Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….06.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти май две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1266 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно,
образувано по искова молба вх. № 26684/27.09.2017 г. от „Ромел Ланд“ ЕООД ЕИК *********, гр.
Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, против "Мега БГ-Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 8-10, с
която са предявени обективно съединени искове в съотношение на кумулативност за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца:
1. Сумата от 29 400,00 лева с включен ДДС,
представляваща дължимо възнаграждение по т. 2, пр. 1 от анекс от 26.09.2011 г.
към договор за поръчка от 14.10.2009 г., по издадена проформа фактура №
133/21.11.2012 г. заедно със законната лихва върху тази сума от 28.09.2014 г.
до датата на предявяване на иска в размер на 8967,86 лева.
2. Сумата от 31 200,00 лева с включен ДДС,
представляваща дължимо възнаграждение съгласно анекс от 20.10.2011 г. към
договор за поръчка от 14.10.2009 г., по издадена проформа фактура №
132/21.11.2012 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 28.09.2014 г.
до датата на предявяване на иска в размер на 9516,92 лева.
3. Сумата от 9 000,00 лева с включен ДДС,
дължима по т. 6.2. от договор за поръчка от 06.08.2010 г., по издадена проформа
фактура № 131/ 21.11.2012 г., заедно със законната лихва върху тази сума от
28.09.2014 г. до датата на предявяване на иска в размер на 2745,26 лева.
В
исковата молба се излага, че с договор за поръчка от
14.10.2009 г. „Мега БГ - Варна" ЕООД възложило, а „Ромел Ланд" ЕООД
приел да извърши дейности и процедури, посочени в т.1.1.1, 1.2.1-1.2.7. от
договора, необходими за издаване на виза за проектиране на логистични центрове
за имотите, изброени в Приложения № 1 и 2. Договорено било възнаграждение в общ
размер 397 513,20 лв. без включен ДДС,
платимо на части. С анекс от 26.09.2011 г. „Мега БГ - Варна" ЕООД
възложило на „Ромел Ланд" ЕООД да извърши необходимите действия и
процедури за прекатегоризиране на имотите, описани в Приложение № 1 към
първоначалния договор. Общата цена на допълнително възложените дейности била
49000 лева без ДДС, от които 24500 лева без ДДС платими след представяне от
изпълнителя на подадени в МЗХ искания за утвърждаване на площадка за
проектиране на осн. чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 18 от ЗОЗЗ при издадени актове
за прекатегоризация, а 24500 лева без ДДС – след представяне на решение на ОС
Аксаково за одобряване на ПУП-ПРЗ. „Ромел Ланд" ЕООД внесъл в МЗХ предложение
с вх.№ 5760/22.12.2010 г. за утвърждаване на площадка, с цел одобряване на
ПУП-ПРЗ и промяна на предназначението на поземлените имоти и с
приемо-предавателен протокол от 01.11.2012 г. предал на възложителя актове за
промяна на категориите на описаните имоти, които били издадени през април 2011
г. С изпълнението и приемането на тази част от поръчката за възложителя „Мега БГ
- Варна" ЕООД възникнало задължението за заплащане на първата част от
възнаграждението в размер на 24500 лв. без включен ДДС. Ищецът издал проформа
фактура № 133/21.11.2012 г. за сумата от 29 400 лева, включваща и ДДС.
Поради забавата за плащане ищецът претендира и обезщетение в размер на
законната лихва за периода от 28.09.2014. до датата на предявяване на иска в
размер на 8967, 86 лева.
С
анекс от 20.10.2011г. към договора от 14.10.2009 г. „Мега БГ - Варна" ЕООД
възложило на „Ромел Ланд" ЕООД да извърши необходимите действия и
процедури за снабдяване на възложителя с удостоверение, издадено от „Напоителни
системи" ЕАД, от които да е видно, че земята е неполивна. Договореното
възнаграждение за допълнително възложените дейности било в размер на 26000 лева
без включен ДДС, дължимо след представяне на посочените удостоверения. С
приемо-предавателен протокол от 01.11.2012г. ищецът предал на ответното
дружество удостоверенията, издадени от „Напоителни системи" ЕАД, от който
момент за „Мега БГ - Варна" ЕООД възникнало задължението за заплащане на
сумата от 26000 лева без ДДС. Ищецът издал проформа фактура № 132/ 21.11.2012г.
за сумата от 31200 лева, включваща и ДДС. Поради забавата за плащане ищецът
претендира и обезщетение в размер на законната лихва за периода от 28.09.2014
г. до датата на предявяване на иска в размер на 9516,92 лева.
На
06.08.2010 г. страните сключили и друг договор за поръчка, с който „Мега БГ -
Варна" ЕООД възложило, а "Ромел Ланд" ЕООД приело да извърши
изработване и одобряване на транспортно-комуникационен план за имотите, описани
в Приложение 1, и съгласуването му със заинтересованите инстанции, с цел
промяна на предназначението на тези имоти. По този договор било договорено
възнаграждение е в размер на 15000 лв. без ДДС, от които 7500 лв. са платими в
срок от пет дни от подписването на договора и 7500 лв. в срок от 5 дни след
предоставяне от изпълнителя на съгласувана проектна документация. Твърди, че
възложените с този договор дейности са изпълнени изцяло и приети с протокол от
01.11.2012г. и възложителят е останал задължен за сумата от 9000 лв., в т.ч.
ДДС. Поради забавата за плащане ищецът претендира и обезщетение в размер на
законната лихва за периода от 28.09.2014 г. до датата на предявяване на иска в
размер на 2745,26 лв.
С
покана от 02.04.2013г., връчена на 03.04.2013г., ищецът поискал от ответника да
изпълни своето задължение, но до момента не било извършено плащане.
Ответникът
в подаден в срок писмен отговор заявява, че оспорва исковете по основание и
размер. Възразява, че договорът за поръчка от 14.10.2009 г. е сключен за
изпълнението на всички необходими действия за постигане на крайния резултат
визиран в него – промяна на предназначението на земите и снабдяване с виза за
проектиране, като изпълнението следва да бъде в предвидения по договора срок.
Крайният срок за изпълнение на договора – 30.04.2010 г. – бил продължаван с
анекси като в крайна сметка процедурите по т.1.2.5 и т. 1.2.6 следвало да бъдат
изпълнени в срок до 20.01.2012 г., а срокът по т.1.2.7 останал да бъде
определен допълнително от възложителя. Сочи, че ищецът е изпълнил в срок
задълженията си по договора само по отношение на имот № 032035, за което
възложителят изцяло е заплатил дължимото възнаграждение. Посочва, че е заплатил
също предвиденото в чл.6.1. от договора първо плащане в размер на 25% от общото
възнаграждение – 119 253,96 лева с вкл. ДДС, а следващото плащане, съгласно чл.
6.2., изменен с анекс от 22.04.2010 г., се дължи едва при представяне от
изпълнителя на решение на Комисията по земята за утвърждаване на площадки за
имотите, във връзка с изпълнението на чл. 1.2.5. от договора, т.е. дейностите
до този етап (тези по чл.1, т.1.2.1, т.1.2.2, т.1.2.3 и т.1.2.4 от договора),
съответстват на първото плащане и се покриват от него. Същевременно, тези
дейности не били изцяло изпълнени по отношение на всички имоти, тъй като били
изпълнени само част от съгласувателните работи предвидени в т.1.2.4. Възразява,
съответно, че не са изпълнени по отношение на другите имоти (освен за имот №
032035) и работите по чл.1, т. 1.2.5 и т. 1.2.6 от договора, срокът за
изпълнението на които е бил до 20.01.2012 г.
По
иска за плащане на сумата от 29 400 лв. възразява, че анексът от
26.09.2011 г. е сключен за възлагане на прекатегоризиране на имотите единствено
с цел да се намали таксата дължима към Министерство на земеделието и храните
при достигане до етап издаване на положително решение на Комисията по земята
съгласно чл.17 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на конкретния имот,
поради което поддържа, че прекатегоризирането на имотите няма самостоятелно
значение и стойност за възложителя ако не се достигне до този етап.
Изпълнителят не бил придвижил процедурата по промяна на предназначението на
имотите до такъв етап, тъй като не били изпълнени дейностите по т.1.2.5, 1.2.4
и т. 1.2.6. от договора, поради което извършеното прекатегоризиране на имотите
било безполезно за възложителя. Възразява също, че прекатегоризирането на
имотите е извършено и предадено на възложителя повече от една година след
подписването на анекса и десет месеца след изтичане на срока по договора
определен за изпълнение на дейностите по т.1.2.6., поради което счита, че се
касае за действия, извършени в изпълнение на поръчката след нейното прекратяване,
които не задължават поръчителя, че изпълнената работа се явява безполезна и
забавена, извършена след изтичане на срока за изпълнение определен в договора,
поради което възложителят не дължи плащане. Възразява още, че „Мега БГ -
Варна" ООД не е длъжно да приеме частично изпълнение, а
приемо-предавателният протокол от 01.11.2012 г. не представлява приемане на
надлежно и срочно изпълнена работа, от което да се поражда задължение на
възложителя за плащане. Сочи, че предложението до Министерство на земеделието и
храните за утвърждаване на площадки, с цел одобряване на ПУП - ПРЗ и промяна на
предназначението на имотите, подадено на 22.12.2010 г. – девет месеца преди
подписване на самия анекс, не доказва изпълнение на същия, подадено е от
изпълнителя в рамките на дейностите и процедурите възложени с основния договор,
а не като изпълнение на анекса.
По
иска за плащане на сумата от 31200 лева възразява, че анексът от 20.10.2011 г.
също е сключен единствено с оглед намаляване на дължимата такса към МЗХ за промяна
на предназначението на имотите, като за целта изпълнителят е следвало да
извърши необходимите действия и процедури за промяна на статута на имотите от
поливна площ на неполивна площ и да снабди възложителя с удостоверения,
издадени от Напоителни системи ЕАД и, съответно няма самостоятелно значение и
стойност за възложителя ако не се достигне до етапа издаване от Комисията по
чл.17 от ЗОЗЗ на положително решение за промяната на предназначението на
конкретен имот. Поддържа, че изпълнителят не е придвижил процедурата по промяна
на предназначението на имотите до такъв етап, тъй като не са изпълнени
дейностите по т. 1.2.6., т.1.2.5 и 1.2.4 от договора, поради което промяната в
статута на имотите от поливна на неполивна площ остава безполезна за възложителя.
Възразява, че работата по анекса от 20.10.2011 г. е извършена и предадена на
възложителя повече от една година след подписването на анекса и десет месеца
след изтичане на срока по договора, поради което действията, извършени в
изпълнение на поръчката след нейното прекратяване не задължават поръчителя.
Възразява, че с оглед интереса на поръчителя изпълнената работа се явява
безполезна и забавена, извършена след изтичане на срока за изпълнение, поради
което не дължи плащане. Възразява, че не е длъжен да приеме частично
изпълнение, а подписаният приемо-предавателен протокол от 01.11.2012 г. не представлява приемане на надлежно и срочно
изпълнена работа, от което да се поражда задължение на възложителя за плащане.
Възразява срещу твърдението на ищеца за извършено геодезическо заснемане в
изпълнение на възложената работа по анекса, тъй като извършването на
геодезическо заснемане на имотите поначало е задължение на изпълнителя по
т.1.2.2. от главния договор и за изпълнението на това задължение му е платено
възнаграждение по договора.
По
иска за плащане на сумата от 9 000 лв. с ДДС – окончателно плащане по чл.
6.2. от Договор за поръчка от 06.08.2010 г. заедно със законна лихва в размер
на 2 745,26 лева излага, че предмет на договора е изработване, одобряване и съгласуване
от инстанциите на транспортно-комуникационен план за същите имоти, които са
обект и на договора от 14.10.2009 г. с цел промяна на предназначението на
имотите. Възразява, че не е изпълнена изцяло работата на изпълнителя по
съгласуване и одобряване на изработения ПУП-парцеларен план и изпълнителят не е
изпълнил задължението си да предаде на възложителя съгласуван и одобрен проект,
във връзка с което и окончателното плащане по договора не е станало изискуемо и
не е дължимо. Процедурата била придвижена до етап съобщаване (чрез обява в ДВ)
изработения ПУП – парцеларен план на заинтересованите лица, след което липсвали
доказателства проектът да е повторно внесен за разглеждане и приемане от
Общинския Експертен Съвет, нито да е издадено Решение на комисията по чл.17 от
ЗОЗЗ за утвърждаване на трасе и становище на РИОСВ - Варна. Поддържа, че
предаването от изпълнителя на възложителя с приемо-предавателен протокол от
01.11.2012г. на изработения ПУП - парцеларен план, Заповед № ЗД-49 от
29.03.2011г. от Зам. Кмет на Община Аксаково и Протокол № 35 от заседание на
ОбЕСУТ от 13.10.2011 г., не доказва изпълнение на възложената работа, а само
частично изпълнение, поради което ответникът не дължи окончателно плащане по
чл. 6.2. от Договор за поръчка от 06.08.2010 г., нито законната лихва върху
тази сума от 28.09.2014 г. до датата на предявяване на иска.
Възразява
още, че по всички искове претенцията за плащане на сумите с включен ДДС е
неоснователна и противозаконна, тъй като ищецът никога не е начислявал и не е
внасял ДДС върху тези суми – за претендираните суми не са надлежно издавани
фактури, а само „проформа фактури", които имат само информативен характер,
не е спазен редът предвиден в чл.113 от ЗДДС, ответникът не би могъл да си
възстанови платения на ищеца ДДС чрез упражняване на правото на приспадане на
данъчен кредит. Моли съда да отхвърли всички искове, в т.ч. и акцесорните за
лихви за забава, и да прекрати производството по делото.
В
подадена в срок допълнителна искова молба ищецът поддържа предявените искове и
оспорва изложените от ответника в отговора на исковата молба възражения и
твърдения като неоснователни. Сочи, че с анексите от 26.09.2011 и 20.10.2011 са
възложени допълнителни дейности, които не са предвидени в договора от
14.10.2009 г., и доколкото претенцията е основана единствено на посочените
анекси и не касае плащания по основния договор, ответникът не би могъл да
противопоставя възражения, свързани с изпълнението на последния. На доводите на
ответника за неизпълнение изцяло и в срок на задълженията по договора от
14.10.2009 г. противопоставя възражение за неоказване на необходимото
съдействие от страна на възложителя, който отказал да заплати изготвения доклад
за екологична оценка. Поддържа, че с анекса от 26.09.2011 г. са възложени
допълнителни дейности, които не са част от предмета на основния договор.
Оспорва възражението, че извършените от ищеца правни и фактически действия в
изпълнение на възложеното с анекса, довели до промяна на категорията на земите,
са безполезни за възложителя. Уточнява, че допълнителните дейности по анекса
първоначално били договорени устно и към датата на подписване на анекса били
вече изпълнени. Оспорва възражението за забавено изпълнение, тъй като не е
договорен срок за изпълнение на тези дейности, а с приемането им с протокол от
01.12.2012 г. ответникът е приел изпълнението като полезно и не е възразил за
наличие на забава. С аналогични доводи оспорва и възраженията по
основателността на претенцията за заплащане на възнаграждението за допълнително
възложени дейности по анекса от 20.10.2011 г. По възражението, че
геодезическото заснемане било част от дейностите възложени с договора от
14.10.2009 г. уточнява, че се касае за различни геодезически заснемания с
различни цели. Поддържа, че възложената с договора от 06.08.2010 г. работа е
изцяло изпълнена и приета от възложителя с подписване на приемо-предавателен
протокол. Одобряването на ПУП-парцеларен план за изграждане на пътна
инфраструктура за обслужване на имотите се предпоставяло от наличието на
решения на Комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на
имотите, което не се осъществило заради отказа на възложителя да заплати
екологичния доклад.
В
своевременно депозиран допълнителен отговор ответникът поддържа възраженията
относно връзката между възложената с анексите работа и основния договор от
14.10.2009 г. и, че анексите не могат да се разглеждат като нещо самостоятелно
и съвсем отделно, тъй като за възложителя от значение е постигането на крайния
резултат. Изпълнителят е следвало да предвиди всички необходими действия за
постигане на този резултат и те следвало да се считат част от предмета на
основния договор за поръчка. Изтъква липсата на доказателства за отказ от
страна на възложителя да оказва необходимото съдействие на изпълнителя. Оспорва
подписаните протоколи да имат значението на приемане на извършената работа от възложителя без възражения, тъй
като се касае единствено до предаване на собствени на възложителя документи в
негово държане. По отношение на договора от 06.08.2010 г. поддържа възражението,
че не е налице пълно, а само частично изпълнение на договора, поради което не
се дължи остатъка от договореното възнаграждение.
В
съдебно заседание от 23.03.2018 г. процесуалният представител на ищеца
поддържа, че действията по прекатегоризиране, са извършени въз основа на устно
възлагане и вече са били извършени, когато уговорката е била формализирана с
подписване на процесния анекс от 26.09.2011 година. Твърди, че е внесено и
искане с променените нови по-ниски категории (л. 366). В същото заседание заявява,
че не знае дали са внесени исканията за утвърждаване на площадка за
проектиране, въз основа на издадените през 2011 година актове за промяна на
категориите на земите (л. 370). Процесуалният представител на ответника е
репликирал, че не оспорва възможността страните да са уредили отношенията си в
писмена форма след като изпълнението на работата вече е започнало, но поддържа,
че не са настъпили условията, при които се дължи плащане (л. 367). Ищецът е
представил и писмена защита.
И двете страни претендират присъждане
на съдебно деловодни разноски. Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК
заедно с доказателства за извършването на разноски за адвокатска защита с молба
вх. № 13324/04.05.2018 г., която (видно и от съдържанието на самата молба) е
постъпила в съда след приключване на устните състезания.
Съдът
като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са с правна квалификация чл. 79, ал.1, предл 1-во, вр. чл. 258,
чл. 280 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
1. По исковете за осъждане на ответника да заплати (1)
Сумата от 29400.00 лева с включен ДДС, на
основание анекс от 26.09.2011 г. заедно със законна лихва в размер на 8967.86 лева и (2) Сумата от 31200.00 лева с включен ДДС на основание анекс от 20.10.2011
г. заедно със законна лихва в размер на 9516.92 лева:
От приетия като
доказателство по делото договор за поръчка от 14.10.2009 г. се установява, че „Мега
БГ -Варна" ЕООД възложило, а „Ромел Ланд" ЕООД е приело да извърши дейности
и процедури, посочени в т.1.1.1, 1.2.1-1.2.7 от договора, необходими за
издаване на виза за проектиране на логистични центрове за имотите, посочени в
приложения № 1 и 2, при договорено възнаграждение от 397 513,20 лв. без включен
ДДС, платимо поетапно според изпълнението, съгласно чл. 6 от договора.
Видно от
предмета на договора и уговорените условия, същият има смесен характер на
договор за изработка и договор за поръчка. Ответникът е възложил на ищеца да
извърши фактически действия като дейности по кадастъра, геодезическо заснемане,
изработване на ПУП – ПЗ, както и правни действия, свързани с отправяне да
съответните административни органи на искания за провеждане на съответните
процедури, в т.ч. искания за съгласуване с различни административни органи на
изработените и внесени проекти, респективно получаване на актовете на
администрацията в тази връзка. Съгласно чл. 10 изпълнителят има право на свой
риск да избере подизпълнители за изработване на проектите.
От представените
по делото нотариално заверени пълномощни с peг. №№ 1005/01.10.2009 г.,
10145/08.10.2009 г., 2303/31.03.2011г. и 2405/04.04.2011г. на нотариус рег.№
124 се установява, че „Лайънс България" ЕООД и „Оркид лоджистик
центърс" ЕООД са предоставили на упълномощените лица правомощия да
представляват дружествата за извършване на правни и фактически действия, които
по своя предмет следва да се квалифицират като имащи пряко отношение към
предмета на сключения договор за поръчка и изработка. Твърдението на ищеца е,
че ответното дружество „Мега БГ-Варна" ЕООД е действало по поръчка на „Лайънс
България" ЕООД и „Оркид лоджистик центърс" ЕООД, които са собственици
на имотите и, съответно, със сключването на договора от 14.10.2009 г. е
възложило дейностите на „РОМЕЛ ЛАНД" ЕООД, като служител на последното е
бил снабден и със съответните пълномощни. Тези обстоятелства не се оспорват от
ответната страна.
Страните не
спорят, че с анекси от 22.04.2010 г., 31.01.2011г. и 26.09.2011 г. (л. 12) страните
са предоговорили сроковете за изпълнение на отделните дейности и процедури и
съответно начина за плащане на цената по договора, като процедурите по т. 1.2.5
и т. 1.2.6 е следвало да бъдат изпълнени в срок до 20.01.2012 г., а срокът по
т. 1.2.7 останал да бъде определен допълнително от възложителя. Не се спори, че
ищецът е изпълнил изцяло и в срок задълженията си по договора по отношение на
имот № 032035, за което възложителят изцяло е заплатил дължимото
възнаграждение. Не се спори, че ответникът е заплатил предвиденото в чл. 6.1 от
договора първо плащане в размер на 25% от общото възнаграждение – 119 253,96
лева с вкл. ДДС. Видно от чл. 6.2. от договора, изменен с анекс от
22.04.2010 г., следващото плащане се дължи при представяне от изпълнителя на
решение на Комисията по земята за утвърждаване на площадки за имотите, във
връзка с изпълнението на чл. 1.2.5. от договора. Страните не спорят, че работите по чл. 1, т. 1.2.5 и т. 1.2.6 от
договора не са изпълнени (освен за имот № 032035).
Спорно между
страните е дали с подписването на анекса от 26.09.2011 г. (л. 33) и на анекса от
20.10.2011 г. са възложени допълнителни дейности, за изпълнението на които се
дължи възнаграждение независимо от етапа в който се намира изпълнението на
договора от 14.10.2009 г. и независимо от достигането на крайната цел на
договора – издаване на виза за проектиране на логистични центрове за имотите, и
дали възложените с анексите дейности са надлежно изпълнени в договорения обем.
По делото е допусната и извършена съдебно-счетоводна
експертиза със задача да установи какви счетоводни записвания са извършени при
двете дружества във връзка със спорните вземания. Видно от приетото по делото заключение,
неоспорено отстраните, за процесните сделки са издадени само проформи фактури,
„Ромел Ланд" ЕООД не е издало на „Мега БГ - Варна" ООД данъчни
фактури по тези проформи и в счетоводствата и на двете дружества не са
направени счетоводни записвания по процесните сделки. Вещото лице е
категорично, че в счетоводството на „Ромел Ланд" ЕООД процесните сделки не
са осчетоводени и че в дневниците за продажби и справките декларации по ЗДДС на
дружеството не са включени процесните вземания.
Видно от
съдържанието на анекса от 26.09.2011 г. (л. 33), страните са уговорили, че „При
представяне на скици, издадени от Общинска служба „Земеделие" гр. Аксаково
с променената категория, съгласно Актове „за експертиза на категориите на
земеделските земи при промяна на тяхното предназначение", отразени в
Приложение 3, Възложителят се задължава да заплати на Изпълнителя
възнаграждение в размер на 49 000 лв. без включено ДДС…“. Възнаграждението е
платимо на два транша, като е уговорено първото плащане в размер на 24 500 лв.
без ДДС да бъде извършено „след представяне от Изпълнителя на подадени в
Министерство на земеделието и храните с входящ номер искания за утвърждаване на
площадка за проектиране на основание чл. 22 ал.1 във връзка с чл.18 от ЗОЗЗ“.
Второто плащане е дължимо след одобряване на ПУП – ПРЗ за имотите.
Исковата претенция
по този анекс касае първото плащане. Ищецът е представил за всеки от имотите, описани
в приложение № 1, с изключение на имот № 032035, за който не се спори, че
всички процедури са напълно приключени,
комплект документи, с които цели да докаже изпълнението на възложената с анекса
работа. Представени са скици на всеки имот, издадени от Общинска служба
„Земеделие" гр. Аксаково, актове за експертиза на категориите на
земеделските земи при промяна на тяхното предназначение, всички издадени на 27.04.2011
г. и скици с почвена покривка издадени от Изпълнителна агенция по почвените
ресурси (ИАПР), всички издадени на 04.05.2011 г. От представените с исковата
молба актове и скици от ИАПР е видно, че всичките тринадесет имота са с
променена категория земеделска земя от трета в по-ниска – от четвърта до осма. Три
от представените по делото общо 13 (тринадесет) скици (л.45, л.53 и л.69) са
издадени на 12.07.2011 г. и в тях е отразена промяната в категорията на
земеделската земя. Представените по делото скици за останалите десет имота са
издадени октомври – ноември 2009 г., последно са презаверени на 05.05.2011 г.,
но не е отразена промяната в категорията на земите.
По делото е
прието като доказателство предложение вх. № 5760/22.12.2010 г. до Комисията по
чл. 17 от ЗОЗЗ от упълномощено лице Йорданка Калоянова, действащо от името на „Лайънс
България" ЕООД и „Оркид лоджистик центърс" ЕООД, с което се предлага
да бъде утвърдена площадка, с цел одобряване на ПУП-ПРЗ и промяна на
предназначението на земеделска земя, за посочените в приложение № 1 към
договора имоти. В представената по делото писмена защита ищецът заявява, че
това е единственото предложение, подадено във връзка с изпълнение на анекса от 26.09.2011
г. (л. 33), и че същото е било подадено с първоначално издадените скици и
актове на земите, както и, че между страните не е уговорено да се внесе ново
предложение след промяна на категориите на земите, тъй като такова не било
необходимо.
Приети са като
доказателство и представените с допълнителната искова молба заявления от
01.02.2011 г. до МЗХ с приложени актове за категоризиране, издадени на
19.01.2011г. от ОД „Земеделие“ при МЗХ, с които се възразява срещу така
определената първоначално категория на земеделската земя.
По
делото е приет като доказателство приемо-предавателен протокол от 01.11.2012
г., от който е видно, че ищецът е предал на ответника актове за промяна на
категориите на земята, заверени от МЗХ за всичките 14 имота, описани в
приложение № 1.
Видно
от съдържанието на анекса от 20.10.2011 г.
(л. 37), страните са се договорили във връзка с т.1.2.6. от Договора –
издаване на Решение на Комисията по земята, съгласно чл. 17 от ЗОЗЗ,
изпълнителят (ищецът) да извърши необходимите действия и процедури за
снабдяване на възложителя (ответника) с удостоверение, издадено от Напоителни
системи ЕАД, от което да е видно, че земята е неполивна. Уговорено е при представяне
на удостоверения, издадени от Напоителни системи, гр. Варна, от които да е
видно, че земята е неполивна възложителят да заплати на изпълнителя
възнаграждение в размер на 26 000 лв., без включено ДДС.
По
делото са приети като доказателства представените с исковата молба 13 броя
удостоверения – за всеки един от имотите описани в приложение № 1 с изключение на имот № 032035, за
който не се спори, че всички процедури са напълно приключени, издадени през м. юли 2011 г. от
„Напоителни системи“ ЕАД – клон Черно море, с които е потвърдено, че земята,
съставляваща всеки един от поземлените имоти е неполивна площ.
Видно
от приетия като доказателство приемо-предавателен протокол от 01.11.2012 г.,
ищецът е предал на ответника удостоверения, издадени от „Напоителни системи“
ЕАД за всичките 14 имота, описани в приложение № 1.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът
носи тежестта да установи чрез пълно и главно доказване точното изпълнение на
възложените му съгласно сключения между страните договор и анекси правни и
фактически действия и надлежното предаване на ответника на документите,
установяващи изпълнението на работата.
Съдът
намира, че правото на ищеца (изпълнителя) да получи възнаграждение за възложените
с анексите от 26.09.2011 г. (л. 33) и от 20.10.2011
г. допълнителни дейности възниква при престиране на резултата, независимо от
етапа в който се намира изпълнението на останалите възложени с договора правни
и фактически действия и независимо от достигането на крайната цел на договора
от 14.10.2009 г. – издаване на виза за проектиране на логистични центрове за
имотите. Съображенията за това са следните:
Възраженията
на ответника, че изпълнението е закъсняло и че същото е безполезно предвид
отсъствието на извършена процедура по одобряване на ПУП-ПЗ за имотите и
промяната на тяхното предназначение с решение на комисията по чл.17 от 3033, е
неоснователно. Забавеното изпълнение само́ по себе си не е безполезно.
Ответникът не твърди, че е оттеглил поръчката по основния договор, а че същият
е прекратен, тъй като процедурите по т.1.2.5 и т. 1.2.6 следвало да бъдат
изпълнени в срок до 20.01.2012 г. Предвид характера на договора, съдържащ
едновременно елементи на договор за изработка и договор за поръчка, уговореният
срок следва да се тълкува като срок за изпълнение на възложените дейности, а не
като срок, с изтичането на който договорът се прекратява. Не се твърди и
оттегляне на предоставените пълномощия.
От друга страна, независимо от изрично посоченото обстоятелство,
че анексите се сключват във връзка с т.1.2.6. от Договора – издаване на Решение
на Комисията по земята, съгласно чл. 17 от ЗОЗЗ, възложените с процесните
анекси дейности не са задължителен елемент от изработване на проектите и
административните процедури, насочени към постигане на крайната цел. И двете
страни признават, че целта на допълнително възложените с анексите дейности е
възложителят да се снабди с документи, които да му осигурят заплащане на
по-ниска държавна такса при достигане на последния етап от процедурата, а
именно решение за промяна на предназначението на земеделските земи за
неземеделски нужди взето от комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ. Следователно,
дейностите по анексите не касаят отделните етапи в процедурата по одобряване на
ПУП-ПРЗ и промяна на предназначението на земеделските земи и тяхното извършване
е без значение за постигане на крайния резултат, тъй като размерът на
държавната такса може да бъде определен и без извършване на прекатегоризация
или доказване, че земята е неполивна. Собственикът на земите, респ.
възложителят по процесния договор, винаги има интерес да се снабди с документи,
отразяващи вярно фактическото положение относно притежаваните от него имоти. На
общо основание следва да се предположи, че инвеститорът, респ. неговият
довереник и ответник в настоящото производство "Мега БГ-Варна“ ЕООД, са добросъвестни и
преследваната от тях икономическа изгода се основава именно на действителното
фактическо положение. Установеното от заинтересованите лица несъответствие на
действителното положение с правното такова, обективирано в издадените актове за
категориите на земеделските земи и документите, установяващи тяхната поливност, е
следвало да се коригира, като за целта се извърши нарочна проверка от
компетентните органи и лица и се издадат съответните документи, отговарящи на
обективните факти, за което ищецът е подал на 01.02.2011 г. в МЗХ съответните възражения
(л.141-151). Именно тези допълнителни дейности са възложени на изпълнителя с
анексите от 26.09.2011 г. (л. 33) и от 20.10.2011 г., поради което и възраженията
на ответника, че работата била безполезна за него, ако не се достигне до
завършване на процедурата са неоснователни.
Доколкото договореното възнаграждение не
е диференцирано по конкретни правни и фактически действия, същото се дължи за
изпълнение на цялата възложена работа, така както е изрично посочено в анексите.
Съгласно анекса от 26.09.2011 г. (л. 33), първата част от
възнаграждението, която е предмет на исковата претенция, се дължи при
кумулативното настъпване на две условия: (1) „представяне на скици, издадени от
Общинска служба „Земеделие" гр. Аксаково с променената категория, съгласно
Актове за експертиза на категориите на земеделските земи при промяна на тяхното
предназначение" и (2) „след представяне от Изпълнителя на подадени в
Министерство на земеделието и храните с входящ номер искания за утвърждаване на
площадка за проектиране на основание чл. 22 ал.1 във връзка с чл.18 от ЗОЗЗ“.
Видно
от представените по делото 13 броя скици, първото условие е настъпило само за
имоти №№ 071022, 075001 и 032009, както и за имот №
032035, за който не се спори, че всички процедури са напълно приключени. Скиците за посочените три имота са
издадени още през юли 2011 г., т.е. преди подписване на анекса, и в тях е
отразена извършената прекатегоризация. За останалите 10 имота, по делото не са представени
доказателства за издадени скици с променена категория. Напротив, представените
по делото скици са презаверени на дата 05.05.2011 г. като в тях не е отразена
промяната в категорията. Видно от приетия като доказателство приемо-предавателен
протокол от 01.11.2012 г. ищецът е предал на възложителя само актове за промяна
на категориите на описаните имоти, каквото е и твърдението, изложено в исковата
молба, които са издадени още на 19.01.2011
г., т.е. преди подписването на анекса. Скици, издадени от Общинска служба „Земеделие" с променената
категория съгласно актовете не са предадени.
По
настъпването на второто условие за плащане ищецът твърди, че същото е настъпило
с подаването в МЗХ на предложение
с вх. № 5760/22.12.2010 г. срещу което ответникът изрично и последователно
възразява, тъй като е
очевидно, че въпросното предложение е подадено преди датата на сключване на
анекса – 26.09.2011 г. и преди подаване на възраженията от
02.2011 г. и извършване на прекатегоризацията на земите през април 2011 г.
Съдът намира за неоснователен довода на ищеца, че повторното внасяне в МЗХ на искания за утвърждаване на площадка за проектиране
не е необходимо. С оглед целта на подписания анекс ясно изразената воля на
страните е била ищецът да внесе в МЗХ документите за извършената
прекатегоризация, а в чл. 16 от основния договор страните са предвидили
изменения и допълнения да се правят в писмена форма по съгласие на двете
страни. Ищецът не е представил доказателства, че възложителят се е съгласил
посоченото задължение, което е поставено като изрично условие за плащане на
цената по анекса, да отпадне.
Страните не
спорят, че фактическите действия по прекатегоризиране на земите са били
извършени преди подписване на анекса и с последния са целяли да обективират
постигнатата устна договореност в писмен вид. Въпреки това твърдението на ищеца,
че предаването с протокол само на актовете за прекатегоризация е достатъчно за
установяване изискуемостта на първото плащане е неоснователно, тъй като това би
означавало, че още при подписването на анекса са били налице всички условия за
плащане на първата вноска от уговорената цена – издадени са актовете за
прекатегоризация, издадени са и всички скици на имотите във вида, представен по
делото – повечето без отразена прекатегоризация. При това положение напълно
нелогично е в анекса да се уговаря, че първата част от цената ще се заплати
след издаване на актуални скици и внасяне на документите в МЗХ, вместо да се
посочи, че е дължима още с подписването на анекса. Страните изрично са
поставили посочените по-горе две конкретни условия за изискуемост на вземането
– издадени актуализирани скици и внесени документи в МЗХ.
Приемо-предавателният протокол от
01.11.2012 г. удостоверява единствено факта на предаване от ищеца на ответника на
част от документите – само актовете за прекатегоризация, които са съществували
и преди подписване на самия анекс. Той, обаче, няма за предмет предаването нито
на актуалните скици, каквито изпълнителят е длъжен да набави съгласно анекса,
нито констатира изпълнение на второто условие за плащане – подаването на
документите в МЗХ. Същият не съдържа изявление на възложителя, че приема
възложената работа за изпълнена, което би се тълкувало като изменение на
уговореното в анекса.
Ищецът не твърди постигната уговорка за
изменение на посочените условия под каквато и да било форма. Ищецът изрично
сочи в допълнителната искова молба, че изпълнението на възложените с процесните
анекси дейности няма връзка с постигането на крайния резултат по основния
договор. Липсва основание за корективно
тълкуване на ясно изразената в анекса воля, поради което съдът намира, че
ищецът не е доказал, че е изпълнил точно и в пълен обем възложената му работа,
съответно настъпване на изискуемостта на претендираното вземане, което обуславя
и неоснователност на исковите претенции за главница и лихви, основани на анекса
от 26.09.2011 г.
Съгласно анекса от 20.10.2011 г., договореното
възнаграждение за допълнително възложените дейности в размер на 26000,00 лева
без включен ДДС е дължимо след представяне на удостоверения, издадени от
„Напоителни системи" ЕАД, от които да е видно, че земята е неполивна. С
приемо-предавателен протокол от 01.11.2012 г. ищецът е предал на ответното
дружество удостоверенията, издадени от „Напоителни системи" ЕАД, от които
се установява посоченото обстоятелство. Други условия за плащане на цената
страните не са поставили, поради което съдът намира, че претенцията за
заплащане на сумата от 26000,00 лева без ДДС е основателна.
Възражението
на ответника, че извършеното в изпълнение на този анекс геодезическо заснемане
на имотите е част от задълженията на изпълнителя по т.1.2.2. от договора от
14.10.2009 г., за което той е получил възнаграждение, е неоснователно. С анекса
от 20.10.2011 г., страните не са
договорили конкретните действия, които изпълнителят следва да извърши за
постигане на целения резултат – снабдяване удостоверения, издадени от
„Напоителни системи" ЕАД, от които да е видно, че земята е неполивна.
Единственото условие за плащане на цената е този резултат да е наличен, а видно
от приемо-предавателния протокол от 01.11.2012 г. ищецът е изпълнил възложената
му работа и вземането му за заплащане на уговорената цена е изискуемо.
Основателно
е възражението на ответника, че не дължи заплащане на данък добавена стойност
върху уговорената цена. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗДДС
данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема
доставка. В чл. 86, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че регистрирано лице, за
което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен
документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период и посочи издадения данъчен
документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Данъкът е
дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден
данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е
издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал
изискуем. Изработването на проекти и предоставянето на различни услуги свързани
с тяхното одобряване от административните органи представлява доставка на
услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Тази доставка е възмездна и съгласно чл. 26, ал. 2 ЗДДС
данъчната основа се определя от стойността на извършените услуги, която се
дължи от получателя на услугата като насрещна престация по доставката. Следователно,
в сумата, дължима на изпълнителя от получателя на доставката, следва да бъде
включен ДДС, когато такъв е начислен от изпълнителя по реда на чл. 86 ЗДДС
(в този смисъл Решение № 89 от 17.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 770/2014 г., II
т. о., ТК).
Ищецът
не твърди, че е издал и не е представил по делото данъчен документ, а този факт
се потвърждава и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
вещото лице по допуснатата ССчЕ. Представената проформа фактура №
132/21.11.2012 г. на стойност 31200,00 лв. с ДДС има само информативно значение
и не представлява данъчен документ по смисъла на чл. 112 във вр. с чл. 114 от ЗДДС. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на
която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, а
съгласно ал. 6, т. 1 на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и
4 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква
задължение за регистрираното лице да го начисли. Неизпълнението на задължението
на данъчно задълженото лице да начисли ДДС влече неблагоприятни последици не
само за това лице, но и за неговия съконтрагент, който без данъчен документ,
издаден от доставчика, не може да упражни право на данъчен кредит – чл. 71, ал.
1 от ЗДДС. Ето защо, съдът намира, че независимо от обстоятелството, че данъкът
е станал изискуем още в момента на извършване на доставката, ищецът, като
данъчно задължено лице, не е изпълнил задължението си да начисли данъка по
законоустановения ред като издаде данъчен документ, поради което и за получателя
на услугата не е възникнало задължение да заплати същия на доставчика заедно с
цената на услугата.
От горното следва, че искът за заплащане на сумата
от 31200,00 лева с включен ДДС, представляваща дължимо възнаграждение съгласно
анекс от 20.10.2011 г. към договор за поръчка от 14.10.2009 г., за което е
издадена проформа фактура № 132/21.11.2012 г., е основателен до размера на
уговорената цена на услугата – 26000,00 лева, а за разликата, представляваща
дължим към бюджета, но неначислен от доставчика ДДС, претенцията следва да се
отхвърли.
Съответно на уважената част от исковата претенция
следва да се уважи и иска за заплащане на акцесорното задължение за законната
лихва върху сумата от 26000,00 лева от посочената в исковата молба начална дата
– 28.09.2014 г. до датата на предявяване на иска 27.09.2017 г., която е в
размер на 7915.68 лева.
2. По исковете за осъждане на ответника да заплати 9 000,00
лева с включен ДДС заедно със законната лихва върху тази сума от 28.09.2014 г.
до датата на предявяване на иска в размер на 2745,26 лева:
От приетия като доказателство по делото договор за
поръчка от 06.08.2010 г. се установява, че ответникът е възложил на ищеца,
който е приел да извърши дейности за изработване на транспортно-комуникационен
план и съгласуването му със заинтересованите инстанции с цел промяна на
предназначението на имотите по приложение № 1, които съвпадат с тези по основния
договор от 14.10.2009 г. (член 1.2. от договора). Съгласно чл. 6 от договора от
06.08.2010 г. половината от общото възнаграждение или 7500,00 лв. без ДДС се
заплащат при сключването му, а втората част след представяне на съгласувана
проектна документация. Предмет на исковата претенция е втората част от
договореното възнаграждение по т.6.2 от договора.
Спорно между страните е дали ищецът е изпълнил в
пълен обем възложената му работа, дали същата е приета от ответника и,
съответно, дали задължението на последния да плати втората част от цената е
станало изискуемо.
За установяване изпълнението на задълженията по
договора ищецът е представил и по делото са приети като доказателства Заповед №
ЗД-49 от 29.03.2011 година на зам. кмета на Община Аксаково (л. 263), Протокол
№ 35/13.10.2011 г. ОбЕСУТ Аксаково, копие от ДВ, бр.96/06.12.2011 г.; Парцеларен
план – фаза идеен проект от м. юли 2011 г. – само заглавна страница (л. 28-29)
и Обяснителна записка за обект: Комуникационно транспортна схема за достъп –
фаза идеен проект (л. 264-271); Становище от „Пътна полиция" при ОД на МВР
Варна от 11.02.2013 г., приемо-предавателен протокол от 01.12.2012 г.
Видно от представения договор за поръчка от
06.08.2010 г., същият не съдържа подробно разписани дейности, които следва да
бъдат извършени от изпълнителя, поради което обемът на възложената работа
следва да се определи чрез тълкуване на изразите „изработване и одобряване на
транспортно-комуникационен план“ и „съгласуването му със заинтересованите
инстанции“ с оглед на изискванията на специалните законови разпоредби.
Според направеното от ищеца с молба от 31.10.2017 г.
уточнение (л. 104), възложената с договора работа включва следните дейности,
които са изпълнени изцяло: подаване на заявление за допускане на ПУП-парцеларен
план, подготовка на задание за изработване на такъв план, възлагане на
инженер-специалист по съответната част на изработването на
транспортно-комуникационен план, внасяне на изработения план за разглеждане от
ОбЕСУТ – гр. Аксаково, действия по обявяване на плана с публикация в „Държавен
вестник".
Видно от приемо-предавателен протокол от 01.12.2012
г. ищецът е предал на ответника документите установяващи извършването на
посочените дейности.
В допълнителната искова молба се сочи, че
изпълнението се доказва още и с представени протокол на Областно пътно
управление – Варна от 19.09.2013 г. и становище от ОДП Варна „Пътна
полиция" от 11.02.2013 г. за съгласуване на проекта, които не са включени
в съставения по-рано приемо-предавателен протокол.
В допълнителната искова молба е изложено също, че одобряването
на ПУП – парцеларен план за изграждане на пътна инфраструктура е предпоставено
от решения на Комисията по чл.17 от 3033 за утвърждаване на трасе, за което се
изисква положително становище от РИОСВ, каквото не било дадено, тъй като
възложителят отказал да заплати изготвения за тази цел доклад за екологична оценка.
Така изложените от ищеца допълнителни твърдения, от
една страна, отричат твърденията в исковата молба, че с приемо-предавателния
протокол от 01.12.2012 г. се доказва пълното изпълнение на възложените
дейности, каквото възражение е въведено и от ответника, а от друга страна,
очертават обема на възложената с договора работа, така както е регламентирана
процедурата в приложимите разпоредби на ЗУТ и ЗОЗЗ.
Процедурата по приемане на подробни устройствени
планове е регламентирана в Раздел III „Създаване, обявяване и одобряване на
устройствените планове“ от ЗУТ.
От представените по делото доказателства е видно, че
в съответствие с чл. 124, ал. 3 и 7 от ЗУТ в редакцията действала към
29.03.2011 г. кметът на Община Аксаково е издал Заповед № ЗД-49 от 29.03.2011
г., с която е одобрил представеното задание и е разрешил изработване на
ПУП-парцеларен план за изграждане на пътна инфраструктура за процесните имоти.
Видно е, че през м. юли 2011 е изготвен идеен проект (л. 28), който е бил представен
и разгледан от Общински експертен съвет
(ОбЕСУТ) на 13.10.2011 г. като е стартирана процедура по обявяване на проекта
на заинтересованите лица съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗУТ.
Като част от процедурата по одобряване на плана чл.
128, ал. 6 от ЗУТ предвижда съгласуване на проектите за подробни устройствени
планове от заинтересуваните централни и териториални администрации, а при
необходимост – и със специализираните контролни органи и експлоатационните
дружества. В представения Протокол № 35/13.10.2011 г. ОбЕСУТ Аксаково изрично е
посочено, че преди внасяне на плана за приемане от съвета съгласно чл. 128, ал.
7 от ЗУТ, е необходимо да се представят решения на комисията по чл.17 от ЗОЗЗ
за утвърждаване на трасе и становище на РИОСВ – Варна. Възражението на
ответника за липса на такива разрешения не е оспорено от ищеца, но в
допълнителната искова молба се твърди, че причина за това е неоказване на
необходимото съдействие от страна на ответника.
Видно от представените с допълнителната искова молба
доказателства, ищецът е предприел действия по снабдяване със становище на РИОСВ
– Варна. Представени са договор между ищеца и подизпълнител „Екоексперт-СС“ ООД
от 22.03.2010 г., искане за преценяване на необходимостта от екологична оценка
с информация към същото, изготвена през април 2011 г. (л. 272 и сл.), Решение №
ВА-34/ЕО/2011 г. от 05.08.2011 г. на РИОСВ - Варна, сочещо необходимост от
извършване на екологична оценка, в т.ч. във връзка с ПУП- парцеларен план за
изграждане на пътна инфраструктура.
Видно от приложеното писмо от 08.05.2014 г.
упълномощеният служител на ищцовото дружество г-жа Й. Калоянова е поискала „във
връзка с икономическото състояние на възложителите и промяна на инвестиционните
им намерения“ да се прекрати процедурата по изготвяне на екологична оценка,
което е сторено с Решение № ВА-2/П/ЕО/2014 г. на РИОСВ – Варна (л. 181 -186).
От горецитираните доказателства не може да се
направи извод, че ищецът е поискал съдействие от ответника, което не му е било
оказано и в резултат на което ищецът като изпълнител по договора не е приключил
процедурите по съгласуване на проекта съгласно изискването на чл. 128, ал. 6 от ЗУТ. По делото не е представено писмено искане за такова съдействие и не са
ангажирани други доказателства в тази насока. Твърди се, че ответникът не е
заплатил уговореното възнаграждение по сключен допълнителен договор от
02.05.2011 г. Дори да е налице неизпълнение на задължение на ответника по
посочения договор, същото не освобождава автоматично ищеца от задълженията му
по сключения договор за поръчка от 06.08.2010 г. Не се твърди и не се доказва
наличие на споразумение между страните в този смисъл. Задължение на
изпълнителя, респ. на довереника, е да уведоми възложителя/доверителя, че се
нуждае от определен вид съдействие или средства за изпълнение на поръчката
(арг. от чл. 285 и чл. 260, ал. 1 от ЗЗД). По делото не се доказва да е искано
такова съдействие, като същевременно, видно от писмото от 08.05.2014 г., с
което ищецът е поискал прекратяване на процедурата, същият е заявил, че
доверителите на ответника са променили инвестиционните си намерения, за което
няма данни по делото.
Съответно, с оглед незавършената процедура по
изготвяне на екологична оценка, не е издадено и решение за утвърждаване на
трасе от комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ, без което парцеларният план за
определеното трасе не може да бъде внесен за одобряване първо от ОбЕСУТ, а
после и от Общинския съвет при условията и по реда на Закона за устройство на
територията така, както това е предвидено в чл. 24 от ЗОЗЗ.
По отношение на необходимото съгласуване със
специализираните контролни органи и експлоатационните дружества следва да се
отбележи, че представеното по делото Становище от „Пътна полиция" при ОД
на МВР Варна от 11.02.2013 г. (л. 32) се отнася за имот № 033016, собственост
на „Сортови семена“ АД, който не е посочен в приложение № 1 към договора за
поръчка от 06.08.2010 г. и очевидно няма връзка с възложената по поръчка на
инвеститорите „Лайънс България" ЕООД и „Оркид лоджистик центърс" ЕООД
проект за транспортно-комуникационен план.
Изводът
е, че възражението на ответника, че не е изпълнена изцяло работата на
изпълнителя по съгласуване и одобряване на изработения ПУП-парцеларен план е основателно.
Процедурата е била придвижена до етап съобщаване (чрез обява в ДВ) изработения
на фаза идеен проект ПУП – парцеларен план на заинтересованите лица, след което
липсват доказателства да е издадено становище на РИОСВ – Варна, решение на
комисията по чл.17 от ЗОЗЗ за утвърждаване на трасе, становища на специализираните контролни органи и
експлоатационните дружества и проектът, заедно с евентуално постъпили
възражения от заинтересовани лица, да е повторно внесен за разглеждане и
приемане от Общинския експертен съвет съгласно чл. 128, ал. 7 от ЗУТ.
Твърденията, че причина за преустановяване на изпълнението на работата е
неоказване на съдействие от страна на ответното дружество останаха недоказани.
Основателно е възражението на ответника,
че предаването от изпълнителя на възложителя с приемо-предавателен протокол от
01.11.2012 г. на изработения ПУП - парцеларен план, Заповед № ЗД-49 от
29.03.2011г. от Зам. Кмет на Община Аксаково и Протокол № 35 от заседание на
ОбЕСУТ от 13.10.2011 г., не доказва изпълнение на възложената работа, а само
частично изпълнение, поради което ответникът не дължи окончателно плащане по
чл. 6.2. от Договор за поръчка от 06.08.2010 г., нито законната лихва върху
тази сума от 28.09.2014 г. до датата на предявяване на иска.
По
изложените съображения, исковете за главница и законна лихва, обективирани в т.
3 от петитума на исковата молба, следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
Страните
са направили искания за присъждане на разноски, но ищецът не е представил
своевременно списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което при определянето на разноските съдът взема предвид
само представените до приключване на съдебното дирене доказателства за внесени от
ищеца държавна такса в размер на 3636,63 лева и от ответника депозит за вещо
лице в размер на 200,00 лева (съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Ответникът претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 440 лева.
С
оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 1358,00 лева платена
държавна такса (33915,68 х 3636,83 / 90830,00),
а на ответника – в размер на 125,00 лева депозит (56914,32 х 200,00 / 90830,00)
и 300,00 лева за представителство и защита от юрисконсулт на осн. чл. 78, ал. 3
и ал. 8 от ГПК. След извършена от съда компенсация, в полза на ищеца ще се
присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 933,00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ромел Ланд“ ЕООД ЕИК *********, гр.
Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, против "Мега БГ-Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 8-10, за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 29 400 лева с включен ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение по т. 2, пр. 1 от анекс от 26.09.2011 г. към договор за поръчка
от 14.10.2009 г., по издадена проформа фактура № 133/21.11.2012 г., с правно
основание чл. 79, ал.1,
предл 1-во, вр. чл. 258 и чл. 286 от ЗЗД, заедно със
законната лихва върху тази сума от 28.09.2014 г. до датата на предявяване на
иска в размер на 8967,86 лева, претендирана на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "Мега БГ-Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 8-10 да
заплати на „Ромел Ланд“ ЕООД ЕИК *********, гр.
Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, сумата от 26000,00
лева, представляваща дължимо възнаграждение без включен ДДС съгласно анекс
от 20.10.2011 г. към договор за поръчка от 14.10.2009 г. и издадена проформа
фактура № 132/21.11.2012 г., на основание чл.
79, ал.1, предл 1-во, вр. чл. 258 и чл. 286 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5200,00 лева представляваща
неначислен ДДС върху сумата от 26000,00 лева съгласно анекс от 20.10.2011 г.
към договор за поръчка от 14.10.2009 г. и издадена проформа фактура №
132/21.11.2012 г.
ОСЪЖДА "Мега БГ-Варна“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 8-10 да
заплати на „Ромел Ланд“ ЕООД ЕИК *********, гр.
Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, сумата от 7915.68
лева, представляваща законната лихва върху присъдената сума в размер на
26000,00 лева за периода от 28.09.2014 г. до датата на предявяване на иска – 27.09.2017
г. на основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до претендирания размер от 9516,92 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ромел Ланд“ ЕООД ЕИК *********, гр.
Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, против "Мега БГ-Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 8-10, за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 9 000 лева с включен ДДС, дължима по т. 6.2. от договор за
поръчка от 06.08.2010 г., по издадена проформа фактура № 131/ 21.11.2012 г., с
правно основание чл. 79,
ал.1, предл 1-во, вр. чл. 258 и чл. 286 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху тази сума от 28.09.2014 г. до датата на
предявяване на иска в размер на 2745,26 лева, претендирана на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "Мега БГ-Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 8-10 да
заплати на „РОМЕЛ ЛАНД“ ЕООД ЕИК *********, гр.
Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, сумата от 933,00
лева представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски изчислени по компенсация, на основание чл.
78, ал.ал. 1, 3 и 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: