Разпореждане по дело №16083/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 99415
Дата: 12 юли 2024 г.
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20241110116083
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 99415
гр. София, 12.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110116083 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 12.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 16083/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Подадена е искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу „Кашел
Мениджмънт“ ЕООД, с което се претендира незаплатена наемна цена в размер на 24904,13
лева по Договор за наем от 25.06.2015 г., вписан под № 1785/26.06.2015 г., том 2, дело №
245/2015 г. Поддържа, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което
имал правен интерес от предявяването на иск за установяването на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като е направен
отвод за недопустимост на претенцията, поради наличието на арбитражна клауза в договора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства
намира следното по направения отвод за недопустимост на предявения иск.
Представен е Договор за наем от 25.06.2015 г., вписан под № 1785/26.06.2015 г., том 2,
дело № 245/2015 г., сключен между В.П. и Н.П. от една страна в качеството на наемодатели
и „Кашел Мениджмънт“ ЕООД от друга страна в качеството на наемател. По силата на
договора наемодателите са предоставили за временно възмездно ползване на наемателя
уговорените по договора имоти, а наемателят се е задължил да заплаща уговорената наемна
цена.
В клаузата на чл. 12 от Договора за наем страните са се съгласили, че всички спорове,
породено от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или
отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение, прекратяване, както и
1
споровете за попълването на празноти на договора или приспособяването му към
нововъзникнали обстоятелства, ще се бъдат разрешавани от АС при БТПП.
Според чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната
обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора обичаите в практиката и добросъвестността.
От Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.11.2016 г. по изп. Дело №
20168960400143/2016 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанков, рег. № 896 от КЧСИ се
установява, че имот предмет на Договор за наем от 25.06.2015 г., вписан под №
1785/26.06.2015 г., том 2, дело № 245/2015 г е възложен от ищеца – „Първа инвестиционна
банка“ АД.
Приложено е Решение № 49506/25.02.2019 г., постановено по гр. д. № 66464/207 г. по
описа на СРС, ГО, 153-ти състав е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 237 ЗЗД, че между „Първа инвестиционна банка“ АД, и „Кашел Мениджмент” ЕООД,
съществува наемно правоотношение по договор от 25.06.2015 г., вписан под №
1785/26.06.2015 г., том 2, дело 245/2015 г. на СВп-Свищов за отдаване под наем на недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 65766.702.1725.2.6 по КК и Кр
на гр. Свищов, с площ 187.07 кв.м., с предназначение банков офис, с адрес в гр. Свищов, ул.
„Цар Освободител” № 72, ет. 1.
С оглед изложеното и при зачитане на ефектите на установителното и регулативното
действие на силата на пресъдено нещо, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не
само е страна по материалния договор за наем, но е и страна по инкорпорираната в него
арбитражна клауза – вкл. с оглед постановките на Тълкувателно решение № 1 от
21.02.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2023 г., ОСТК (mutatis mutandis), във връзка с
факта, че абитражната клауза макар и да е отделен процесуален договор е
принадлежност към същия.
Изцяло неоснователни са доводите на ищеца в становището му от 26.06.2024 г. по
отношение на производство образувано при условията на чл. 422 ГПК. Противно на
твърденията на страна, именно същата следва да е наясно, че е трябвало да брани
твърдените си права по друг начин, а не по реда на заповедното производство, респ.
свързания след това исков процес. Подавайки заявлението по чл. 410 ГПК ищецът следва да
е бил наясно, че предвид наличието на валидна арбитражна клауза, спорът е извън
компетентността на държавния съд.
Наличието на арбитражна клауза е процесуална пречка за надлежното упражняване
на правото на иск в процесуален смисъл, като с оглед направеният отвод за недопустимост
на предявения иск, то настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на
чл. 130 ГПК, поради което настоящото производство следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 93173/20.03.2024 г., подадена от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК: ...... срещу „КАШЕЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД,
ЕИК. ......., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 16083/2024 г. по описа на СРС, II
Г. О., 156-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страните с частна жалба пред СГС.
2
Препис от разпореждането да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3