№ 519 / 22.8.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 22.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН И.
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 3039 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл 86, ал.1 ЗЗД.
Б.М.Б., с ЕГН xxxxxxxxxx и А.М.Б. с ЕГН xxxxxxxxxx чрез своя баща и законен представител М.Б. xxx, чрез пълномощника адв. П.В. от САК, са предявили срещу З. И.‘‘АД с ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление:г. б. Б. иск, с който се предявява искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати:на ищцата Б.М.Б. застрахователно обезщетение за имуществени вреди за издръжка в размер на 19 305,00лв., както и лихва за забава, считано от отказа за изплащане на обезщетението-24.02.2017г. до датата на предявяване на исковата молба и от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, а на ищеца А.М.Б. обезщетение за имуществени вреди за издръжка в размер от 25 000,00лв., както и мораторна лихва за забава, считано от 24.02.2017г. до датата на предявяване на настоящия иск и от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
На 23.11.2016г. около 16:20ч. в близост до с. Вирове, общ.Монтана на РП 11-81км. на кръстовището с Път III-10123 е възникнало ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на Т. А. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx от с..-майка на двете деца-ищци. Баща на децата е М.К., с когото Т. е живеела на семейни начала и в едно домакинство през последните години от живота си. След смъртта на майката, бащата остава единствен родител, който продължава да се грижи за двете деца, като осигурява тяхната прехрана, облекло и издръжка.
Т. и М. са имали сериозни планове за бъдещето и са се опитвали да градят заедно своето бъдеще, на децата си и тяхното финансово подсигуряване, тъй като само броени дни преди смъртта си Т. била започнала собствен бизнес като земеделски стопанин-за отварянето на малко семейно стопанство, в което да се отглежда едър рогат добитък с цел млекодобив.
Т. Д. е била пътничка на задната седалка в л.а.,,Опел Астра‘‘ и при сблъсъка с другия автомобил-участник в произшествието ,,БМВ‘‘ с рег.№ М 6666ВК е пострадала сериозно, получила е политравма и множество фрактури, и вътрешни разкъсвания на органите на тялото, кръвоизлив в коремната кухина и обилна кръвозагуба. След катастрофата Т. незабавно била откарана по спешност в МБАЛ-Монтана, където е приета в шокова зала по спешност, като въпреки извършените множество манипулации за спасяване на живота й починала още същия ден.
Посоченото ПТП било настъпило по вина на водача на л.а.,,Опел Астра‘‘, като смъртта на Т. е в пряка причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на водача на л.а.,,Опел Астра‘‘, който не бил спрял на знак,,Стоп‘‘, отнел е предимството на другия участник в движението с л.а.,,БМВ Х6‘‘ и се е движил с несъобразена скорост-70км/ч. при разрешена 50км/ч. за съответния пътен участък.Срещу водача на ,,Опел Астра‘‘ е образувано и се води ДП в РПУ-Монтана.Въпросното ПТП било надлежно документирано от органите на МВР с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 0000447/23.11.2016г., направен е оглед на местопроизшествието и снимков материал.
Видно от справка в базата данни на Гаранционен фонд било,че към датата на събитието-23.11.2016г., за л.а.,,Опел Астра‘‘ с рег.№ XXXX имало валидно действаща и сключена застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите при ответното дружество.
Ищците все още преживявали изключително тежко смъртта на своята майка. Търпят и имуществени вреди, изразяващи се в липсата на издръжка и неизпълнение на дължимата финансова грижа за ежемесечна издръжка от единия родител, за периода от смъртта на майката-23.11.2016г. до навършване на пълнолетието на децата.
Поради гореизложеното се претендират исковите суми.
В изпълнение на чл.380 от КЗ ищците предявили доброволна претенция срещу застрахователя на виновния водач-З. И.‘‘, тъй като до настоящия момент децата не били обезщетени за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в изгубена ежемесечна издръжка от тяхната майка.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законният едномесечен срок от ответното дружество е постъпил писмен отговор на исковата молба. В отговора ответникът оспорва иска по основание и размер, оспорват се твърденията в исковата молба. Изразява се становище,евентуално че предявената претенция е прекомерно завишена.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘ по отношение на л.а.марка ,,Опел‘‘, модел ,,Астра‘‘, с ДК№ XXXX .
Ответникът твърди, че не е налице деликт/виновно противоправно деяние, в причинно –следствена връзка от което да е настъпила вредата/.Оспорва се твърдението, процесното ПТП да е настъпило по описания в исковата молба механизъм. Оспорва се представения констативен протокол за ПТП № 1с-422/24.05.2016Г., досежно съдържанието му в частта ,,Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП‘‘.Оспорва се твърдението, че има причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на Т. Д..
Под евентуалност се твърди наличие на съпричиняване от страна на починалата, която била без предпазен колан, като така сама се е поставила в значителен риск. Претендира се степен на съпричиняване в степен на поне 90%.
Претедират се разноски.
Ответното дружество моли МРС да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2 ГПК, вр. с чл.12 от ГПК, по вътрешно убеждение, въз основа на закона и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството. Разгледани по същество, съдът намира предявените искове за частично основателни.
Съображенията на Районният съд са следните:
По делото са приети от съда множество писмени доказателства, включително констативен протокол за ПТП, съставен от младши автоконтрольор, който съгласно чл. 179, ал.1 ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Приети са изготвените от вещите лица заключения по назначените от съда: съдебно-медицинска експертиза, съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза, като съдът изцяло кредитира така представените заключения, като компетентно и безпристрастно изготвени. Разпитан е и свидетелят-очевидец на ПТП, при който е настъпила смъртта на майката на ищците Т. А. Д.-св.П.Й.Н..
От събраната по делото доказателствена съвкупност, без вътрешни противоречия, безспорно се установява изложената фактическа обстановка в исковата молба, поради което съдът не намира за нужно да я преповтаря.
От заключението по назначената СМЕ се доказва, че при процесното ПТП Т. А. Д. е получила множество травми по цялото тяло, довели до смъртта й. Вещото лице заключава, че установените травматично увреждания по тялото на починалата са получени по механизъм, който по своя характер и локализация много добре отговарят да са получени при станало ПТП.
Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, минималният размер на издръжката, който двете деца-ицщи са щели да получат от починалата си майка до навършването на 18г. възраст и пълнолетие, съгласно българското законодателство, са в размер дори над исковите суми, а именно:21 810,37лв. за икшцата Б.Б. и 35 720,08лв. за ищеца А.Б..
От първоначалното заключение по САТЕ се установява, че непосредствената причина за ПТП е отнемане на предимство от страна на водача на л.а. Опел Астра‘‘ с рег.№ XXXX /употребил алкохол и на висока скорост, без правоспособност/. Възниква удар между него и движещото се по пътя с предимство МПС. От вече възникналия удар, водачът на МПС, движещ се по главния път губи управление, навлиза в насрещната лента за движение и е реализиран втори удар с други МПС, движещо се в този момент в друга лента. Констатациите от САТЕ се подкрепят и от показанията на свидетеля П.Й.Н., както и от констативния протокол за ПТП, съставен от мл. автоконтрольор, който протокол, както вече съдът отбеляза, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, съгласно чл.179, ал.1 от ГПК.
Видно от справка в базата данни на Гаранционен фонд, към датата на събитието-23.11.2016г., за л.а.,,Опел Астра‘‘ с рег.№ XXXX имало валидно действаща и сключена застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите при ответното дружество.
Видно от даденото от вещото лице допълнително заключение по назначената САТЕ, във връзка с възражението на ответното дружество за съпричиняване от страна на починалата за фаталния резултат, то: В условията на ПТП, починалата Т. А. Д. е пътувала на задна дясна седалка без поставен предпазен колан, като л.а.,,Опел Астра 1,6‘‘ към момента на възникване на ПТП, е имал фабрично монтирани предпазни колани на задните седалки. Наистина, в допълнителното си заключение вещото лице е отговорило, че наличието на поставен предпазен колан е щяло значително да намали и ограничи получените от починалата травми. Вещото лице заключава, че ако Т. Д. е била с предпазен колан, движенията й в купето и получените удари щяха да бъдат значително намалени и ограничени, поради което е можело да не се стигне до фаталния край.
Водим от гореизложеното, настоящият съд намира, че на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД следва да се приеме съпричиняване от страна на починалата Т. Д., тъй като с поведението си, а именно непоставяне на наличен предпазен колан, тя е допринесла за настъпване на фаталния резултат. Съдът намира, че е налице съпричиняване в размер от 20%, като дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде намалено с такъв процент, респективно уважената част на исковите суми да се уважи до 80% от тях.
При така установените факти, се налагат следните правни изводи:
Искът по чл. 432 от КЗ е пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредата.
За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, следва да се налице следните кумулативно дадени предпоставки:1/ валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘, сключен между ответника и прекия причинител на вредата;2/ виновно и противоправно деяние от страна на застрахования пряк причинител на вредата; 3/ настъпила вреда; 4/пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение и претърпените вреди.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че всички тези предпоставки са налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 386 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да изплати на застрахования застрахователно обезщетение или сума.
Съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД е налице съпричиняване от страна на пострадалата Т. Д. за фаталния летален резултат, тъй по време на настъпване на инцидента е била без поставен предпазен колан.
Водим от горното настоящият съд намира, че така предявените искове следва да бъдат изцяло уважени, като основателни и доказани, до 80% от техния, размер, а в останалия размер, да бъдат отхвърлени поради съпричиняване. Съответно, на осн.чл. 86, ал.1 ЗЗД са дължими мораторни лихви за забава върху уважените суми.
Адв.П.В. има право на адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв., определено съгласно НМАВ, съобразно с уважената част от исковете.
Ответното дружество З. И.‘‘АД на осн. чл. 78, ал.6 ГПК, следва да бъде осъдено да заплати в полза на МРС държавни такси и разноски, съобразно с уважената част на исковете.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК, ищците от своя страна следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответното дружество стойността на 1/5 от направените от ответника разноски-съобразно с отхвърлената част от иска, като фактът, че са освободени от заплащане на такси и разноски в производството, не ги освобождава от това задължение.
Водим от горното, съдът на основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. И.‘‘АД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: г. бул.,,Джеймс Б., представляван от законен представител-С. С. П. ДА ЗАПЛАТИ на: Б.М.Б., ЕГН xxxxxxxxxx сумата от xxxx . и на А.М.Б., ЕГН xxxxxxxxxx сумата от xxxx .- суми, представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди за издръжка както и мораторна лихва върху сумите, считано от отказа за изплащане на обезщетението-24.02.2017г. до датата на предявяване на исковата молба в съда/03.12.2018г./ и от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете над уважения до предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА З. И.‘‘АД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: г. бул.,,Джеймс Б., представляван от законен представител-С. С. П. на основание чл.78, ал.6 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Монтана сумата от общо xxxx . дължими такси и разноски в производството, от които ищците са били освободени, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК Б.М.Б., ЕГН xxxxxxxxxx и А.М.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, действащи чрез своя баща и законен представител М.Б.К. xxx‘‘АД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: г. бул.,,Джеймс Б., представляван от законен представител-С. С. П. по сметка на Районен съд-Монтана сумата от общо xxxx . направени разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. З. И.‘‘АД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: г. бул.,,Джеймс Б., представляван от законен представител-С. С. П. на основание чл.78, ал.6 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.В., пълноправен член на САК, със служебен адрес г. бул.,, xxxx сумата от общо xxxx . адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на двамата ищци/993,32лв. адвокатско възнаграждение за ищцата Б.М.Б. и 1130,00лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца А.М.Б./.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: