Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1059 27.04.2020 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският районен съд,
XVI – ти граждански състав
на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Силвия
Петрова
Секретар Марина
Димова
като разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско
дело № 8540 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Т.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за
призовки и съобщения в гр.Б., ***, подадена чрез пълномощник - адв.К.К., против
„ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“Христофор Колумб“ №43, представлявано от Д.Д.Д., Р.Г.Б., П.В.А., Й.Ц.Ц. и
Е.С.И., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за
установено паричното вземане на ищеца срещу длъжника „ЗД Евроинс“ АД, за суми в
размер на 2202,75 лева,
представляващо застрахователно обезщетение в размер разликата между получената
инвалидна пенсия, вместо трудово възнаграждение за периода януари-декември
2013г., 368,47 лева – мораторна
лихва за периода 05.03.2016г. – 26.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението – 27.10.2017 г. до окончателното й
изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 05.02.2018г., постановена по ч.гр.д. №
82578/2017г. по описа на РС-София. Претендира разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 13.07.2001г. ищцата пострадала от ПТП, вследствие на което е
инвалидизирана и пенсионирана по инвалидност, както и че до датата на
злополуката е работила по трудов договор, по който е получавала възнаграждение
в размер на една минимална работна заплата. След инвалидизирането ищцата
получава инвалидна пенсия, като инвалидността е установявана и удължавана с
решения на ТЕЛК, поради което претендира разликата между получената инвалидна
пенсия и трудовото възнаграждение за процесния период. Ангажира доказателства.
Ответникът е подал
отговор, в който оспорва иска с аргумента, че лимитът, в рамките на който е
ангажирана отговорността на застрахователя по полица № ********** от
21.11.2000г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, е изчерпан. Застрахователят не може да бъде задължаван за суми
надвишаващи вече изплатените 20 000 лева за претърпените от ищцата имуществени
вреди. По посочената полица, за процесното застрахователно събитие с пострадало
лице Т.К., ,„ЗД Евроинс” АД изплатило сума в общ размер от 20 000 лева за
причинените на ищцата имуществени вреди, представляващи разликата между
получаваното от нея трудово възнаграждение и определените й обезщетение за
неработоспособност/инвалидна пенсия. С тези мотиви моли за отхвърляне на
претенциите. С отговора са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
Бургаският районен
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на
страните и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно,
че в резултат на ПТП, причинено на 13.07.2001г. по вина на водач на МПС,
застраховано при ответника със застраховка гражданска отговорност, валидна за
периода 01.01.2001г. – 31.12.2001г., ищцата получила увреждания, за които е
била инвалидизирана и пенсионирана по инвалидност, както и че преди да бъде
инвалидизирана, същата е работила по
трудово правоотношение срещу заплащане на минимално месечно възнаграждение.
За исковия период – от януари 2013г. до март
2013г., К. е получавала инвалидна пенсия в размер на 123,25 лева, а от април
2013г. до декември 2013г. – в размер на 127.50 лева, а МРЗ е била 310 лева,
т.е. разликата е от 186,75 лева на месец за месеците януари-март и 182.50 лева на
месец за месеците април - декември, общо 2202,75 лева. Няма спор и за факта, че
застрахователят многократно е изплащал обезщетения за претърпените от К.
имуществени вреди.
Спорът по делото се свежда до въпроса изчерпан
ли е лимитът, в рамките на който е ангажирана отговорността на застрахователя
по полица № ********** от 21.11.2000г. по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите и включват ли се лихвите за забавено плащане в
застрахователната сума по чл.405 от ТЗ (отм.).
Съгласно разпоредбата на
чл.405 от Търговския закон (отм.) в редакцията, обн. в ДВ, бр.83/1996г. с
договора за застраховка „гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Според чл.9, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане, обн. в
ДВ, бр.4/14.01.1997г. (отм.) собствениците, държателите, ползвателите и
водачите на моторни превозни средства са длъжни да имат застраховка „Гражданска
отговорност“ за следните минимални застрахователни суми: 1. за неимуществени
вреди – 30 000 лева за всяко събитие при едно увредено лице и 50 000 лева за
всяко събитие при две и повече увредени лица, независимо от техния брой; 2. за
имуществени вреди – 20 000 лева за всяко събитие. Цитираните правни норми
уреждат обществените отношения, свързани със задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на вредата - 13.07.2001г.
Действащият към този момент Закон за застраховането, обн. ДВ, бр.86/1996г.
(отм.) не съдържа уредба на обезщетението за забавено плащане и не дава отговор
на въпроса включва ли се същото в застрахователната сума по договора. Поради
това, отговорът трябва да се изведе от общите правила на гражданското право. Обезщетението
за забавено плащане представлява санкция за неточно изпълнение. Това
обезщетение е законна последица от несвоевременното изпълнение на длъжника и не
принадлежи към обезщетението за вреди, което се дължи по силата на договор за
застраховка. Ето защо, лихвата за забава не „изчерпва“ застрахователната сума,
която застрахователят дължи на увреденото лице за претърпените от него
имуществени вреди.
Не се спори между страните и е служебно
известно на съда, че водените между Т.С.К. и „ЗД Евроинс“ АД дела, касаещи обезщетения
за различни периоди в БсРС са гр. дело № 1883/2016 год., гр. дело № 8268/2016
год., гр. дело № 761/2018 год., гр. дело № 804/2018 год. и гр. дело № 9638/2017
год. Присъденото обезщетение по гр. дело № 1883/2016 год. е в размер на 3083.25 лева, по гр. дело № 8268/2016
год. е в размер на 104,08 лева /Решение № ІV-57/25.10.2017г.
