Р Е Ш Е Н И Е  

                                           №

 

              гр. София, 17.06.2021 г.

 

            Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав ЧЖ, в закрито заседание, в състав: 

 

                                                                                           Председател: Райна Стефанова

                                                                                                   Членове: Милена Богданова

           Анна Ненова

        

като разгледа докладваното от съдията Райна Стефанова ч.гр.д. № 3059 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изпълнително дело № 20217850400024 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, срещу Постановление от 10.02.2021 г. на частния съдебен изпълнител, с което е постановен отказ за намаляване на приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя до размер от 200 лева, при пълни приети за дължими 280 лева, съгласно възражение с вх. № 233/01.02.2021 г. на жалбоподателя.

Оплакванията на „Т.С.“ ЕАД са, че незаконосъобразно разноските за адвокат не са били намалени до размер от 200 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – само разноски за образуване на делото. Сочи, че не е дължима сума по чл. 10, т. 2 от Наредбата, тъй като не са били извършвани действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Дължимата от жалбоподателя сума е била платена в срока за доброволно изпълнение, длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя за изпълнителни способи, които не са били приложени (ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК), както и жалбоподателят, като общинско дружество, е сигурен платец.

Счита, че намаляването на адвокатското възнаграждение обуславя и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Моли да бъде отменено като незаконосъобразно разпореждането /постановлението/, с което е отказано от ЧСИ да намали разноските  за адвокатско възнаграждение  до 200 лева и съответно да намали таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение от 50 лева.

 

Взискателят „Г.С.У.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна поради правилното определяне на разноските. Сочи, че разноските са определени в размерите по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към 31.07.2020 година. Длъжникът отговаря за всички тези разноски, тъй като са извършвани конкретни действия по водене на делото. Цитират се съдебни решения на състави на Софийски градски съд в подкрепа на дължимостта на пълното заплатено адвокатско възнаграждение и се претендират направените разноски за адвокатско възнаграждение в частното въззивно производство.

 

Частният съдебен изпълнител, в изложените мотиви, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че взискателят не е възложил на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнение, поради което намира че му се дължи адвокатско възнаграждение в пълен размер. Сочи, че са ангажирани доказателства за заплатен адвокатски хонорар в пълен размер и предплатени авансови такси. Излага, че взискателят е депозирал молба на 22.01.2021 година, с която е посочил друг способ за изпълнение, както и че длъжникът не е заплатил дълга си доброволно, а сумата е преведена въз основа на наложения запор в ЦКБ АД.

Сочи, че разноските са определени в минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г., и не могат да бъдат намалявани.

 

Настоящият състав взе предвид следното:

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20217850400024 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, е било образувано по молба вх. № 88/21.01.2021 г. на „Г.С.У.“ ЕООД, чрез адвокат М.Л.Л., като пълномощник, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.05.2020 г. от Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 145 състав, по гр. дело № 74249/2018 година.

Съгласно изпълнителния лист дружеството – жалбоподател е било осъдено да заплати на адвокат Н.И.сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение. Вземането е прехвърлено на „Г.С.У.“ ЕООД с договор за цесия от 30.07.2020 г., за което жалбоподателят е уведомен с писмо вх. № П-7058/04.08.2020 година.

С молбата от 21.01.2021 г. е било поискано още налагане на запор на движими вещи на длъжника, възбрана върху недвижими имоти и запор върху дружествени дялове, с присъждане на направените разноски от 280 лева за адвокат, както и 5 лева - платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 0.91 лева за банков превод и 3 лева такса към ЧСИ.

Към молбата за образуване на изпълнително дело е било приложено споразумение за адвокатско възнаграждение от 21.01.2021 г., сключено между „Г.С.У.“ ЕООД и Адвокатско съдружие „Н.Б.“, с предмет образуване и водене на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 20.05.2020 г., при възнаграждение от 280 лева, и платежно нареждане от 21.01.2021 г. за заплащането на посочената сума.

В деня, следващ датата на образуване на изпълнителното дело, с молба от 22.01.2021 г. от името на взискателя е било заявено, че оттегля посочените в молбата за образуване на делото изпълнителни способи и определя като способ за изпълнението запор на банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД.

Разноските за адвокат и допълнително посочените 8.91 лева като разноски са били приети от частния съдебен изпълнител като дължими и са били посочени в изготвената покана за доброволно изпълнение изх. № 165/22.01.2021 г., изпратена до „Т.С.“ ЕАД. Поканата е била получена на 26.01.2021 година.

Дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е била определена от частния съдебен изпълнител в размер на 70.67 лева с ДДС - върху материален интерес от 588.91 лева, съответно 300 лева дължима сума по изпълнителния лист, 280 лева адвокатско възнаграждение и 8,91 лева допълнителни разноски.

На 22.01.2021 г. от частния съдебен изпълнител е изпратено запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД. Съгласно писмото на посочената банка, постъпило по изпълнителното дело на 24.02.2021 г., на 28.01.2021 г., преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение, във връзка със запорното съобщение по сметка на съдебния изпълнител от „Централна кооперативна банка“ АД са били преведени всички посочени в поканата суми.

На 01.02.2021 г. от длъжника е било подадено възражение с вх. № 233, с искане частният съдебен изпълнител да намали разноските за адвокат на взискателя до размер на 200 лева по съображения, идентични с тези по жалбата по делото, което е било отказано с оспорваното постановление от 10.02.2021 година.

 

Частната жалба е допустима  като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата на „Т.С.“ ЕАД е основателна.

В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат по сключен договор за правна защита и съдействие. Сключването на договора и уговарянето на адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.). Възнаграждението по договора, съответно на волята на страните, е било за образуване на изпълнително дело и воденето му – общо 280 лева. Възнаграждението е било и заплатено.

В редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е било в размер на 200 лева - по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и по чл. 10, т. 2– за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лева – 200 лева.

В случая жалбоподателят не се позовава на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. по размер, а възразява, че такова не е изобщо дължимо.

Възражението е основателно.

За събиране на дължимите суми от процесуалния представител на взискателя единствено е била подадена молба за образуване на изпълнително производство, с посочен начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК) на 21.01.2021 година и съответно уточнен с молбата от 22.01.2021 година, от който момент са предприети действия по изпълнителното дело от ЧСИ с изпращане на покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение до банката.

В срока за доброволно изпълнение посочената сума е била преведена от банката в деня на получаване на запорното съобщение.

Действията във връзка с възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не са действия по водене на делото.    

С оглед на изложеното, на взискателя е дължимо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, така както е било уговорено в минимален размер - 200 лева, на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

При намаляване на размера на разноските за адвокат следва да бъде намален и размерът на таксата по т. 26, б.“б“ от ТТРЗЧСИ, като съответно на материалния интерес от 508,91 лева е дължима 61,07 лева пропорционална такса с ДДС.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателя са дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение от 50 лева, 25 лева разноски за държавна такса и 96 лева разноски по ТТРЗЧСИ, общо 171 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 и чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК.

Разноски на взискателя, които също са претендирани по делото, но не са дължими.

 

Воден от горното, съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ, по жалба на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Постановление от 10.02.2021 г.  на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20217850400024, с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя „Г.С.У.“ ЕООД до размера от 200 лева - за образуване на изпълнителното производство, при пълни приети като дължими 280 лева, както и определената за плащане такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители над размера от 61,07 лева, при приети за дължими 70,67 лева.

 

ОСЪЖДА „Г.С.У.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******представлявано от управителя Г.К.да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 171 лева - разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 и чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                              Председател:

                                                                                  

 

                                                                                    Членове:1.

 

 

                                                                                                     2.

 

 

 

 

 

 

 

 

Особено мнение по ч.гр.д. № 3059  по описа за 2021г. в частта, в която не са приети разноски за адвокат за водене на изпълнителното производство.

 

Намирам, че следваше да бъде приета като дължима и сума за разноски за адвокат за водене на изпълнителното производство, тъй като такива разноски са били уговорени и  направени от взискателя, допълнително, че сумата по изпълнителния лист е събрана след налагане на запор от частния съдебен изпълнител.  Подадената жалба следваше да бъде оставена без уважение.

 

 

                                                                  Съдия (Анна Ненова)