№ 46
гр. София , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З в закрито заседание на десети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна Г. Стефанова
Членове:Милена Б. Михайлова
Анна Вл. Ненова Вълканова
като разгледа докладваното от Милена Б. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20211100507107 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК. Образувано е по
частна жалба от Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.*********, представлявано от М.И. и В.К.М.
– изпълнителни директори чрез юк И. Й. против Постановление от 31.08.2020г. по ИД
№20207880400407 на ЧСИ М.К. с район на действие – Софийски градски, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали приетите в изпълнителното производство разноски. Наведен
е довод, че адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя е прекомерно и
следва да се намали до 200лв., както и пропорционалната такса по т.26 от ТТЗЧСИ да бъде
съответно намалена при отчитане на законово определените размери.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното постановление. Частният жалбоподател твърди, че исканият адвокатски
хонорар е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото.
Извършените действия не били необичайни и не налагали определянето на такова
възнаграждение.
Иска се намаляване размера на адвокатския хонорар до минимално дължимия според
чл.10 т.1 от Наредба №1/2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения, като бъде редуциран
до сума в размер на 200лв.
Съответно счита, че определената по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална
такса е прекомерна.
В законов срок е постъпило възражение от ответника по жалбата В.В.О. чрез
адв.Б.О.. Оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че определеното адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство е изцяло в рамките на предвидения в чл.10
т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум. Сочи, че възнаграждението е установено с представените по делото доказателства
за това. Моли да бъде оставена жалбата без уважение.
1
Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл.436, ал.3 относно
неоснователност на изложените в жалбата твърдения.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на
обжалване акт и от лице, имащо правен интерес от обжалване.
Изпълнително дело №20207880400407 на ЧСИ М.К. е образувано по искане на В.О.
против ЗАД „А.“ АД въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№4181/2018г. по
описа на Софийски градски съд, по силата на който ЗАД „А.“ АД е осъдено да заплати на
В.В.О. сумата от 1398лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за първа инстанция и сумата
974,40лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Към молбата е приложено пълномощно по силата на което взискателят е
упълномощил адв.Б. Д.О. от САК да го представлява във връзка с образуване и водене на
изпълнително производство и процесуално представителство. Договореното
възнаграждение е в размер на 400лв. и е заплатена в брой на 14.08.2020г.
С молбата си взискателят е поискал съдебният изпълнител, в случай, че длъжникът
не изплати дължимите суми, да предприеме конкретни изпълнителни действия към
принудително събиране на вземането.
Установява се, че на 18.08.2020г. е била връчена на длъжника Покана за доброволно
изпълнение по изп.д.№ 20207880400407, в която е посочено, че общото му задължение по
образуваното изпълнително дело възлиза на сума в размер на 3110,56лв., от които
2 372,40лв. присъдени разноски, 400лв. разноски по изпълнителното дело и 338,16лв.
изпълнителни такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 04.09.2020г. пред ЧСИ К. е депозирана молба от взискателя чрез адв.О. за
извършване на справка във всички банкови сметки на длъжника.
С разпореждане от 04.09.2020г. ЧСИ К. е наложил запор върху всички банкови
сметки на длъжника.
От приложеното писмо от ЦКБ АД от 11.09.2020г., адресирано до ЧСИ К. се
установява, че с платежно нареждане от 10.09.2020г. е била преведена в нарочна за това
сметка, цялата дължима сума, посочена в запорното съобщение в размер на 3 176,56лв. с
платежно нареждане от 15.09.2020г. ЧСИ К. е превел на взискателя сумата от 2372,40лв.
С Възражение до съдебния изпълнител ЗАД „А.“ АД е изложило съображения за
прекомерност на адвокатския хонорар и на присъдената пропорционална такса по т.26 от
Тарифата към ЗЧСИ, като е поискало от съдебния изпълнител да измени постановлението си
за разноските в тази му част, като намали адвокатския хонорар до размер от 200 лева и
съответно да бъде коригирана и пропорционалната такса.
С Разпореждане, инкорпорирано в съобщение от 31.08.2020г. съдебният изпълнител е
оставил без уважение искането на ЗАД „А.“ АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното.
Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено
в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските,
които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително
действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски,
т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.
Съгласно нормата на чл.79 ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
2
длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не
попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което
длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство.
Дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени на
базата на конкретните изпълнителни действия, които съдебният изпълнител прецени, че са
били извършени, както и с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.7 от 22.01.2019г./, размерът на
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2, което в процесния случай, с оглед дължимата по
изпълнителния лист сума е в размер на 398лв.
В процесния случай се установява, че освен подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, процесуалният представител на взискателя е подал в последствие и
молба за запор на банковите сметки на длъжника, който в предоставения му срок за
доброволно изпълнение с връчването на ПДИ не е изпълнил задължението си.
Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът дължи разноските за адвокатско
възнаграждение по т.2 на чл.10, тъй като безспорно е осъществено принудително
изпълнение чрез посочения от взискателя способ, а именно запор върху банкова сметка на
длъжника. Това е така, тъй като не е налице доброволно изпълнение.
Ето защо жалбата се явява неоснователна в частта относно дължимото от длъжника
адвокатско възнаграждение, прието по изп.дело в размер от 400лв., при дължим по
Наредбата 398лв.
Относно второто възражение в жалбата на ЗАД „А.“ АД, касаещо пропорционалната
такса на ЧСИ К., настоящият състав намира за неоснователно по следните съображения.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното
производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка
на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със
сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това,
направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес” по
смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 от
ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие – чл.
78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да
се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ (за
разлика от авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, които не се включват
в тази база, тъй като обратното на практика би означавало начисляването на такси върху
такси, което е недопустимо) в този смисъл е решение № 278 от 25.06.2012 година по гр.дело
№ 414/2012 година на ВКС, ІV ГО.
По изложените съображения жалбата на ЗАД „А." АД, срещу Постановление от
31.08.2020г. по ИД №20207880400407 на ЧСИ М.К. с район на действие – Софийски
градски, с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите в изпълнителното
производство разноски е неоснователна както в частта, касаеща адвокатското
възнаграждение и неговата прекомерност, така и по отношение на изчислената
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
3
Мотивиран от изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ЗАД „А." АД като длъжник по изп.д.
№20207880400407 по описа на ЧСИ М.К., срещу Постановление от 31.08.2020г. на съдебния
изпълнител с което е отказано намаляване на приетите в изпълнителното производство
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение и таксата по т.26 от Тарифа за таксите
и разноските към ЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4