ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 925
гр. Враца, 23.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420104040 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. В. И., чрез адвокат С.
Ч. – АК Враца срещу „ХДИ Ферзихерунг” АГ, Федерална Република Германия, 30649
Хановер, „ХДИ плац 1“, идентификационен номер: DE *********.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
С молба вх. № 6971/13.05.2025 г., в деня на първото по делото заседание, ответникът
чрез процесуалния си представител адвокат Т. Бойвновски, е релевирал отвод за
неподсъдност на Българския съд, като твърди, че компетентен да разгледа делото е
съответния съд във Федерална Република Германия.Посочва, че спора за подсъдността вече
е разрешен, като представя актове на окръжен съд – Враца, апелативен съд – София и
Върховен касационен съд. Процесуалния представител на ищеца адвокат С. Ч. изразява
становище, че възражението е преклудирано, тъй като не е направено в срока за отговор на
исковата молба.
По направения отвод, настоящият съдебен състав приема следното:
Регламент (ЕС) 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела предвижда няколко основания за международна компетентност в йерархична
структура, които се прилагат при наличието на точно определени предпоставки, съответно:
изключителна компетентност /чл. 24/, мълчаливо учредена компетентност /чл. 26/,
споразумение за избор на съд /пророгация на компетентност по чл. 25/, компетентност по
застрахователни, потребителски и трудови договори /раздели 3, 4 и 5/, обща компетентност
/чл. 4/, специална компетентност /раздел 2/.
Съгласно чл. 26, параграф 1 от Регламента, извън компетентността, която произтича от други
разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава-членка, пред който
се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори
компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата
на член 24. В чл. 27 от Регламента е предвидено, че когато съд на държава-членка е сезиран
с иск, който основно засяга дело, по което съдилищата на друга държава-членка имат
изключителна компетентност по силата на член 24, той служебно прогласява, че не е
компетентен, а в чл. 28 – че когато срещу ответник с местоживеене в държава-членка е
предявен иск в съд на друга държава-членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че
1
не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите
на настоящия регламент.
От тълкуването на посочените разпоредби следва категоричният извод, че служебна
проверка за международна компетентност, респ. прекратяване на производството по делото
поради липса на такава, сезираният съд извършва само по отношение на изключителната
компетентност по чл. 25 от Регламента. При констатация за липса на изключителна
компетентност на съд на друга-държава членка, съдът следва да пристъпи към връчване на
препис от исковата молба на ответника, след което да извърши преценка на международната
си компетентност в зависимост от явяването или неявяването на ответника, респ.
оспорването или не на компетентността му и евентуално да извърши последваща проверка
за наличието на други основания за своята международна компетентност – споразумение за
избор на съд /пророгация на компетентност по чл. 25/, компетентност по застрахователни,
потребителски и трудови договори /раздели 3, 4 и 5/, обща компетентност /чл. 4/, специална
компетентност /раздел 2/. Изводът, че освен в хипотезата на изключителна компетентност на
съд в друга държава-членка, сезираният съд не може да се произнесе служебно по
международната си компетентност преди да е изпълнена процедурата по изпращане на
препис на исковата молба на ответника, е възприет и в служебно известните на настоящия
състав актове на ВКС – определение № 217 от 07.04.2015 г. по ч. гр. д. № 522/2015 г. на III г.
о. и определение № 432 от 22.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3834/2017 г. на III г. о.
Съгласно чл.11 от Регламент 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела при по дела във връзка със застраховане исковете срещу застраховател с
местоживеене в държава членка могат да бъдат предявени : а) в съдилищата, където той има
местоживеене; б) в друга държава членка в случай на искове,предявени от притежателя на
полицата, застрахования или третото ползващо се лице, в съдилищата по мястото където
ищецът има местоживеене; или в) ако той е застраховател, в съдилищата на държава членка,
в която е предявен иск срещу основния застраховател.Тази компетентност може да
се пророгира само със изрично споразумение, сключено след възникването на спора или при
явяване на ответника пред съда сезиран с иска - арг. от чл.19 и 25 и чл.26 от Регламент /ЕО/
№1215/2012 г. Съгласно чл. 26, извън компетентността, която произтича от други разпоредби
на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви
ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори
компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на
чл. 24. Пророгацията е приложима и по делата по раздел 4 - относно потребителски
договори и се осъществява чрез явяване на ответника за участие в процеса без да оспорва
компетентността на съда – чл.26 §1. В практиката си ВКС приема, че „явяване“ по смисъла
на чл.24 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г. представлява подаването на отговор на исковата
молба, което е т.нар. „първо защитно действие“ /съгласно практиката на СЕО - така решение
на СЕО от 20.05.2010 г. по дело С-111/09 и решение на СЕО от 27.02.2014 г. по дело С 1/13/.
При липса на оспорване компетентността на съда с отговора ни исковата молба, изрично
подадения отговор представлява приемане на легитимността на юрисдикцията и
непротивопоставяне български съд да разгледа делото. По аргумент от обратното,
неподаването на отговор следва да се приравни на липса на „явяване“ по смисъла на чл.26
от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г. /чл.24 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г./.
В конкретния случай ответникът не е депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на
исковата молба.
Международната компетентност на съда е процесуална предпоставка за допустимост
на иска и съдът я проверява служебно - чл. 28 КМЧП, поради което и въпросът за нея не е
преклудиран и може да се постави във всички инстанции, вкл. за първи път и пред касация /
в.т.см Определение № 543 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1754/2016 г., IV г. о., ГК/.
