Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 376 13.11.2017 г. град Стара
Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На дванадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Съдебен секретар Стойка Стоилова,
Прокурор Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
докладчик МАВРОДИЕВА
гражданско дело № 1 по описа за 2017
година, за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от К.Г.И. от гр. Бургас, чрез адв. Д.Б. против
Прокуратура на Република България - гр.
София, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с цена 475 000 лв. и чл.49,
във вр. чл.45 ЗЗД, с цена на иска 500 000 лева.
Ищецът К.Г.И. твърди, че до преди 10
години живял при родителите си в с. Хан Аспарухово, общ.Стара Загора. Като
ученик в спорното училище тренирал джудо и дори получил предложение след
завършване на училище да премине в ЦСКА. По същото време му предложили от
криминалната полиция в града да им стане сътрудник. Отказал, поради което срещу
него започнал психологически тормоз чрез извършване на проверки по данни за
извършени от него криминални престъпления. На 26 май
Наред с това, налице било и друго
основание – многократно надхвърляне на допустимия съгласно практиката на
Европейския съд по правата на човека критерий за разумен срок на разследването,
продължило 14 години. Това било отделно от посочената по – горе претенция
основание за претендиране на обезщетение в размер на 50 000 лв. за всяко
от 10 – те престъпления, за които му било повдигнато обвинение, общо
500 000 лв.
Моли да бъде осъдена Прокуратурата на
Република България да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от длъжностни лица от състава на Старозагорската районна прокуратура от
неоснователното образуване и водене за периода от 26.05.1998 г. до 1.02.2012 г
на досъдебно наказателно производство срещу него на 26.05.1998 г. за
неизвършени от него тежки умишлени престъпления - 9 /девет/ по чл. 152 ал.2
т.1, вр. с ал.1 т.2 от НК срещу 8 /осем/лица от женски пол и такова по чл. 150
ал.1 от НК - срещу лице от женски пол, в т.ч. от законовите ограничения -
резултат от взетата в продължение на 14 години мярка за неотклонение по см. на
НПК - първоначално - „Задържане под стража" за срок надвишаващ 1 месец, а
впоследствие и до приключване на делото -„Парична гаранция", в размер на
475 000 лева, по 50 000 лева - обезщетение касаещи образуването и водено
досъдебно производство за описаните
по-горе 9 /девет/ тежки умишлени престъпления и 25000 лв. за образуването и
воденето на наказателно производство за престъпление по чл.150 от НК, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска в съда, както и: 500 000
/петстотин хиляди/ лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
нарушаване на разумния срок за разследване на 10-те престъпления от общ
характер, за които му били предявени обвинения - от 27.05.1999 година до
27.12.2017 г., когато постановленията за прекратяване на досъдебното
наказателно производство срещу него са влезли в законна сила - по 50 000 лева,
за всяко едно от тях поотделно, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска в съда. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република
България – София, чрез ОП Стара Загора оспорва иска като недоказан по основание
и размер. Счита, че тежестта на доказване лежала върху ищеца и той следвало
да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Също така следвало да
се подкрепи с доказателства и наличието на причинна връзка между твърдените
имуществени и неимуществени вреди и воденото наказателно производство.
Възразява срещу така предявения иск по основание и размер. Ищецът не бил
представил доказателства за датата на стабилизиране на постановлението за
прекратяване на наказателното производство, с оглед преценка за началният
момент за отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитните органи. Ищецът не бил представил и доказателства свързани с
твърденията му, че от незаконното обвинение настъпило емоционално увреждане и
увреждане в социален и професионален план; преживени неудобство, притеснения,
злепоставяне в обществото, с което били засегнати честта и достойнството му. В
тежест на ищеца било да докаже, че наказателното производство се отразило в
отношенията му с близки и роднини, че
рефлектирало върху авторитета и личното му достойнство, както и върху
професионалната му кариера и причинната връзка между тях. Исковата молба не
била придружена с такива доказателства. Счита, че предявената претенция не била
съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика в такива
случаи. Претенцията за неимуществени вреди в размер на 975 000 лева била
прекомерна и не била съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , трайната
съдебна практика / включително и тази на ЕСПЧ/, с обществено-икономическите
условия в страната. Следвало да се има предвид, че наказателното производство
се характеризирало с фактическа и правна
сложност. Касаело се за обвинения за престъпления срещу личността, извършени
срещу множество жени. Наказателното производство било спирано и възобновявано няколкократно
поради ненамирането на пострадалите на посочените от тях адреси. Счита, че не
следвало да се претендира за всяко деяние обезщетение, тъй като обезщетението
се определяло глобално във връзка с причинените вреди от всички обвинения.
Възразява и срещу претенцията по обвиненията, прекратени по давност, досежно
пет престъпления по чл. 152 ал.2т.1 вр. с ал.1т.2 вр. с чл. 63 ал.3 от НК и за
извършеното престъпление през 1997г по чл. 150 вр. с чл. 63 ал.1 т.4 от НК ,
тъй като процесуалните действия извършени до изтичане на давността били законни
и не давали право на обезщетение. От друга страна при преценката на критерия „справедливост“
следвало да се вземе предвид и наличието на други дела срещу ищеца. Възразява
срещу посочения в исковата молба начален момент на претендираната лихва, следвало
да се вземе предвид момента на стабилизиране на постановлението за прекратяване
на наказателното производство, а не датата на привличане в качеството
„обвиняем“. Ищецът получил постановлението лично на 03.02.2012г. Счита, че с
претенцията в размер на 475 000 лева и тази в размер на 500 000 лева реално се
претендирали двукратно обезщетения за едни и същи вреди. Според законовия
критерий обезщетението следвало да бъде съобразено с вида и характера на
упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на
претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане ако
било настъпило такова, т.е. продължителността на обвинението било
обстоятелство, което се вземало предвид при определяне размера на
обезщетението.
Правното основание на иска за
обезщетение в размер 475 000 лв. за незаконното обвинение в 10
престъпления от общ характер е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а на иска за
обезщетение в размер на 500 000 лв. за причинени неимуществени вреди от
нарушаване на разумния срок за разследване на 10 престъпления от общ характер –
чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл.
235 ГПК намира за установено следното:
От приложените по
делото НОХД № 98/2002г. на РС – Стара Загора, ВНОХД № 572/2002г. на ОС, пр.пр.
№79сл./1998г. на РС – Стара Загора и ДП №150р/1998г. на ОСлО при ОП – Стара
Загора се установява, че на 26.05.1998 г. ОСлС - гр. Стара Загора е образувала
следствено дело срещу ищеца за изнасилване на А.К.Г.- престъпление по чл. 152,
ал.2, т.1 вр. с ал.1, т.2 от НК. С постановление на Районна прокуратура от 27.05.1998
г. е привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража". С определение от 19.06.1998г. , постановено по ч.н.д .№ 32/1998г.
на СтРС, мярката за неотклонение“ задържане под стража“ е отменена и е
определена друга мярка „парична гаранция“. В последствие с постановление за привличане
на обвиняем от 23.02.1999г. /л.98 от сл. д./ на ищеца са повдигнати обвинения за още 9 престъпления
срещу 7 различни лица - по чл.152, ал.2,
т.1 вр. с ал.1, т.2 от НК и едно по чл.150, във вр. чл.63 НК. За шест от
престъпленията се сочи, че са извършени от него като непълнолетен, а останалите
четири - като пълнолетен. Предявени са му нови обвинения общо за 10
престъпления с постановление от 23.02.1999 г. и 20.12.2001 г. Старозагорската
районна прокуратура, 2 пъти внася
обвинителен акт срещу него с обвинение за извършване на девет престъпления по
чл. 152, ал.2, т.1 вр. с ал.1, т.2 и едно - по чл. 150 от НК. Два пъти делото е
върнато на Прокуратурата от съда, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на разследването. При второто внасяне на делото в
съда прокурорът е протестирал определението, което е потвърдено от Окръжен съд
- гр. Стара Загора. Впоследствие разследването е спирано и възобновявано от
Старозагорската районна прокуратура няколкократно. С постановление от
23.10.2006г. /л.2 от папка ДП № 150рвв-с/98г./ частично е прекратено
наказателното производство за извършените през 1997г. пет престъпления по
чл.152, ал.2, т.1, във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и за престъплението по
чл.150, във вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.
Няма данни за връчване на постановлението за частично прекратяване на
ищеца. На 20.01.2012г. е предявено разследването на обвиняемия К.Г.И. /л.190 от
ДП/. С постановление от 01.02.2012г. РП – Стара Загора е прекратила
наказателното производство на основание чл.199, чл.243, ал.1 т.2 НПК – /л.196
от ДП/. С известие с обратна разписка на 03.02.2012г. прекратителното
постановление е връчено на обвиняемия- лично.
Тъй като ищецът е
оспорил подписа си върху известие – обратна разписка от 03.02.2012г. по делото
е назначена съдебно – почеркова експертиза, която е представила заключение.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото, изготвено е
компетентно и мотивирано, поради което съдът го възприема изцяло. От
заключението се установява, че подписът в графа“получател“ на известие за
доставяне с п.кл. 06.02.2012г. не е изпълнен от К.Г.И.. При извършеното
сравнително изследване в изпълнение на чл.15, ал.2 от Наредба № 10 за съдебните
и арбитражни експертизи, вещото лице е заключило, че процесният подпис е
изпълнен от Г.К.Г.– майка на ищеца.
По искане на ищеца е
назначена съдебно – психологична експертиза, която е представила заключение. От
заключението на вещото лице се установява, че към момента на изготвяне на
експертизата е невъзможно да се разграничи влиянието и продължителността на
досъдебното производство, водено против ищеца. Няма данни, че воденото ДП е
причинило социална и личностна изолация и не е повлияло по някакъв друг начин
върху неговите характерни особености. Според вещото лице социалната и личностна
изолация нямат траен характер и не са довели до негативни последици лично за
ищеца в чисто психологически план. Не са налице факти и обстоятелства, които да
сочат за някакво стресово или депресивно
състояние. Вещото лице счита, че личността на К.И. не се е променила с
годините, той умее да отстоява позициите си и успешно и целенасочено да
преодолява трудности. Доминантен, конкурентно способен. Жизнен, силен
вдъхновен. Изпитва удоволствие в действието. Ригиден в сферата на емоционалните
преживявания. Слабо емпатичен, склонен напълно да пренебрегва преживяванията на
околните. Показва социално желателно поведение. Самооценката му е значително
завишена, егоцентричен, импулсивен и ситуативен. Не умее да отлага
емоционалните си желания във времето. Желае да бъде независим, невъзпрепятстван
и свободен от всякакви условности или ограничения с изключение на тези, които
сам си налага по собствен избор или по собствено решение. Властен,
манипулативен, груб и склонен да демонстрира сила пред тези, които усеща по –
слаби и колебливи. Освидетелстваният К.И. е с грубо безразличие към чувствата
на другите, невъзможност за преживяване на емпатия; изразена и постоянна
безотговорност и игнориране на социалните норми, правила и задължения;
невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения; крайно ниска поносимост
на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, вкл. физическо
насилие; неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от миналия
опит, особено от наложени наказания; изразена склонност да се обвиняват другите
или да се измислят правдоподобни обяснения за проявите, довели лицето до
конфликт с обществото; постоянна раздразнителност.
В съдебно заседание при изслушването си вещото лице
обясни, че според него ищецът вече е имал изградена личност на тази 18 годишна
възраст. Имал е изградени ценности и изградени поведенчески модели. Изготвил е
заключението си по експертизата на база на сравняване личността, която е снета
от съдебно-психологическата експертиза, находяща се по наказателното дело, тъй
като няма други данни по делото за личността на ищца. За да изготви заключение
по експертизата е разговарял със семейството на ищеца, с жената, с която живее
от пет години, с майката и сестрата на ищеца, както и със самият ищец. Извършил
е психологическо интервю на ищеца, както и наблюдение на реакциите му. Според
вещото лице от въдворяването на лицето в следствения арест няма данни за
стресиращи ситуации към сегашното фактическо състояние на ищеца. Според вещото
лице възможно е от един до шест месеца ищецът да е бил в стресова ситуация.
Делата са били разглеждани преди време. Към настоящият момент няма такива данни.
В наказателното дело, заведено преди 17 години срещу ищеца, не се съдържат
данни за стресова ситуация, като вещото лице прави ретроспекция. При снемане на
психологическия портрет на ищеца, имайки предвид възрастта му, процеса на
изграждане на негова гледна точка на околния свят, според вещото лице не са
налице данни и промяна на социалната комуникация при ищеца.
От представената по
делото справка за съдимост на ищеца/л. 19 от делото/се установява, че К.Г.И. е осъждан
два пъти, веднъж с присъда от 01.09.2009г. по НОХД № 1237/2008г. на РС – Стара
Загора за престъпление по чл.325, ал.1, във вр. чл.26, ал.1, вр. чл.54 НК
условно и втори път с присъда от 06.06.2000г. по НОХД № 779/1999г. на РС –
Стара Загора за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.5, във вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.63, ал.1, т.3 НК условно. Реабилитиран е по чл.86, ал.1 т.1 от НК.
За изясняване на
делото от фактическа страна са допуснати гласни доказателства чрез разпит на
свидетели. От показанията на свидетелката Г.К.Г.- майка на ищеца, се
установява, че при повдигане на обвиненията, К. учил в спортното училище „Тодор
Каблешков“ гр. Стара Загора. Бил много добър спортист. Тренирал джудо. Имал
амбиции да стане известен спортист, не само на национално ниво. Имал предложение
от спортен клуб ЦСКА, след като завърши спортното училище да отиде да тренира
при тях. Искал да се премести за постоянно в София и да се запише да учи в
спортната академията, но за съжаление не можал да осъществи голямата си мечта. Не
бил навършил 18г. още. Няколко дни след абитуриентския бал на ищеца й се обадили,
че К. бил задържан в следствения арест. Бил голям шок за нея и за баща му. Сочи,
че ищецът бил примерен ученик, не отличник, но много държал на спорта. Предстояла
му матура и не можал да се дипломира. Поради това, че почти месец бил в ареста не
отишъл в София да учи и да тренира. Едва на следващия ден от адвоката му разбрали,
че бил задържан за изнасилване. Свидетелката
сочи, че всички местни вестници публикували новината, че К.И. ***.1998г. бил
задържан за изнасилване. По него време имало местни радиоточки. Тъй като живеели
в с. Хан Аспарухово, тази новина плъзнала из селото. След едното изнасилване излязло
2-ро, 3-то и 5-то. Изкарали го изнасилвача на околията. 11 изнасилени момичета,
даже едното 2 пъти било изнасилено. След няколко дни отишли в ареста на
свиждане. К. не бил същия. Не знаел къде се намира. Оплакал се, че непрестанно
го притискали да си признае обвинението. След престоя му в ареста, го освободили,
поради обжалване за промяна на мярката и бил пуснат в гаранция. К. не бил
същия. Живота му се обърнал на 180 градуса. Бил под пълен стрес. Затворил се в
себе си. Не излязъл от къщи 2 месеца и с родителите си не разговарял. Неговите
приятели се държали зле с него. Почнали да го сочат с пръст, че бил едва ли не
най- големия престъпник на града. Техни близки които познавали семейството,
също не вярвали, но това продължило години наред. Хората започнали да се
съмняват, че те лъжат. Опропастил се живота на ищеца. Вместо да се реализира,
да стане известен спортист, защото имал данните за този спорт, той не можел да
започне редовна работа. Или го подигравали колегите, или работодателят като
разберял за какво става въпрос го освобождавал от работа. Ищецът бил под
постоянен стрес, че всеки един момент може да го осъдят. Понесъл всичко много
тежко. Бил лъчезарно дете, много контактен. Обичали го малки и големи, но това
нещо променило живота му. Превърнал се в съвсем друга личност. Затворен, на
моменти плах и непостоянен. Той не можел да задържи дълга връзка с момиче. Най-
дългата му връзка била с Р.Х.. Даже живели известно време при тях, но тя като
разбрала за тези неща …. Викали я за разпит, дали и тя не е изнасилена. Тя
прекъснала връзката с ищеца. К. плакал, не можел да вярва на жена, не можел да
си намери момиче, с което да има трайна връзка. Ищецът живеел в Бургас сега. Тук
не го оставили на мира. Отишъл да живее в Бургас за да смени средата и хората,
че не го познавали там. За да се реализира в живота. Това много се отразило на
психическото му състояние. Много бил чувствителен по душа. Много съпричастен.
