Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
гр.Шумен, 14 Ноември 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С.
Стефанова
при секретаря Ж. Дучева като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №158 по описа за 2019 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №173 от 22.02.2019г. по гр.д.№1088/2018г.
Районен съд - гр.Шумен е уважил предявения от Н.К.Н. срещу "Електроразпределение
север" АД, искови претенции с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1, като
е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 4807 лева - обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
неправомерното лишаване на ищеца от право на ползване върху собствения му
недвижим имот, находящ се в с.Мадара, обл.Шумен поради липса на доставяна
електрическа енергия, в резултат на неизпълнение на задължения на ответното
дружество за присъединяване на имота към електрическата мрежа за периода от
04.02.2017г. до 17.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. На ищцовата страна
се присъдени деловодни разноски в размер на 996,04 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника,
като обжалва решението на районния съд, и моли съда да го отмени и постанови
друго, с което да отхвърли изцяло предявените искови претенции.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че жалбата е неоснователна, а
решението правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция
от Н.К.Н. срещу "Електроразпределение север" АД, с правно основание
чл.49 вр. чл.45, ал.1 за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 4807 лева. Ищеца излага, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с.Мадара,
обл.Шумен. Имотът бил присъединен към електроразпределителната мрежа до 1997
година. В края на 2015 г. ищецът депозирал заявление до „Електроразпределение
север“ АД гр. Варна, за проучване на условията за присъединяване на имота към
мрежата. Служители на ответника предложили поставяне не СТИ в най-близкия
трафопост, но поради отдалечеността му /около 200 метра/, ищеца не се съгласил.
На 08.01.2016 г. Н. отново депозирал заявление, като на 22.02.2016 г. получил
становище, в което фактически му бил отказан достъп до услугата достъп до
електроразпределителната мрежа. Счита, че с бездействието си ответното дружество
нарушава свое основно задължение – да пренася електрическа енергия до границата
на собственост между електрическите съоръжения на клиента и
електроразпределителната мрежа. По тези причини, ищецът депозирал в Районен съд
– Шумен искова молба срещу акционерното дружество, като по образуваното гр.д. №331/2017
г. по описа на съда било постановено решение, влязло в сила на 22.02.2018 г.,
по силата на което „Електроразпределение север“ АД гр. Варна било осъдено да
заплати на Н. обезщетение за причинените с бездействието си имуществени вреди
за периода 04.02.2017 г. до 17.042018 г. Понастоящем, противоправното поведение
на ответника продължавало, като в резултат ищецът продължавал да търпи
имуществени вреди, изразяващи в пропуснати ползи от невъзможността да ползва
имота си по предназначение. Поради изложеното моли съда да постанови решение,
по силата на което да се осъди да му заплати сумата 4807 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи
от неправомерното лишаване на ищеца от право на ползване върху собствения му
недвижим имот, находящ се в с. Мадара, обл. Шумен поради липса на доставяна
електрическа енергия, в резултат на неизпълнение на задълженията на ответното
дружество за присъединяване на имота към електрическата мрежа, за периода от
04.02.2017 г. до 17.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените деловодни разноски. При условията на евентуалност, ако не бъде
уважена тази претенция, моли ответникът да бъде осъден да му заплати същата
сума, представляваща неустойка за отказа на ответника да предостави услугите
„достъп до електроразпределителната мрежа“ и „Пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът е депозирал писмен отговор, в който се
излага, че оспорва изцяло предявения иск по подробно изложени съображения.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното
от фактическа и правна страна: С нотариален акт №.../2015 г. на нотариус рег. № ... на НК Н.К.Н. е придобил
правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в с. Мадара,
обл. Шумен: масивна сграда „Клуб на бригадира“, състояща се от стая с площ 22
кв.м, стая с площ 10 кв.м и навес с площ 200 кв.м, изградени в стопански двор –
поземлен имот № VI кв. 1Д с площ 1080 кв.метра. Не се спори между страните, че ищецът подал до „Електроразпределение север“ АД /по това време
„Енерго-про мрежи“ АД/ гр. Варна искания вх. №№ **********/08.01.2016 г.,
4043807/13.01.2016 г., 4835411/11.05.2018 г. и 4941870/20.09.2018 г. за
проучване на условията за присъединяване имота на ищеца към
електроразпределителната мрежа. По делото е представено Становище изх. №
Ш-16-1228/19.02.2016 г., изготвено на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, съдържащо условията и
изискванията, при наличието на които, според ответника имотът на ищеца може да
бъде присъединен към електропреносната мрежа. С писмо изх. № 4941870/19.11.2018 г. ответното
дружество представило на ищеца договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа и поканило същия да го подпише. По делото е
представена лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., изд. от ДКЕВР на „Е.ОН България
мрежи“ АД за дейността „разпределение на електрическа енергия“.
Видно от
приложеното гр.д.№331/2017 г. по описа на ШРС ищецът е предявил срещу
„Енерго-про мрежи“ АД /чийто правоприемник е ответникът по настоящото дело/ иск
с правно основание чл. 49 от ЗЗД. С решение № 44/20.02.2018 г., постановено по
в.гр.д. № 16/2018 г. по описа на ШОС, влязло в сила на 20.02.2018 г. било
отменено постановеното първоинстанционно решение по цитираното гражданско дело
и ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени му от неправомерни действия и
бездействия на други лица, на които ответникът е възложил работа, при и по
повод изпълнение на същата работа, изразяващи се в пропуснати ползи от неправомерно
лишаване на ищеца от право на ползване върху негов собствен недвижим имот
поради липса на ел. енергия, за периода от 09.02.2016 г. – датата на която е
изтекъл 30-дневния срок за произнасяне на ответника по искането на ищеца за
проучване до 03.02.2017 г. В решението си съдът е приел следното: Подаденото заявление на ищеца до ответника с вх. №
**********/08.01.2016 г., е искане за проучване на условията за присъединяване
на обект на клиент към електрическата мрежа, в хипотезите на чл.4 ал.1,т.10 и
11 от Наредбата, а не за обособяване на нов обект със самостоятелно измерване
на електрическата енергия чрез отделяне от съществуващ обект, който е
присъединен към електрическата мрежа,по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 4 от
Наредбата. Съгласно чл.4ал.1 от ЗЕ, действащ до
1999г., всички ел.централи, ел.уредби и мрежи, независимо от ведомственото им
подчинение, както и ел.инсталации на потребителите в цялата страна, се свързват
в единна електроенергийна система. В процесния имот е имало изградени
ел.инсталации и имотът е бил присъединен към електропреносната мрежа до 1997
година, т.е.процесните сгради по отношение на електрозахранването им са били
част от единната електроенергийна система, поради което към момента на
придобиване от ищеца на същия имот, той следвало да се определи като „обект с
прекратен достъп до мрежата”по см. на чл.4 ал.1,т.11 от Наредбата. В
нарушение на посочения в чл.20,т.9 от ОУДПЕЕЕМ” на „Енерго-про Мрежи”АД,
30-дневен срок за отговор, ответникът е изпратил отговор на подаденото заявление/искане
за присъединяване на процесния имот към електрическата мрежа, на 22.02.2016 г.,
като му е връчил своето Становище, с изх. № 1228/19.02.2016, изготвено от
негови служители, за условията, при наличието на които имотът на ищеца може да
бъде присъединен към електропреносната мрежа. Ищецът се явявал клиент на
ответното дружество и ползвател на електрическа енергия чрез
електроразпределителната мрежа до крайния получател, и предвид приложения
клиентски номер на ищеца, издаден му от ответника. Становището на ответното
дружество ,изпратено в отговор на искането
на ищеца за присъединяване на имота
му към ел.мрежа, било в противоречие със задължителните нормативните
изисквания, а именно: На ищеца е предложено ел.захранване за „стопанска
дейност”, вместо за „битова”, както е поискано със заявлението; Ответникът е
предложил на клиента си-ищеца по делото, да разположи съответното СТИ на около
50 м. от границата на процесния имот, на територията на общинска
собственост-улица и в съседство с други два имота, представляващи частна
държавна собственост. Горното условие противоречало на чл.29ал.1 и ал.5 от
Наредба № 6, според които ”Когато електрическата енергия се доставя на клиента
от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение,границата
на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или
изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или
прекъсвачи”/чл.29ал.1 /и „електромерните табла се монтират до или на границата
на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната
мрежа”/чл.29ал.5 /. В заключение е прието, че е налице противоправно поведение
на лица, на които ответното дружество е възложило работа, изразяващо се в техни неправомерни
действия и бездействия при и по повод на възложената им работа, поради което и
искът е бил уважен, а евентуалния по чл.48, вр. чл.47 ал.1, т.1 от ДУДПЕЕЕМ на
„Енерго-про Мрежи” вр. чл.12, ал.2 от Наредба № 6, вр. чл.117 ЗЕ, вр. чл.92 от ЗЗД, не е бил разглеждан.
От изготвената в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява,
че пазарната наемна цена за процесния имот за периода 04.02.2017 г. –
17.04.2018 г. възлиза на 11,49 лв. на ден, 345 лв. на месец. В имота имало
четири сгради с жилищно предназначение с обща застроена площ 193 кв.м.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели сочат, че
процесния имот представлява дворно място, отчасти застроено. Единият от свидетелите имал
намерение да ползва имота като работилница и складово помещение, като сключил
договор с ищеца, но не ползвал имота, тъй като в него липсвало
електрозахранване. Преди години имотът бил част от ТКЗС в селото и имал
електрическо захранване.
Елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна връзка на вредата с противоправно поведение на прекия и причинител, а не с това на възложителя на работата; Вина на прекия причинител на вредата; Възлагане на работа на прекия причинител на вредата; Вредата да е причинена от изпълнителя При или по повод изпълнението на работата. В тежест на ищеца е да докаже настъпилите вреди и причинната им връзка с противоправно поведение на изпълнителя, без които елементи не би могло въобще да се коментират, както останалите изискуеми от закона предпоставки, така и отговорността на възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Съобразно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на изпълнителя се предполага до доказване на противното. В настоящия случай е установено, че ответника не е изпълнил задължението си за присъединяване на имота на ищеца към електроразпределителната мрежа, както и наличието на причинна връзка между незаконосъобразното, виновно бездействие на служителите на ответника и невъзможността на собственика да използва имота си по предназначение. На първо место следва да се отбележи, че непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на СПН срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор. Забраната за пререшаемост по чл. 299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съдът се е произнесъл окончателно. Силата на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба, като неин източник е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното решение. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от основанието на иска, а това са всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с характеризиращите му белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/. Със сила на пресъдено нещо се ползват и съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Забраната за пререшаемост по чл.299, ал. 1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. Ето защо, в последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. В горния смисъл и константната съдебна практика, в това число и задължителна такава - Решение №314/15.01.2018 г. по гр.д.№4301/2014 г., четвърто г. о. на ВКС, Решение №49/14.04.2011 г. по т.д.№ 561/2010 г., I т. о. на ВКС, Решение № 115/10.01.2012 г. по т. д. № 883/2010 г., I т. о. на ВКС, Решение №137 от 28.07.2015 г. на ВКС по т.д.№2618/2014 г., I т. о., Определение № 450 от 21.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2641/2018 г., IV г. о., и др. Гореизложеното сочи, че извън обхвата на съдебна проверка в настоящото производство са всички факти, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността на съдебно признатото вземане по гр.д.№331/2017г. по описа на ШРС, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В конкретната хипотеза, е недопустимо да се пререшава въпроса относно констатираното незаконосъобразно бездействие на служителите на ответника по влязлото в законна сила решение, причиняващо имуществени вреди на ищцовата страна. В тази връзка, правилно първоинстанционния съд е обявил за ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: извършване от страна на ответника, чрез лица, на които е възложил работа, на деяние, изразяващо се в бездействие във връзка с възложени по силата на издадена лицензия задължения за свързване на собствения на ищеца имот към електроразпределителната мрежа, противоправността на деянието и вината на ответника при извършване на деянието. Налице са и останалите елементи от състава - ищеца е собственик на процесния имот, и не е могъл да го ползва през процесния период по предназначение, именно поради виновното неизпълнение на задължението на ответника за присъединяване на имота към електрическата мрежа. От приетата експертиза се установява размера на средния пазарен наем, определен по метода на пазарните аналози, съобразен с изградените в имота постройки и предназначението им, който за процесния период възлиза на 5021,13 лева. Ищцовата страна не е увеличила размера на предявения иск в съответствие с експертното заключение. Ето защо съдът намира първоначално предявения иск за доказан по основание и размер, поради което и следва да бъде уважен до предявеният му размер. Предвид изложеното решението на първоинстанционният съд следва да се потвърди.
Необходимо е да се отбележи и, че всички възражения на ответната страна, които не са били направени в срока за подаване на отговор на исковата молба, са преклудирани в съответствие с чл.133 от ГПК, и не следва да се разглеждат, а съобразно чл.147 от ГПК до приключване на съдебното дирене страните могат:1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно; и 2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивната инстанция, за които е представила доказателства, а именно в размер на 585 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №173 от 22.02.2019г. по гр.д.№1088/2018г. по
описа на Районен съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД с ЕИК ********* да
заплати на Н.К.Н. с ЕГН **********, сумата от 585 лева, представляваща направените във въззивното производство деловодни
разноски.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.