№ 36426
гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110149587 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на Т. В. В., обективирано в Заповед № 12260/26.06.2023г. на работодателя
„Вюрт България“ ЕООД, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност-
„търговски представител“ в дивизия „Метал“ във „Вюрт България“ ЕООД, както и за
осъждане на последното да му заплати сумата от 11 840.40 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 10.07.2023г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
по сключен помежду им трудов договор от 19.10.2020г., по силата на което заемал
длъжността „търговски представител“ в ответното дружество и което било прекратено,
считано от 27.06.2023г., когато му била връчена Заповед № 12260/26.06.2023г. за
прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Служителят
оспорва уволнението, поддържайки, че от процесната заповед не се установявало точното
основание за прекратяване на трудовоправната връзка, доколкото в нормата на чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ били предвидени два състава- промяна в изискването за образование и промяна в
изискването за професионална квалификция. Независимо от това, поддържа, че в случая не
била реално въведена сочената в мотивите на заповедта промяна в изискването за
образование от „средно техническо“ на „средно по професия/специалност в област метали,
машиностроене или металообработване“, а в условията на евентуалност- че притежаваното
от него образование, както следва: висше по специалност „Стопанско управление“ и
професионална квалификация „икономист“ и средно по специалност „електронно-
изчислителна техника“, удовлетворявало изискуемия образователен ценз за заемане на
длъжността „търговски представител“ и след изменението. Счита, че в случая работодателят
избрал процесното уволнително основание единствено за да преодолее закрилата при
уволнение, с която ищецът се ползвал в качеството си на трудоустроен. Претендира
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че от съдържанието на
уволнителната заповед по несъмнен начин се установявало конкретното основание за
прекратяване на правоотношението, доколкото същото било посочено и чрез фактически
твърдения за изменение на изискването за образование за длъжността на ищеца. По
1
същество изяснява, че това изменение било въведено със заповед на работодателя от
20.06.2023г., като било съобразено с широката продуктова гама, предлагана от дружеството,
и със звеното, в което съгласно длъжностната му характеристика работел служителят-
дивизия „Метал“, като поддържа, че притежаваното от ищеца образование не отговаря на
нововъведените изисквания. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца му изплатил обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 224 КТ в размери съответно от 986.70
лева и от 1973.40 лева, поради което, в случай че предявеният срещу него иск с правно
основание чл. 225, ал. 1 КТ бъде уважен, релевира възражение за прихващане на
задължението му за заплащане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с вземането му за
възстановаване на така изплатените обезщетения. Претендира разноски.
На ищеца следва да бъдат дадени указания във връзка с редовността на исковата
молба.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
В тежест на работодателя е при условията на пълно и главно доказване по смисъла на
чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички
законоустановени предпоставки за възникване на субективното му потестативно право
едностранно да преустанови трудовоправната връзка с конкретен работник на конкретното
уволнително основание- въведено от работодателя след възникване на трудовото
правоотношение с ищеца изменение на изискването за образование за заеманата от него
длъжност.
Основателността на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
предполага да се установи, че прекратяването на процесната трудовоправна връзка е
незаконосъобразно, че същата не е прекратена на друго основание- изтекъл срок,
предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл към момента на
приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство, както и че ищецът е
заемал длъжността, на която претендира да бъде възстановен.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е също обусловен от
основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като
предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през
който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането
без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
Във връзка със заявеното от ответника в условията на евентуалност възражение за
прихващане на насрещни задължения процесуално задължение на същия е при условията на
пълно и главно доказване да установи, че е заплатил в полза на служителя обезщетения по
чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ в сочените от него размери.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа
през исковия период.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни по делото и
поради това ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: че
между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
заемал длъжността „търговски представител“ в дивизия „Метал“ в ответното дружество, че
същото е прекратено по силата на процесната заповед, считано от 27.06.2023г.
2
Представените от страните документи следва да бъдат допуснати за събиране като
писмени доказателства по делото, доколкото касаят спорни и включени в предмета на
делото въпроси.
Без уважение следва да бъде осатвено искането на ищеца за задължаване на ответника
да представи удостоверение за брутното му трудово възнаграждение към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото съобразно правилата на
процесуалния закон насрещната страна би могла да бъде задължена да представи
единствено съществуващ и намиращ се у нея документ, а в случая се касае за документ,
който следва да бъде нарочно съставен за целите на производството.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение изрично писмено, с препис за насрещната страна, да посочи конкретен период
(с начална и крайна дата), за който претендира обезщетение за оставането си без работа
поради уволнението в размер на 11 840.40 лева, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на
указанията в срок исковата молба ще бъде върната в съответната част.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа през исковия
период.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
страните с исковата молба и отговора на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи по делото удостоверение за брутното му трудово възнаграждение към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.12.2023г. от
12:20 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото
и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в срок губят възможността да направят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, да се
връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и приложенията към
него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3