Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000/05.01.2021 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 17.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Ели
Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 506 по описа за
2020 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 370/17.06.2020год. по т.д. № 1938/2019год
съдът е осъдил „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С., ЕГН: ********** от гр.Варна, сума в размер 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания вследствие на смъртта на сестра му Р. И. С.,
настъпила на 18.04.2017 год. вследствие ПТП, виновно причинено от Д. Т. Т. на
АМ „Тракия“ при управлението на л.а. „Мерцедес С 220“, с рег. № В 4672 ВМ,
застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество с полица №
BG/30/116003302410/28.12.2016 год., ведно със законната лихва от 31.05.2017
год. /датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие/ до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД, като е отхвърлилиска за обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над
50 000 лева до предявения размер от 60 000 лева, като неоснователeн: Осъдил е ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.З.И. от ВАК, сумата от 2 030 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер, на основание чл.38
ЗА и чл.78, ал. 1 ГПК, както и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на
ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 2 000 лева, представляващи държавна
такса по уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Недоволни от решението са останали страните по делото.
„ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД,ЗД”Бул Инс”АД гр.София, чрез
процесуален представител–ответник по т.д. № 1938/2019год.по описа на ОС-Варна,
обжалва постановеното решение по делото,
в частта, с която исковете с правно основание
чл.432 КЗ на С.И.С. са уважени. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния
закон и като необосновано, по изложени съображения. Излага, че с решението съдът е допуснал нарушение по прилагането на чл.52 ЗЗД, като сочи, че
определеното ообезщетение от 50 000лв. за необосновано завишено, и некореспондиращо
на критериите за справедливост, заложени в посочената разпоредба, както и на
икономическата конюктура в страната към момента на причиняване на вредата.
На
следващо място, съдът не е приложил
пар.96 ал.3 ПЗР на ЗИДна КЗ, с който е предвидено че до влизане в сила на
наредбата за утввърждаване на методиката по чл.493а ал.2 КЗ, обезщетението дза
претърпените неимуществени вреди нна лицата по чл.493а ал.4, в която група
попада и ищецът, се определя в размер до 5 000лв.
С
жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част.
С
писмен отговор на процесуален представител на насрещната страна, жалбата се
оспорва като неоснователна, по изложени съображения.
Срещу
решението е постъпила от ищеца С.С. в неговите отхвърлитени части.
Счита решението за неправилно- поради необоснованост, по изложени съображения.
Счита присъденото обезщетение за несправедливо малко, с оглед особено силния
ефект върху ищеца от загубата на сестра му вдърху неговото здраве, довело до
пълен срив на личността му.
С
жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част, и постановено
ново, с което искът да бъде уважен в предявения размер от 60 000лв.
Жалбите
отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са допустими.
Въззивните жалби са редовни и надлежно администрирани.
В
съдебно заседание жалбите се поддържат, съответно оспорват, чрез писмени
становища на процесуалните представители на страните.
За да се произнесе по спора,
съдът съобрази следното, относно обжалваното съдебно решение:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба чрез която са предявени искове от С.И.С. от гр.Варна срещу „ЗАД
ДаллБогг Живот и Здраве“ АД за заплащане на сума в размер 60 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания вследствие на смъртта на сестра му Р. И.
С., настъпила на 18.04.2017 год. вследствие ПТП, виновно причинено от Д. Т. Т.
на АМ „Тракия“ при управлението на л.а. „Мерцедес С 220“, с рег. № В 4672 ВМ,
застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество с полица №
BG/30/116003302410/28.12.2016 год., ведно със законната лихва от 31.05.2017
год. /датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие/ до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се от
ищеца в исковата им молба, че 18.04.2017 год. на АМ „Тракия“, км.190+300 в
посока запад-изток, в землището на Община Чирпан, област Стара Загора, при
управление на лек автомобил „Мерцедес С
220“, с рег. № В 4672 ВМ, Д. Т. Т. е нарушил правилата за движение по пътищата
и загубил контрол над автомобила, вследствие на което, блъскайки се в
разделителната мантинела причинява смъртта на сестра му Р. И. С., пътувала на
предната дясна седалка.