по в.гр.д. № 1088 по описа за 2017г. на Бургаски окръжен съд/, по гр. дело №
761/2018 год. е в размер на 1437,08 лева,
по гр. дело № 804/2018 год. е в
размер на 1275 лева и по гр. дело №
9638/2017 год. в размер на 501,66 лева.
С Решение № 198/12.12.2008г. по в.гр.д. № 738 по описа за 2007г. на Бургаски окръжен
съд застрахователят е осъден да заплати на К. обезщетение в размер на 3743,34 лева за периода от 01.05.2003г. до 31.12.2007г. Общият
размер на така присъдените главници възлиза на 10144,41 лева.
С оглед спорните обстоятелства
между страните, по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза. Следва
да се отбележи, че на настоящият състав е служебно известно, че сумата по т.
6 от 6562,04 лева, представлява доброволно
платена от застрахователното дружество главница – обезщетение за периода от
01.01.2016г.-31.10.2017г., а сумата по т.7 в размер на 870,36 лева е част от
обезщетението на ищцата, за периода 01.01.2015г. – 30.06.2015г., платена след
завеждане на гр. дело № 9638/2017г. /протокол от съдебно заседание от 18.06.2018г.
по гр. дело № 9638/2017г./. В съдебно заседание и вещото лице заявява, че
относно сумата от 6562,04 лева още от предходни дела между същите страни й е
известно, че представлява главница. Сумите по т.3 и т.4 съответстват изцяло на
присъденото обезщетение по гр. дело № 1883/2016 год. в размер на 3083.25 лева и
по гр. дело № 8268/2016 год. в размер на 104,08 лева. Не се установява
заплащане на сумата от 1829,41 лева по
т.1, поради което след направени уточнения в съдебно заседание на 13.02.2020г.
експертизата приема, че платените главници са в общ размер на 16228,06 лева. Вещото
лице е изчислило и сумите за извършени плащания за обезщетения по гр. дело №
761/2018 год. в размер на 1437,08 лева, по гр. дело № 804/2018 год. в размер на
1275 лева и по гр. дело № 9638/2017 год. в размер на 501,66 лева, за които по делото са представени платежни документи и
възлизат в общ размер на 3213,74 лева.
В конкретния случай от заключението на съдебно-икономическата експертиза
се установява, че общият размер на изплатените от застрахователя обезщетения
възлиза на 19441,80 лева. Очевидно е, че сборът на обезщетенията, които
дружеството е изплатило на К., не надвишава застрахователната сума по договора
- 20 000 лева. Предвид застрахователния лимит за обезщетението за претърпените
от ПТП имуществени вреди от 20000 лева, обаче
искът на К. е основателен до размера на 558,20 лева. Съдът намира, че предявеният иск за
главницата е основателен до размера от 558,20 лева и следва да се уважи в този
размер. За разликата до претендираната сума от 2202,75 лева претенцията е
неоснователна.
Ответникът дължи и мораторна лихва за времето
от 05.03.2016г. – 15 дни след поканата на 17.02.2016г., в който срок
застрахователят е следвало да заплати дължимото застрахователно обезщетение, до
26.10.2017г., а именно – 93.21 лева. Претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателна до размера от 93.21 лева и следва да бъде
уважена в този размер. За разликата до претендираната сума от 368,47 лева
претенцията е неоснователна.
Частичната основателност на главния иск води
до уважаване на искането за установяване дължимостта на главницата, ведно със
законната лихва, считано от 27.10.2017 г. – датата на която е подадено заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното й плащане.
Следва да се отбележи, че плащанията за
обезщетения по гр. дело № 761/2018 год. в размер на 1437,08 лева, по гр. дело №
804/2018 год. в размер на 1275 лева и по гр. дело № 9638/2017 год. в размер на
501,66 лева са извършени след депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК и след входиране на исковата молба по
настоящото производство и именно тези плащания са довели до частично отхвърляне
на исковете. Ето защо, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски, като
същите възлизат на сумата от 887 лева. Съдът дължи осъдителен диспозитив и за
разноските по заповедното производство, които възлизат на сумата от 451,43 лева.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че в полза на ищеца Т.С.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, съществува парично вземане срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. “Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Д.С.Д., Р.Г.Б., П.В.А., Й.Ц.Ц.
и Е.С.И. в размер на 558,20 лева (петстотин
петдесет и осем лева и двадесет стотинки), представляващо застрахователно
обезщетение в размер разликата между получената инвалидна пенсия, вместо трудово
възнаграждение за периода м.януари-м.декември 2013г. и мораторна лихва в размер
на 93.21 лева (деветдесет и три лева
и двадесет и една стотинки) за периода 05.03.2016г. – 26.10.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от 558,20 лева, считано от датата на
заявлението – 27.10.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.02.2018г.,
постановена по ч.гр.д. № 82578/2017г. по описа на РС-София, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в останалата
му част над уважения размер от 558,20 лева до пълния претендиран такъв от 2202,75
лева, както и иска за лихва в останалата му част над уважения размер от 93.21
лева до пълния претендиран такъв от 368,47 лева.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “Христофор Колумб“ № 43,
представлявано от Д.С.Д., Р.Г.Б., П.В.А., Й.Ц.Ц. и Е.С.И., да заплати на ищеца Т.С.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1338,43
лева (хиляда триста тридесет и осем лева и четиридесет и три стотинки),
представляваща направените разноски по гр. д. № 8540/2018г. по описа на БсРС и
по ч.гр.д. № 82578/2017г. по описа на РС-София.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД