Решение по дело №58/2025 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на И. Я. И., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.  , ет.  , ап.  , подадена чрез адв. Й. А. от АК-Варна, срещу решение № 1371/22.11.2024 г., постановено по АНД № 3404/2024 г. по описа на Районен съд – Варна. Неправилен е изводът на решаващия съд за поведение на жалбоподателя , несъобразено с пътните знаци и пътната маркировка. Непосочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение поставя дееца в положение да се брани срещу предполагаемо нарушение , с чиито фактически рамки не е запознат. В НП няма информация за причинените материални щети от произшествието. Твърди се липса на вина за настъпването на ПТП . Приложената административнонаказателна разпоредба на на чл.179, ал.2 ЗДвП препраща към множество хипотези по ал. 1 , а от съдържанието на НП не става ясно коя от тях е налице в конкретния случай. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт . Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за всички инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от пълномощник на страната - адвокат Й. А. , с позиция за основателност на жалбата и се прави възражение за прекомерност.

Ответникът по касация – началник на група към сектор " Пътна полиция" при ОД на МВР – Варна, редовно призован, не се явява , не се представлява , но депозира писмени бележки чрез пълномощник с позиция за неоснователност на подадената жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност

Участващият в производството представител на ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила решението на ВРС.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред ВРС е било НП № 24-0819-001141/07.06.2024 г., издадено от началник на група при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Варна , с което на И. Я. И., [ЕГН] на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.

Решаващият съд е приел от фактическа страна ,че на 22.03.2024г. в [населено място] около 11,40 часа, И. Я. И. е управлявал собствения си велосипед, движейки се по локалното платно на [улица], в посока към центъра на града. Навлязъл е в зоната на забранителен знак В-1 ,при липса на маркировка за продължение на велосипедната алея. По същото време на кръстовището на това локално платно с [улица]е приближил лек автомобил „Шкода Скала“, чийто водач искал да предприеме включване по [улица]. За да извърши тази маневра, водачът на автомобила е спрял на пешеходната пътека, след което продължил с ниска скорост към [улица]. Точно в този момент жалбоподателят се е ударил с колелото си в предната дясна част на автомобила и паднал. Произшествието било посетено от автопатрул на I-во РУ на ОД на МВР- Варна и от патрул на Сектор „Пътна полиция“. Срещу велосипедиста е бил съставен АУАН Серия GA № 1283252, в който фактите са квалифицирани от актосъставителя като нарушение на чл. 6, т. 1, предл. 3-то от ЗДвП. На 07.06.2024 г.е било издадено и процесното НП .

За да потвърди издаденото НП, РС-Варна е счел, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в протеклото административнонаказателно производство. Велосипедистът И., като участник в движението, не е съобразил поведението си с пътните знаци и маркировка, станал е причина за настъпване на ПТП, възприето от очевидец , вписан като свидетел по АУАН . И. е следвало да слезе от велосипеда и да премине зоната на кръстовището, бутайки го , а не да го кара . Като неоснователно е счетено възражението на нарушителя за непълнота на даденото описание на нарушението поради отсъствие на информация за причинени материални щети. Според решаващия съд случаят не е маловажен, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществени опасност от други идентични правонарушения от същия вид.

Касационната инстанция счита съдебното решение на РС-Варна за валидно, допустимо и правилно. При заявено оплакване в касационната жалба само за допуснато нарушение на закона, защото необосноваността не е касационно основание предвид чл. 348 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН , настоящата съдебна инстанция осъществява своята проверка за правилност на обжалваното решение въз основа на установените факти от районния съд / арг. чл. 220 АПК/ . В тази връзка фактическите установявания по случая са , че в зоната на действие на пътен знак В1 / "Забранено е влизането на ППС" / , на кръстовище в [населено място] велосипедистът И. е преминал карайки го , без да слезе и да го бута. Последвало е ПТП с резултат контузия на гърба на И..

Според §1, т. 17. "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.

Съгласно чл. 141, т. 6 от ППЗДвП на водача на велосипед е забранено да управлява велосипед по площите, предназначени за движение само на пешеходци

При цитираната правна рамка действията на И. сочат на извод за неспазване на негово правно задължение като участник в пътното движение . Действията на жалбоподателя осъществяват фактическия състав на административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП . Тази административнонаказателна разпоредба гласи,че който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв.

Касаторът релевира незаконосъобразност на предприетото спрямо него административнонаказателно санкциониране поради непосочване в НП на причинените материални щети от настъпилото ПТП. Причиняване на ПТП е задължителен елемент от състава на вмененото адм. нарушение, но според легалното определение на това понятие , дадено в в §1 т. 47 от посочения нормативен акт , това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Материалните щети за един от алтернативно изброени признаци на ПТП . Видно от повдигнатото на Иванов административнонаказателно обвинение проявната форма на конкретното ПТП е телесно увреждане - контузия на гърба на И. И., поради което не е нужно в даденото описание на нарушението да се включват и данни за настъпили материални щети. Както АУАН, така и НП съдържат в достатъчно степен пълно и ясно описание на административно нарушение по чл. 179, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. Налице е кореспонденция между описаните в юридически факти в НП и дадената им правна квалификация по цитираната правна норма. Санкционираното лице е могло да разбере за какви негови действия е привличано към административнонаказателна отговорност.

Голословно в касационната жалба се твърди отсъствие на вина у жалбоподателя, респективно несъставомерност на извършеното деяние от субективна страна . Събраните доказателствени източници не сочат за съществуване на умисъл -пряк или евентуален, на нарушителя И. И., но е налице непредпадзливост при осъществяване на неговите действия, а съгласно правилото на чл. 7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Настоящият случай не е такъв.

В обобщение подадената касационна жалба следва да се остави без уважение поради нейната неоснователност. При този изход на правния спор искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи , като му се присъди такова в размер на 80 лв. на основание чл. 63д, ,ал.3 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд Варна

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1371/22.11.2024 г., постановено по АНД № 3404/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА И. Я. И. от [населено място], [улица], вх.  , ет.  , ап.  с [ЕГН] да заплати на ОД на МВР - Варна юриск. възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.