№ / ….2020 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
РАЛИЦА АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и
при участието на прокурора СИЛВИЯН
ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 1337 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба вх. № 32884/01.06.2020 година от Районна колегия на Български зъболекарски
съюз - Варна срещу Решение №537 от 09.04.2020 година, постановено по НАХД №
5069/2019 година по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно
постановление № 1/10.06.2019година на председателя на Управителния съвет на
Регионална колегия на Български зъболекарски съюз - Варна.
В жалбата са изложени твърдения, че решението
на ВРС е постановено при неправилно приложение на материалния закон –
отменително основание по чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно РС се е
произнесъл по фактическата обстановка, която е подкрепена с доказателствен
материал. Изтъква се, че доказателствата са ценени неправилно поотделно и в
съвкупност, с което е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Моли
за отмяна на решението на РС и за потвърждаване на НП.
Ответната страна ЕТ “АИПППМД Доктор Р.“ оспорва жалбата. Представителят на ВОП счита жалбата
за неоснователна.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл.211, ал.1 от АПК.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното Наказателно
постановление № 1/10.06.2019 г. на Председателя на УС на РК на БЗС Варна, на д-р Р. в качеството й на член на
Регионална колегия на БЗС – град Варна е наложено наказание „глоба” в размер на
две минимални работни заплати (съгласно
постановление № 320/20.12.2018г. на Министерски съвет за определяне на нов
размер на МРЗ за страната, считано от 01.01.2019г. на 560 лева) за допуснати
нарушения на разпоредбите на чл.2, ал.2, чл. 15, ал.1, чл. 15, ал.2, чл. 15,
ал.3 и чл. 15, ал.4 от Кодекса за професионална етика на лекарите по дентална
медицина.
От фактическа страна е установено, че на 29.06.2018г. д-р М.Р., в качеството й на
лекуващ лекар по дентална медицина, е извършила манипулации - екстракция на два
временни (т.нар. млечни) зъби на детето А.А.К.,
с кодове 74 и 73 по данни от свидетеля С.Е.(актосъставител). По време на посещението на 29.06.2018 г. безпроблемно бил изваден четвърти
млечен зъб на детето, но за изваждането на трети млечен зъб настъпили известни
затруднения, поради което се наложила и смяна на клещите, като д-р Р. не отчела
наличието на специфична форма на зъба и здравия му корен. Това затруднение
според д-р Р. не било необичайно с оглед факта, че имало случаи на млечни зъби
с много здрави корени, по-специално такива чието падане не било предстоящо.
След изваждането на зъба, на следващия ден
майката на детето е провела разговор с д-р Р., в който изразила опасенията си,
че е изваден постоянен, а не млечен зъб.
По
препоръка на д-р Р. е направена панорамна снимка на детето, от която се
установило, че постоянният зъб липсва, от което бил направен извода, че
предишната рентгенова снимка, представена от майката на детето при посещението
през юни 2018 г., не била актуална и по погрешка е бил изваден постоянният зъб
на детето.
ВРС приема, че е приложен неправилно процесуалния
закон, което е довело до ограничаване на правата на наказаното лице и
респективно водещи закономерно до неговата отмяна.
На първо място, в текста на наказателното
постановление са били изброени като нарушени общо пет разпоредби на КПЕЛДМ, а
именно: Чл.2, ал.2 гласящ, че лекарят по дентална медицина е длъжен да
упражнява компетентно, своевременно и качествено своята професионална дейност и
чл.15, ал.1, 2, 3 и ал.4. Разпоредбите на чл.2, ал.2 и на чл. 15,
ал.4 КПЕЛДМ по съществеото си са такива с
бланкетен характер чието съдържание следва да бъде запълнено с конкретно
съдържание, а именно действия или бездействия на наказаното лице, каквито на
практика отсъстват в издадено постановление.
Относно разпоредбата на чл.2 е посочено, че
д-р Р. не е извършила ново, актуално рентгенографско изследване, но не е
посочено изрично дали единствено в този пропуск се заключва некомпетентното и
некачествено извършване на денталната й дейност доколкото впоследствие са
описани други нейни действия и бездействия довели до неблагоприятния резултат.
Според цитирания чл. 15, ал.4 неясно
остава по какъв начин д-р Р. би могла да отстрани последиците от допуснатото от
нея на място, при положение че екстракцията е обективен факт, неподлежащ на
поправяне, като информациите за това по какъв начин са били прекратени опитите
за парично обезщетяване на пациента остават спорни доколкото д-р Р. и св. Я.
сочат, че такива опити са били правени, но родителите са останали недоволни от
предложеното обезщетение, а информацията подадена от майката на А. К. са с
противоречиво съдържание.
Относно разпоредбите на чл. 15, ал.1, 2 и
3, ВРС сочи, че те касаят по същество
едно единствено нарушение, свързано с липсата на информирано съгласие на лицето
и/или на неговия законен представител във връзка с предстоящата манипулация, а
не три отделни такива. Посоченото според съда несъмнено
съставлява нарушение на процесуланите правила, което въпреки обективната
основателност на констатациите на д-р Е. прави незаконосъобразно издаденото
спрямо д-р Р. наказателно постановление.
Предвид
изложеното ВРС отменя НП.
Обжалваното решение е правилно
като постановено при
отсъствието на наведеното с жалбата касационно основание
по чл.348,ал.1,т.1 от НПК –
нарушение на материалния и процесуалния
закон.
Административнонаказателното производство
е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите,
които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са
поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено
на коя дата и кое конкретно място и при какви обстоятелства, е наложено
наказание. Цитираните от АНО разпоредби от чл.2, ал.2 и на чл. 15, ал.4 КПЕЛДМ са
такива с
бланкетен характер, който следва да бъде запълнен с конкретно съдържание,
а то не е посочено за всяка нарушена норма. В тази връзка съдът установи, че
д-р М.Р. е наказана с НП № 13-50/03.09.19г. на изпълнителен директор на
изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за същите деяния за нарушения на ЗЗдр,
Наредба № 50/26.11.2010г. и Наредба за осъществяване на правото на достъп до
медицинска помощ. Неправилно касаторът се позовава на нормативната уредба,
касаеща вземането на информирано съгласие от пациентите, уредена в чл.87, 88 и
89 от ЗЗдр., тъй като ответната страна вече е наказана с наказана с НП №
13-50/03.09.19г. /т.1 от НП/ за същото изпълнително деяние по цитираните
разпоредби.
При извършената от касационния съд
служебна проверка не се констатираха пороци относно допустимостта и валидността
на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Варненският
административен съд, на основание
чл.221, ал.2 от АПК
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №537 от 09.04.2020 година, постановено по НАХД № 5069/2019 година по описа на Районен съд – Варна,
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……