2
В случая ищецът се позовава на правото си да предяви иск в страната по
местоживеенето си.
Съгласно отпращащата норма на чл.62, §1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,
приложим от 10 януари 2015г. „местоживеенето“, като критерий за определяне на
компетентността на съда, се определя от вътрешното право на сезирания съд (в случая
българския съд). С тази норма се делегира право на държавите[1]членки да определят
критериите за „местоживеене“ на физическите лица, съобразно правилата на националното
си законодателство.
В Закона за гражданската регистрация са уредени две форми на връзка между
определено физическо лице и българската държава във връзка с неговото местоживеене -
постоянен и настоящ адрес. Съгласно чл.93. ал.1 от ЗГР постоянният адрес е адресът в
населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а
съобразно чл.94. ал.1 ЗГР настоящият адрес е адресът, на който лицето живее. Постоянният
адрес е формален, намира се там, където лицето желае да бъде вписано. Всички български
граждани, включително и живеещите в чужбина са длъжни да имат постоянен адрес в
България, поради което постоянният адрес не винаги отразява действителното местоживеене
на лицето,а това отразява настоящият адрес. Ако същото живее в чужбина, в регистъра на
населението се отразява само държавата, в която живее.
Макар Регламентът да използва понятието „местоживеене“, в случая следва да се
вземе предвид, че същността на термина не съвпада с тази, вложена в цитираните по-горе
норми на ЗГР, а е по-близка до „местопребиваването“, което е дефинирано в чл.48,ал.7 от
КМЧП. Този извод следва от обстоятелството, че КМЧП е нормативният акт, който
регламентира гражданските отношения с международен елемент и поради това при
преценката на понятията, определящи критериите за преценка следва да се вземат предвид
именно неговите разпоредби. Необходимо е да се съобрази и практиката на СЕС ( решение
по дела С 395/05, С 463/06; С 913/19 и др.), в която се подчертава , че „местопребиваването“
като критерий за връзката на едно лице с дадена в държава е израз на стремежа да се
осигури възможност на по-слабата страна да предявява искове там, където е нейният
обичаен бит и семеен живот и където ще бъде по-удобно да осъществява правата си.
Съгласно легалното определение на понятието "обичайно местопребиваване" в чл.48.
ал.7 от КМЧП. то не включва регистрационни, формални елементи, а само указания за
фактическите обстоятелства, които следва да бъдат установени от сезирания съд или от
лицето, което твърди, че има обичайно местопребиваване на територията на дадена държава.
Те се свеждат до лични, професионални връзки с територията на тази държава, съобразяване
на всички фактически обстоятелства, които могат да обосноват трайни връзки на лицето с
държавата или намерението му да установи такива.
По настоящото дело са ангажирани оскъдни доказателства относно тези фактори,
поради което съдът базира изводите си на съдържащите се в тях данни тях и на логическите
връзки с поведението на ищеца.
Извършена е служебна справка в НБД, от която се установява, че регистрираните
както настоящ, така и постоянен адрес на ищеца Н. И. са в Република България.
От друга страна, видно от заявката за изплащане на обезщетение, отправена до
застрахователя ищецът е посочил адрес във Федерална Република Германия. Самият
автомобил е регистриран там и няма спор, че застрахователният договор, от който ищецът
черпи правата си също е сключен във Федерална Република Германия. Кореспонденцията
между ищеца и застрахователя, представена в превод по делото, също е осъществена на
адреса във Федерална Република Германия.
3
Съдът счита, че след като застрахованият в заявката си за плащане до застрахователя
е посочил адреса си в във Федерална Република Германия, това води до извода, че той има
намерение именно там да получи обезщетението в случай, че същото бъде изплатено
доброволно. Регистрирането на автомобила в тази държава и избирането на застраховател в
същата държава също е косвено доказателство за намерението правоотношенията със същия
преимуществено да се развиват на нейна територия.
С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че от фактическа страна превес имат
данните за наличие на постоянно местопребиваване на И. на територията на Федерална
Република Германия, а в обратна насока са само адресните регистрации, фигуриращи в
личната карта на ищеца и направената от първоинстанционния съд служебна справка в
Национална база данни“Население“ която ги е потвърдила. Като се изхожда от
характеристиките на термина „постоянно местопребиваване“, която беше обсъдена по-горе,
преценката къде е това местопребиваване се определя от установените фактически връзки
със съответното място, а не с регистрацията. Ето защо настоящият състав приема, че
постоянното местопребиваване на ищеца е във Федерална Република Германия, поради
което производството по настоящото дело ще следва да се прекрати.
На основание чл.253 ГПК, протоколното определение, с което делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание за 24.06.2025 г. от 09.30 часа също следва да бъде
отменено.
Мотивиран от горното, Врачанският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, че на основание чл.11,§1,б.“б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,
приложим от 10 януари 2015г. международно компетентен да разгледа предявеният от Н. В.
И., ЕГН: ********** и посочен в исковата молба адрес гр.***, ул. “***“ № ***чрез
пълномощника адв.Ч. иск против „*******“ ******** ********, „*******“ с
идентификационен номер *****иск за заплащане на сумата от 24 000 лева, частична
претенция от общо 39 817,91лв.( 20 358,89 евро), представляваща незаплатено
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка
*****, модел ***** с рег.№ ******, собствен на ищеца е надлежния съд във Федерална
Република Германия.
ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.05.2025 г. , с което делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание за 24.06.2025 г. от 09.30 часа.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4040 по описа за 2024 г. на Районен
съд Враца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5