№ 11
гр. Бургас , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя И. Петрова Дакова
в присъствието на прокурора Йордан Сталев Дичев (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600110 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 17 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване
на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции
/ЗПИИСРРПУНПМАС/.
С решение № 8/19.04.2021г., постановено по ЧНД № 38/21г., ОС-Сливен
е отказал признаване и изпълнение на наказателно решение № 115,
произнесено на 22.01.2020 г. от Районен съд – Арад, Република Румъния, по
дело № 6509/55/2019 г., влязло в сила на 05.02.2020 г., с което българският
гражданин А. И. Д., роден на ...г. в гр.Нова Загора, ЕГН **********, е осъден
за деяния по чл. 335 ал.1 и чл. 323 от НК на Република Румъния на една
година и два месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено
за изпитателен срок от две години, в рамките на който срок спрямо същия са
постановени пет мерки за надзор, както следва: 1) Да се явява пред
Пробационната служба на Арад на датите, посочени от нея; 2) Да приема
посещения от пробационния служител, определен за надзора му; 3) Да
уведомява предварително смяната на жилището и за всяко пътуване, което
превишава 5 дни, както и за връщането си; 4) Да уведомява за промяна на
1
работното място; 5) Да предоставя информация и документи, които да
позволяват контрола върху средствата за препитание.
Постановеното от съда решение е атакувано от прокурор при ОС-
Сливен, който в протеста пред въззивния съд ангажира доводи за неговата
незаконосъобразност. Поддържа се, че изводът на съда относно липса на
желание у осъденото лице да се завърне на територията на РБългария, при
констатациите, че понастоящем същия пребивава извън пределите на
страната, е доказателствено необезпечен. Във връзка с горното се претендира
неправилно извършена от съда преценка за наличие на основание по чл. 15,
ал.1, т.2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, обуславящо отказ от признаване и
изпълнение на решението на румънските съдебни власти в частта относно
осъждането на Д. по чл. 323 от НК на РРумъния. Направено е искане за
отмяна на атакуваното решение на ОС-Сливен и постановяване на ново, с
което да се признае наказателното решение на румънските съдебни власти
само по отношение на осъждането на Д. за деяние по чл. 323 от НК на
РРумъния, за което се сочи, че намира аналог в престъпния състав на чл. 316
от НК, като в рамките на постановения двугодишен изпитателен срок да бъде
определена за изпълнение само една от наложените му пробационни мерки.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура-Бургас поддържа протеста, без да излага конкретни
съображения в негова подкрепа.
Осъденото лице А.Д. не се явява пред въззивния съд, нередовно
призован. Същият по данни от изисканата справка от ОД МВР-Сливен - вх. №
1609/27.05.21г. е напуснал пределите на страната на 15.01.2021г., като до
момента не се установява да се е завърнал отново на територията на
РБългария. В горната насока са и сведенията, представени от защитника на
осъденото лице – адвокат С. С. от АК-Сливен, която съобщава, че в разговор с
родителите на А.Д. по повод насроченото за разглеждане пред въззивния съд
дело, е получила информация за трайното му отсъствие от страната, без данни
за местопребиваването му извън пределите на РБългария.
Осъденият Д. се представлява в съдебно заседание от назначения му в
хипотезата на чл. 16 ал.3 от ЗПИИСРРПУНПМАС служебен защитник –
адвокат С. С. от АК-Сливен, която пледира за потвърждаване акта на
2
първостепенния съд.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
делото, обсъди изложените в протеста доводи и становищата на страните в
съдебно заседание, намери за установено следното:
Производството пред ОС-Сливен е образувано по повод постъпило
Удостоверение по чл.6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения и
решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните
мерки и алтернативните санкции, с което е представено за признаване и
изпълнение наказателно решение № 115, произнесено на 22.01.2020 г. от
Районен съд – Арад, Република Румъния, по дело № 6509/55/2019 г., влязло в
сила на 05.02.2020 г., с което българският гражданин А. И. Д., роден на ...г. в
гр.Нова Загора, ЕГН **********, е осъден за деяния по чл. 335 ал.1 и чл. 323
от НК на Република Румъния на една година и два месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от две
години, в рамките на който срок спрямо същия са постановени общо пет
мерки за надзор: 1) Да се явява пред Пробационната служба на Арад на
датите, посочени от нея; 2) Да приема посещения от пробационния служител,
определен за надзора му; 3) Да уведомява предварително смяната на
жилището и за всяко пътуване, което превишава 5 дни, както и за връщането
си; 4) Да уведомява за промяна на работното място; 5) Да предоставя
информация и документи, които да позволяват контрола върху средствата за
препитание.
Първостепенният съд правилно е констатирал, че приложеното по
делото Удостоверение е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към
чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл. 6 от закона. Съдебното решение е представено на
румънски език с превод на български език ведно с мотивите в заверени копия.
Касае се за окончателен акт на съда на издаващата държава – РРумъния, с
който се установява, че българският гражданин А. И. Д. е извършил
престъпления и му се налага наказание лишаване от свобода с отложено
изпълнение, съпроводено с общо пет пробационни мерки за определен срок,
3
имащ характера на съдебно решение по смисъла на чл. 3, т.1, б. "в", т. 2 от
ЗПИИСРРПУНПМАС.
В удостоверението и наказателното решение изрично са описани
деянията на Д., а именно: осъждането е за две деяния, реализирани на
територията на ГКПП Надлак-II, Р Румъния на 13.09.2018г., квалифицирани
по чл. 335, ал. 1 от НК на Р Румъния – /управление на МПС без СУМПС/ и по
чл.323 от НК на Р Румъния /използване на официален документ със знанието,
че е фалшифициран/, за това, че на посочената дата, осъденият Д. се е явил на
ГКПП Надлак-II, посока излизане от Р Румъния, управлявайки лек автомобил
„Ауди А8“, регистриран в РБългария под номер СТ7201ВК, като при
проверка, извършена от граничната полиция е представил за проверка полско
свидетелство за управление на МПС, издадено на негово име, знаейки, че е
фалшифицирано.
Правилно, изследвайки въпроса за наличието на двойна наказуемост за
деянието по чл. 335, ал. 1 от НК на Р Румъния, съдът е приел, че фактическото
му описание в Удостоверението и съдебното решение, чието признаване се
иска, не позволява квалифицирането му като престъпление по българския НК.
Законосъобразно се явява заключението на съда, че деянието не покрива
както признаците на състава по чл.343в ал.2 от НК на РБългария /обективните
параметри на който престъпен състав включват наличието на предходна
административна санкция на водача на МПС и едногодишен срок, в рамките
на който да е осъществена нова дейност по управление на МПС без съответно
свидетелство за управление/, така и признаците на съставите по чл. 343в ал.1
и ал.3 от НК, уреждащи сходни обществени отношения. Съобразявайки
регламента на чл. 14 ал.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС, съдът обосновано е
приел, че в случая деянието, за което Д. е осъден – управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, търпи несъответствие с основните
признаци на съставите по чл. 343в, ал.1-3 от НК на РБългария.
Същевременно, обсъжданото престъпление не попада и в списъка по чл. 14,
ал. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, за които двойната наказуемост не е
предвидена като условие за признаване и изпълнение на постановеното от
чуждия съд наказателно решение. Отбелязвайки във връзка с горното, че
деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 335, ал. 1 от НК на Р
Румъния има характера на административно нарушение по чл. 150а ал.1 от
4
ЗДвП според българското законодателство и по силата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП се санкционира по административен ред, с налагане на наказание глоба
от 100 до 300 лв., първата инстанция е достигнала до законосъобразен извод
за отсъствие на условията по чл.14, ал.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС,
предпоставящи признаване и изпълнение на решението на румънските
съдебни власти по отношение осъждането на Д. за престъпление по чл. 335,
ал.1 от НК на Р Румъния.
Извършвайки преценка за наличие на условията за признаване и
изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, постановено от издаващата
държава – РРумъния, ОС-Сливен коректно е отчел, че деянието,
квалифицирано по чл. 323 от НК на РРумъния, е такова, което намира аналог
и в българското законодателство – престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 от НК.
Следва да се посочи, че преценката на първата инстанция относно
липсата на условия за признаване и изпълнение на влязлото в сила съдебно
решение, постановено от издаващата държава – РРумъния в частта, с която Д.
е осъден за престъпление по чл. 335, ал. 1 от НК на Р Румъния, не е оспорена
от прокурора в подадения протест, съответно и не е направено искане от
последния за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в тази му част.
Видно от съдържащите се в протеста доводи, несъгласие е заявено
единствено с констатациите на съда относно наличието на основание по чл.
15, ал.1, т.2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, обуславящо отказ от признаване и
изпълнение на решението на румънските съдебни власти по отношение на
осъждането на Д. за престъпление по чл. 323 от НК на РРумъния.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на прокурора,
засягащо извършената от първата инстанция оценка на доказателствата,
разкриващи актуалното местоживеене на осъденото лице и прогнозата за
неговото завръщане в страната, значимостта на които обстоятелства стоят в
основата на решението да се постанови отказ от признаване и изпълнение на
постановеното от румънските съдебни власти наказателно решение касателно
осъждането на Д. по чл. 323 от НК на РРумъния.
Обсъждайки въведените в чл.15, т.1-13 от ЗПИИСРРПУНПМАС
основания, при които може да се откаже признаване на чуждото решение и
упражняването на надзор върху пробационните мерки, първостепенният съд
5
изключително внимателно е изследвал доказателствата по делото, в резултат
на което е формирал правилен извод за наличие на хипотеза по чл. 15, ал.1,
т.2 от ЗПИИСРРПУНПМАС. Изправен пред затруднението да осигури
участие на осъденото лице при провеждане на съдебното заседание поради
невъзможност да установи адреса, на който същият пребивава, съдът е
положил необходимите процесуални усилия да събере данни за актуалното
му местоживеене. Приобщените от ОС-Сливен писмени справки от ОДМВР –
Сливен, РУМВР – Нова Загора и ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, както и
сведения от близки на осъдения /негови родители/, ясно сочат, че Д. не
пребивава трайно на територията на Република България, както и отсъстват
конкретни обективни показатели, на чиято основа да се изведе намерение у
последния да се завърне в страната. Отразената в цитираните документи
информация е еднозначна по отношение на факта, че след последното
напускане на територията на Р България, а именно на 15.01.2021 г. през
ГКПП Калотина, осъденият Д. не се е завръщал повече в страната.
Същевременно, данните от изисканата справка от ТД на НАП – Бургас /спр.
л. 58 от ЧНД № 38/21г. СлОС/ сочат, че в информационната система на НАП
за А.Д. не се налице данни за регистрирани трудови договори за периода от
01.01.2020г. до датата на извършената справка. Налице са също показания на
родителите на осъдения – разпитаните по делото П.И. и И.И./ спр. л.101-102
от ЧНД № 38/21г. СлОС/, които поддържат твърдение, че от две години
синът им се е устроил трайно на работа в Германия, като завръщането му в
България е инцидентно и за кратък период от време. Разкриват също в своите
показания, че съпругата на осъдения Д. и децата му също са се устроили да
живеят зад граница, а именно във Франция, без да са заявили намерение за
завръщане в страната. Приобщената допълнително от въззивния съд писмена
справка от ОД МВР-Сливен, вх.№ 1609/27.05.2021г. /спр. л. 16 от ВЧНД №
110/21 г. на БАС/ на свой ред сочи, че на 15.01.2021г. А.Д. е напуснал
пределите на РБългария, като до момента липсват сведения за завръщането
му в страната, без да са налице данни за мястото на неговото пребиваване.
Установеното на основата на горните писмени и устни сведения трайно
отсъствие на осъдения Д. от страната, без оглед на съществуващите данни по
справката от НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на същия в с. О.,
общ. Нова Загора /спр. л.24 от ЧНД № 38/21г. на ОС-Сливен/, правилно е
преценено от първата инстанция, че съставлява обективна пречка
6
определените от румънския съд пробационни /надзорни/ мерки реално да
бъдат изпълнявани на територията на нашата страна от пробационната служба
по местоживеене на лицето. Следва да се отчете, че първоинстанционният
съд не е пренебрегнал изискването на чл.15, ал.3 от ЗПИИСРРПУНПМАС да
уведоми издаващата държава относно наличието на хипотеза, обуславяща
отказ от признаване на решението и упражняване на надзор върху
постановените спрямо Д. пробационни мерки, като се установява по данни от
делото, че инициативата на съда да изиска допълнителна информация от
компетентния орган на издаващата държава – РРумъния, способстваща
разкриването на сведения за местонахождението на Д., е останала без
съответен отговор в рамките на предоставения разумен срок за вземане на
отношение по казуса. При това положение, ОС-Сливен не е имал друга
алтернатива, освен да постанови отказ от признаване на решението съобразно
чл. 15, ал.1 т.2 от ЗПИИСРРПУНПМАС. Съдът е изложил и нарочни
съображения защо не приема случая за изключителен, в каквато хипотеза е
приложима ал.4 на чл. 14 от ЗПИИСРРПУНПМАС, като застъпени в
решението мотиви по този въпрос се споделят изцяло от настоящия състав на
съда. Позовавайки се на обстоятелството, че към момента местоживеенето на
Д. не е известно, както и че не са налице обективни данни за намерението на
последния да се завърне в страната във връзка с ангажираност към семейство,
за обучение или работа, съдът правилно е заключил, че изпълнението спрямо
последния на наложените му пробационни мерки за срок от две години, не би
могло да се осъществи.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на прокурора,
че формулираният от съда извод за липса на намерение у осъдения да се
завърне в страната, е произволен и не почива на доказателствата по делото.
Интерпретацията, която прокурорът прави във връзка с горното възражение
на изявленията на разпитаните по делото свидетели – П.И. и И.И.,
представящи личните си очаквания към поведението на Д., е изведена от
контекста на цялостните им показания. Съдът правилно е отбелязал, че
очакванията на свидетелите един ден синът им да се завърне в страната, не
могат да бъдат преценени като почиващи на конкретни обективни данни. Още
повече, че самите те съобщават за трайно отсъствие на сина им от страната
във връзка с трудовата му реализация и отсъствие на конкретни сведения
7
относно местопребиваването му в държавата Германия.
Преценявайки във връзка с горното, че не са налице всички изискуеми
предпоставки за признаване и изпълнение на решението, с което е бил
сезиран ОС-Сливен, както и констатирайки трайно отсъствие на осъденото
лице от РБългария, явяващо се основание по чл. 15, ал.1, т.2 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС, въззивният съд намери, че протестът на прокурора
като неоснователен, следва да бъде оставен без уважение, а решението на
първата инстанция – потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 17 ал.3 от
ЗПИИСРРПУНПМАС, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8/19.04.2021г., постановено по ЧНД №
38/21г. по описа на ОС-Сливен.
Решението е окончателно.
На основание чл. 16 ал.8 от ЗПИИСРРПУНПМАС за настоящото
решение незабавно да бъде информиран компетентния орган на издаващата
държава – РРумъния, както и МП на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8