Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.03.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-г
въззивен състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Мая Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова в. гр. д.
№ 13563 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №
165230 от 14.07.2019 г., постановено по гр. д. № 80386/2018 г., Софийският
районен съд, I ГО, 41-ви състав, е осъдил „З.Д.Е.“ АД да заплати на А.Л.Б. на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД сума в размер на 4 400 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на травматични увреждания (луксация на лява раменна става,
хематом на десен хълбок и прободна рана на дясна подбедрица) и сумата от 53,10
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи
закупуване на ортеза за горен крайник, причинени вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.05.2018г. на път ПП-1 Е-79 в
района на 356кв. (гр. Благоевград – гр. Дупница) с участието на лек автомобил
марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. №********, ведно със законната лихва
за забава, считано от 18.09.2018 г. до окончателното изплащане на
обезщетенията, като е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 4 400 лв. до предявен размер от
15 000 лв., както и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
за разликата над сумата от 53,10 лв. до пълния предявен размер от 59 лв. С
оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
във вр с. ал. 1, т. 2 ЗАдв. ответникът е осъден да заплати на адв. Р.М. адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 337,78 лв., съответно ищецът е осъден да
заплати на ответното дружество сумата от 360,48 лв. – разноски за
първоинстанционното производство.
В
законоустановения срок срещу решението, в частта, с която предявените искове са
уважени е постъпила въззивна жалба от ответника „З.Д.Е.“ АД, в която същото се
оспорва като неправилно. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд като
не е съобразил в достатъчна мяра степента, в която ищцата, возейки се в
участвалия в произшествието лек автомобил без поставен предпазен колан, е
допринесъла за настъпването на подлежащите на обезщетяване вреди,
първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в завишен размер. Счита, че възприетият
от първоинстанционния съд механизъм на настъпилото пътнотранспортното
произшествие и характерът на травматичните увреждания, причинени на пострадалата,
обуславят извод за съпричиняване от нейна страна най-малко в степен на 30%. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявените искове бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
В срока за
отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от А.Л.Б.. В същия се излагат
подробни съображения срещу доводите, изложени във въззивната жалба, като се
поддържа, че не са налице основания да се възприеме степен на съпричиняване на
вредите от пострадалата в по-висок от определения от първоинстанционния съд
размер от 10%. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Претендират се разноски.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса,
разполагаща с правен интерес от въззивното обжалване.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно чл.
432, ал. 1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, срещу застрахователя,
с когото причинителят на вредата има сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, обезпечаваща изпълнението на задълженията му деликтното
правоотношение. Правото на увредения да получи обезщетение пряко от
застрахователя предполага възникването на деликтно правоотношение между него и
прекия причинител на вредите, като се обуслава от наличието на застрахователно правоотношение
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и
застрахователя, чиято отговорност се търси да се ангажира.
По делото не е
спорно, че на 20.05.2018 г. на път ПП-1 Е-79 в района на 356 кв. (гр.
Благоевград – гр. Дупница) е настъпило пътно-транспортно произшествие с
участието на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. №********,
управлявано от И.Д.Т., в който на задната седалка е пътувала ищцата А.Л.Б.. От
приетия като писмено доказателство по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 10/25.05.2018 г. се установява, че произшествието е настъпило
при движение на процесния лек автомобил при ясно време и сух път, като
превозното средство се е отклонило в ляво от пътя, преминало е през лентата на
насрещно движение, навлязло е в крайната пътна отбивка и се е блъснало в
неподвижна метална конструкция на КПП. От приетото пред първоинстанционния съд
и неоспорено от страните заключение на съдебно автотехническа експертиза се потвърждава,
че произшествието е настъпило по сух асфалтов път с двупосочно движение,
маркиран с коси успоредни ленти, като автомобилът се е отклонил от посоката си
на движение, преминал е през лентата за насрещно движение, напуснал е пътя от
ляво и е достигнал до будката на КПП. Установява се, че за превозното средство ударът
е настъпил на 2,80 м ляво спрямо пътя на насрещно движещите се по ширина на
пътното платно, като за него той е челен, централен, приоритетно в ляво, а
следствие на погасената кинетична енергия автомобилът е получил завъртане в
посока обратна на часовниковата стрелка. От заключението се установява, че
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие е в следствие на
действия на водача, допуснал да загуби контрол над автомобила, вероятно поради
заспиване, предвид отсъствието на следи от спирачен път, като по този начин,
същия е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, който вменява задължение на
водачите да контролират непрекъснато управляваните от тях пътни превозни
средства. Изложеното потвърждава извода, че процесното пътнотранспортно
произшествие е причинено вследствие на виновното и противоправно поведение на
водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. №********.
Страните не
спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие за лек автомобил
марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. №******** е налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника „З.Д.Е.“
АД.
От изслушаното
пред Софийски районен съд заключение на съдебно-медицинската експертиза, както
и от отговорите на вещото лице д-р К. на въпроси, поставени при изслушването му
в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, се установява, че в
резултат на процесното пътно-транспортно произшествие на ищцата са причинени
травматични увреждания, изразяващи се в повърхностни травми – хематом на десен
хълбок и прободна рана на дясна подбедрица, отразени в два броя издадени
амбулаторни листи, както и предна луксация на лява раменна става, довело до трайно
затруднение на нейното движение за период от два месеца. Установява се, че
механизмът на настъпване на луксацията е индиректен – резултат от падане или удар
върху отведена от тялото в раменната става ръка или лакът, като същата е
възникнала при свободно подвижно тяло в купето на автомобила. Заключението
установява, че след настъпване на пътнотранспортното произшествие ищцата е била
хоспитализирана за един ден за наместване на луксацията, била ѝ е
поставена временна превръзка „Дезо“, земенена на следващия ден със закупена от
нея ортеза. Имобилизацията на ставата е продължила 30 дни, последвана от
провеждането на седем възстановителни процедури (криотерапия, лечебна
физкултура, магнитни токове), като възстановителният период е продължил два
месеца с възстановяване до степен на работоспособност. Установява се, че до
момента на хоспитализирането луксацията причинява интензивна болка, която
отслабва след наместването ѝ в периода на имобилизация, като след
двумесечния възстановителен период остава умерена болка при опит за
осъществяване на максимален обем на движение в раменната става, съответно при
осъществяване на крайни движения е съхранена умерена болезненост, а
съединителните бридове на ставата остават трайно по-хлабави. Настъпването на
претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в причинениете на ищцата вследствие
на настъпилото травматично увреждане болки и страдания, се установяват от
показанията на свидетелите И. Л.Б. и А.Н.З..
Що се отнася
до имуществените вреди, претендирани от ищцата във връзка с настъпилото
пътнотранспортнопроизшествие, изразяващи се в разходвани средства за
закупуването на ортеза на стойност от 59 лв., заключението установява, че същата
е била необходима именно като помощно средство за обездвижването на раменната
става, доколкото поставената в лечебното заведение превръзка е нестабилна и
недълготрайна. Самото извършване на разходите се установява от представената по
делото фактура с фискален бон и се потвърждава от изслушаните по делото
свидетелски показания.
Настъпването на
установените по делото неимуществени вреди, изразявящи се в претърпени от
ищцата болки и страдания в резултат на травматични увреждания (луксация на лява
раменна става, хематом на десен хълбок и прободна рана на дясна подбедрица), и
имуществени вреди, изразявящи се в понесените от ищцата разходи за закупуване
на ортеза за горен крайник, в резултат на процесното пътнотранспортно
произшествие, дължащо се на виновното и противоправно поведение на водача на
лек автомобил лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. №********,
предвид наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с „З.Д.Е.“ АД, обуславя отговорността на ответното З.Д.по
отношение на ищцата. При съобразяване характера и интензивността на претърпените
от ищцата болки и страдания, както и на останалите обективно съществуващи
обстоятелства от значение за правилното съблюдаване на правилото на чл. 52 ЗЗД,
първоинстанционният съд е определил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди в размер на сумата от 15 000 лв., съответно приемайки за доказани извършените
от ищцата разходи за закупуване на ортеза за горен крайник за сумата от 59 лв.,
е определил обезщетение за имуществени вреди в този размер. Безспорно между
страните е обстоятелството, че след изпратена до него покана от ищцата
ответното З.Д.ѝ е изаплатило застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 9 100 лв. Спорно пред настоящата съдебна инстанция,
предвид възраженията, съдържащи се във въззивната жалба и обуславящи
обхвата на въззивната проверка за правилност на обжалвания съдебен акт, е
единствено обстоятелството дали като не е поставила предпазен колан, ищцата с
поведението си е способствала за настъпването на травмата, а оттам и на
претендираните във връзка с нея и подлежащи на обезщетяване неимуществени и
имуществени вреди, представляващо основание за намаляване на размера на
последните поради допринасяне за настъпване на вредите от пострадалия съгласно
чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е
спорно, а и се установява от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
че към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие ищцата
е пътувала на задната седалка на мястото зад водача на участвалото в инцидента пътно
превозно средство без поставен предпазен колан. При това от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза се установява, че процесният лек автомобил
марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. №******** е бил оборудван с
обезопасителни колани на предните и задните седалки, като твърденията на
ищцата, че при настъпване на произшествието предпазният колан, предназначен за
мястото на което е пътувала тя, е бил повреден, не се установяват. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, с оглед механизма
на настъпване на травмата в раменната става – в резултат на падане или удар
върху отведена от тялото в раменната става ръка или лакът при свободно подвижно
тяло в купето на автомобила, че при наличието на поставен предпазен колан тялото
би било фиксирано към момента на челния удар, като дори в случай на рефлекс на
отвеждане на ръката, то не би било налице свободно движение на тялото напред и
леко косо наляво, което би препятствало удара в отведената ръка или лакът, с
което механизмът на раменната луксация би бил осуетен. Този извод се
потвърждава категорично и от изслушването
на вещото лице при приемане на заключението от съда в открито съдебно
заседание, където вещото лице изрично заявява, че луксацията не би настъпила
при наличието на предпазен колан, като непоставянето му е способствало в
значителна степен, като е оказало решаващо значение за настъпването на
раменната травма. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
възражението на ответника за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява основателно, до
който извод правилно е достигнал и първоинстанционният съд.
С оглед
конкретните факти по делото, свързани с механизма на настъпване на водещата
травма, настоящият съдебен състав обаче намира, че като е възприел степен на
съпричиняване на вредите от пострадалата от едва 10% първоинстанционният съд е
подценил нейния принос за настъпване на травматичното увреждане, а оттам и на
предявените за обезщетяване неимуществени и имуществени вреди, като намира, че
приносът на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат е 25%. Предвид достигнатия извод за
основателност на наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
подлежащите на обезщетяване вреди от пострадалата определеното от съда по реда
на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер
на 15 000 лв. следва да бъде намалено до сумата от 11 250 лв.,
съответно при съобразяване на вече заплатеното от ответното дружество
обезщетение до размера на сумата от 9 100 лв. искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен за сумата от 2 150
лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.09.2018г. датата на
уведомяване на застрахователя до окончателното му изплащане, като за разлката
над тази сума до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. По
аналогични съображения на намаляване подлежи и обезщетението за имуществени
вреди, установени в общ размер на сумата от 59 лв., представляваща понесени от
ищцата разходи закупуване на ортеза за горен крайник, като с оглед възпритата
от съда степен на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата от 25%, обезщетението следва да бъде намалено
до сумата от 44,25 лв. В този смисъл искът за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди се явява основателен за сумата от 44,25 лв. ведно със
законната лихва за забава, считано от 18.09.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, като за разлката над тази сума до пълния предявен искът следва да бъде отхвърлен.
При частично
несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на травматични увреждания
(луксация на лява раменна става, хематом на десен хълбок и прободна рана на
дясна подбедрица), причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 20.05.2018 г. на път ПП-1 Е-79 в района на 356 кв. (гр.
Благоевград – гр. Дупница) с участието на лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган Сценик“, с рег. №******** – е уважен за разликата над сумата от
2 150 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.09.2018 г.
до окончателното му изплащане, до пълният присъден с първоинстанционното
решение размер на 4 400 лв., в която част искът следва да бъде отхвърлен,
както и в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди – разходи закупуване на ортеза за горен крайник – е уважен за разликата над
сумата от 44,25 лв. до пълният присъден с първоинстанционното решение размер на
53,10 лв., в която част искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход
на делото и предвид направените искания и от двете страни за присъждане на
разноски отговорността за разноските следва да бъде разпределена между страните
съразмерно с оглед на уважената, респективно отхвърлената част от предявените
искове. С оглед на уважената част от предявените искове, съответно на частта, в
която въззивната жалба е оставена без уважение, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. на адв. Р.М., оказала безплатна правна помощ на ищцата в производствата
пред двете съдебни инстанции, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
първата инстанция в размер на 166,43 лв., като за разликата над тази сума до
пълния присъден с обжалваното решение размер от 337,78 лв. същото следва да
бъде отменено, съответно да ѝ се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 266,92 лв. за производството пред въззивния съд. С оглед на
отхвърлената част от предявените искове, съответно на частта, в която
въззивната жалба е намерена за основателна, в полза на „З.Д.Е.“ АД следва да
бъдат присъдени разноски за първата инстанция от още 70,77 лв. (общо 431,25 лв.),
съответно от общо направените разноски за въззивната инстанция в размер на 113
лв. и определеното от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконултско
възнаграждение от 100 лв. следва да му бъде присъдена сумата от 108,04лв.
Воден от
гореизложеното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 165230 от 14.07.2019 г., постановено по гр. д. № 80386/2018 г. по описа на
Софийският районен съд, I ГО, 41-ви състав, в частта, с която „З.Д.Е.“ АД е осъдено да заплати на А.Л.Б. сумата над 2150
лв. до уважения размер от 4400 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и
сумата над 44,25лв. до уважения размер от 53,10лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, както и в частта, с която „З.Д.Е.“ АД е
осъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. Р.М. адвокатско
възнаграждение за разликата над сумата от 166,43 лв. до присъдения размер от 337,78лв.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Л.Б. срещу „З.Д.Е.“ АД иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата от 2150 лв. до уважения размер
от 4 400 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за разликата
над сумата от 44,25лв. до уважения
размер от 53,10 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
при ПТП на 20.05.2018год..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 165230 от 14.07.2019 г., постановено по гр. д. № 80386/2018 г.
по описа на Софийският районен съд, I ГО, 41-ви състав, в останалата обжалвана осъдителна част.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“
АД да заплати на адв. Р.И.М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 266,92
лв. – адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА А.Л.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от още 70,77 лв. (общо 431,25 лв.) –
разноски за първоинстанционното производството
и сумата от 108,04 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението в отхвърлителната
част не е обжалвано и е влязло в сила.
Настоящото
решение може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1
и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.