Р E Ш Е Н И
Е
№
08.07.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело №
6134 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр. с
чл.99, ал.1 ЗЗД, с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.
с чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Х.П.Р. по ч.гр.д. 2268/2018 г. по описа на РС – Стара Загора, срещу
която длъжникът възразил, което обусловило интереса му от предявяване на
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Твърди следните
обстоятелства, на които основава вземанията си:
На 17.11.2014 г.
ответницата сключила договор за потребителски кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България”
ООД, по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя сумата в размер на 500,00 лв., а
кредитополучателят се задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси.
Съгласно чл.27 от условията на договора с подписването му, кредитополучателят
декларирал получаване и усвояване на сумата, предмет на кредита. От това
действие следвало, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора -
предоставил е паричната сума.
От своя страна,
кредитополучателят се задължил да върне сумата на 45 седмични погасителни
вноски, които съставлявали изплащане на главницата, фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 68,30 лв. и такси в общ
размер на 316,40 лв. Таксите били начислени за използване на услуга „Кредит у
дома”, съгласно уговореното в чл.25 от договора, която представлявала домашно
посещение за събиране на дължимите суми, както и за оценка на досието. Таксите
били индивидуализирани по основание и размер в букви „Б” и „Д” на първа
страница от договора. Длъжникът не изпълнил всички свои задължения по договора
в уговорения срок и преустановил плащанията, като падежът на първата непогасена
вноска настъпил на 28.05.2015 г. Вследствие на което и считано от следващия ден
длъжникът изпаднал в забава и му било начислило обезщетение в размер на
законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 30.09.2015
г.
На 21.03.2016 г. между „Провидент Файненшъл България”
ООД, ЕИК ********* и „Фронтекс Интернешенъл”
ЕАД, ЕИК ********* бил сключен договор за прехвърляне на вземания. По силата на
договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за
потребителски кредит, вкл. вземанията, претендирани в
настоящото производство, се явявал ищеца. В изпълнение на задължението си по
чл.99, ал.3 от ЗЗД „Провидент Файненшъл
България” ООД упълномощил ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземането, за което било изпратено писмено уведомление до същия чрез „Български
пощи” ЕАД, но пратката била върната в цялост като непотърсена. С оглед на което
ответницата следвало да се счита уведомена с връчването на исковата молба,
ведно с приложеното към нея уведомление.
Искането на ищеца до съда е
да постанови решение, с което да признае за установено, че Х.П.Р. дължи на „Фронтекс Интернешенъл” ЕАД,
следните суми: 460,55 лв. - главница,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането;
57,22 лв. - договорна възнаградителна лихва за
периода от 28.05.2015 г. до 30.09.2015 г;
44,89 лв. - лихва за забава за периода от 29.05.2015 г. до 19.04.2018 г.
и 221,93 лв., представляваща такси за периода от 28.05.2015 г. до 30.09.2015
г.Претендира за направените по делото разноски.
В законоустановения
срок по чл.131 ГПК ответницата Х.П.Р. не е подала писмен отговор.
В съдебно заседание, ищцовото
дружество „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. С
депозирана молба по делото заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание, на ответника Х.П.Р., оспорва
исковете по изложените в отговора доводи.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.
12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 2268/2018 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД срещу Х.П.Р. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите, произтичащи от договор за потребителски кредит № *********, сключен на 17.11.2014
г., а именно: 460,55лева за главница, ведно със законна лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 04.05.2018г. до окончателното изплащане на
вземането; 57,22 лева - договорна възнаградителна
лихва за периода от 28.05.2015 г. до 30.09.2015 г; 44,89лева - лихва за забава
за периода от 29.05.2015 г. до 19.04.2018 г.;221,93 лева - такси за периода от 28.05.2015
г. до 30.09.2015 г, както и за разноските по
заповедното производство общо в размер на 75 лева. Тъй като длъжникът не е бил
открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото,
на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Видно от
представения договор
за потребителски кредит № *********, сключен на 17.11.2014 г., между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника Х.П.Р., дружеството е
предоставило на ответника кредит в размер на 500 лева, а Х.П.Р. се е задължил
да върне сумата в размер на 500 лева, при
годишен процент на разходите 49,00% и годишен лихвен процент 29,73% (което
прави сумата от 68,30 лева за договорна лихва). Страните са уговорили такса за
оценка на досие в размер на 25 лева и такса за допълнителна услуга „Кредит у
дома“ в размер на 291,40 лева. Издължаването на сумите за главница, договорна
лихва, такса за оценка на досие и такса за услуга „Кредит у дома“ е уговорено
да бъде извършено на 45 седмични погасителни вноски в размер на 19,66 лева,
като първата погасителна вноска е с падеж 24.11.2014 г.
Представен е по делото договор от 21.03.2016 г. за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, като видно от Приложение 1 към него, вземането на „Провидент Файненшъл България“ ООД,
произтичащо от договор за кредит №
*********, сключен на 17.11.2014 г. с ответника, е било прехвърлено на ищеца.
„Провидент Файненшъл
България“ ООД е упълномощило „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД в качеството си на цесионер по договора за
прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г. да уведоми длъжниците
за извършената цесия, видно от пълномощно, на л.18 от делото. Уведомление за
извършената цесия, изходящо от „Провидент Файненшъл България“ ООД чрез „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, до ответника, е приложено към исковата молба, л. 19 от
делото.
От заключението
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като
обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че ответникът
е заплатил по горепосочения договор за кредит сумата общо в размер на 145 лева,
като след приспадане на тази сума по начина, по който е била приспадната от
ищеца, задълженията към ищеца за
главница, договорна лихва и за такси за оценка на досие и за допълнителни
услуги по договора, съвпадат по размер с исковите претенции. Вещото лице е обективирало в заключението си погасителния план към
договора за кредит, в който са посочени всяка една седмична вноска какви по
размер и основание суми включва и падежа.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Представеният
по делото договор
за потребителски кредит № *********, сключен на 17.11.2014 г., подписан от
ответника, установява възникналото заемно правоотношение между „Провидент Файненшъл България“ ООД, като кредитор и ответника,
като кредитополучател.
Съгласно
чл. 27 от допълнителните разпоредби на договора (л.7 от делото), също подписани
от ответника, Х.П.Р. е потвърдила, че е получила в пълен размера кредита, както
е посочен на първата страница под буква ‚А“, а именно
сумата от 500 лева. Следователно за
същата е възникнала задължение да я върни при условията, уговорени с договора.
От
заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответникът
е заплатил по процесния договор за кредит сумата от
145 лева, като последното плащане е извършено на 28.05.2015 г.
Съдът
приема, че с извършените плащания общо в размер на 145 лева ответникът е
погасил изцяло 11 седмични погасителни вноски за главница и договорна лихва,
всяка от които в размер на 12.63 лева или общо сумата 138,93 (виж погасителен
план, възпроизведен в заключението на СИЕ, на л.50 от делото), изцяло
договорната лихва от 12 – тата вноска в размер на
2.22 лева и частично главницата от дванадесетата вноска в размер на 3,85 лева. Оттук
следва, че неплатеният остатък за главница е в размер на 385.47 лева (500 лева
отпусната главница – платени 11 броя вноски за главница в общ размер на 110,68
лева + платени 3.85 лева от дванадесетата вноска – виж погасителния план). А
неплатеният остатък от договорната лихва е в размер на 37,83 лева (68,30 лева уговорена
договорна лихва – платените 30,47 лева (12 броя вноски за лихва – виж
погасителен план).
По делото
липсват доказателства (тежестта на доказване е на ответника) за заплащане на горепосочените
неплатени остатъци за главница и договорна лихва, поради което същите се явяват
дължими. Следователно ответникът дължи и мораторна
лихва, която съгласно служебните изчисления на съда е в по – висок размер от
посочения от ищеца, но с оглед диспозитивното начало,
искът за мораторна лихва следва да бъде уважен в
размера и за периода, посочени в исковата молба, а именно 44,89 лева за периода
от 29.05.2015г. до 19.04.2018г.
Съдът не
възприема доводите на ищеца, (възпроизведени в заключението на ССЕ, която както
бе посочено по – горе е изготвена по счетоводни записвания на ищеца), че със
заплатената от ответника сума в размер на 145 лева са погасени: 39,45 лева за
главница, 11,08 лева за договорна лихва, 7.28 лева за такса за оценка на досие и 87,19 лева – за такса за услуга „Кредит у
дома“, защото приема, че клаузите от договора, с които са уговорени тези
такси, са нищожни, по следните съображения:
Съгласно чл. 25 от
договорните разпоредби на процесния договор само 30 %
от общия размер на таксите „Кредит у дома“ е за компенсиране разходите на
кредитора, следователно останалата част по същество представлява печалба на
кредитора. По този начин така формулираната клауза заобикаля императивното
правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимално допустимият процент на разходите на
годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор
спорните такси не са включени в ГПР, който видно от договора са 49,00 %, а ако
се добавят към тази величина безспорно ще се надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4
от ЗПК, поради което уговорката за заплащането им се явява нищожна – арг. чл. 19, ал. 5 и
от 21, ал. 1 ЗПК. Тази такса също така противоречи и на чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Освен това, не са ангажирани никакви доказателства за
изпълнението на услугата „Кредит у дома“ от страна на ищеца, който съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК следва, чрез пълно и главно доказване, да
установи това обстоятелство, за да обоснове възникването на задължението на
ответника да заплати нейната стойност. По отношение на таксата за оценка на
досие, същата не отговаря на чл.
10а, ал. 4 ЗПК - видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Таксата за оценка на досието е уговорена в чл. 3 от допълнителните
разпоредби на договора – същата е уговорена като задължителна, но от
съдържанието й не става ясно какви услуги ще се предоставят на клиента и какви
конкретни действия ще извърши кредитодателят, които
да доведат до дължимостта на таксата. Уговорката има
неясен характер. От една страна, ако услугата е предприета и се извършва преди
сключването на договора, с оглед събиране предварителна информация за доходите
и материалните възможности на кредитополучателя, то подобна дейност касае
преценка на кредитодателя дали да сключи договора,
извършва се в негов интерес и е неясно, защо би се възложил този разход в
тежест на кредитополучателя. От друга страна, ако тази услуга се извършва след
сключване на договора, то същата пряко касае действия
относно усвояване и управление на кредита и също противоречи на чл.
10а, ал. 2 ЗПК.
По отношение на
извършената цесия на процесните вземания- Съгласно
чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по
договора не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък
законът или естеството на вземането препятстват подобно действие. От това
следва, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като
кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му
е била съобщена, като това следва от нормата на чл. 99, ал.4 ЗЗД. В случая
уведомяването на длъжника изхожда от цесионера, който
е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение 156
от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.е и др., е прието, че няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Съгласно решение № 123 от 24.06.2009
г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК получаването на
уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената цесия
е връчено на ответника с преписа от исковата молба, съдът приема, че цесията е
надлежно съобщена.
И тъй като вземането
се придобива от цесионера по производен начин, като цедентът прехвърля на цесионера
само тези права, които има, то предявените искове следва да бъдат уважени в
размерите за главница и договорна лихва, посочени по – горе като неплатени, а в
останалата част над тези размери, както и исковете за заплащане на такси -
отхвърлени като неоснователни.
Предвид
гореизложеното, следва, че ответникът дължи на ищеца сумата от на 385,47 лева – неизплатена главница договор за потребителски кредит № *********,
сключен на 17.11.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда, като искът над този размер до пълния претендиран от 460,55лева за главница следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен. Ответникът дължи на ищеца сумата от 37,83 лева,
представляваща договорна лихва съгласно горепосочения договор, като
искът над този размер до пълния претендиран от 57,22
лева за договорна лихва следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Ответникът дължи на ищеца и мораторна лихва за забава
в размер 44,89 лева за периода от 29.05.2015г. до 19.04.2018г.. Следва да бъдат
отхвърлен изцяло като неоснователен иска за сумата от 221,93 лева - такси за оценка на досие и за услуга „Кредит у
дома“.
По отношение на разноските: Ищецът е направил следните
разноски в исковото производство: 25 лева – ДТ (това е дължимата държавна такса
с оглед правило на чл.72,ал.1 ГПК), 100 лева – за депозит за вещо лице, като на
основание чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на представителя на ищеца в размер на 100 лева, или общо сумата
от 225 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото
производство в размер на 134,26 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК
дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на
44,75 лева, съразмерно с уважената част от искове. Ответникът не е представил
доказателства за направени разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.П.Р., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНИЯТА на
„ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, п.к.1407, район
Лозенец, ул. Хенрик Ибсен №
15, ет.7, за следните
суми: сумата от 385,47 лева –
неизплатена главница договор за потребителски кредит
№ *********, сключен на 17.11.2014 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 04.05.2018 г. до изплащането й, сумата от 37,83 лева - договорна
лихва съгласно горепосочения договор, сумата от 44,89 лева за периода от
29.05.2015г. до 19.04.2018г.., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 2268 / 2018г. по
описа на РС –Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница над установения размер
до пълния претендиран
размер от 460,55 лева и иска за
договорна лихва над установения размер до
пълния претендиран размер от 57,22 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к.1407, район Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет.7, против Х.П.Р., ЕГН **********,***, иск за установяване съществуването
на вземане на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, за сумата общо в размер на 221,93 лева за такси по горепосочения договор за
кредит, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 2268 / 2018г. по описа *** РС –Стара Загора, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х.П.Р., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на
„ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, п.к.1407, район
Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 7, сумата от 134,26 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 44,75 лева - разноски по
ч.гр.д. № 2268/2018 г. по описа на PC – Стара Загора, съразмерно с уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по посочената в
заповедното производство банкова сметка на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, а именно: IBAN: ***; BIC: ***, „Юробанк България” АД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: