О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 07.05.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско
отделение, І-20 състав, в закрито
заседание на 07.05.2020 г., в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
като разгледа гр. д. № 16362/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба с вх. № 154891/13.12.2019 г., предявена от Е.Х.К.
и С.С.Б. против „Ю.Б.“ АД.
Ищците твърдят, че клаузи
от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***** от 14.12.2007 г. (и
допълнителните споразумения към него) са нищожни, тъй като са неравноправни,
което молят да бъде установено.
Ищците признават, а и
от представените ведно с исковата молба документи и служебно изисканите справки се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 3080653/16.10.2018 г. на „Ю.Б.“ АД (л. 78 от настоящото дело)
е било образувано ч.гр.д. № 66684/2018 г. по описа на СРС, ГО, 161 състав, по
което на 26.10.2018 г. срещу Е.Х.К. и С.С.Б. е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за вземания, дължими според
банката от длъжниците по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № ***** от 14.12.2007 г. и допълнителни споразумения към него.
Срещу заповедта за
изпълнение длъжниците (ищци в настоящото производство) са подали възражение по
чл. 414 ГПК, СРС е указал на заявителя да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК и
е било образувано гр.д. № 4354/2019 г.
по описа на Софийски градски съд, І ГО, 28 състав – за установяване вземания на
„Ю.Б.“ АД против Е.Х.К. и С.С.Б. по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № ***** от 14.12.2007 г. – главници, лихви, такси и застраховки (видно от
исковата молба, разпореждането на съда, справка от деловодната система на съда
и служебно изисканите справки).
С разпореждане от
23.12.2019 г., на ищците е указано да обосноват правния си интерес от
предявените искове
С молба от 16.01.2020 г.,
ищците заявява, че за тях е налице правен интерес, тъй като искът е предявен
преди промените в ГПК, както и че (преди това) ГПК не е „въвел официално
начало“ за контрол върху неравноправните клаузи в производството по чл. 422 ГПК
и става въпрос за тълкуване. Освен това, дори в случаите, при които длъжникът
можел да се защити с възражение, той не бил лишен от възможността да предяви
иск за защита на интереса си, което му давало по-пълна защита.
При така установените
факти, производството по настоящото дело е недопустимо, поради следните
съображения:
Съгласно практиката на Съда
на Европейския съюз, обективирана в редица решения, постановени по преюдициални
запитвания на различни национални съдилища по тълкуване на чл. 6, § 1 от
Директива 93/13/Е. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (решенията по дело С-40/08, дело С-137/08, дело
С-168/05, С-240/98, дело С-243/08, дело С-244/98, дело С-397/11, дело С-415/11, дело С-618/10, С-618/10, дело С-243/08, дело С-472/11, дело С-397/11, E. J. срещу A. M.H. Zrt., дело С-472/11, B.
P.B. Zrt срещу C. C. и V. C., дело С-488/11, D. F. A. B. и K.de M.G. срещу J.
BV и други), националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са
налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. При преценка,
че клаузата е неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се
противопостави на това.
Съгласно § 13а, т. 9 ДР от
Закона за защита на потребителите разпоредбите на Директива 93/13/ЕО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори са въведени в националното ни
законодателство, поради което тълкуването на съответните правни норми от
националното законодателство следва да бъде извършвано в съответствие с
даденото от СЕС тълкуване на относимите разпоредби от посочената Директива
93/13/ЕО.
По въпроса дали съдът следи
служебно за нищожност на клаузи в договор за кредит поради неравноправност е
даден отговор и в постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, І
ТО, решение № 232/05.01.2017г. по т. д.
№ 2416/2015г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 188/15.12.2017 г. по т.д. № 2613/2016
г. на ВКС, ІІ ТО и др. е прието, че съдът
следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор и
когато ги констатира, съдът е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да
уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те,
като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.
Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят,
след като е бил уведомен, се противопостави на това. Възражението на
потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба
по чл. 131 или чл. 367 ГПК и може да бъде наведено за първи път и във
въззивното производство, като ограниченията
на чл. 266 ГПК не се прилагат. Във връзка с възражението следва да се
предостави възможност за становище на насрещната страна и за ангажиране на
доказателства от всяка от страните.
В настоящия случай, вземанията
по договора (и допълнителните споразумения към него) са предмет на съдебно
установяване по гр.д. № 4354/2019 г. на СГС, І ГО, 28 състав, в рамките на
което производство съдът (и без релевирано възражение) следи служебно за неравноправност на клауза/клаузи от въпросния
договор (и споразуменията към него). По този въпрос е налице трайна съдебна
практика. Нищо ново не се казва с изм. на чл. 7 ГПК – ДВ бр. 100/2019 г.,
поради което няма никакво значение кога е бил предявен иска (исковете).
Измененията в заповедното производство нямат никаква връзка с разглеждания
въпрос. След като спорът за неравноправния характер на клаузи от договора (и
споразуменията към него) е предмет на разглеждане по д. № 4354/2019 г. на СГС, І ГО, 28 състав, недопустимо е
същият да бъде разрешаван и в настоящото
производство – по арг. от решение №
308/29.01.2019 г. по т.д. № 2931/2017 г. на ВКС, ІІ ТО и решение №
235/13.11.2018г. по т. дело № 2477/2017г. на ВКС, ІІ ТО (като с първо е
обезсилено частично, а с второто - изцяло решение, с което са разгледани искове
по чл. 143, ал. 1 ЗЗП – за нищожност на клаузи от договор, след като е имало
производство по чл. 422 ГПК за вземанията по същия договор).
В заключение, съдът приема, че предявените в настоящото производство
искове се явяват недопустими, поради което на основание чл. 130 ГПК исковата
молба следва да бъде върната.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА,
на основание чл. 130 ГПК, искова
молба с вх. № 154891/13.12.2019 г., предявена от Е.Х.К. и С.С.Б. против „Ю.Б.“
АД, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 16362/2019 г. по описа на
СГС, I–20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на ищците.
СЪДИЯ: