№ 13250
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110118546 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на
--, ЕИК // срещу М. М. М., ЕГН **********, с която --, ЕИК // е предявило
срещу М. М. М., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество суми, както следва: 1/ сумата от 10 000,00
лева, представляваща главница договор за издаване на кредитна карта ///,
сключен между --, в качеството на кредитор и М. М. М., в качеството на
кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 18.05.2023 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 5 597,18 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 18.05.2020 г. до 03.05.2023 г.; 3/ сумата от
44,41 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.05.2023 г. до
17.05.2023 г.; 4/ сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за връчване
на покана за доброволно изпълнение и уведомление за обявяване предсрочна
изискуемост на задълженията по кредита, за които суми на 30.05.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. № 26797/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
1
Със заявление вх. № 139256/16.03.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. М. М., ЕГН ********** за
суми, както следва: 1/ сумата от 10 000,00 лева, представляваща главница
договор за издаване на кредитна карта ///, сключен между --, в качеството на
кредитор и М. М. М., в качеството на кредитополучател, ведно със законна
лихва за период от 18.05.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 5
597,18 лева, представляваща договорна лихва за периода от 18.05.2020 г. до
03.05.2023 г.; 3/ сумата от 44,41 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 04.05.2023 г. до 17.05.2023 г.; 4/ сумата от 60,00 лева,
представляваща разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение и
уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на задълженията по
кредита. На 30.05.2023 г. е издадена заповед по чл. 417 ГПК. Ответникът е
подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На
05.03.2024 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 02.04.2024 г. /в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че на 22.05.2006 г. между "///"АД и М. М. М. е сключен
договор за издаване на кредитна карта /// Посочва, че по силата на договора
на ответника бил предоставен банков кредит – овърдрафт в размер на 10
000,00 лева, като предоставената сума е усвоена изцяло от кредитополучателя
по банкова сметка с IBAN: ///. Поддържа се, че съгласно чл. 6 от сключения
между страните в производството договор за издаване на кредитна карта ///,
при непогасяване до датата на падежа на пълния размер по дебитното салдо,
формирано до края на последния отчетен период, от кредитополучателя се
заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен
лихвен процент от 16 % за извършване на безналични плащания на ПОС
терминал и 18 % за всички останали плащания, като при неплащане на
месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит,
от банката се начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен
процент с надбавка от 12 %. Поддържа се, че срокът на договора се
подновявал автоматично за нов едногодишен период при условие, че никоя
от страните по същия не е уведомила другата страна за прекратяване на
правоотношението. Посочва се, че кредитът е в просрочие, считано от
01.11.2007 г. или общо 4131 дни. В тази връзка се излагат съображения, че
поради неплащане в срок на задълженията по процесния договор за кредит и
2
на основание Раздел XIII, т. 13.1 вр. т. 13.1.1 от Общите условия на -- за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
MasterCard и Visa, банката е връчила на кредитополучателя покана, с която е
поканила ответника в седемдневен срок, считано от получаване на поканата,
да изпълни доброволно просрочените си задължения, като в противен случай
банката ще счита кредита за изцяло предсрочно изискуем. Поддържа се, че
горепосочената покана е връчена на ответника М. М. М. на 25.01.2023 г., като
поради неизпълнение на задълженията в предоставения срок, банката е
обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 30.03.2022 г., по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предвид гореизложеното, се моли, за постановяване на решение, с
което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество суми, както следва: 1/ сумата от 10 000,00 лева, представляваща
главница договор за издаване на кредитна карта ///, сключен между --, в
качеството на кредитор и М. М. М., в качеството на кредитополучател, ведно
със законна лихва за период от 18.05.2023 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 5 597,18 лева, представляваща договорна лихва за периода от
18.05.2020 г. до 03.05.2023 г.; 3/ сумата от 44,41 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 04.05.2023 г. до 17.05.2023 г.; 4/ сумата от
60,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана за доброволно
изпълнение и уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на
задълженията по кредита, за които суми на 30.05.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 26797/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника в производството, с който се оспорват
предявените искове. Прави се възражение за погасяване по давност на
вземанията, предмет на предявените исковата молба искове. Оспорва се, че
сумата по кредита е била предадена действително от кредитора на
кредитополучателя, т.е., оспорва се, че сумата по кредита е действително
усвоена от кредитополучателя. В тази връзка се оспорва, че кредитна карта
/самата пластика/ е предадена и е била във фактическа власт на ответника.
Излагат се подробни съображения относно обстоятелството по настъпване
3
изискуемост на вземанията на ищеца по процесния договор, като се
поддържа, че същата е настъпила не на сочената в исковата молба дата, а на
05.09.2015 г. Оспорват се исковете за възнаградителна и мораторна лихва по
подробно изложение в отговора на исковата молба съображения. Исковете се
оспорват и по размер.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между "///"АД и М. М. М., ЕГН ********** е възникнало
валидно правоотношение по договор за издаване на кредитна карта ///, по
което кредиторът е предоставил на кредитополучателя посочената в исковата
молба сума, а последният се е задължил да я върне в посочените срокове; че
ответникът е преустановил плащанията на дължимите суми, с което за
ищецът е възникнала правна възможност за обявяване вземанията по договор
за издаване на кредитна карта /// за изцяло предсрочно изискуеми; че е
уведомил ответника за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по
договор за издаване на кредитна карта ///; че ответникът се е задължил да
заплати в полза на ищеца възнаградителна лихва в уговорения размер; че
длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; че
ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца наказателна лихва при
твърдените в исковата молба условия и размер; че са били налице основания
за начисляване на наказателна лихва и нейния размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
4
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираните в настоящото производство вземания.
От събраните по делото доказателства, в това число договор за
издаване на кредитна карта ///, сключен между --, в качеството на кредитор и
М. М. М., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, Анекс към
същия договор от 01.11.2007 г. и заключението на вещото лице по
допуснатата, приета и неоспорена от страните в производството съдебно-
счетоводна експертиза, се установява по делото, че страните са били
обвързани от валидно възникнало и съществувало правоотношение по
договор за издаване на кредитна карта ///, по силата на което банката открила
на името на кредитополучателя картова разплащателна сметка с IBAN
BG95FINV///, издала към нея, на името на кредитополучателя, револвираща
международна кредитна карта с чип MasterCard Стандартна и предоставила
на ответника банков кредит овърдрафт, по разкритата банкова разплащателна
сметка, в размер на 10000,00 лева, който може да бъде усвояван посредством
издадената към картовата разплащателна сметка на кредитополучателя,
международна кредитна карта с чип MasterCard Стандартна.
В тази връзка, съдът намира, че възражението на ответника,
обективирано в подадения от името на същия отговор на исковата молба, за
липса на облигационна връзка между страните с твърдяното от ищеца
съдържание, е неоснователно.
Допълнителен аргумент в насока правилността на извода за наличие на
облигационна връзка между страните в производството с твърдените в
исковата молба предмет и съдържание е установеното, посредством приетото
в производството заключение на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, обстоятелство, а именно, че от страна на
ответника са извършвани множество доброволни погасявания във връзка с
усвоявани суми по предоставения кредитен лимит, което обстоятелство води
до извод за наличие на твърдяното в исковата молба правоотношение между
страните.
Горният аргумент води до извод за неоснователност и на
възражението, направено от името на ответника, че не му е предоставяна
5
фактическата власт върху твърдения в исковата молба платежен инструмент –
кредитна карта. Това е така, тъй като, както се посочи по-горе, от приетото в
производството заключение на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, се установи обстоятелство, че от страна на
ответника са извършвани множество доброволни погасявания във връзка с
усвоявани суми по предоставения кредитен лимит, което обстоятелство води
до извод, че процесната международна кредитна карта с чип MasterCard
Стандартна е била предоставена във фактическа власт на кредитополучателя
по процесния договор за издаване на кредитна карта ///, сключен между --, в
качеството на кредитор и М. М. М., ЕГН **********, в качеството на
кредитополучател.
Съгласно чл. 3 от договора, изменен с Анекс от 01.11.2007 г., срокът за
ползване на овърдрафта е до 22.05.2008 г., като същият се подновява
автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на
банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип Mastercard и Visa.
Съгласно чл. 4 от договора, изменен с Анекс от 01.11.2007 г.,
кредитополучателят се задължава да погасява предоставения овърдрафт с
сроковете и по начина, договорени в общите условия.
Съгласно чл. 6 от договора, изменен с Анекс от 01.11.2007 г., при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо,
формирано до края на последния отчетен период, титулярът заплаща на
банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен
процент: а/ за извършване на безналични плащания на ПОС-терминал – 16 %;
б/ за всички останали трансакции – 18 %.
Съгласно чл. 6.1 от договора, изменен с Анекс от 01.11.2007 г., при
неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения
кредитен лимит, банката начислява наказателна лихва в размер на договорния
лихвен процент с надбавка от 12 %.
Съгласно чл. 7 от договора, изменен с Анекс от 01.11.2007 г., за
ползвания овърдрафт, титулярът ползва гратисен период от 45 дни. В случай,
че до датата на падежа титулярът погаси изцяло дебитното салдо по картовата
си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период,
банката не начислява лихва върху дебитното салдо.
6
Съгласно чл. 16.1 от Общите условия на -- за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa
/актуални към датата на сключване на процесните договор за издаване на
кредитна карта ///, сключен между --, в качеството на кредитор и М. М. М.,
ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и Анекс към същия
договор от 01.11.2007 г./, на 20-то число на всеки месец (ако е неработен ден –
на следващия работен ден) банката изготвя и изпраща на титуляра писмена
или електронна форма на отчет по сметката, съдържащ извлечение по всяка
от издадените по сметката кредитни карти за изтеклия отчетен период и за
дължимите суми за извършени операции с картите, както и дължимите лихви,
такси и комисионни.
Съгласно чл. 17 от Общите условия на -- за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa
/актуални към датата на сключване на процесните договор за издаване на
кредитна карта ///, сключен между --, в качеството на кредитор и М. М. М.,
ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и Анекс към същия
договор от 01.11.2007 г./, титулярът има право да оспори данните за
регистрираните разходи, съдържащи се в месечното извлечение, като изпрати
писмените си възражения в срок от 30 дни от датата на издаване на
извлечението, като в случай, че данните в извлечението не бъдат оспорени в
срок, се счита, че те са одобрени от титуляра.
Съгласно чл. 18 от Общите условия на -- за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa
/актуални към датата на сключване на процесните договор за издаване на
кредитна карта ///, сключен между --, в качеството на кредитор и М. М. М.,
ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и Анекс към същия
договор от 01.11.2007 г./, титулярът се задължава всеки месец до падежа или
на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по
сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението, като
обстоятелството, че титулярът не е получил извлечението, не го освобождава
от задължението да внесе в срок до падежа минималната погасителна вноска.
В исковата молба се твърди, че задълженията на ответника по
процесния договор са обявени за изцяло предсрочно изискуеми на 04.05.2023
г. Съдът намира, че от събраните в производството доказателства не се
7
установява да е надлежно обявена предсрочна изискуемост на задълженията
по процесното правоотношение, по отношение на ответника –
кредитополучател, извънсъдебно /тоест преди датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда/. Същевременно препис от уведомлението
за обявяване на предсрочна изискуемост е представено като приложение към
исковата молба и е надлежно връчено на ответника, ведно с препис от
исковата молба и приложенията към нея, на 17.04.2024 г., като не са
ангажирани доказателства, че в предоставения срок ответникът е изпълнил
задълженията си към банката-кредитор, предмет на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове. Предвид горното, съдът
намира, че уведомяването на длъжника за обявената от кредитора предсрочна
изискуемост, извършено с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, следва да бъде съобразено от съда, като факт
настъпил в хода на процеса /в този смисъл Решение № 135/26.09.2018 г. по
т.д. № 230/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о./.
Посочено в договора е, че всички права и задължения на страните във
връзка с издаване и ползване на кредитната карта и предоставяне и погасяване
на предоставения овърдрафт се уреждат от Общите условия на "///" АД за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
Mastercard и Visa, а отношенията между страните във връзка с откриване и
водене на банкови сметки се уреждат от Общите условия на "///" АД за
откриване и водене на банкови сметки. С подписване на договора ответникът
е декларирал, че е запознат и са му предоставени общите условия.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като ясно, обосновано и компетентно изготвено. Въз
основа на заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установява по делото, че
от страна на ответника, в качеството му на картодържател по процесния
договор, са усвоени суми в общ размер от 8636,20 лева, върху която сума е
начислявана лихва, при условията и по реда на договора и приложимите
спрямо него Общи условия на -- за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Установява се още, че
последното усвояване на суми по договора е извършено на 21.12.2011 г., като
след тази дата суми по договора не са усвоявани от ответника. Установява се
8
още, че от страна на ответника са извършени погасявания на суми по
договора в общ размер на 21 917,29 лева, с които са погасени задължения,
както следва: 1/ 16047,28 лева – главница; 580,20 лева – такси по договора и
5289,81 лева – наказателни и възнаградителни лихви. Установява се също, че
последното извършено плащане от ответника е на 07.12.2011 г.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал и при съобразяване на извънсъдебното поведение на
ответника, изразяващо се в добровлно погасяване на задължения по договор
за издаване на кредитна карта ///, сключен между --, в качеството на кредитор
и М. М. М., в качеството на кредитополучател, съдът намира, че между -- и М.
М. М. е сключен договор за издаване на кредитна карта ///, по силата на което
банката открила на името на кредитополучателя картова разплащателна
сметка, издала към нея, на името на кредитополучателя, револвираща
международна кредитна карта с чип VISA Classic и предоставила на
ответника банков кредит овърдрафт, по разкритата банкова разплащателна
сметка, в размер на 10000,00 лева, който може да бъде усвояван посредством
издадената към картовата разплащателна сметка на кредитополучателя,
международна кредитна карта с чип Mastercard Standart срещу насрещното
задължение на ответника да върне получените на кредит суми, по
уговорените условия и начини, и в уговорените срокове,
Съдът приема, че клаузите в процесния договор относно уговорените в
чл. 6 и чл. 6.1 от сключения към договора Анекс от 01.11.2007 г., са
действителни и не са нищожни като противоречащи на закона и на добрите
нрави. Лихвите са уговорени в абсолютен фиксиран размер, посочен ясно в
договора в процентно изражение, поради което липсва необходимост от
уговаряне на компоненти и методика за тяхното изменение. Същевременно
уговорените в чл. 6 и чл. 6.1 от сключения към договора Анекс от 01.11.2007
г., лихвени проценти, съответстват на трикратния размер на законната лихва
на годишна база и като се вземе предвид вида на кредита, неговият размер, и
липса на обезпечение, не се явяват в противоречие с добрите нрави, нито е
налице очевидна нееквивалентност между размера на предоставената
главница и този на уговорените в полза на кредитора лихви, дължими в
хипотезите по чл. 6 и чл. 6.1 от сключения към договора Анекс от 01.11.2007
г..
9
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установи, че от страна на
ответника, в качеството му на картодържател по процесния договор, са
усвоени суми в общ размер от 26047,28 лева, върху която сума е начислявана
лихва, при условията и по реда на договора и приложимите спрямо него
Общи условия на -- за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Установява се още, че последното
усвояване на суми по договора е извършено на 21.12.2011 г., като след тази
дата суми по договора не са усвоявани от ответника. Установява се още, че от
страна на ответника са извършени погасявания на суми по договора в общ
размер на 21917,29 лева, с които са погасени задължения, както следва: 1/
16047,28 лева – главница; 580,20 лева – такси по договора и 5289,81 лева –
наказателни и възнаградителни лихви. Установява се също, че последното
извършено плащане от ответника е на 07.12.2021 г.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че в производството
се установи, че в тежест на ответника съществува изискуемо парично
задължение по договор за издаване на кредитна карта ///, сключен между --, в
качеството на кредитор и М. М. М., в качеството на кредитополучател.
В тази връзка, съдът намира, че следва да разгледа релевираното от
ответника възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.
В Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5 / 2017 г.
на Върховен касационен съд, ОСГТК е разяснено, че падежът на
задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са
еднозначни понятия, независимо че е възможно, в определени хипотези,
моментът на настъпването им да съвпада. Падежът се определя като момента,
в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като
момента, в който настъпва изискуемостта. Изискуемостта е възможността на
кредитора да иска реално изпълнение - било като отправи извънсъдебна
покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на
своето право. Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът
отговаря. Изпълнението на облигацията е подчинено на принципа, че
задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от
волята на страните или закона - съгласно чл. 69 ал. 1 ЗЗД, ако задължението е
без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. При срочните
10
задължения, когато денят на изпълнението им е определен, длъжникът изпада
в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
изтичане на срока - чл. 84, ал. 1 ЗЗД (моментът на изискуемост на вземането и
на забава на длъжника, съвпада). Длъжникът може да изпълни и преди срока,
т.е. вземането е изпълняемо, но не е изискуемо (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) и безспорно
не е забавено.
В процесния случай договорът за кредит се различава от стандартния
случай на потребителските кредит, доколкото става въпрос за овърдрафт,
усвояван с кредитна карта.
Именно при невръщане на падежа на сумата на основание чл. 7 от
договора се начислява лихва за забава, като принципно ако сумата се върне
до падежа лихва не се дължи. Страните се уговорили и възможност за
разсрочване на плащането, като на края на всеки отчетен период/ до 1 число
на следващия месец/ длъжникът дължи минимална погасителна вноска ведно
с лихва в по-висок размер.
Независимо от това страните са уговорили и краен срок на договора -
22.05.2008 г. Въпреки клаузата за автоматично подновяване на срока на
договора няма данни по делото, след 22.05.2012 г. /доколкото последното
извършено усвояване на суми по договора е станало на 21.12.2011 г./ на
кредитополучателя да е предоставена нова валидна кредитна карта /пластика/
след изтичане на срока на предходната, с която той отново би имал
възможност да усвоява суми в рамките на разрешения му кредитен лимит, а и
видно от извода на вещото лице след 21.12.2011 г. отвтеникът нито е усвоявал
суми с кредитната карта, нито е заплащал суми на банката. Съгласно т. 24 и
25 от ОУ на банката при просрочие банката блокира кредитните карти по
договора и същите могат да се използват от кредитополучателя само чрез
изрична молба за деблокиране. По същата причина и договорът не се е
подновил автоматично. С оглед на това, съдът приема, че най-късно към
22.05.2012 г., ответникът е следвало да върне цялата сума по кредита.
Както бе посочено в конкретния случай е спорно кога е започнала да
тече давността за вземането.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който
вземането е изискуемо. Ето защо следва да се съобрази, че задължението,
поето от ответника, е да внася вноски за погасяване на задължението по
11
договор за издаване на кредитна карта ///, сключен между --, в качеството на
кредитор и М. М. М., в качеството на кредитополучател и следователно
давността тече отделно за всяка вноска, от датата, на която плащането й е
било дължимо по отношение на заемодателя, т.е от падежа на всяка вноска. В
този смисъл е и константната практика, обективирана в решение №
90/31.03.2014г. по гр.д.№ 6629/2013г. на ВКС, ІV г.о., решение №
196/22.06.2016г. по гр.д.№ 956/2016г. на ВКС, ІV г.о. Същевременно по
делото се установи, че ответникът периодично е внасял суми, в изпълнение
на задълженията си по договор за издаване на кредитна карта ///, сключен
между --, в качеството на кредитор и М. М. М., в качеството на
кредитополучател, с които плащания и по аргумент от разпоредбата на чл.
116, б. „а“ ЗЗД, давността следва да се счита за прекъсната, доколкото същите
представляват признание от длъжника, относно дължимостта на сумите по
процесния договор за издаване на кредитна карта.
От събраните по делото доказателства се установи, че от страна на
ответника, в качеството му на картодържател по процесния договор, са
усвоени суми в общ размер от 26047,28 лева, върху която сума е начислявана
лихва, при условията и по реда на договора и приложимите спрямо него
Общи условия на -- за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Установява се още, че последното
усвояване на суми по договора е извършено на 21.12.2011 г., като след тази
дата суми по договора не са усвоявани от ответника. Установява се още, че от
страна на ответника са извършени погасявания на суми по договора в общ
размер на 21917,29 лева, с които са погасени задължения, както следва: 1/
16047,28 лева – главница; 580,20 лева – такси по договора и 5289,81 лева –
наказателни и възнаградителни лихви. Установява се също, че последното
извършено плащане от ответника е на 07.12.2011 г.
Същевременно, от заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установява в
производството, че последната дата, на която кредитополучателят е усвоил
суми по процесния договор за издаване на кредитна карта ///, сключен между -
-, в качеството на кредитор и М. М. М., в качеството на кредитополучател, е
21.12.2011 г. /не са ангажирани каквито и да било доказателства, че след тази
дата от ответника са усвоявани суми по процесния договор за издаване на
кредитна карта ///, сключен между --, в качеството на кредитор и М. М. М., в
12
качеството на кредитополучател. Доказването на това обстоятелство е било в
тежест на ищеца, видно и от разпределената доказателствена тежест с
определение № 20949/21.05.2024 г., постановено по гр.д. № 18546/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав/.
Както се посочи по-горе, съгласно Общите условия на -- за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и
Visa след изтичане на отчетния период банката изготвя и изпраща на титуляра
писмена или електронна форма на отчет по сметката, съдържащ извлечение
по всяка от издадените по сметката кредитни карти за изтеклия отчетен
период и за дължимите суми за извършени операции с картите, както и
дължимите лихви, такси и комисионни. Съгласно Общите условия на -- за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
Mastercard и Visa, титулярът има право да оспори данните за регистрираните
разходи, съдържащи се в месечното извлечение, като изпрати писмените си
възражения в срок от 45 дни от датата на регистриране на операцията в
картовата система, като при липса на такова възражение, се счита, че те са
одобрени от титуляра, като същевременно разпоредбата на чл. 10.1 от
Общите условия на -- за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Mastercard и Visa, предвижда, че титулярът се
задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът
е в неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска,
посочена в извлечението, като обстоятелството, че титулярът не е получил
извлечението, не го освобождава от задължението да внесе в срок до падежа
минималната погасителна вноска.
При съвкупния анализ на цитираните по-горе разпоредби от Общите
условия на -- за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип Mastercard и Visa, касаещи настъпване изискуемостта на
вземанията по процесния договор за издаване на кредитна карта ///, сключен
между --, в качеството на кредитор и М. М. М., в качеството на
кредитополучател, съдът намира, че най-късният момент на настъпване на
изискуемостта на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата
по договора сума е с изтичането на 45-дневния срок за възражение, считано
от датата на регистриране на операцията в картовата система. Допълнителен
довод в този смисъл е и обстоятелството, че ежемесечно са начислявани
лихви по чл. 6 и чл. 6.1 от сключения към договора Анекс от 01.11.2007 г.,
13
които са обвързани от неизпълнение на задължението по месечното
извлечение на уговорения по договора падеж /т.е. и ищецът признава –
посредством отразените в счетоводството му обстоятелства – настъпване на
падеж на процесните задължения за главница, обвързан от датата на издаване
на месечните извлечения и изтичане на съответния срок за подаване на
възражение от кредитополучателя/. В случай, че изискуемостта на
задълженията на картодържателя /ответник/ е настъпила едва с т.нар.
обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора, то и
преди тази дата ответникът /кредитополучател/ не следва да е бил в забава,
респективно не е имало основания за ищцовото дружество да начислява
лихви /за забава и наказателни/, а още по-малко да събира такива /каквото се
установи, че е извършвано, доколкото с част от извършените от ответницата
плащания, са погасени именно наказателни лихви и лихви за забава,
начислени на основание чл. 6 и 6.1 от сключения към договора Анекс от
01.11.2007 г.
Установи се по делото, че последната дата, на която
кредитополучателят е усвоил суми по процесния договор за издаване на
кредитна карта ///, сключен между --, в качеството на кредитор и М. М. М., в
качеството на кредитополучател. Следователно изискуемостта за връщане на
главницата е настъпила най-късно на 07.02.2012 г., от който момент е
започнала да тече погасителната давност за това вземане.
Същевременно по делото се установи, че ответникът периодично е
внасял суми, в изпълнение на задълженията си по договор за издаване на
кредитна карта ///, сключен между --, в качеството на кредитор и М. М. М., в
качеството на кредитополучател, с които плащания и по аргумент от
разпоредбата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, давността следва да се счита за
прекъсната, доколкото същите представляват признание от длъжника,
относно дължимостта на сумите по процесния договор за издаване на
кредитна карта.
След датата 07.12.2011 г. от страна на кредитополучателя са
извършвани плащания, с които плащания се е прекъсвала давността по
отношение дължимата сума за главница по договора и считано от последното
плащане, извършено на 07.12.2011 г. е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок, който е изтекъл /доколкото по делото не са ангажирани
14
доказателства за реализиране на обстоятелства, които да са довели до
спиране, респективно, прекъсване течението на давностния срок. Доказването
на това обстоятелство е било в тежест на ищеца, видно и от разпределената
доказателствена тежест с определение № 20949/21.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 18546/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав/.
Същевременно по делото се установи, че най-късно към 22.05.2012 г.,
ответникът е следвало да върне цялата сума по кредита.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
депозирано в съда на 18.04.2023 г., т.е. възражението за погасяване по давност
на претенцията за главница се явява основателно, доколкото общата
петгодишна погасителна давност за вземането за главница е била изтекла към
този момент, а именно на 22.05.2017 г.
С оглед достигането до извод за неоснователност на иска за главното
вземане, неоснователен се явява и искът за акцесорното вземане за лихва,
начислявана съгласно чл. 6 от процесния договор за издаване на кредитна
карта ///, сключен между --, в качеството на кредитор и М. М. М., в качеството
на кредитополучател. Както се посочи по-горе, съгласно чл. 6 от договора,
изменен с Анекс от 01.11.2007 г., при непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен
период, титулярът заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни
периода, годишен лихвен процент: а/ за извършване на безналични плащания
на ПОС-терминал – 16 %; б/ за всички останали трансакции – 18 %. Видно от
горепосочената разпоредба на процесния договор, страните са уговорили
дължимост на лихва при забава в изпълнение на задължението на
кредитополучателя по кредита за погасяване на пълния размер на дебитното
салдо по месечното извлечение на уговорената дата на падеж. Следователно
разпоредбата на чл. 6 от процесния договор, изменен с Анекс от 01.11.2007 г.,
предвижда възможност за кредитора да начислява и събира обезщетение за
забавата на кредитополучателя в изпълнение на задължението му по кредита
за погасяване на пълния размер на дебитното салдо по месечното извлечение
на уговорената дата на падеж. Така уговорената в чл. 6 от процесния договор,
изменен с Анекс от 01.11.2007 г., лихва има обезщетителен, а не
възнаградителен характер. Тя е предвидена, като обезщетение на кредитора
при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за погасяване на
15
съответната вноска по кредита в уговорения падеж, а не като възнаграждение
за кредитора във връзка с предоставената в заем парична сума.
Следователно така уговорената лихва има характер на лихва за забава
и предвид отхвърлянето на иска за главници и акцесрония характер на
претенцията за лихва за забава, то и искът за сумата от 5597,18 лева,
представляваща лихва /уговорена в чл. 6 от процесния договор, изменен с
Анекс от 01.11.2007 г./ за периода от 18.05.2020 г. до 03.05.2023 г., подлежи
на отхвърляне.
С оглед отхвърляне на иска за главница, следва да бъде отхърлена и
акцесорната претенция за лихва за забава за периода 04.05.2023 – 17.05.2023
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главния дълг
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, дори
давността за тях да не е изтекла. Тъй като обезщетението за забавено плащане
е обусловено от съществуване на вземането за главницата, то с оглед
установената недължимост на главния дълг, поради погасяване на вземането
по давност, съдът намира, че на това основание са погасени и недължими от
ответника и вземанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира,
че предявените за разглеждане в производството искове, следва да бъде
отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ответникът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
От името на ответника М. М. М. е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 18546/2024 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2000 лева, като са представени и доказателства за действителното извършване
на претендираните разноски.
16
Предвид горното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК „///” АД, ЕИК //, със седалище и адрес на управление: ///, следва да бъде
осъдено да заплати в полза на М. М. М., ЕГН **********, с адрес: /// сумата
от 2000,00 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по гр.д. № 18546/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
От името на ответника М. М. М. не е направено искане за присъждане
на разноски в заповедното производство по гр.д. № 26797/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, както и не са представени доказателства за
извършването на такива, поради което и разноски в заповедното
производство не се следват на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на „///” АД, ЕИК //, със седалище и
адрес на управление: /// против М. М. М., ЕГН **********, с адрес: ///, по реда
на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. М. М.
дължи в полза на „///” АД, ЕИК // суми, както следва: 1/ сумата от 10 000,00
лева, представляваща главница договор за издаване на кредитна карта ///,
сключен между --, в качеството на кредитор и М. М. М., в качеството на
кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 18.05.2023 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 5597,18 лева, представляваща лихва за
периода от 18.05.2020 г. до 03.05.2023 г., начислена на основание чл. 6 и 6.1
от договора, изменен с Анекс от 01.11.2007 г. ; 3/ сумата от 44,41 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 04.05.2023 г. до 17.05.2023 г.;
4/ сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана за
доброволно изпълнение и уведомление за обявяване предсрочна изискуемост
на задълженията по кредита, за които суми на 30.05.2023 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
в производството по ч.гр.д. № 26797/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
17
ОСЪЖДА „///” АД, ЕИК //, със седалище и адрес на управление: /// да
заплати в полза на М. М. М., ЕГН **********, с адрес: ///, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 2000,00 лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 18546/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18