Готов да се отзове на приятел на помощ. Свидетелката установява, че станала в
последствие кмет на селото. Предизборно говорили, че майката на изнасилвача
кмет щяла да става. Имало психически тормоз за цялото семейство. Каквато и да
се случило, полицаите първо идвали да проверяват К. дали бил в къщи, дали бил
замесен. Все едно бил най-големия престъпник в селото. Свидетелката установява,
че през 2009г. ищецът заминал за да живее в друг град. Р., с която живял 10г.
го съдила за лаптоп. След обвиненията започнал да работи охрана. Последно бил
охрана в селото, преди да замине за Бургас. Имало частна фирма да охранява
селото. В Булсатком в Бургас работил, но след като влязъл в ареста го освободили.
Бил на постоянен трудов договор, получавал добра заплата. В момента, от края на
май 2017г. започнал в един хотел в Слънчев бряг работа като поддръжка.
От показанията на свидетеля Х.Г.Л. – учител на ищеца в спортното училище, се
установява, че К.И. завършил спортно училище. Бил шампион в младша възраст. Ищецът
бил много трудолюбив състезател и отговорен. Нямал отсъствия от тренировки.
Готвили се много да поеме пътя за София. Имал предложение от ЦСКА, с
перспектива да кандидатства в НСА, да завърши висше образование. Доколкото
разбрал впоследствие, полицията дошла в залата да го издири. Бил се замесил в някаква
история. Изчезнал за седмица или месец не може да каже. Момчето изчезнало като
го пуснали. Загубили контакти. Не го бил виждал. Есента го срещнах и му
предложил да тренира, да продължи пътя си. Бил се отчуждил, затворил се в себе
си. Не пожелал, но имал перспектива да носи медали и успехи не само за Стара
Загора, но и за цялата страна. Имало интерес от Софийски клубове. Не помни
годината на случката, било преди завършване. 1999г. или 2000г. не си спомня
точно. До колкото разбрал ареста
съвпаднал с неговото завършване и мисли, че не можал да приключи. Казали,
че имало жалба за изнасилване. Той бил много отворен човек към всички. Всички
го искали и за спаринг партньор, и за подготовка. Не отказвал на никой, въпреки риска. Учебната
година приключила и той не се върнал. Някакси се отдръпнали децата след тази
случка. Подпитвал какво прави К., къде е, но не поддържали връзка. Той се
затворил и спрял да идва. Предполага, че
това се е отразило върху неговата психика и отношението на хората.
От показанията на свидетеля
П.А.И. – близък приятел на ищеца, се
установява, че двамата учили в
спортното училище в гр. Стара Загора, с джудо. Свидетелят бил по-малък от него
с 2 год. Ищецът бил добър спортист и човек. В този период се случило неговото
задържане и гръмнала Стара Загора, че бил изнасилвач. Всички били учудени.
Приятелите започнали да го отбягват и да приказват за него, че бил изнасилвач.
Лепнали му петно, че бил такъв по обвиненията, които му били повдигнати.
Твърди, че не го познавал като такъв човек. Не му било известно да бил
задържан. В залата като били, видели полиция да го разпитва. Питали го за какво
става въпрос, но той казвал, че го дърпали да доносничи. Мисли, че след това
приключил образованието си. Мисли, че не успял да завърши, защото го задържали.
Ходил му на свиждане. Ищецът не се чувствал добре. Бил отчаян, отслабнал. След
това се затворил. Не бил така, както преди. Бил по-притеснен, по-затворен, по-
неконтактуващ. Като излизали двамата хората го отбягвали, защото му били повдигнати
такива обвинения. След това имало период, в който бил се затворил. Не идвал и
на тренировка толкова често. Бил добър спортист преди задържането. След завършване имал амбиции за НСА и да се развие
в спорта.
Съдът намира, че
следва да кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели,
като непротиворечиви, логични и почиващи на непосредствени впечатления на
свидетелите от състоянието ищеца, дотолкова, доколкото не са в противоречие с
установеното в заключението на вещото лице по съдебно – психологическата
експертиза. .
При така установените факти и обстоятелства по делото,
могат да се направят следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Не
се спори, че на ищецът е било повдигнато обвинение за извършени престъпления,
за което НК предвижда наказание лишаване от свобода. Безспорно е също, че
наказателното преследване срещу ищеца е започнало на 26.05.1998г., с
привличането му като обвиняем в наказателно производство и е приключило на 01.02.2012
г., с постановление за прекратяване. С постановление от 23.10.2006г. /л.2 от
папка ДП № 150рвв-с/98г./ частично е прекратено наказателното производство за
извършените през 1997г. пет престъпления по чл.152, ал.2, т.1, във вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК и за престъплението по чл.150, във вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК. Това постановление не е връчено на
ищеца. На 20.01.2012г. при предявяване на разследването на обвиняемия К.Г.И./л.190
от ДП, същият е узнал за частичното прекратяване на наказателното производство
за повдигнатите обвинения за 6 престъпления.
Повдигането
и поддържането на обвинение срещу ищеца е продължило повече от 13 години от
26.05.1998г. до 01.02.2012г. Делото два пъти е внасяно с обвинител акт в съда
от прокурора и два пъти е връщано, поради допуснати нарушения на НПК от органа
на досъдебното производство. За прекратяването на наказателното производство
ищецът е узнал на 15.12.2016г., видно от
молба на адв. Б. за запознаване с материалите по делото на 15.12.2016г.
Съдът намира,
че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - незаконно обвинение в извършване на
престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Налице е фактическия състав и на чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД, предвид
срока на повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца. В хода на делото се
установи от събраните доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди,
свързани с воденото срещу него наказателно производство.
По делото не е
спорно обстоятелството, че към момента на образуване на наказателното
производство, ищецът е ученик и му е предстояло завършване на средното
образование. Безспорно се установи, че периода, в който е започнало и
приключило наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт е м. май 1998г.
- м. февруари 2012г., или повече от 13 години. В този смисъл наказателното
производство срещу ищеца е приключило в срок, който надхвърля разумния по
смисъла на чл.6 от КЗПЧОС срок. Повдигнатите обвинения по чл.152, ал.2 от НК са
за престъпление от общ характер, тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, тъй
като предвиденото наказание е лишаване от свобода от три до десет години. Не е
спорно, че ищецът е бил неосъждан, към момента на повдигане на обвинението.
Безспорно е, че повдигнатото незаконно обвинение и наказателно производство е
причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи си в неудобство, притеснения
и стрес. Отразило се е зле на психиката му като завършващ училище, на когото му
предстои реализация в живота. Загубил е доброто си име пред роднини и съселяни,
приятели и съученици. Хората са започнали да се отдръпват и да се отнасят с
недоверие към него. След завършването на училище, трудно си е намерил работа,
не е могъл да се задържи на започната работа. При предизборната кампания на майка
му за кмет на селото, където е живяло семейството му, този факт е бил използван
от недоброжелатели. Усилията му, вложени в спорт и тренировки не са получили
реализация по – нататък.
В случая, обаче
следва да се съобрази и факта, че в периода, в който е започнало и приключило
наказателното производство по обвинение за изнасилване и блудство срещу 9 различни
лица, срещу ищеца са се водили и две други наказателни производства, приключили
с присъди от 01.09.2009г. и от 06.06.2000г., за престъпления по чл.325, ал.1 НК
и по чл.195, ал.1, т.3 от НК. Поради изложеното, следва да се приеме, че
степента на увреждане на ищеца и интензитета на претърпените неимуществени
вреди по това наказателно производство е по – малък, предвид повдигнатите
обвинения за още две умишлени
престъпления, едното от които тежко, приключили в с присъди, в сравнение
със случая, ако процесното незаконно наказателно производство беше единствено.
Следва да се отчете и обстоятелството, че по това дело, по отношение на ищеца е
била взета мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ за период по –
малък от месец, а след това е определена „парична гаранция.
При определяне
размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат предвид
всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, и
техният размер се определя според вида и характера на упражняваната процесуална
принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата
продължителност и предметът на наказателното производство, поведението на
страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в
процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат
значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи. Безспорно се установи по делото, че Прокуратурата на Република
България е извършила противоправно деяние като незаконно е повдигнала и
поддържала обвинение на К.Г.И., с образуване на Сл.д – 26.05.1998г., приключило
с постановление за прекратяване на 01.02.2012г.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи по категоричен начин, че
повдигнатото обвинение е оказало негативно въздействие върху личния, обществения и социалния живот на ищеца И.. Повдигнатото обвинение е повлияло върху
психическото състояние на ищеца – ученик в последен клас, малко преди
завършване на образованието си. Преживял е психическо напрежение и стрес от
задържането под стража и повдигнатите обвинения. Изпитвал е неудобство сред роднини, съученици и приятели от повдигнатите
му обвинения. Засегнато е било доброто му име и авторитет. Не е могъл да
се реализира в спорта и да продължи образованието си. Голяма част от социалното
му обкръжение и приятелският му кръг са разколебали доверието си в него
заради повдигането на обвинения. Повдигнатото и поддържано
обвинение е продължило в период повече от 13 години за четири от обвиненията и
8 години за другите 6 обвинения, доста над разумния срок за разследване на
престъпления.
От друга страна от заключението на
вещото лице по съдебно – психологичната експертиза се установи, че социалната и
личностна изолация не са имали траен характер и негативни последици за ищеца.
Повдигането и поддържането на обвинения по отношение на него не са повлияли
съществено върху формилането му като личност и върху характеровите му
особености, които към 18 годишна възраст вече са били изградени. Съдът намира,
че следва да вземе предвид заключението на вещото лице, независимо от
възражението на пълномощника на ищеца, тъй като вещото лице е мотивирало
подробно изводите си в заключението и в съдебно заседание успешно защити
позицията си.
Съгласно т. II от ППВС № 4 от
23.12.1968 г понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът
следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към
твърдените от ищеца неимуществени вреди - това са продължителността на
проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за
неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е
бил незаконно обвинен. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да
отговаря на критерия за справедливост, с оглед данните по делото и конкретните
обществено-икономически условия в страната. Незаконно повдигнатото обвинение
безспорно се е отразило негативно върху психиката на ищеца. Понятието
неимуществени вреди, съгласно практиката на ВКС включва всички телесни и
психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи
изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в
определен период от време. Критерият за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства. Видно от доказателствата по делото, ищецът И. е обвинен в извършването на
10 умишлени престъпления по смисъла на НК. Наказателното производство срещу ищеца е продължило около
8 години за 6 от обвиненията и повече от 13 години за останалите 4 обвинения. От
свидетелските показания става ясно, че ищецът е преживял душевни болки и
страдания, но същите са с много по – малък интензитет и тежест в сравнение със
случая, ако процесното незаконно наказателно производство беше единственото.
