период. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба
на въззивника „ДОМКОНСУЛТ 66“ ЕООД ЕИК *********, действащ за етажна собственост
с адрес: гр.Бургас, к-с „Зорница“, бл.15, вх.5 по силата на договор за управление, за
осъждане на въззиваемия-ответник И. К. Д. да заплати на ищеца сума в общ размер от
264,21 лв на основание договори за предоставяне на услуга професионален домоуправител
от 07.03.2017 г. и 07.08.2019 г. /съгласно уточнение на исковата молба/ за задълженията за
ежемесечни консумативи за входа – за хигиенист, ток за стълбище, ток за асансьор, такса за
асансьор, вноска за фонд „Ремонт и обновяване, фонд „Текуща поддръжка“ и такса
„Домоуправител“ за периода от м.март 2017 г до м.януари 2020 г., подробно описани в
обстоятелствената част на исковата молба като основания и размери. Претендира се и
законна лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба.
С допълнителна молба от 05.11.2020 г. ищецът уточнява, че първият договор от
07.03.2017 г. е сключен за срок от 2 години между етажната собственост и „Домконсулт 6“
ЕООД, като за срока на действие на договора до 07.03.2019 г., ответникът дължи на ЕС
сумата 183,93 лв. Вторият договор - сключен на 07.08.2019 г. е между ЕС и „Домконсулт 66“
ЕООД и е със същия предмет, като за периода от 07.03.2019 г. до 07.08.2019 г. ответникът
дължи сумата от 45 лв. Посочено е, че за периода от 07.03.2019 г. до 07.08.2019 г.
професионалният домоуправител е действал при условията на чл.21, ал.2 от ЗУЕС, относно
изпълнение на функцията на домоуправител до избор на нов домоуправител. Посочено е
още, че задълженията на ответника за разходи за поддръжка на общите части на сградата за
2
посочения период са в размер от 35,28 лв. Посочено е също, че етажната собственост е взела
решение за заплащане и на такси за управление по двата цитирани договора, които не са
предмет на иска.
Предявените искове са с правно основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.6, ал.1, т.9 и т.10
ЗУЕС.
Ответникът е оспорил исковете с писмен отговор в законовия срок, и в съдебно
заседание. Исковете са оспорени като недопустими, евентуално – като неоснователни. По
отношение на недопустимостта на исковете се твърди, че тя е резултат от предявяването им
от лице, което не притежава активна процесуална легитимация без представителна власт,
тъй като не са представени доказателства „Домконсулт 66“ ЕООД да е избран за управител
на ЕС. На второ място се твърди, че договорът от 07.03.2019 г. е нищожен поради липсата
на съгласие за сключването му от надлежна страна, доколкото „Домконсулт 66“ ЕООД е
вписан в ТР едва на 24.06.2019 г. – след сключването на договора. На трето място се твърди,
че искът е недопустими поради това, че чл.1, ал.19 от оспорения договор не дава право на
изпълнителя да завежда от името на ЕС осъдителни искове за събиране на суми от етажните
собственици. По същество се твърди, че исковете са и неоснователни, тъй като липсва
надлежно взето решение на ОС на ЕС за дължимост, изискуемост и събиране по съдебен ред
на описаните в исковата молба суми. На второ място се твърди, че липсва валидно
облигационно правоотношение между ЕС и „Домконсулт 66“ ЕООД за получаване на
процесните суми. На трето място се твърди, че ответникът не е бил уведомен за
„дължимите“ от него суми на ЕС, т.е. не е бил вписан в домовата книга като собственик на
самостоятелен обект в сградата, което е неизпълнение от страна на Управителя на ЕС на
задълженията му като такъв. Сочи се, че управителят на ЕС /каквото качеството
дружеството-ищец няма/ има право може да подава заявление по чл.410 ГПК против етажни
собственици за събиране на дължими суми към ЕС, но няма право да води осъдителни
искове. Твърди се още апартаментът на ответника е бил необитаем в процесния период,
поради което ответникът не дължи търсените от него суми.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел предявените искове за
допустими, но неоснователни. Приемайки исковете за допустими съдът е приел, че
ищцовото дружество притежава представителна власт да представлява етажната
собственост по силата на взето и влязло в сила решение на ОС на ЕС по чл.19, ал.8 от ЗУЕС
за възлагане на дружеството функциите на Управител, както и по силата на сключен
договор. Съдът е приел още, че упълномощаването на дружеството е за общата
представителна власт по чл.23, ал.4 от ЗУЕС, включваща и предявяване на искове срещу
собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или
задълженията си по този закон. Съдът е приел за неоснователно възражението за нищожност
на договора за управление. По отношение на неоснователността на исковете съдът е приел,
че макар ответникът да е собственик на самостоятелен обект в ищцовата ЕС, поради това, че
апартаментът му е бил необитаем в процесния период, той не дължи заплащане на суми за
разходи и управление за поддържане на общите части на сградата - таксите за хигиенист, за
3
асансьор, сумите за ел.енергия за стълбище, тъй като попадат в предметния обхват на
„Разходи за управление и поддържане“, както и такса „Текуща поддръжка“ и такса
„Домоуправител“. По отношение на претенциите за заплащане на такса за фонд „Ремонт и
обновяване“ съдът е приел, че делото не е представено решение на общото събрание за
определяне на размера на тези задължения, поради което и този иск е неоснователен.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на допустимостта на решението съдът приема, че то е постановено
по допустими искове, предявени от надлежно легитимирано лице, предвид взетото решение
от ОС на ЕС, проведено на 06.08.2019 г., видно от представения Протокол от проведено на
06.08.2019 г. ОС на собствениците на ЕС с адрес: гр.Бургас, к-с-„Зорница“ № 15, вх.5 (л.139
от първоинстанционното дело) и сключения Договор от 07.08.2019 г. за предоставяне на
услуга „Професионален домоуправител“. По отношение на договора за предоставяне на
услуга „Професионален домоуправител“, съдът приема на първо място, че той е сключен на
07.08.2019 г. (а не на 07.03.2019 г.), предвид обсъждането му на проведеното на 06.08.2019 г.
ОС на ЕС, поради което съдът намира, че твърденията на ответната страна, че този договор е
нищожен поради липсата на валидно съгласие от надлежна страна, са неоснователни. На
следващо място, независимо от това, че в клаузата на чл.1, ал.19 от договора изпълнителят е
упълномощен за водене на заповедни производства и изпълнителни дела против
неизрядните платци, но не и за завеждане на осъдителни искове, предвид клаузата на чл.11
от договора, съгласно която за неуредени в договора случаи се прилага гражданското и
търговското право, и разпоредбата на чл.23, ал.4 ЗУЕС, следва да се приеме, че „Домконсулт
66“ ЕООД, в качеството си лице по чл.19, ал.8 ЗУЕС, на което са възложени правомощията
или част от тях на управителния съвет (управителя), е легитимиран да предяви от името на
ЕС осъдителен иск против етажен собственик – неизряден платец на суми, дължими на ЕС
във връзка с поддръжката и управлението на ЕС, както и във връзка с ремонт и обновяване
на сградата – етажна собственост. По така изложените съображения, както и по
съображенията, изложени от първоинстанционния съд в мотивите му, съдът приема
предявените искове за допустими.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място настоящият състав приема, че фактическата обстановка е
установена от първоинстационния съд правилно и в пълнота, а изводите на съда по фактите
са правилни и обосновани. Ето защо съдът приема за установено по делото, че: Ответникът
е собственик на самостоятелен обект в ищцовата етажна собственост. Съгласно взето
решение на ОС на ЕС, проведено на 07.03.2017 г., е сключен договор с „Домконсулт 6“
ЕООД за извършване на дейности като професионален домоуправител, а съгласно взето
решение на ОС на ЕС, проведено на 07.08.2019 г., е сключен договор с „Домконсулт 66“
ЕООД за извършване на дейности като професионален домоуправител за срок от 2 години от
сключване на договора, срещу възнаграждение в размер на 132 лв месечно, или „5.50 лв
4
месечно от всяко домакинство“. Съгласно представените по делото Протоколи от проведено
ОС на ЕС от 07.03.2017 г. и от 06.08.2019 г., ЕС е взела решение с изискуемите по закон
повече от 67 % ид.части от общите части, за сключване на договори с „Домконсулт 6“ ЕООД
и с „Домконсулт 66“ ЕООД за извършване на дейност като професионален управител на ЕС,
като от представените по делото доказателства следва да се приеме, че тези решения са
влезли в сила, тъй като не са били оспорени по съответния ред и в съответните срокове. По
отношение на сключените договори в изпълнение на тези решения, по изложените по-горе
съображения във връзка с допустимостта на исковете, съдът приема за доказано, че е
сключен договор с „Домконсулт 66“ ЕООД на 07.08.2019 г. Договорът от 07.03.2017 г.,
сключен с „Домконсулт 6“ ЕООД („л.17-19“), е изключен от доказателствата по делото с
протоколно определение от откритото съдебно заседание на 10.05.2021 г. От показанията на
св.Янчев, необорени от други доказателства по делото и кореспондиращи си с представената
Справка за консумираната енергия в КВТЧ за И. К. Д.а за ИТН 2627571, кл.№ ********** за
процесния имот, съдът приема за доказано, че след извършването на ремонт в апаратамента
си през 2015 г., ответникът не е живял в него, нито някой друг е живял в апартамента до
даването му под наем „през лятото август или септември месец 2020 година“ (след
процесния период). По делото не е спорно, че ответникът не е заплащал на ищцовата ЕС
нито чрез професионалния управител, нито по друг начин, суми за поддръжка и управление
или за фонд „Ремонт и обновяване“. По делото са представени Таблици (неподписани) за
дължимите суми от етажните собственици за различните месеци от процесните периоди, но
не са представени доказателства за взети решения от ОС на ЕС за определяне на размера на
дължимите от отделните собственици на самостоятелни обекти в сградата вноски за „Фонд
ремонт и обновяване“.
При така установената и възприета и от въззивния съд фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
По отношение на претендираните суми за заплащане на суми за „неплатени такси
и разноски, ежемесечни консумативи за входа – хигиенист, такса за ток за стълбище, ток
асансьор, такса асансьор, фонд „Текуща поддръжка и такса „Професионален
домоуправител“, съдът изцяло споделя изводите на първоинстанционният съд, че на
основание чл.51, ал.2 ЗУЕС, суми за тези задължения не се дължат от ответника за
процесния период от м.март 2017 г. до м.януари 2020 г., предвид обстоятелството, че в този
период имотът на ответника в ищцовата етажна собственост не е бил обитаван от никого.
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че в този случай етажният собственик
не дължи уведомяване на председателя на управителния съвет/управителя. Ето защо,
решението на БРС, с което е отхвърлен искът за заплащане на суми за „неплатени такси и
разноски, ежемесечни консумативи за входа – хигиенист, такса за ток за стълбище, ток
асансьор, такса асансьор, фонд „Текуща поддръжка и такса „Професионален
домоуправител“, следва да бъде потвърдено.
Съдът не споделя обаче изводите на първоинстанционния съд, че поради липсата
на взето решение от ОС на ЕС за размер на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“,
5
ответникът не дължи такива суми на ищцовата ЕС за процесния период.
Съгласно чл.6, ал.1, т.9, вр.чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, всеки от етажните
собственици е длъжен да заплаща вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер е
определен от Общото събрание по определения в чл.50 ЗУЕС начин. Следователно също от
компетентността на ОС е да определи размера на ежемесечната вноска, дължима съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост. По
отношение на размера на вноската за посочения фонд, законодателят е предвидил
минимален размер – 1% от минималната работна заплата за страната.
В настоящия случай претенцията касае м.март-м.декември 2017 г., 2018 г., 2019
г. и м.януари 2020 г. За този период, както се посочи по-горе, не са представени
доказателства за валидно взето решение на ОС ЕС за определяне на размера на вноската на
етажните собственици. Ето защо, предвид това, че съществуването на фонд „Ремонт и
обновление“ е предвидено в закона, следва да намери приложение законовата норма, която
да замести липсващата воля на етажните собственици досежно размера на вноските на всеки
от тях, дължими за попълване на този фонд – 1% от МРЗ за всяка от посочените години
(чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС).
Съгласно Постановление на МС № 141/13.07.2017 г., считано от 1 януари 2017 г.
минималната месечна работна за страната за календарната 2017 г. е в размер на 460 лв. За
процесния период 2017 г. – 10 месеца, дължимата от ответника минимална вноска за фонд
„Ремонт и обновление“ е в размер на 4.60 лв месечно или общо 46 лв. За 2018 г. съгласно
ПМС № 316/20.12.2017 г., размерът на минималната работна заплата за страната е 510 лв,
съотв.дължимата от ответника минимална вноска за фонд „Ремонт и обновление“ е в размер
на 5.10 лв месечно или общо 61,20 лв. За 2019 г. съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г.,
размерът на минималната работна заплата за страната е 560 лв, съотв.дължимата от
ответника минимална вноска за фонд „Ремонт и обновление“ е в размер на 5.60 лв месечно
или общо 67,20 лв. За 2020 г. съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г., размерът на минималната
работна заплата за страната е 620 лв, съотв.дължимата от ответника минимална вноска за
фонд „Ремонт и обновление“ е в размер на 6.20 лв месечно и 6,20 лв за м.януари 2020 г.
Общо за целия исков период, съгласно чл.50 ЗУЕС дължимата от ответника /и от всеки от
етажните собственици в исковата етажна собственост/ сума за фонд „Ремонт и обновяване“
би следвало да е не по-малко от 180,60 лв. Видно от обстоятелствената част на исковата
молба, ищецът претендира суми за вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ от м.август 2017
г. до м.януари 2020 г. – по 1 лв месечно, или общо 30 лв за целия период, до който размер
следва да бъде уважен и искът за вноски „Ремонт и обновяване“.
Това налага отмяна на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен искът
за вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, т.е.над размера от 234,21 лв до размера от 264,21
лв, и постановяване вместо това на осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30
лв, представляваща дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м.август
2017 г. до м.януари 2020 г.
В останалата част – с която е отхвърлен искът за сумата от 234,21 лв за
6
задълженията за ежемесечни консумативи за входа – за хигиенист, ток за стълбище, ток за
асансьор, такса за асансьор, фонд „Текуща поддръжка“ и такса „Домоуправител“ за периода
от м.март 2017 г до м.януари 2020 г., решението на БРС следва да бъде потвърдено.
Предвид постановения резултат, и частичното уважаване на предявените искове,
за първоинстанционното производство на ищеца се следват съдебни разноски в размер на 46
лв от общо направени разноски в това производство в размер на 550 лв, като съдът намира
за основателно възражението за прекомерност на разноските, направено от ответната страна.
На ответника се следват съдебни разноски съобразно частичното отхвърляне на иска, в
размер на 266 лв от общо направени съдебни разноски в размер на 300 лв.
За въззивното производство на въззивника-ищец следва да се присъдят съдебни
разноски в размер на 37 лв от общо направени разноски в размер на 375 лв, като и в този
случай съдът намира за основателно възражението за прекомерност на разноските,
направено от въззиваемата страна. На въззиваемия следва да се присъдят съдебни разноски
в размер на 266 лв от общо направени разноски за въззивното производство в размер на 300
лв.
Независимо от изложеното по-горе, съдът намира, че диспозитивът на
първоинстанционния съд, постановен съобразно описаното в исковата молба, е непрецизен.
В исковата молба е посочено, че искът се предявява от „Домконсулт 66“ ЕООД, действащ за
Етажната собственост с адрес гр.Бургас, ж.к.„Зорница“, бл.15, вх.5, по този начин
първоинстанционният съд е постановил и диспозитивите си, като по повод присъждане на
разноски на ответника е постановил осъждане на „Домконсулт 66“ ЕООД, действащ за
Етажната собственост с адрес гр.Бургас, ж.к.„Зорница“, бл.15, вх.5. Настоящият състав
приема, че така постановените диспозитиви са непрецизни. Страна-ищец по делото е
Етажната собственост с адрес гр.Бургас, ж.к.„Зорница“, бл.15, вх.5, а „Домконсулт 66“
ЕООД, действащ като управител на етажната собственост на основание чл.19, ал.8 и чл.23,
ал.4 от ЗУЕС, е само представител на ищеца - Етажната собственост. Макар това да не води
до неправилност на решението, налага отмяна на така постановените диспозитиви.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260908 от 24.06.2021 г. по гр.д.1734/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. К. Д. с ЕГН ********** от ***, да заплати на Етажната собственост
с адрес гр.Бургас, ж.к.„Зорница“, бл.15, вх.5, представлявана на основание чл.19, ал.8 и
чл.23, ал.4 от ЗУЕС от „ДОМКОНСУЛТ 66“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 30 лв /тридесет
лева/, представляваща дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода м.август
2017 г.-м.януари 2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 10.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
7
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост с адрес гр.Бургас, ж.к.„Зорница“,
бл.15, вх.5, представлявана на основание чл.19, ал.8 и чл.23, ал.4 от ЗУЕС от
„ДОМКОНСУЛТ 66“ ЕООД, ЕИК *********, за осъждане на И. К. Д. от ***, да плати на
Етажната собственост с адрес гр.Бургас, ж.к.„Зорница“, бл.15, вх.5, сумата от 234,21 лв (над
уважения размер от 30 лв до предявения размер от 264,21 лв), представляваща неплатени
такси и разноски, ежемесечни консумативи за входа – хигиенист, такса за ток за стълбище,
ток асансьор, такса асансьор, фонд „Текуща поддръжка и такса „Професионален
домоуправител, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 10.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. К. Д. с ЕГН ********** от ***, да заплати на Етажната собственост
с адрес гр.Бургас, ж.к.„Зорница“, бл.15, вх.5, представлявана на основание чл.19, ал.8 и
чл.23, ал.4 от ЗУЕС от „ДОМКОНСУЛТ 66“ ЕООД, ЕИК *********, съдебни разноски за
първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете, в размер на 46
лв /четиридесет и шест лева/.
ОСЪЖДА Етажната собственост с адрес гр.Бургас, ж.к.„Зорница“, бл.15, вх.5,
представлявана на основание чл.19, ал.8 и чл.23, ал.4 от ЗУЕС от „ДОМКОНСУЛТ 66“
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на И. К. Д. с ЕГН ********** от ***, съдебни разноски
за първоинстанционното производство до размера от 266 лв (двеста шестдесет и шест лева).
ОСЪЖДА И. К. Д. с ЕГН ********** от ***, да заплати на Етажната собственост
с адрес гр.Бургас, ж.к.„Зорница“, бл.15, вх.5, представлявана на основание чл.19, ал.8 и
чл.23, ал.4 от ЗУЕС от „ДОМКОНСУЛТ 66“ ЕООД, ЕИК *********, съдебни разноски за
въззивното производство съобразно уважената част от исковете, в размер на 37 лв /тридесет
и седем лева/.
ОСЪЖДА Етажната собственост с адрес гр.Бургас, ж.к.„Зорница“, бл.15, вх.5,
представлявана на основание чл.19, ал.8 и чл.23, ал.4 от ЗУЕС от „ДОМКОНСУЛТ 66“
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на И. К. Д. ЕГН **********, от ***, съдебни разноски за
въззивното производство в размер на 266 лв съобразно отхвърлената част от предявените
искове.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8