Ищецът излага, че в резултат от смъртта
на сестра си е претърпял и продължава да
търпи неимуществени вреди, изразяващи се душевни болки, страдания и травма от
внезапната й загуба, за компенсирането на които счита, че има право да получи
застрахователно обезщетение по застраховка гражданска отговорност, сключена с
ответното дружество. Сочи, че ищецът
приел с огромна болка вестта за смъртта на своята сестра:
изпаднал в шок, като не можел да повярва, че по-голямата му сестра,
която е полагала грижи за отглеждането и възпитанието му, я няма. Сочи също, че
през целия й живот двамата поддържали изключителбно близки отношения:-след
напускане на дома от майка им през 1982год. Р. му била като майка. Освен че се
грижела за него, в по-зряла възраст си споделяли взаимно житейските проблеми,
били един за друг молрална и духовна опора,
в степен много по-голява от формалната връзка между брат и сестра, до
смъртта й се се виждали и общуваяли
ежедневно. Загубата й се е отразила пагубно върху физическото здраве на ищеца,
и предизвикала срив на психическото му
състояние-станал отчаян, затворен в себе си от непрежалимата загуба. Излага, че с влязла в сила присъда водачът на
ПТП е признат за виновен за настъпилото ПТП и смъртта на сестра му, поради
което и ищецът е предявил застрахователна претенция към ответното дружество.
Последното отказало, поради което предявява иска.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен
отговор, с който оспорва предявените искове по основание и по размер.Навежда
твърдение, че ищецът и починалата не са живели в едно общо домакинство, като
оспорва и твърдените като претърпени болки и страдания. Позовава се на
разпоредбата на пар.96 от ПЗР на ЗИД на КЗЗ, като претендира евентуално
уважаване на иска до размер от 5 000 лв.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Не се оспорва установената от окръжния съд установеноа
фактическа обстановка,, а именно:
От събраните в първоинстанционното производство
доказателства се установява, че с влязла в сила присъда по НОХД № 571/2017 г.
по описа на ОС Стара Загора, Диян Т. Т. е признат за виновен за това, че на
18.04.2017 г. в гр. Варна при управление на лек автомобил м.„Мерцедес С 220” с
рег. № В 46 72 ВМ е нарушил правилата за
движение и причинил по непредпазливост смъртта на Р. И. С.. От представените
удостовеР.я за родствени връзки и за раждане се установява, че починалата е
сестра на ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена
преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с
влязла в сила присъда, каквато е налице по НОХД №571/2017 г. на СтОС, поради
което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите, свързани с това дали
е извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Между страните не се спори, а и от представените по
делото доказателства се установява, че към датата на настъпване на
произшествието, водачът на л.а.
м.„Мерцедес С 220” с рег. № В 46 72 ВМ е
бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” в „ЗАД
ДаллБогг Живот и Здраве“ АД /Застр.полица-стр.6/. По подадено от ищеца заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение е била образувана щета № 0801-004570/2017-07 и е
постановен отказ от страна на застрахователното дружество.
Въззивните оплаквания на застрахователя са сведени до
наличието на активна материалноправна легитимация у ищеца да претендира
обезщетение за неимуществени вреди с оглед качеството му на брат на починалото
лице, в евентуалност от застрахователя са наведени оплаквания за нарушение на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, такива оплаквания са наведени и от ищеца.
Отговора на
така поставения от застрахователя пред настоящата съдебна инстанция въпрос за активната легитимация на ищеца е
обусловен от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С решението по
него общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
В мотивите на решението е прието, че обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да
се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че
според традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост.
Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
За установяване на неимуществените вреди, за които се
претендира обезщетение, са ангажирани гласни доказателства – показанията на свидетелките:
Иван С.И. – баща и св. Стоянка Янчева Петкова –съсед на ищеца:
Свидетелят
И., чиито показания следва да се кредитират при условията на чл.172 ГПК,
излага, че същият се е развел през 1982
година когато ищецът е бил на 6 години, а сестра му на 15 години. Според същите
показания, след заминаването на бившата му съпруга, Р. е поела грижите за С. – грижила се е да
ходи на училище, помагала с уроците,познавала се е с учителите. Според свидетеля, Р. заместила
единия родител, като и постепенно
изградили толкова силна връзка, че станали неразделни. Въпреки че са с голяма
разлика във възрастта, С. споделял със сестра си всичко – за казармата, за
приятелките си, като когато Р. се омъжила живеела на 200 метра от тях и се виждали
почти всеки ден. Според свидетеля,
смъртта на сестра му се е отразила много тежко на С., който изпаднал в
шок и заразял всичко; не коментирал нито с жена си, нито със сина си, нито с
внука си – същият гледал в една точка и мълчал; под натиск на жена му отишъл на на психолог. Жена му,
въпреки че го е подкрепяла, в края на краищата също не издържала и го е
напуснала.
За
установяване на отношенията между ищеца и неговата починала сестра, е допусната
и свидетелката Петкова. Същата излага, че между брат и сестра е имало много
силна връзка, която от една страна се дължала на това, че майка им ги е
напуснала, когато С. е бил на 5-6 години, а Р. – на 14-15 години, а от друга –
на това, че баща им е работил като шофьор на голяма камион и се е налагало да
бъде и на командировки извън града. Това
довело до това двете деца да се гледат почти сами, а Р. да поеме грижите за
брат си и домакинството, да готви и да пере. Излага, че същата е поела изцяло
грижите за С., като връзката им била много силна дори след като Р. се омъжила.
Сочи, че смъртта на Р. се е отразила много зле на С., който се е сринал
психически – станал е необщителен, много трудно общувал със съседите, почти не
говорел, а често плачел на двора.
Според
заключението по допуснатата и неоспорена съдебно –психиатрична експертиза,
предпоставка за създаване на по-силна емоционална връзка между брат и сестра е
израстването в семейство само с един родител, като за ищеца сестра му е била
силния човек, без когото не е вземал решения. Според вещото лице, след смъртта на сестра си ищецът е развил
разстройство в адаптацията с тежък депресивен синдром, като реакция на скръб с
елементи на постравматичен стрес. За ищеца загубата на сестра му е особено травматично
събитие, пример за което е наличието на остатъчни симптоми, които могат да се
разгледат като хроницифиране на депресивния период. Според поясненията, дадени
от вещото лице в откритото съдебно заседание, и към настоящия момент ищецът има
симптоми на сиуцидни мисли, повтарящи се кошмари, алкохолна зависимост и
изолация, като липсата на лечение води до възможността това състояние да остане
като трайна личностнова промяна, съчетана с вече оформяща се зависимост към
алкохола.
Въз основа на безспорно
установеното, съдът прави следните изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД. Представени
са доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно
чл. 380 КЗ и отказ на същия за заплащане на обезщетение, респ. липсата на
изплатено такова.предвид изложеното,
същият се преценява за допустим.
Не
се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска
отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач.
Относно легитимацията на ищеца: Съдът
намира, че ищецът е активно материално правно легитимиран да претендира
обезщетение, съобразно даденото
разрешениесвързано с произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк.
д.№1/2016 г., поради
следните съображения:
Гласните доказателства дават основание на съда да
приеме, че между ищеца и неговата починала сестра е съществувала особено близка
, трайна и дълбока емоционална връзка. Тази връзка е вследствие на така
установилите се житейски обстоятелства-напускане на семейството от страна на
рожденната майка когато ищецът е бил в ранна детска възраст-около 6 години и
поемане на нейната роля от този момент нататък от страна на починалата
по-голяма сестра Р. И.-която е била на около 15 години. Като причина за
установяване на тази особено силна, продължителна и дълбока емоционална връзка,
между ищеца и починалата сестра е и обстоятелстнвото, че поради характера на
работата на техния баща, същият е отсъствал продължително и те са израснали
фактически сами. Тези конкретни житейски обстоятелства са обусловили
създаването на по-голяма от нормалната близост, която е характерна за
нормалната родствена връзка, съществуваща между брат и сестра. За това съдът
прави извод, че действително претърпените от ищеца, които същият продължава да
търпи неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на сестра му Р. И.,
надхвърлят по интензитет и времетраене, вредите, нормално присъщи за вреди от
загуба на брат, или сестра при обикновения случай. Тези неимуществени вреди се
установяват както от гласните доказателства, така и от заключението на СПсЕ.
Това налага извод, че е справедливо да се направи изключение от ограничението
на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., като ищецът получи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Признаването на материалноправна легитимация на ищеца да
търси обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е обусловена
единствено от формалната връзка на родство, а от действителните отношения между
него и сестра му, характеризиращи се с особено силна привързаност и взаимна
обич.
Ето защо настоящият състав намира, че ищецът е
претърпял и продължава да търпи пряко, непосредствено и за продължителен период
от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на
пострадалата негова сестра, които следва да
й бъдат възмездени по реда на чл.52 ЗЗД.
Като взе в предвид установената в процеса
изключителнао силна, дълбока емоционална
връзка между ищеца и починалата му сестра Р. И., съдът намира, че паричната
равностойност претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се компенсират със сумата от 60 000 лева. Съдът счита, че този размер на обезщетение, съответства на установения от
закона критерий за справедливост, както и на икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие. За това искът следва да се
уважи до претендирания размер от 60 000лв.
Относно становището на ответника, че отговорността му е лимитирана по
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на разшиР.я кръг лица с право
на обезщетение съгласно ТР на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. до размера на
5 000 лв. съгласно нормата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101/2018
г./: Същото е неоснователно. Предвиденият със сочената разпоредба лимит на
обезщетението за неимуществени вреди е неприложим поради противоречието му с
правото на Европейския съюз – чл.3, параграф 1 от Директива 72/166/Е и чл.1,
параграф 2 от втората Директива 84/5/Е, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за минималните
застрахователни суми по задължителна отговорност "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди в
случай на телесно увреждане или смърт. Липсата на изрично установен в
цитираните Директиви максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди
на пострадало лице, означава, че разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ,
предвиждаща лимит от 5 000 лв., т. е. значително занижен спрямо установените в
правото на Съюза минимални размери, се явява несъответстваща на същото.
Настоящият състав намира, че тази разпоредба
противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от
посочените в чл.1,
параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година
относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл.9, ал.1
предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя
на пострадалите; в случай на имуществени вреди 1 000 000 EUR за застрахователно
събитие, независимо от броя на пострадалите. Разпоредбите на посочената
директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл.266 от КЗ от 2005 г.
/отм./ (в сила от 11.06.2012 г.), съгласно който задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за следните минимални
застрахователни суми:1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв за всяко събитие при едно
пострадало лице; б) 10 000 000 лв за всяко събитие при две или повече
пострадали лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв за всяко
събитие. Съгласно Решение на
СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās
tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда
на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива
72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Решенията на
ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и са
задължителни за всички съдилища и учреждения в страниете членки, в т.ч.-
РБългария съгласно чл.633 ГПК.
При констатиране на противоречие между европейското и
националното право съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да
приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава
на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби
от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те
предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да
изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред. Ето защо, действителният размер на претърпените от ищеца
морални вреди следва да бъде съобразен с нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди за процесния период – април
2017 г.:- за всяко събитие при едно пострадало лице до 2000000 лв.
Предвид изложеното, становището на въззивника, че
неговата отговорност е лимитирана до сумата от 5 000лв. следвада се приеме
за неоснователно.
Поради
несъвпадане на изводи на настоящата
инстанция с изводите на окръжния съд, решението на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено в неговата отхвърлителна
част.
На
осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, следва да заплати на адвокат С.З.И. от ВАК, сумата от 2 330 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер, на основание чл.38
ЗА.
В тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските за дължима държавна такса по допълнително уважената част
от исковете в размер на 600 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
По изложените съображения Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение No
370/17.06.2020 година,
постановено по т.д.№ 1938 по описа за
2019 година на Варненски окръжен съд В
ЧАСТТА с която ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 50 000 лева до предявения размер от 60 000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Д.абад“, бул.“Г.М.Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С., ЕГН: ********** *** 9 А допълнително сума в размер 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания вследствие на смъртта на сестра му Р. И. С.,
настъпила на 18.04.2017 год. вследствие ПТП, виновно причинено от Д. Т. Т. на
АМ „Тракия“ при управлението на л.а. „Мерцедес С 220“, с рег. № В 4672 ВМ,
застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество с полица №
BG/30/116003302410/28.12.2016 год., ведно със законната лихва от 31.05.2017
год. /датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие/ до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД, която сума е платима по банкова сметка ***: ***, с титуляр адв.С.Й..
ОСЪЖДА
ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Д.абад“,
бул.“Г.М.Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.З.И. от ВАК, ЕГН: **********, със адрес ***
сумата от 2 330 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в
минимален размер, на основание чл.38 ЗА и чл.78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД
ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, жк.“Д.абад“, бул.“Г.М.Димитров“ № 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Варненски апелативен съд, сумата от 600 лева, представляващи държавна
такса по допълнително уважената част от иска, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от
получаване на съобщението до страните, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.