Ето защо и с оглед предназначението на обезщетението
да поправи конкретно установените по делото лични болки и страдания, негативни
емоции и преживявания, от незаконното преследване на И., като се отчете
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
производство, срокът на взетата мярка за процесуална принуда „задържане под
стража“, а след това – „парична гаранция“ , времето и продължителността на
следствените действия с обвиняемия, общественото и социално положение на
пострадалия, наличието на друго наказателно производство за тежко умишлено
престъпление в същия период от време, и
друго обвинение за престъпление, съдът намира, че следва да бъде определено
справедливо обезщетение в размер на 4750 лв. или по 500 лв. за всяко от
обвиненията в тежко престъпление и 250 лв. за обвинението в престъпление. Моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им, и няма да е пряка проява на
справедливост, а ще бъде в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи
размера на обезщетението. При определяне на дължимото обезщетение така също
следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект
на съществуващите обществено-икономически условия на живот. В този смисъл е решение №
123/23.06.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО. Ето защо, съдът намира, че в посочения размер
от 4750 лв., предявения иск е основателен и доказан, а в останалата си част до
размера на 475 000 лв., предявения иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
За надхвърляне на максимално допустимия, съгласно
практиката на Европейския съд по правата на човека критерий за разумен срок на
разследването, продължило повече от 13 години, съдът намира, че на ищеца следва
да бъде присъдено обезщетение в размер на 5000 лв. общо, или по 500 лв. за
всяко едно от обвиненията.
Обезщетението за
обезвреда на причинените неимуществени вреди е дължимо заедно със законната лихва
от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на РП – 24.12.2016г.
В този смисъл са постановките на т.4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005
г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноските за
държавна такса -10 лв. и експертизи – 400 лв. изцяло на основание чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, изр.1 –во. Разноски за
адвокатско възнаграждение се дължат съразмерно на уважената част от иска на
основание чл.10, ал.3, изр.2-ро от ЗОДОВ и при прилагане на чл.38, ал.2 от ЗА,
като съдът ги определя на 1500 лв., с оглед на фактическата и правна сложност
на делото.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат ********* да заплати
на К.Г.И., ЕГН ********** *** сумата от 4750 /четири хиляди, седемстотин и
петдесет / лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от длъжностни лица от състава на
Старозагорската районна прокуратура от неоснователното образуване и водене за
периода от 26.05.1998 г. до 1.02.2012 г на досъдебно наказателно производство
срещу него на 26.05.1998 г. за тежки умишлени престъпления - девет по чл. 152
ал.2 т.1, вр. с ал.1 т.2 от НК срещу осем лица от женски пол и такова по чл.
150 ал.1 от НК - срещу лице от женски пол, в т.ч. от законовите ограничения -
резултат от взетата в продължение на повече от 13 години мярка за неотклонение
по см. на НПК - първоначално за по – малко от месец - „Задържане под
стража", а впоследствие и до приключване на делото -„Парична
гаранция", от която сума по 500 лева – обезщетение за девет тежки умишлени престъпления и 250 лв.- за престъпление по
чл.150 от НК, както и сумата 5000 /пет хиляди/ лева обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от нарушаване на разумния срок за разследване на 10-те
престъпления от общ характер, за които са му предявени обвинения, от 26.05.1999
година до 24.12.2016 г., от която сума по 500 лева, за всяко едно от тях, заедно
със законната лихва, считано от датата на влизане на прекратителното
постановление в сила – 24.12.2016г. до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове в останалата им част за размера над 4750 лв. до претендирания размер 475
000 лв. за иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и за размера над 5000 лв. до
500 000 лв. за иска по чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат
********* да заплати на К.Г.И. ЕГН ********** *** сумата 410 лв. /четиристотин
и десет/, представляващи направените по делото разноски за държавна такса и
възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат
********* да заплати на адв. Д.Т.Б. - САК, адрес *** сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд - Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: