№ 13137
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110148975 по описа за 2022 година
Ищецът „Н. 7“ ООД твърди, че по възлагане от ответника „Ю. груп“ ЕООД извършил
възложената му работа по проектиране на обект – басейн с хоризонтална филтрация и ел.
нагревател, за което ответникът му платил възнаграждение в размер на 639.00 лв. След това
ответникът възложил на ищеца извършването на СМР на басейна – „СМР на съоръжение
басейн със скимери“, което да се изпълни със сили и средства на изпълнителя, чиято цена е
включена в дължимото на изпълнителя възнаграждение в размер на 24275.59 лв.
Ответникът заплатил авансово сумата от 12137.80 лв. Ищецът започнал работа и доставил
оборудването, свързано с извършване на договорените СМР, за което били изготвени
приемо-предавателни протоколи. Изпълнението на СМР приключило лятото на 2018 г.
Ищецът издал фактури за дължимото от ответника възнаграждение, за сумите 9710.24 лв. и
2427.55 лв. Последвала комуникация между страните, но ответникът не платил дължимото
възнаграждение. Ищецът моли да се осъди ответникът да му плати сумата от 12137.79 лв.
възнаграждение по договора и разноските по делото. В съдебно заседание поддържа иска и
моли за уважаването му предвид установеното по делото изпълнение на договора от негова
страна.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска. Не
оспорва сключването на неформален договор с ищеца, издаването на процесните фактури и
осчетоводяването им от негова страна. Твърди неизпълнение на възложената на ищеца
работа, поради което басейнът не можел да се изполва по предназначение и се наложили
допълителни СМР. Твърди, че ищецът не е доставил претендираното оборудвание, а то е
било необходимо за функциониране на басейна. Твърди, че относно доставката на
оборудването се касае до договор за продажба, а не за изработка и ищецът не е доказал да е
доставил стоката. Моли за отхвърляне на иска, което поддържа и в съдебно заседание с
1
оглед установеното неизпълнение на договора в цялост от ищеца.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 79, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за изпълнение на
договорното задължение на ответника да заплати възнаграждение за извършена от ищеца
работа.
Договорът за изработка е консенсуален и неформален, поради което същият се счита
сключен с постигане на съгласие между страните относно съществените му елементи –
предмет и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Поради
това и доказването на възникването на облигационна връзка с източник такъв договор
поначало може да се извърши с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
Безспорно е по делото, че въз основа на договор за извършване на СМР на съоръжение
басейн в гр. Петрич, свързани с оборудването на басейна, между страните се е породило
валидно облигационно отношение, по което ответникът възложил на ищеца извършването
на строителни дейности по оборудване на басейна, които да се изпълнят с материали на
изпълнителя. В тази насока са и приетите и неоспорени по делото сметки с описание на
видовете работи и материалите за извършването им, на обща стойност 24275.59 лв.
Установено е и че след издадена от ищеца фактура от 27.7.2017 г. за авансово плащане в
размер на 12137.80 лв., на 3.8.2017 г. ответникът платил сумата. С отправяне и приемане на
офертата, договорът се счита сключен.
С оглед естеството на посочените права и задължения /за изпълнение на възложена на
ищеца работа съгласно поръчката на ответника и заплащането й от последния/, сключеният
между страните договор по своята правна същност разкрива белезите на договор за
изработка, като доколкото учреденото с него правоотношение е възникнало между търговци,
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. от чл. 286, ал.1 ТЗ.
По така възникналото материално правоотношение основните задължения за ищеца като
изпълнител са да извърши точно в качествено, количествено и времево отношение
възложената работа и да я предаде на възложителя, а за възложителя са да приеме
изработената работа и да заплати уговореното възнаграждение - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Не е спорно, че ищецът извършил възложените СМР по оборудване /като дейност/ на
басейна, като в тази връзка следва да се има предвид, че извършването им е било
невъзможно без влагане на предвидените за това материали, които той е осигурил.
Това се установява и от събраните по делото гласни доказателства. От показанията на
свидетелите на ищеца Додев и Атанасов се изяснява, че ищцовото дружество следвало да
изпълни облицовката и техническата част на басейна. Басейнът бил облицован и
техническото оборудване било монтирано, след което басейнът бил готов за експлоатация.
