Р Е Ш Е Н И Е
№ 292
Град Пловдив, 12 февруари 2018 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2821 по описа на съда за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.215, ал.1 ЗУТ, вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на
И.А.Р. *** против заповед № РД-02-09-353 от 21.09.2017 г. на зам.-кмета на
община Кричим, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „масивен
навес“, находящ се на уличната регулационна линия в УПИ * и УПИ *, кв.* по
плана на град Кричим, които попадат изцяло и частично в поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на град Кричим, с административен адрес: ***, – зад
масивна ограда, свързан с жилищна сграда с идентификатор ****.1, извършен без
одобрени проекти и без разрешение за строеж.
Според жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна,
тъй като не е доказано, че строежът е незаконен, не е изследван въпросът за
търпимостта на процесния строеж по § 16, ал.1 ПР ЗУТ, както и не е съобразена
нормата на чл.42, ал.2 ЗУТ. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане
на направените разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени
в депозираната на 30.01.2018 г. писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, посочен
като извършител на процесния незаконен строеж, и в преклузивния 14-дневен срок
от съобщаването, извършено с препоръчано писмо с обратна разписка (л.10 от
делото). Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 04.09.2017 г. комисия от общинската
администрация на община Кричим е извършила проверка по документи и на място на
10.08.2017 г. в поземлен имот с идентификатор **** по КККР на град Кричим, на
строеж: „масивен навес”, за което е съставен констативен акт № 3 от 04.09.2017
г. (л.25-26 от делото). Констатирано е, че строежът е изграден на уличната
регулационна линия в УПИ * и УПИ *, кв.* по плана на град Кричим, които попадат
изцяло и частично в поземлен имот с идентификатор ****, с административен
адрес: **, зад масивна ограда, свързан със сграда (жилищна) с идентификатор ****.1.
От проверката на нотариалния акт е установено, че УПИ * и УПИ * са собственост
на И.А.Р.. Констатирано е още, че няма основание за строителство, че строежът е
извършен и е собственост на И.А.Р., че няма предвиждания по ПУП – ПРЗ, не са
представени строителни книжа. Строежът е описан като стоманобетонна плоча върху
стоманобетонна конструкция (колони, греди и пояс) и каменна зидария (стара,
съществуваща постройка на допълващо застрояване), в която е разположен стар
съществуващ прозорец към ПИ **(на ул. „**), с три стъпала върху тротоара на ул.
„**. Поради силната денивелация на терена покривът на масивния навес е на
нивото на ПИ **(на ул. „**), а входът се намира в ПИ **** (на жалбоподателя).
Според комисията строежът е изграден през
2009 г., защото съгласно застроителния и регулационен план, одобрен със заповед
№ 902 от 09.02.1982 г. и акт за узаконяване № 8 от 04.04.1983 г. на мястото на
процесния строеж са разположени две постройки на допълващо застрояване, а в
кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-13 от 19.02.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, липсват каквито и да било строежи.
Според комисията са допуснати нарушения на
чл.42, ал.1, чл.137, ал.3, чл.140, във връзка с чл.41, ал.2, чл.148, ал.1 и 2 и
чл.157, ал.1 ЗУТ. Направен е извод, че е налице незаконен строеж по смисъла на
чл.225, ал.1, т.1 и 2 ЗУТ и е налице основание за започване на производство по
чл.225а ЗУТ.
На 08.09.2017 г. констативният акт е бил
връчен на жалбоподателя (л.23 от делото). Възползвайки се от правото на
възражение, на 13.09.2017 г. жалбоподателят е подал възражение, по което е
дадено писмено становище от юрисконсулта на общината, а на 21.09.2017 г.
зам.-кметът на общината е издал оспорената заповед № РД-02-09-353 – предмет на
настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство от страна
на ответника със заявление от 22.11.2017 г. (л.50-58 от делото) са представени
извадки от отменения и действащия подробен устройствен план за УПИ * и УПИ *,
от които е видно, че в плана от 1958 г. в парцели І-408 и ІІ-408, кв.*, няма
постройки на допълващото застрояване, а в плана от 1982 г. такива постройки са
отразени.
В хода на съдебното производство са
разпитани двама свидетели за установяване на времето на извършване на процесния
строеж. Съдът не кредитира показанията на свидетеля А.И.Р., на първо място,
защото той е син на жалбоподателя и е заинтересован от изхода на делото,
неговите показания не могат да бъдат квалифицирани като обективни и
безпристрастни. От друга страна, според самия свидетел процесният строеж е бил
извършен през 1985 г., когато той е бил в първи клас, съответно не е възможно
човек да съхрани такива ясни спомени от 7-годишната си възраст. Очевидно е, че
свидетелят преразказва чужди спомени, а не собствените си непосредствени
възприятия от онези години и събития.
Съдът не кредитира показанията и на другия
свидетел Г.А.Б., който е само четири години по-голям от сина на жалбоподателя,
т.е., този свидетел също не може да има преки и непосредствени впечатления от
събитията през 1985 г. и е очевидно, че разказва чужди спомени, т.е.,
показанията му не могат да бъдат квалифицирани като обективни и безпристрастни.
В хода на съдебното производство по искане
на жалбоподателя е допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо
със събраните по делото писмени доказателства.
След съпоставка на действащия ПУП –
регулационен план и застроителен план (одобрен със заповед № 902 от 21.09.*2
г.) и предходния план от 1958 г., както и одобрения цифров кадастрален план от
2002 г. и одобрената през 2009 г. кадастрална карта, вещото лице посочва, че
процесният навес, ако е извършен преди 07.04.1987 г., е недопустим строеж по
правилата и нормативите, действали към годините на неговото изграждане, както и
съгласно изискванията на чл.42 ЗУТ. Т.е., заключението на съдебно-техническата
експертиза доказва правилността на изводите на административния орган, че
процесният строеж е незаконен и подлежи на премахване, защото не е търпим.
При тези доказателства съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната
отмяна.
Заповедта е издадена от компетентен орган,
надлежно оправомощен със заповед № РД-02-09-345 от 15.09.2017 г. на кмета на
община Кричим, с която на зам.-кмета е делегирано правомощие да издава заповеди
по чл.225а, ал.1 ЗУТ, в изискуемата от закона форма на мотивирано решение и при
спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила, както
и в съответствие с целта на закона, изискващ да не се допуска съществуването и да
се отстранява незаконното строителство.
Съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225,
ал.2, или на части от тях. Процесният строеж е квалифициран като незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ – извършен в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Наличието на всички тези
предпоставки е доказано по безспорен начин в административното производство по
издаване на оспорената заповед и е потвърдено от събраните по делото писмени
доказателства (конкретно извадките от устройствените планове и от кадастралната
карта) и от заключението на съдебно-техническата експертиза.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила. Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта за премахване се
издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол на
строителството, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да
подадат възражения в 7-дневен срок. В настоящия случай тази процедура е
спазена.
Неоснователно и
недоказано е възражението, че при издаване на заповедта ответникът не е обсъдил
всички доказателства и възражения на жалбоподателя. Тъкмо напротив, както
писмени доказателства, така и всички направени от жалбоподателя възражения са
коментирани от юрисконсулта на общината преди издаване на заповедта във връзка
с образуваното производство по издаване на заповед по чл.225а ЗУТ, а след това
са коментирани и от административния орган в съдържанието на самата заповед.
Обстоятелството, че възраженията на жалбоподателя са преценени като
несъстоятелни от административния орган, не е равнозначно на необсъждане, в
какъвто смисъл е оплакването на жалбоподателя. От друга страна, необсъждането
на възражения и искания, които няма да повлияят върху правилността на взетото
от административния орган решение, не представлява нарушение на
административнопроизводствените правила, още по-малко, съществено такова.
Противно на
твърдението на жалбоподателя, административният орган е изследван изцяло
въпроса за търпимостта на процесния строеж – както на основание § 16 ПР ЗУТ,
така и на основание § 127, ал.1 ПРЗ ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.82/2012 г.) Съответно, на
всяко от тези основания е преценено, че процесният строеж не отговаря на
кумулативните изисквания за търпимост, защото не отговаря нито на правилата и
нормативите, действали към момента на изграждането му, нито по сега действащите.
Определящ за този извод е фактът, че нито отменения план от 1958 г., нито сега
действащия подробен устройствен план от 1982 г. не предвиждат допълващо
застрояване.
В този смисъл
абсолютно ирелевантен за настоящия спор е фактът през коя година е извършено
строителството на процесния навес, защото той не е предвиден по нито един от
действалите или по сега действащия план. От друга страна, ако се приеме за
вярно твърдението на жалбоподателя, че административният орган е изследвал
търпимостта на процесния строеж на основание § 16, ал.2 ПР ЗУТ, то вещото лице
е изследвало търпимостта именно на основание § 16, ал.1 ПР ЗУТ, като е приел за
отправна точка, че строежът е изпълнен преди 07.04.1987 г., в какъвто смисъл е
твърдението на жалбоподателя и показанията на свидетелите. И в двете хипотези,
обаче, процесният строеж не е търпим, следователно подлежи на премахване.
Водим от всичко изложено, съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски
е основателно, но недоказано, тъй като липсва банков документ, установяващ
плащането на адвокатското възнаграждение, поради което искането следва да бъде отхвърлено.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.Р., ЕГН **********,***, против заповед № РД-02-09-353 от 21.09.2017 г.
на зам.-кмета на община Кричим, с която е наредено да се премахне незаконен
строеж: „масивен навес“, находящ се на уличната регулационна линия в УПИ * и
УПИ *, кв.* по плана на град Кричим, които попадат изцяло и частично в поземлен
имот с идентификатор **** по КККР на град Кричим, с административен адрес: ***,
– зад масивна ограда, свързан с жилищна сграда с идентификатор ****.1, извършен
без одобрени проекти и без разрешение за строеж.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: /П/