№ 672
гр. Пазарджик, 02.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20245200500512 по описа за 2024 година
Постъпила е писмена молба с вх.№9232 от 09.09.2025г. подадена от
жалбоподателя в производството „ИМЕА „ ЕООД, ЕИК *********
представлявано от управителя на дружеството А. А. К. с искане на основание
чл.229 ал.1 т.4 от ГПК да се спре производството по делото поради предявен
от дружеството пред български съд иск по чл.124 ал.1 от ГПК, с който се
иска да бъде установено, че „Кредит Инвест Консулт“ ООД не е кредитор на
„ИМЕА” ООД, съответно че „Кредит Инвест Консулт“ ООД не притежава (не
е носител на) вземанията по осемте изпълнителни листа находящи се в изп.
дело № 180/2023г. по описа на частен съдебен изпълнител с № 887 Д. Д., по
което изп. производство е подадена от дружеството жалба, предмет на
настоящото дело. Твърди се, че искането за спиране на производството по
делото се основава на обстоятелството, че обуславящо за оплакванията
визирани в пунктове II и III от жалбата на дружеството е твърдението, че
дружеството „Кредит Инвест Консулт” ООД не е кредитор на „ИМЕА“ ООД,
ЕИК *********. Допълнено е, че с определение № 564 от 2.10.2024г.
постановено по настоящето дело Пазарджишкия окръжен съд е указал на
жалбоподателя ИМЕА ООД, ЕИК представлявано от управителя А. А. К., да
предяви по съответния исков ред претенциите си по чл.464 и по чл. 124 от
ГПК. Твърди се още, че дружеството „ИМЕА” ЕООД не е предявило до сега
този иск, защото няма пари и каквито и да е активи за заплащане на
1
държавната такса (ДТ) за иска си, но след като от Върховния касационен съд
било решено, че дружеството отговаря на условията, да бъде освободено от
заплащане на разноски по настоящото дело, веднага след узнаването за тази
възможност бил предявен въпросния иск пред Пазарджишкия окръжен съд
(търг. д.№ 157/2025г.)., но поради съдебната ваканция, нямало кой да се
произнесе по искането му за освобождаване от заплащане на ДТ. Твърди се, че
единият от дежурните съдии поискал, да се представи декларация за
имущественото състояние на собственика на дружеството, въпреки че такава
декларация е представена с исковата молба, а втория дежурен съдия, за да не
се произнесе се по искането ни, решил, че то било евентуално предявено. Това
принудило дружеството да оттегли исковата молба и да я предяви отново сега
(денят след сила на определението на съда за прекратяване на делото), за
произнасяне от съдията, на когото е разпределено делото. Моли да се уважи
искането. Прилага и копие на искова молба вх. № 9215/9.9.2025г. и на молба
към нея.
В писменото си становище, вх.№9364 от 12.09.2025г. ответника по
въззивната жалба „Кредит Инвест Консулт“ ООД счита искането за спиране на
производството за неоснователно по същество предвид характера и естеството
на производство в което съдът не се произнася по въпроси касаещи
материалноправните отношения между страните и съществуването на
изпълняемото право и предвид правомощията на съда като контролно
отменителни и упражняването на контрол за законосъобразност на действията
или отказа на изпълнителния орган. Цитира се съдебна практика и значението
на преюдициалния спор по който ще бъдат отречени или признати права или
факти релевантни за субективното право по спряното производство.
Коментирана е и връзката между делата , която има предвид нормата на
чл.229 ал.1 т.4 от ГПК представляваща обективната зависимост между двете
спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която е
винаги конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае
допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради
това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Заключава
,че в случая допустимостта и основателността на жалбата в процесното
настоящо въззивно производство не е в пряка обективна зависимост от изхода
на спора по евентуалното производство по чл.124 ал.1 от ГПК, а развитието
на процеса би могло да продължи, тъй като не са налице предпоставките,
2
които да препятстват произнасянето на съда относно валидността на
действията на ЧСИ, които не рефлектират върху материалноправните
предпоставки за наличие на право на правото предмет на изпълнение, защото
са насочени не към установяване на неговото съществуване, а към неговото
удовлетворяване. Моли да се остави без уважение искането за спиране на
производството на посоченото правно основание.
Молбата на дружеството-жалбоподател „ИМЕА“ ЕООД, ЕИК
********* с управител А. А. К. за спиране на висящото въззивно
производство /в.гр.д.№512/2024г. по описа на ОС-Пазарджик/ по чл.437
ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.3 и следващите от ГПК е процесуално
допустима, но по същество е неоснователна.
Спирането на изпълнението в производството по обжалване действията на
съдебния изпълнител, в частност тези касаещи Постановлението за възлагане,
е допустимо само в точно определени случаи- спиране на изпълнението при
обжалване по преценка на съда, съгласно чл.438 от ГПК, спиране на
изпълнението при условията на чл.432 ал.1 от ГПК, в частност при наличие на
част на основанията лимитирано посочени в чл.229 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК- / при
смърт на страна или учредяване на настойничество или попечителство/, като
сред изброените хипотези няма изрично предвидено спиране на
производството по обжалване действията на съдебния изпълнител при
условията на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, на което се позовава настоящия молител
и жалбоподател – а именно -спиране на производството от съда когато в
същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение
за правилното решаване на спора.
Процесуалноправните аспекти на производството по обжалване действията
на съдебния изпълнител и предметните предели на въззивната проверка в
хипотеза на обжалване на Постановлението за възлагане на недвижим имот са
строго и лимитирано посочени в закона и отклонение от същите не се допуска.
Същите са изрично посочени в нормата на чл.435 ал. 3 от ГПК и според която
Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло
задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач,
без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при
публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена, тоест относимите към предмета
3
на спора факти и обстоятелства са тези посочени в нормата на закона и
изключение от това не се допуска. В това производството предмет на проверка
дали съществува изпълняемото право и кой е неговия носител няма
предвидена и не се извършва, независимо от въведените от жалбоподателя
доводи доколкото предметът на проверката от Окръжния съд е лимитиран и
ограничен от гледна точна на наличие или липса на евентуални процесуални
нарушения допуснати от СИ /съдебния изпълнител/ при извършване на
съответното изпълнително действие подлежащо на контрол по реда на
обжалването.
В това производство, /по обжалване на изпълнителното действие на СИ/
спиране на същото поради висящ преюдициален спор е недопустимо тъй като
не съществува връзка и зависимост между твърдяната от молителя заявена
установителна искова претенция по чл.124 ал.1 от ГПК и
законосъобразността, респективно незаконосъобразността на обжалваните
изпълнителни действия, предприети от ЧСИ въз основа на надлежно
съществуващо към момента изпълнително основание и издадени
изпълнителни листа за парични вземания на кредитора „Кредит Инвест
Консулт“ ООД срещу двамата длъжника между които и процесното дружество
“ИМЕА „ ЕООД. В производството по обжалване действията на съдебния
изпълнител въззивният съд е обвързан от нормата на закона сочеща какви
пороци при изпълнението, извършени от съдебния изпълнител са евентуално
основание за отмяна на обжалваните изпълнителни действия и връщане на
делото обратно на СИ за да бъдат извършени повторно при спазване на закона
и нищо повече. Материалната законосъобразност на изпълнението и дали
взискателят е носител на изпълняемото право, предмет на издадения
изпълнител лист, както и съществуването на вземането, са въпроси които не
могат да бъдат обсъждани в производството по обжалване и преценка на
законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, а същите могат
да бъдат предмет на друг, исков процес, такъв какъвто е иницииран от
дружеството жалбоподател „ИМЕА“ ЕООД. Този процес -предявен
отрицателен иск за установяване на липса на качеството на кредитор на
страната на ответника „Кредит Инвест Консулт“ ООД и че същият не
притежава и не е носител на процесните вземания, предмет на висящото
принудително изпълнение, няма нито пряка нито косвена връзка и отношение
и от него изобщо не зависи изхода на спора по обжалване действията на ЧСИ,
4
поради което няма процесуално основание за спиране на настоящото
производство по реда на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
Предвид изложеното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на дружеството жалбоподател
„ИМЕА“ ЕООД, ЕИК ********* с управител А. А. К. за спиране на
производството по в.гр.д.№512/2024г. по описа на Окръжен Съд -Пазарджик,
на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване с влязло в сила решение
на инициираното от жалбоподателя „ИМЕА“ ЕООД, ЕИК ********* исково
производство по чл.124 ал.1 от ГПК срещу „Кредит Инвест Консулт „ ООД ,
ЕИК-********* с подадена искова молба с вх №9215 от 09.09.2025г. по
регистратурата на Окръжен съд Пазарджик.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5