Оборудването било доставено от ищцовото дружество и без него нямало как да се завърши
басейнът. След облицоване и монтиране на оборудването, което се случило есента на 2017
г., басейнът бил завършен и пуснат да работи, като служители на ищеца извършили
първоначалната поддръжка и обучение на служители на ответника. След известно време
2
възложителят направил възражение, че някой от плочките от облицовката стърчат над
останалите. Ищецът извършил корекция на облицовката през пролетта на 2018 г. и
ответникът не е правил други възражения.
Свидетелят на ответника – Ненков, сочи, че за поправяне на фугите и плочките ищецът
изпратил работник, който не извършил качествено работата, след което бил изпратен втори
работник, който също не се справил и накрая се наложило работите да бъдат довършени от
друга фирма.
Последното обстоятелство не се установи по делото. Соченото от ответника дружество,
извършило допълнителни СМР, е депозирало становище по делото, че не е изпълнявало
СМР на обект на ответното дружество - басейн в гр. Петрич. Недоказаният факт съдът
следва да счете за неосъществен.
След изпълнение на възложената работа ищецът издал двете процесни фактури - №
**********/2.5.2018 г. на стойност 2427.55 лв. и № **********/21.9.2017 г. на стойност
9710.24 лв., т.е. за остатъчната цена на изработката след приспадане на платения аванс.
Безспорно е по делото е, че тези фактури са осчетоводени от двете дружества. Отразяването
на фактурата в счетоводството представлява признание на задължението и доказва неговото
съществуване. С оглед на всички тези съображения следва да се приеме, че ответникът е
обвързан от правната връзка, създадена от обективираните във фактурите дейности по
оборудване на басейн, по които ищецът е изпълнил задължението си да извърши
възложените СМР, а ответникът е приел работата.
Съгласно разпоредбата на чл. 266 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. Законът задължава поръчващия да приеме изработеното - чл. 264, ал. 1 ЗЗД,
т.е. то не е само негово право, но и негово задължение. Приемането като правно действие
представлява фактическо получаване на изработеното и признанието, че то съответства на
поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното
се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита
работата за извършена съобразно договора. Затова законът предписва на поръчващия да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение - чл.
264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за
одобрена, съгласно предвидената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД презумпция.
Разпоредбата на чл. 265, ал. 1 ЗЗД предоставя на възложителя, когато възложената работа е
извършена с недостатъци, следните алтернативи възможности: отстраняване на
недостатъците; заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; намаляване на
възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени
от характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното.
Съобразно чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право да развали договора за изработка с
едностранно волеизявление, само когато недостатъците са толкова съществени, че правят
изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, като в
този случай е налице пълно неизпълнение. Иначе при установяване на недостатъци на
престирания резултат - предмет на изработката, не се погасява задължението за заплащане
на уговореното възнаграждение, а се пораждат права на възложителя, които следва да бъдат
3
упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до
намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за
възнаграждение, но не и до неплащането му.
По делото са налице данни за упражняване на такова право от ответника, във връзка с
констатирано некачествено изпълнение на облицовката, което е породило задължение за
изпълнителя да поправи работата, което последният е изпълнил – извършил е през пролетта
на 2018 г. корекция на облицовката. След това е издадена втората процесна фактура, която
ответникът е приел, с което е одобрил работата.
Не са налице по делото доказателства за установени други или в последствие недостатъци
на извършената от ищеца работа. А доколкото не е направил възражения за неточно и
некачествено изпълнение пред изработващия, или за възникнали скрити недостатъци, то
ответникът е изгубил правата си по чл. 264, ал.2 и чл. 265 ЗЗД и не може да възрази по-
късно. Ето защо възражението за недължимост на възнаграждението не може да бъде
споделено като основателно.
Доколкото изискуемостта на престацията за плащане е обусловена от изработване на
възложеното и приемането му от възложителя, следва че възнаграждението на ищеца се
дължи в цялост.
Искът следва да се уважи, като се присъди и законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба.
По разноските:
При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца
сторените разноски – за държавна такса в размер на 485.52 лв. Доказателства за други
разноски не са представени по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ю. груп“ ЕООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София 1184, .....,
ДА ЗАПЛАТИ на „Н. 7“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
...., сумата от 12137.79 лв. с ДДС, представляваща дължима част от възнаграждение по
договор за оборудване на басейн, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 08.09.2022 г. до окончателното й изплащане, и на основание 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 485.52 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4