РЕШЕНИЕ
№ 419
гр. Благоевград, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210102841 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от ищеца
“ИЗИ ФИИАИС” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес гр. София, р-н Триадица, ж.к. Иван
Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б. И. Н. управител чрез юрисконсулт Ал.
С. Г. против А. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. , с която е предявен иск по чл. 415 вр.
чл. 410 ГПК.
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника А. Г. К., с ЕГН ********** и адрес : гр. , че същата
дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б. Н. сумата от 1
321,30 лв., от които : 1 049,05 лв. главница по предоставения кредит и 272,25 лв.
претендирана със заявление по заповедно производство договорна /възнаградителна лихва
за периода 17.10.2023г. до 12.08.2024г., ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до
пълното погасяване на дължимата сума, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 2391/2024г., на Районен съд - Благоевград. Претендират се и сторените в исковото
и заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 19.07.2023г., че между страните е сключен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 446576, който е сключен при условията на ЗНФУР.
Навежда се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, като на същия електронен адрес са
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Сочи се, че
съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и
1
попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с
което кандидатът безусловно приема същите. Посочва се, че след това кандидатът получава
имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако
кандидатът бъде одобрен, се сочи, че той получава на личния си имейл Договор и общи
условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин : клиента
получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири
цифрен, уникален, код. Той получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, като
след отварянето му следва да въведе получения от него код. Сочи се, че преди извършване
на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер,
разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи се, че при кандидатстване
ответникът е посочил следния телефонен номер : ********** и следният имейл: albena
***@***.**. Активиращият код е 9646. Твърди се, че сключването на договора чрез
електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от 3П£, във вр. е чл. 9
от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Твърди се, че по този
начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне па кредит от разстояние, а
кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните
средства са преведени но посочения от него начин. Сочи се, че в хода на кандидатстване
кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че
предоставените лични данни съвпадат. Предоставена е снимка тип „селфи“ с личната карта,
като се сочи, че е видно че снимащия се и лицето от снимката на личната карта съвпадат.
Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат се твърди, че е явно, че
именно ответникът е предоставил снимките. Твърди се, че гореописаната процедура е
извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер
на 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/. Навежда се, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата
е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по касово на каса на „Изипей“
АД. Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора вземането на главница в размер на
1200,00 лв., е разпределено на 24 вноски, всяка от които в размер на 50,00 лв. за периода
18.08.2023г. 08.07.2025 г. Навежда се, че е погасена главница в размер на 150,95 лв., с които
изцяло са погасени вноските за падежни дати 18.08.2023г., 17.09.2023г., 17.10.2023г., като от
вноската с падежна дата 16.11.2023г. е погасена сума в размер на 0,95 лв. Твърди се, че е
изпратен имейл, чрез който на датата на получаването му 22.08.2024г. надлежно е обявена
предсрочна изискуемост.
Направено е искане, че в случай, че бъде прието, че вземането не е надлежно обявено
за предсрочно изискуемо, се иска от съда да определи като изискуеми всички вземания за
главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Твърди се, че ответникът
дължи освен главницата и договорна лихва, която е фиксирана и не се изменения по време
на договора, която е уточнена в чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора. Твърди се, че е погасена
договорна лихва за периода 19.07.2023г. 17.10.2023г., поради което се претендира договорна
/възнаградителна лихва за периода 17.10.2023г. до 12.08.2024г. в размер на 272,25 лв., който
период се сочи, че е съобразен с обявената предсрочна изискуемост. Твърди се, че ищецът е
2
депозирал пред Районен съд - Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК за което е образувано ч.гр.д. № 2391/2024 година по което е
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата
към нея са връчени на ответника, като видно от материалите по делото в указания
едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор. Със същия се
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер.
Претендират се и сторените по делото разноски - за адвокатски хонорар за оказана безплатна
правна помощ в настоящото производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА. Прави се възражение за недействителност на договора и нищожност на клаузи.
Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ищцовото
дружество и ответницата, въз основа на което да се претендира процесната сума. Счита се,
че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД,
поради липса на съгласие. Сочи се, че по делото не е безспорно доказано, че ответницата е
дала съгласието си за сключването на процесния договор, респективно, че се е намирала в
договорни отношения с кредитното дружество. В случай, че съдът приеме, че са спазени
изискванията на ЗПФУР и ЗДЕП, се прави възражение за недействителност на договора, тъй
като не отговаря на изискванията на ЗПК и ЗЗД. Твърди се, че процесният Договор не
отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, регламентиращи задължителния минимален
размер на шрифта, с който договорът е изпълнен, както и да е изготвен по ясен и разбираем
за потребителя начин. Счита се, че дори и шрифтът да е спазен, то ДПК не е изготвен по
ясен и разбираем за потребителя начин, тъй като например ГПР, посочен в договора, е по-
малък от реалния му размер с оглед обстоятелството, че в него не са включени всички
допълнителни разходи /този за неустойка при непредоставено обезпечение/, което означава,
че изначално на доверителката ми не е било ясно какво е реалното оскъпяване на усвоения
от нея финансов ресурс. Навежда се, че приложените към исковата молба Общи условия не
са подписани на нито една от страниците им от ответницата. Счита се, че са налице
нарушения и на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като Договорът не е съставен по ясен и разбираем за
потребителя начин, като освен това записаният в него ГПР в размер на 48,44%, макар и
формално да отговаря на изискванията на ЗПК, в действителност е по-малък от реалния,
като наред с това е посочен само като абсолютна стойност, без обаче да се съдържа яснота
какви компоненти са включени при изчисляването му. Твърди се, че в процесния ДПК не е
включена задължителната информация, регламентирана в чл. 11, т. 12 - информацията за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания. Счита се, че в процесния договор не са взети предвид всички допускания и не са
посочени компонентите, включени в годишния процент на разходите. Твърди се, че в
Договора за кредит, ГПР само формално отговаря на изискванията на ЗПК за максимален
размер от 50%, но в същия не е включена т. нар. „неустойка за непредоставено обезпечение”
3
в размер на 464,40 лв. /тоест - над 33% от заемната сума/, която на практика се сочи, че
представлява скрита лихва или допълнителна такса, оскъпяваща кредита, поради което е
следвало да бъде включена при изчисляване на окончателния размер на ГПР. Счита се, че
целият ДПК е недействителен само и единствено (извън всички други основания за
недействителност/нищожност на договора) - поради нищожност на клаузите за договорна
лихва, която е фиксирана на 40,15%.
В условие на евентуалност и ако съдът приеме, че договорът е действителен, то се
прави възражение за нищожни клаузи, а именно нищожност на клаузата за договорна лихва
поради противоречието й с добрите нрави /чл. 2, ал. 3 ЗПК/; нищожност на клаузата,
регламентираща заплащане на неустойка при непредоставено обезпечение /чл. 3, ал. 2 ЗПК/.
Твърди се, че ако „неустойката” е включена в ГПР, то ГПР ще надхвърли над 50%, който е
максималния допустим размер съгласно ЗПК, което от своя страна влече до
недействителност на целия договор. С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли
предявения иск, като неоснователен и недоказан.
С Определение № 153/21.01.2025г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законен и
процесуален представител. Депозирана е молба от процесуалния представител на ищцовото
дружество, в което изразява становище по същество на делото. Претендират се сторените по
делото разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален
представител - адвокат Димитров, който в депозирана молба поддържа депозирания писмен
отговор и оспорва предявените искове, като неоснователни, като пледира за тяхното
отхвърляне. Претендират се и сторените по делото разноски, за което представя списък с
разноски.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, като същите са
приети и приобщени към доказателствения материал по делото, както и е изслушано
заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното :
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2391/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград,
ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1136/02.09.2024
година, по силата на която е разпоредено длъжникът А. Г. К. да заплати на „Изи Финанс”
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1049,05 лв. - представляваща главница по договор за
кредит № 446576 от 19.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда (30.08.2024 г.) до окончателното погасяване;
4
сумата от 272,25лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 17.10.2023 г. до
12.08.2024 г.; сумата от 25,00 лв. - заплатена държавна такса и сумата от 10,00 лв. -
представляваща юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК е връчена на длъжника на 03.09.2024 година, като в законоустановения срок, на
27.09.2022 година е депозирано писмено възражение от К., заведено с вх. № 21707. С
Разпореждане № 2915/30.09.2024г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна
такса и представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок. Видно е, че в
законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на
съобщението по чл. 415 от ГПК, като ищецът е депозирал на 24.10.2024г. настоящата искова
молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
2391/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград.
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и
за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
С исковата молба от ищеца е представен договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 446576, сключен на 19.07.2023г. в град София между ищеца "Изи Финанс"
ЕООД и ответника А. Г. К..
Предмет на договора е предоставяне на кредит от разстояние, като ищецът има
качеството на кредитор, а ответникът на потребител, като в чл. 2, ал. 1 от договора е
уговорено, че кредиторът се задължава да предаде в собственост на потребителя сумата от
1200,00 лева, а потребителят се задължа да я върне при следните условия : Вид на ползвания
кредит - потребителски кредит по продукт „Бърз на вноски“; размер на всяка погасителна
вноска в лева - брой вноски и дати на плащане на всяка от погасителните вноски подробно
посочени в чл. 4, ал. 3 от договора; срок на кредита - 30 дни; фиксиран годишен лихвен
процент - 40,15 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора - 0,11 %, общо
дължима сума 1695,00 лева и обща дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл.
3, ал 1 от договора – 2159,40 лева, и уговорен ГПР по кредита 48,44 %. В чл. 2 от договора е
уговорено, че кредиторът се задължава да предаде на потребителя сумата от 1200,00 лева,
чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка или в офис на „ИзиПей“ АД, като
видно от изисканата справка от „ИзиПей“ АД дали е предоставена заемната сума на
кредитополучателя е постъпило /л. 93-96 от делото/, с което се удостоверява изплащането на
паричния заем, като в тази връзка е представена разписка за изплатена сума на А. К., под
която същата е положила собственоръчно подпис.
В чл. 3, ал. 1 от Договора е уредено, че потребителят се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на
валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора, или две
физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят
5
служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им
осигурителен доход е в размер на 1000,00 лева; да работят по трудов договор без определен
срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Финанс“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат
задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „редовен“; да
подпишат договор за поръчителство. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора страните са се
съгласили, че евентуалното неизпълнение на задължението по предходната алинея ще
причини на кредитора вреди, за които се дължи неустойка като обезпечение; размерът на
тази неустойка е договорен в индивидуалните преговори между страните, така че да не е
прекомерен; при възникване на основание за плащане на тази неустойка, нейният размер в
конкретния случай е 464,40 лева, като същата се начислява в деня, следващ неизпълнение по
предходната алинея, като определената обща сума се заплаща на определен в погасителния
план брой вноски. В чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 2 е материализиран погасителен план при
представяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 и при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал.
1, с отразяване на вноски , дати на падеж, главница, лихва, неустойка, месечна вноска с
неустойка.
По делото са представени и Общи условия към договора за предоставяне на кредит от
„Изи Финанс“ ЕООД /л.9-л.16/, които уреждат и механизмът на сключването им от
разстояние. Предвидено е, че кандидатът посещава уебсайт www. minizaem. bg или www.
easyfmance. bg (Сайта), избира типа кредит, размера на сумата, както и срока, за който
кредитът ще се връща. Изборът става от главната страница на сайта с натискането на бутон
"Вземи сега". В този момент кандидатът получава предварителна информация за сумата,
периода, датата на получаване, лихвата и падежа на кредита, за който кандидатства. За
определяне кредитоспособността на кандидата за кредит същият попълва въпросник,
публикуван на сайта. С попълването на въпросника и натискане на бутона "Напред"
кандидатът изпраща своето изрично, предварително искане за предоставяне на кредит от
разстояние, както и молбата за кредит, която ще бъде разгледана. До 30 (тридесет) минути от
изпращането на попълнения на сайта въпросник съгласието за обработване на лични данни,
предварителното искане за предоставяне на кредит от разстояние, молбата за кредит,
кандидатът получава писмо на посочената от него електронна поща, с което бива уведомен,
дали е одобрен или не за отпускане на кредит от разстояние. Ако кандидатът бъде одобрен,
заедно с уведомлението за това, получава на посочената от него електронна поща :
преддоговорна информация във формата на Стандартен европейски формуляр, действащите
Общи условия - неразделна част от договора, а така също линк, който след активирането му
отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с проекта на договор за
предоставяне на кредит. Кандидатът разполага със 7-дневен срок, в който на специално
обозначено място в профила си на Сайта потвърждава изрично сключването на Договора за
предоставяне на кредит от разстояние, заедно с Общите условия - неразделна част от него и
Стандартния европейски формуляр, като при това следва правилно да попълни цифровия
код, изпратен му от "Изи Финанс" ЕООД под формата на кратко текстово съобщение (SMS)
6
на телефонния номер, който е предоставил при кандидатстването си за кредит. След като
кандидатът потвърди, че е запознат и приема Договора за предоставяне на кредит, заедно с
Общите условия и Стандартния европейски формуляр, в сила към момента на сключване на
Договора, Договорът за предоставяне на кредит между Потребителя и "Изи Финанс" ЕООД
се счита сключен. Договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от
разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон).
Представена е и водената кореспонденция между страните по имейл във връзка с
отпускане на кредита.
Договорът е сключен чрез електронна платформа, достъпна на уеб адрес :
www.minizaem.bg, като по делото са представени извадки от съобщения по електронна
поща, изходящи от ищеца и адресирани до ответника. Видно е, че кореспонденцията е
водена между К. с имейл адрес***и ****@********.**, като при кандидастване за отпускане
на кредита от К. са предоставяни лични данни - копие на лична карта и снимки.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от
вещото лице Д. Д., която не е оспорена от страните, което съдът намира за пълно,
компетентно изготвено и обосновано.
В заключението вещото лице посочва, че от страна на EasyPey е предоставено в
кориците по делото заверено копие на платежен документ разписка № 0700019293957687 от
20.07.2023 година удостоверяващо изплащането на паричен превод в размер на 1200,00 лева,
нареден със системен код № 2000000362437692 от 19.07.2023 година от „ Изи Финанс „
ЕООД в полза на А. Г. К., която сума изцяло е усвоена от К.. Вещото лице е установило, че
от страна на ищеца са осчетоводени извършени плащания от ответницата К., както следва :
дата 21.08.2023 година – 167,00 лева; дата 20.09.2023 година - 166,00 лева; дата 16.10.2023
година - 164,00 лева, или общо постъпили плащания в размер на 497,00 лева. Според вещото
лице в действителност заложеният ГПР по Договора, посочен като 48,44 %, изразяващ се в
разходи за лихва, отговаря на договорните параметри, но не и дължимото обезпечение,
което от страна на кредитодателя не е включено в изчислението, като при включване на
неустойката ГПР по кредита ще е в размер на 93,56 %, в който са включени разходи по
дължимо обезпечение.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по така изготвената експертиза като
пълно, компетентно, обективно и обосновано.
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна :
Предявените искове с правно основание :
- По чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за главница, ведно със законната
лихва
- По чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
7
вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата, представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва.
Установителните исковете са допустими, налице е правен интерес от предявяването им,
което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 2391/2024г. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград, по което срещу ответника е издадена Заповед № 1136/02.09.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми.
Същата е връчена на ответника на 03.09.2024година, като в законоустановения срок на
27.09.2024 година е депозирано писмено възражение. С Разпореждане № 2915/30.09.2024
година съдът указал на ищеца в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането, предмет на заповедта. Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно,
съгласно т. 5 а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Разгледани по
същество, исковете са частично основателни.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК и наличие на изискуемо и ликвидно задължение,
като в негова тежест е да докаже изложените в исковата молба твърдения-да установи
съществуването на оспореното вземане, наличие на валидно облигационно правоотношение
между страните по договор за потребителски кредит, изпълнение на своите задължения по
него, а именно предоставяне на сумата по договора, според начина уговорен в него,
настъпване на предсрочната изискуемост, на вземането по договора, за която ответникът е
уведомен преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, размера на претенцията, както и
да докаже настъпилата предсрочна изискуемост.
- По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ : ищецът следва да докаже и наличието на
уговорка, постигната между ищеца и ответника, в качеството им на страни по твърдения
договор за дължимост от страна на ответника на договорна лихва; периода на забава и
размер на претендираната договорна лихва и настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на последната.
Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата
молба.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит – ЗПК (обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г., в сила от 12.05.2010г.) - чл. 9,
като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
8
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10,
ал.1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора (дефениция на понятието „траен носител“ се
съдържа в § 1, т.10 от ДР на ЗПК) - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация. Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за
потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал.
9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр
съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на
потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на
средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната
информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при
използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова
комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя
преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването
на договора за потребителски кредит. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от
разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на
понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга
по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно
пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и
предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние“ – в § 1, т.2
от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие
на доставчика и на потребителя. Разпоредбата на чл. 18, ал.1 от ЗПФУР задължава
доставчика да доказва, че е : 1 изпълнил задълженията си предоставяне на информация на
потребителя; 2 спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието на
потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.
За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
9
обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал.2 и 3 ЗПФУР. Електронното изявление е
предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл.
3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение
на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал.3 ЗПФУР, като възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.
В настоящият случай съдът приема за доказано сключването на договор за кредит от
разстояние между страните по делото. По делото е представена разписка от „ИзиПей“, от
която се установява, че на касата на „ИзиПей“ А. Г. К. е получила сумата от 1200,00 лева, с
основание за превода - Договор 446576 /л. 96/. Отделно от това по делото са представени и
извадки от съобщения по електронната поща, изходящи от ищеца и адресирани до
ответника, видно от същите е, че К. е предоставяла лични данни на ищцовото дружество, с
цел отпускане на кредита. С оглед на изложеното, съдът намира, че се доказа по един
безспорен и категоричен начин, че е налице валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за предоставяне на кредит от разстояние, изпълнени са всички
задължения по него, като на К. е предоставена сумата от 1200,00 лева под формата на
кредит, и същата е усвоена от него.
Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена проверка за
нищожност на клаузите от сключения между "Изи Финанс" ЕООД и А. К. договор.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към
датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Съгласно разпоредбите на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Според нормативно
установените изисквания погасителният план следва да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
10
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени
съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В договора са посочени размерът на
кредитния лимит и условията за усвояването му, годишният лихвен процент и годишния
процент на разходите. Предвид това съдът намира, че не се установява по делото да е налице
неспазване на някоя от предвидените в чл. 22 от ЗПК разпоредби.
По отношение на годишният процент на разходите, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал.2 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, като съгласно чл.
19, ал.3, т.1 ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 19, ал.5 вр. ал.4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, като клаузи в договори надвишаващи този размер се считат за
нищожни. В процесния случай, уговореният годишен процент на разходите е от 48, 44%.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договорните условия, потребителят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения: банкова гаранция за сумата по кредита със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за изплащане на задълженията по договора за кредит или две физически
лица поръчители, които да отговарят на посочените в чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора условия. В
чл. 3, ал. 2 от договора е уговорено, че неизпълнението на задължението по чл. 3, ал. 1 от
договора, причинява вреди на заемодателя, като е определен и размерът на дължимата
неустойка, а именно 464,40 лева. Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че
длъжникът дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните. Въпреки
твърденията на ищцовото дружество в депозираното писмено становище по делото, че по
договора не се претендира неустойка и същата не е начислявана, тъй като съгласно КЗП тази
клауза е обявена за неравноправна и дружеството е признало тази клауза за неравноправна,
то в настоящия случай видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза е, че
ответницата е извършила плащане по договора за кредит в размер на 464,40 лева, от които е
11
налице погасяване на главница в размер на 150,95 лева, лихва - 113,85 лева, както и
неустойка в размер на 232,20 лева, т.е. въпреки, че клаузата за неустойка е обявена за
неравноправна от КЗП и ищцовото дружество е признало този факт, то от сумата, която е
заплатена от ответницата е погасено именно начислената неустойка. Ищцовото дружество
въпреки, че е признал тази клауза за неравноправна, не е подвадил платената от ответицата
сума за неустойка в размер на 232,20 лева от главницата, а претендира главницата, в пълния
й размер, с изключение на изплатената сума по главница от 150,95 лева и се претендира
главница от 1049,05 лева.
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне
предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с
процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с
неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният
елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила
тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и
от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за
отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква
и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй
като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните
изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването
на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок
от подписване на договора, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност
и равнопоставеност на страните.
На следващо място по отношение претендираната неустойка /при неосигуряване на
обезпечение от страна на длъжника/, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1
от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още
едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение от
длъжника. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем е
недействителна като противоречаща на законови разпоредби. При достигане до този правен
извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009 г. ОСТК
на ВКС. Видно от представените по делото доказателства, вземането за неустойка е
включено като задължение в погасителния план и се погасява на равни месечни вноски,
наред с главницата и възнаградителната лихва. Следователно се налага извод, че така
уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено
в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да
бъде включено в годишния процент на разходите. При включване на уговореното в чл. 3 от
12
процесния договор допълнително възнаграждение за кредитора в годишния процент на
разходите, същият със сигурност би надминал пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В тази връзка следва да бъдат съобразени
приетите към момента на сключването на процесния договор изменения в ЗПК, обнародвани
в ДВ, бр. 35/22.04.2014 г., като с разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК е установен максимален
размер на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, а съгласно чл. 19, ал.5 ЗПК
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Съобразно
правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен
процент плюс 10 пункта/, което към датата на сключване на договора означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от заетата сума. Този извод следва от
дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от
заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество
ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и
изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на
обезпечение изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на
обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя,
както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря
на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез
предоставяне на официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за
учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна
институция. Същевременно в договора липсва клауза, която да предвижда освобождаване на
потребителя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на
заема, макар и извън уговорения тридневен срок. Напротив, тридневният срок е уреден като
краен и преклузивен, и с неговото изтичане се поражда задължението на потребителя за
плащане на неустойката, независимо от неговите последващи действия. Следователно от
значение за интереса на кредитора при определяне на неустойката не е обезпечаването на
13
кредита, а спазването на краткия тридневен срок. Показателно е и обстоятелството, че
компенсаторната неустойка санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното
задължение на заемателя по договора /да върне заетата сума/, и се дължи независимо от
това, дали заемателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати.
Обезпечението на заема няма самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира
изпълнението на главното задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които
възникват за заемодателя при липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя
да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В
случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било
вреди за заемодателя и се дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да
настъпят или не. Така в чл. 3, ал. 2, изр. 3 е посочено, че при предсрочно погасяване на
договора за кредит начислената неустойка се редуцира съобразно договорната лихва. В чл.
6.1, ал. 1, изр. 3 от ОУ е посочено, че при предсрочно погасяване се включва съразмерно
намален спрямо датата на предсрочно погасяване размер на неустойката по чл. 3, ал. 2 от
договора. Следователно дори в случай, че потребителят погаси изцяло предсрочно
задълженията си по договора за кредит, с което свое действие лиши кредитора изобщо от
обезпечителна нужда, неустойката остава дължима. Не може да бъде пренебрегнат и фактът,
че се касае за вземане, което, ако беше включено в размера на годишния процент на
разходите, той при всяко положение би надхвърлил законоустановения размер от 50%.
Единствено формалното уреждане на вземането като неустойка прави възможно неговото
начисляване, без това да влече след себе си нищожност на уговорката.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане
на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски. Налице е заобикаляне на закона, при което част от
възнаграждението на ответното дружество е формално уредено като вземане за неустойка, с
цел това вземане да не бъде включено в общия разход по кредита, респективно в годишния
процент на разходите. Следователно процесната неустойка има характера на "общ разход по
кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена
в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката
представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към
датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите
без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение
относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 48,44 % годишно. При
това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото
именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето
предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК - непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери
14
нормата на чл. 22 ЗПК. Съгласно изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че ако и неустойката е включена в ГПР, то тогава ГПР по кредита ще е в размер
на 93,56 %, т.е. ще надхвърли законоустановения размер от 50%. Предвид изложеното,
процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 ЗПК, се явява недействителен,
поради което и съобразно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи
лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на
договор за потребителски кредит - погасителният план няма действие между страните (в
горния смисъл Решение № 50056/29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2024/2022 г. I т. о., Решение
№ 50174/26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г. IV г. о., и др.).
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ответницата е извършила плащания по процесния договор за кредит в размер на 497,00 лева,
която сума следва да бъде приспадната от размера на главницата по отпуснатия договор за
кредит – 1200,00 лева, поради което съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК следва да бъде уважен до размера от 703,00 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, се явява основателен
и доказан, като бъде уважен, като над уважения размер от 703,00 лева, до пълния
претендиран размер от 1049,05 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед констатираната нищожност на договора поради противоречие със закона,
съгласно чл.23 от ЗПК, съдът намира, че и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно
вземането за сумата от 272,25 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 17.10.2023 година до 12.08.2024 година, следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на спора право на присъждане на разноски имат и двете страни.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна последица от уважаването,
респ. отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 от ГПК, следва да
разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
На ищеца са присъдени разноски в заповедното производство в общ размер от 35,00
лв., от които 25,00 лева - заплатена държавна такса и 10,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на
15
ищеца сумата от 18,62 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство съобразно уважената част от исковете. Ищецът е претендирал присъждане на
разноски в исковото производство, като е представил доказателства за извършени такива,
както следва : 50,00 лева - довнесена държавна такса, 260,00 лв. - възнаграждение на вещо
лице. Ищецът претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащане на правната помощ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, като при определянето му
съдът взе предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от
юрисконсулта процесуални действия.
С оглед изхода от делото частично уважаване на предявените претенции, следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 244,74 лв. разноски за
исковото производство, съобразно уважения размер от претенциите.
Ответникът също има право на разноски. От същия е направено искане на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца - адв. С. Й.
Д. да се присъди възнаграждение за осъществената правна услуга в размер на 480,00 лева по
иска за главница и 480,00 лева по иска за договорна лихва.
В производството по делото ищецът е представляван от адвокат С. Д. въз основа на сключен
Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е
договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата, т. е. на материално
затруднено лице.
Настоящият съдебен състав констатира, че в практиката на ВКС е налице противоречие
относно това дали ответната страна може да оспорва наличието на материална затрудненост
на страната, която е получила безплатна правна помощ или не. След като се запозна с
постановената в тази насока най-нова практика на ВКС, намира, че следва да изостави
разбирането, че ответника може да оспорва присъждането на адвокатско възнаграждение
при оказана безплатна правна помощ. В практиката на ВКС, се приема, че осъдената за
разноски насрещна страна не може да оспорва правото на адвоката да получи
възнаграждение съгласно чл.78 от ГПК за нейна сметка по съображения, че в
действителност материалното състояние на безплатно представлявания не е затруднено.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по
чл.38, ал.1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 от ЗА е: правна помощ по
делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК. Достатъчно е да се
представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания. Касае се за вътрешни
16
отношения между страните, в които съдът не може се намесва, за разлика от хипотезата при
освобождаване от публични държавни вземания по чл.83 от ГПК. Възражението на другата
страна, че ползващият безплатна правна помощ не е материално затруднен по смисъла на
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатура всъщност не е основание тази страна да се освободи
от разноски. Адвокатът вече е осъществил действията по защитата на страната,
следователно разноските са реално извършени и заплащането им се дължи съгласно
разпоредбите на чл.78 от ГПК. Именно тези разпоредби са приложими по отношение на
отговорността за разноски, а не общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, което касае
установяването на фактите, свързани с предмета на спора /Определение № 220/02.02.2024г.
по ч.т.д. № 653/2023г. на ВКС, I т.о.; Определение № 1738/10.04.2024г. по гр.д. № 1522/2023г.
на ВКС, II г.о.; Определение № 60227 от 03.06.2021г. по ч.гр.д. № 1954/2021г. на ВКС и др./.
От страна на ищцовото дружество не е сторено възражение за прекомерност. Ето
защо, и с оглед изхода на спора ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат С. Й. Д., с ЕГН **********
сумата от 449,23 лв., представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част на исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК по отношение на
ответница А. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на “ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр. София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” №
17, ап.1, представлявано от Б.в И. Н. – управител, следните суми, които са предмет на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1136/02.09.2024 г.,
издадена по ч.гр.д. № 2391/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, както следва :
сумата от 703,00 лева (седемстотин и три лева) - представляваща главница по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 446576, сключен на 19.07.2023г. между "Изи
Финанс" ЕООД и А. Г. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда (30.08.2024г.) до окончателното погасяване, като отхвърля
като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове срещу А. Г. К., с ЕГН ********** за следните
суми : за разликата над уважения размер от 703,00 лева /седемстотин и три лева/ до
претендирания такъв от 1 049,05 лв. /хиляда четиридесет и девет лева и пет стотинки/,
представляващ главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 446576,
сключен на 19.07.2023г. между "Изи Финанс" ЕООД и А. Г. К., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда (30.08.2024г.) до
окончателното погасяване, както и сумата от 272,25 лв. /двеста седемдесет и два лева и
двадесет и пет стотинки/ - представляваща договорна лихва за периода 17.10.2023г. до
12.08.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. **
ДА ЗАПЛАТИ на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр. София, р-н
17
Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б. И. Н. - управител
чрез юрисконсулт сумата от 18,62 лв. /осемнадесет лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство съобразно
уважената част на установителните искове и сумата от 244,74 лв. /двеста четиридесет и
четири лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща сторени разноски за исковото
производство, съобразно уважения размер от установителните претенциите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр. София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” №
17, ап.1, представлявано от Б. И. Н.- управител чрез юрисконсулт, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, сумата от
449,23 лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част на исковете.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско
дело № 2391/2024г. по описа на РС - Благоевград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен - съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
18