№ 2701
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100507429 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 5441 от 06.04.2023 г. по гр.д.№ 50373 по описа за 2022 г.
на СРС, 144-ти състав се: ОСЪЖДА на основание чл. 411 от КЗ ЗАД
„Д.Б.Ж.И З.“ АД, да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, сумата от 4115.40 лева-
представляваща сбор от ½ от изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 4090.40 лева, цялото в размер на 8180.80 лева по
застраховка "Булстрад Каско стандарт" на МПС с полица №
47042118607000199/ 02.11.2021 г. със срок на действие от 03.11.2021 г. до
02.11.2022 г. за ЛА "Ауди" модел "А 8 " с peг. № Х *******С и щета с №
470421222202975 за имуществени вреди от случило се на 18.01.2022 г. в гр.
Хасково застрахователно събитие - ПТП поради виновното поведение на
водача на ЛА Ауди А 8", с рег. № ******* - застрахован при ответника със
застраховка ГО с полица с № BG/ 30/121003349590, който е предприел
маневра "завой на дясно" и е ударил автомобил ЛА Ауди А 8 с рег. № Х
*******С и 25 лева за ликвидационни разноски ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
1
15.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и ОСЪЖДА на
основание чл. 86 от ЗЗД ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, да заплати на ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“, сумата от 98.31 лева като вземане за обезщетение за забава върху
главницата от 4090.40 лева за периода от 19.06.2022 г. до датата 12.09.2022 г.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД Д.Б.Ж.И З. АД, ответник пред
СРС.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Счита, че били допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в
необсъждане на събраните по делото доказателства и по-конкретно
свидетелските показания. Това довело до грешен извод относно механизма на
ПТП и оттук до неправилно решение. Сочи, че от показанията на свидетеля,
застрахован при него, се установило, че той се е движел правомерно, а
водачът на МПС марка „Ауди“ бил паркирал на забранено място- в
кръстовище като по този начин бил ограничил преминаването на останалите
участници в движението и така станал причина за реализиране на ПТП. СРС
бил нарушил принципа на установяване на обективната истина и не бил
изградил вътрешното си убеждение съобразно събраните по делото
доказателства.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната му част и вместо това да постанови друго, с което
иска по чл.411 КЗ да бъде отхвърлен, както и акцесорния по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановеното от СРС, а въззивната жалба била
недоказана. Налице били всички предпоставки за уважаване на иска по чл.411
КЗ. Доводите за допуснати нарушения били неоснователни. Изводите на съда
били правилни и в съответствие със събраните по делото доказателства, вкл.
заключението на съдебно-автотехническата експертиза и показанията на
свидетелите. От последните бил установен механизма на ПТП. Доказана била
причинно-следствената връзка. Установено било, че при движение водачът на
лекия автомобил, застрахован при ответника, предприел маневра завой
надясно и в този момент ударил изчакващия на знак Б1 лек автомобил,
застрахован при ищеца. От разпита на свидетеля по безспорен начин се
2
установило, че лекия автомобил с ДК № ******* е привел МПС в покой, за да
изчака включване в движението, а не бил паркирал. Невярно било посоченото
във въззивната жалба, че водача на виновното МПС е посочил, че увредения
автомобил е бил паркиран. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 12.04. 2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 21.04.2023 г./по пощата/, т.е. същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
Спорно по делото е какъв е механизма на ПТП и оттук чия е вината
за настъпването на същото.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
събраните по делото доказателства се установява, че вината за ПТП е на
водача, застрахован при ответника, който при навлизане от маневра „завой
надясно“ в улицата, в която застрахованият при ищеца лек автомобил, рег. №
Х *******С е бил в маневра „изчакване“ на движението на завиващия
автомобил. Установило се, че участъка в който е реализирано ПТП е част от
улица, в която по заключението на вещото лице двата автомобила са могли да
се разминат безпрепятствено в тази ситуация. Установило се, че увреденият
МПС е идвал от път с предимство. Водачът, застрахован при ответника бил
допуснал нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДВП, тъй като при предприемане на
маневрата завой надясно за навлизане в друг път, преди да започне маневрата
не се бил убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
3
които се движат след него, преди него или минават покрай него. Същият
следвало при извършването на маневрата да се съобрази с положението на
останалите участници, тяхната посока и скорост на движение. В случая
водачът на МПС, застрахован при ответника без да е убеден, че няма да се
сблъска с МПС, рег. № Х *******С, минавайки покрай него, извършил
маневрата без да съобрази разстоянието между автомобилите, разстоянието
на самата улица и допуснал да се случи удара. Деянието било противоправно
и в пряка причинна връзка с него били настъпили твърдените увреждания на
застрахованото при ищеца МПС. Възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат с поведението на водача с рег. № Х *******С е прието
за неоснователно, тъй като по безспорен начин се установило, че той е бил в
състояние на изчакване пред знак „път без предимство“ движението,
изразяващо се в „завой надясно“ на водача на лек автомобил с рег. № *******
и от негова страна нямало нарушение на правилата на ЗДвП.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна на спора:
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице
предпоставките:
1-наличие на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил, причинени от
застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката;
3-противоправно поведение на водач – предизвикване на ПТП,
причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;
4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.
Видно от съдържанието на отговора по исковата молба от страна на
ответника е наведено възражение, че изключителна вина за ПТП има водача,
застрахован при ищеца, евентуално, че е налице съпричиняване.
В случая от страна на участниците в ПТП е бил съставен двустранен
констативен протокол /л.8 по делото пред СРС/, което е допустимо в рамките
на закона, тъй като няма пострадали лица, в ПТП участват само две превозни
4
средства, няма увредено друго имущество, освен МПС-то, рег. № Х *******С
и двете МПС-та са в състояние да се движат на собствен ход след
произшествието, и двамата водачи не са употребили алкохол и упойващи
вещества.
Действително, видно от съдържанието на протокола за ПТП, водачът
на МПС, рег. № ******* е признал вина за ПТП.
Видно от показанията на свидетеля А.А.К. застрахован при ищеца,
същият е посочил, че е бил спрял, а не паркирал, за да се огледа наляво и
надясно. Видял е, че идва кола отдолу, която завива. Изчакал я да влезе, но тя
го „подпряла“ и двете му врати се огънали. Свидетелят сочи: „Водачът на
другия автомобил се удари в мен докато аз бях спрял да изчакам. Той се
удари при извършване на негов десен завой. Аз бях преустановил движението
на моя автомобил и изчаквах другия лек автомобил да направи завоя.“
Противно на соченото от въззивника свидетелят сочи: „Моят автомобил не
беше паркиран, аз бях спрял на кръстовището“…“Аз бях спрял, не се движех.
Моят автомобил беше преустановил движението си“. „Както вече казах аз бях
спрял и изчаквах другият автомобил да извърши маневра“. Другият
автомобил го е ударил с негова лява предна част при което двете врати се
огънали.
Този механизъм на ПТП се установява и от заключението на
допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-
автотехническа експертиза, а именно: на 18.01.2022 г. около 22.03 ч. лек
автомобил, рег.№ ******* се движи по ул. „Крали Марко“ в посока улица
„Захари Стоянов“ към ул. „Тракия“ и на кръстовището на ул. „Зайчар“,
водачът предприема маневра за завой надясно, при което реализира ПТП със
спрелия от лявата му страна лек автомобил, рег. № Х *******С. В отговор на
задача № 4 вещото лице е посочил, че от посоката на движение на лек
автомобил, рег. № Х *******С по ул.“Зайчар“ се наблюдава поставен пътен
знак Б1- „пропусни движещите се по пътя с предимство“, т.е. водачът на
увреденото МПС е бил спрял, за да пропусне движещите се по пътя с
предимство. Вещото лице е категорично, че по делото няма данни лекия
автомобил, рег. № Х *******С да е бил паркиран. Освен това в района на
процесното ПТП не се наблюдават поставени пътни знаци, ограничаващи
престоят и паркирането на МПС, виж л.69 от делото пред СРС. В отговора си
5
вещото лице е посочило, че като се има предвид широчината на пътното
платно на което е било реализирано ПТП, двата автомобила е можело да се
разминат безопасно.
Съгласно чл.25 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане в друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
В случая водачът на автомобила, застрахован при ответника е нарушил
това правило, което е довело до настъпването на ПТП.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и като такова
ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени за
процесуално представителство - адв.възнаграждение в размер на 711, 54 лв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Въззивната инстанция приема, че възражението е основателно като се
има предвид липсата на фактическа и правна сложност по спора пред
настоящата инстанция, извършените процесуални действия, липсата на
събиране на доказателства, както и, че разглеждането на делото приключи в
едно публично съдебно заседание. Затова определя разноски за адв.
възнаграждение в размер на 500 лв.
6
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5441 от 06.04.2023 г. по гр.д.№ 50373 по описа
за 2022 г. на СРС, 144-ти състав.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.И З. АД ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.*******, да заплати на ЗЕАД "Б.В.И.Г." , ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“*******, съдебен
адрес: гр.София, бул.“******* *******“ № ******* офис 5.3.- адв.Д. М.,
сумата в размер на 500 лв.- разноски за адв.възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7