Р Е Ш Е Н И Е
№ 3923 18.10.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6647 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.200, вр. с чл.183 и сл., вр. с чл.143, ал.1, изр.1, вр. с чл.146, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД против Д.О.Д. е предявен установителен иск за признаване за установено, че същата дължи вземане за главница по ч.гр.д № ***/*** г. на РС – Пловдив, *** от 31.50 лв. по Договор за продажба на изплащане, вземането по което е обезпечено по Договор за поръчителство от *** г. Твърди се, че е депозирано възражение по посоченото ч.гр.д. от страна на ответника, поради което в срок се предявява установителен иск за установяване дължимостта на вземането. Излагат се следните факти и твърдения, че „Мобилтел“ ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа и предоставяне на далекосъобщителни услуги, че на *** г. с това дружество ответникът е сключил договор за продажба на изплащане, че купувачът е станал собственик на устройството ***“, и, че купувачът се задължил да заплати на „Мобилтел“ ЕАД продажната цена на вещта, съгласно погасителния план към договора. Поради неплащането му, обаче в срок е прекратен предсрочно този договор, като непогасена сума е останала в размер 31,50 лв.. Бил е сключен на *** г. между „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД договор за поръчителство, на основание на който ищецът се задължил в качеството на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „Мобилтел“ ЕАД договор за продажба на изплащане. Поради неплащане на дължимата сума от страна на ответника по Договор за продажба на изплащане, на основание договора за поръчителство „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „Мобилтел“ ЕАД, заплатил сумата от 31.50 лв. на ***, като в качеството си на поръчител имал изискуемо и ликвидно вземане към ответника за сумата, която е погасил вместо него. Ето защо моли да бъде признато за установено, че ответникът му я дължи.
В срок е депозиран писмен отговор от ответника. Ответникът твърди да е платил сумата на „Мобилтел“ ЕАД. Дължимата сумата била 31.50 лв.. Твърди да е заплатил същата в офис на „Мобилтел“ ЕАД понастоящем „А1 България“ ЕАД, като прилага фискален бон за същата. Прави се възражение за недължимост на сумата, погасена поради плащане, както се прави и възражение за прекомерност на хонорара на пълномощника на ищцовата страна.
С определение от *** производството по делото е прекратено в частта относно предявения иск за признаване за установена дължимостта на сумата от 0.43 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от *** до ***, на основание чл.232 ГПК – поради оттегляне на този иск преди първо по делото заседание и е обезсилена заповед № *** от *** в частта относно посочената сума.
Съдът, като прецени всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за *** е видно, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, по силата на която Д.О.Д. е осъдена да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД сумата 31.50 лв. главница, сумата 0.43 лв. мораторна лихва за периода от *** до ***, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – *** до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. разноски за държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор за продажба на изплащане № *** от ***, сключен между „Мобилтел” ЕАД и Д.О.Д., в качеството им съответно на продавач и купувач, с предмет – пакет часовник ***“, предаден на купувача на датата на сключване на договора.
Представено е уведомление за предсрочна изискуемост от ищцовото дружество до Д.О.Д., както и уведомление за намерение за изпълнение на ликвидно и изискуемо задължение, в които е посочено, че договор № *** от *** между нея и „Мобилтел” ЕАД е прекратен, поради нейно неизпълнение, като са останали изискуеми по договора суми в размер на 31.50 лв. и за тях е издадена фактура № *** от ***. Посочено е, че в случай, че задължението не бъде заплатено в срок до ***, задължението ще бъде заплатено от СБС в качеството на поръчител по договора за продажба на изплащане и дружеството ще встъпи в правата на кредитора до размера на задължението. Видно от приложената разписка, пратката не е била потърсена от получателя.
Представено е уведомление, изх.№ ***от ***, изходящо от „Мобилтел” ЕАД, с което се потвърждава, че на *** поръчителят е заплатил на „Мобилтел” ЕАД сума в размер на 31.50 лв., представляваща просрочено задължение по договор за продажба на изплащане № *** от ***.
Приложен е и договор от *** между двете дружества, по силата на който „Мобилтел” ЕАД е възложило, а „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД е приело и се е задължило срещу възнаграждение да гарантира чрез поръчителство вземанията от абонати по договори за продажба на изплащане, както и анекс от дата ***, ***, ***.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което с платената сума в размер на 33.05 лв. по фискален бон от *** са погасени задължения на ответницата, както следва – 6.98 лв. по месечна фактура № *** от ***, 6.98 лв. по месечна фактура № *** от ***, 1.63 лв. по месечна фактура № *** от ***, 17.46 лв. неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната по фактура № *** от ***. Посочено е, че заплатените суми касаят начислени електронни съобщителни услуги. Според вещото лице по договор за продажба на изплащане № *** от ***. Д.Д. е извършила плащания в общ размер от 4.50 лв., на дати ***, ***, ***. Уточнено е, че при сключване на договора е издадена фактура № *** от *** на обща стойност с ДДС в размер на 36 лв. на предоставеното за изплащане устройство, като след приспадане на платените суми в общ размер от 4.50 лв. от общото задължение за предоставеното устройство, остава непогасено задължение в размер на 31.50 лв. по договор № ***/***. Посочено е, че ищцовото дружество, в качеството си на поръчител е заплатило задължения по договор за продажба на изплащане от ***, в общ размер от 31.50 лв., като сумата е постъпила по сметка на „А1 България” ЕАД на дата ***.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***, че издадената заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между „Мобилтел” ЕАД и Д.О.Д., в качеството им съответно на продавач и купувач е сключен договор за продажба на изплащане № *** от ***, с предмет – пакет часовник ***“, предаден на купувача на датата на сключване на договора. Не се спори, че цената на закупеното устройство възлиза на сумата от 36 лв., като е предвидено плащането й да стане чрез заплащане на първа вноска в размер на 1.50 лв. и месечни вноски в общ размер от 34.50 лв.
Установява се, от представения договор от *** г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и ищеца, че ищецът в качеството си на поръчител се е съгласил да отговаря за изпълнение на задълженията на потребител, който желае да сключи договор за продажба на изплащане, какъвто в случая е ответникът. Видно е, от приложените по делото анекси към договора от ***, че договорът е имал действие и към датата на сключване на договора за продажба на изплащане. По делото са ангажирани писмени доказателства за извършено от поръчителя плащане - уведомление, изх.№ *** от *** от „Мобилтел” ЕАД, с което се потвърждава, че на *** поръчителят е заплатил на „Мобилтел” ЕАД сума в размер на 31.50 лв., представляваща просрочено задължение по договор за продажба на изплащане № *** от ***. В тази насока е и заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което ищцовото дружество, в качеството си на поръчител е заплатило задължения по договор за продажба на изплащане от ***, в общ размер от 31.50 лв., като сумата е постъпила по сметка на „А1 България” ЕАД на дата ***.
С депозирания по делото писмен отговор ответницата сочи, че е заплатила процесната сума от 31.50 лв. на дата ***, в офис на „А1 България” ЕАД, поради което счита, че не дължи сумата към ищеца, но така направеното възражение е неоснователно. Според заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, с платената сума в размер на 33.05 лв. по фискален бон от *** са погасени задължения на ответницата, както следва – 6.98 лв. по месечна фактура № *** от ***, 6.98 лв. по месечна фактура № *** от ***, 1.63 лв. по месечна фактура № *** от ***, 17.46 лв. неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната по фактура № *** от ***, тоест заплатените суми касаят начислени електронни съобщителни услуги, а не представляват плащания на ответницата по договор за продажба на изплащане № *** от ***. Вещото лице е установило, че конкретно по този договор Д.Д. е извършила плащания в общ размер от 4.50 лв., на дати ***, ***, ***, като след приспадане на платените суми в общ размер от 4.50 лв. от общото задължение за предоставеното устройство, остава непогасено задължение в размер на 31.50 лв. по договор № ***/***, която сума е и претендираната от ищцовото дружество сума.
Наведените с писмените бележки възражения, че до връчване на исковата молба ответницата не е знаела за задължението й към ищеца, тъй като не са й били надлежно връчени нито уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението, нито поканата за доброволно изпълнение, освен, че са несвоевременно заявени, не обуславят различни правни изводи. Уведомлението за предсрочна изискуемост, както и уведомлението за намерението за изпълнение на ликвидно и изискуемо задължение са изпратени на посочения от Д.О.Д. адрес по договора за продажба на изплащане, поради което и предвид клаузата на т. 2.2.2. от договор от *** следва да се считат за връчени, като предвид и разпределената с доклада на съда доказателствена тежест, установено е, че това уведомяване е осъществено преди датата на плащането от страна на поръчителя – ***. Освен това по делото не се твърди, както и не са представени доказателства ответницата да е изпълнила задължението си по процесния договор към кредитора, преди датата на плащането от страна на поръчителя. Поради това и следва да се приеме, че ответницата дължи на ищеца претендираната в настоящото производство сума за главница в размер на 31.50 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда – *** до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото на ищцовото дружество следва да се присъдят направените по делото разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Според представения списък по чл.80 ГПК /л.181/ направените в заповедното производство разноски на ищеца възлизат на сумата от 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лв. разноски за ДТ, а в исковото – на сумата от 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лв. разноски за ДТ, 100 лв. възнаграждение на вещо лице. От ответницата е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, но същото е в минималния предвиден по Наредба № 1/2004г., поради което и не са налице предпоставки за неговото намаляване, независимо от цената на иска.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.О.Д., ЕГН **********
*** дължи на „Състейнъбъл бизнес
солюшънс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
Панчо Владигеров 21, ет.4, със *** С. Х. Б. и Г. Н. П. сума в общ размер
от 31.50 лв. /тридесет и един лева и 50 ст./ незаплатени от длъжника суми по
Договор за продажба на изплащане от ***, сключен с „Мобилтел“ ЕАД и заплатена
от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „Мобилтел“ ЕАД, съгласно Договор за
поръчителство от ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението в съда – *** до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от *** по ч.гр.д. № *** по описа на ПРС за ***г.
ОСЪЖДА Д.О.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Панчо Владигеров 21, ет.4, със *** С. Х. Б. и Г. Н. П. сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ разноски по частно гр. дело № ***от ***г. и 425 лв. /четиристотин и двадесет и пет лева/ разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.