О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №167

 

Видински  окръжен  съд         гражданско                          отделение

 В закрито       заседание  на тринадесети септември

През две хиляди и осемнадесета година     в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. М.

                                         ЧЛЕНОВЕ:1. С.С.

                                                              2.Г. Й.

 

При секретаря                                                                 и с участието

На                             прокурора                      изслуша докладваното

От  съдия С.                 в.  гр.  дело №113        по описа

За  2018  година,за да се произнесе съобрази следното:

 

Постъпила е молба от „З…“ЕООД чрез ю.к. П.М.,с която моли съдът да измени Решение №37 от 18.06.18г. по в.гр.д. №113/18г. на ВОС в частта на присъдените разноските по делото пред въззивната инстанция като  същите бъдат намалени до предвидения в Наредба №1/2004г. минимален размер.Счита,че въззивното производство е разгледано в едно съдебно заседания и не съставлява фактическа и правна сложност и адв. възнаграждение следва да се определи почл.7,ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения .Посочва също,че списъкът с разноски на ищците не му е бил предявен в съдебно заседание и поради това не са били запознати с направените от страната разноски и не са имали възможност да направят възражение по чл.78,ал.5 ГПК.

„Ф…“АД-С…,уведомени, не са взели становище в срока по чл.248,ал.2 ГПК.

Адв. Николов като пълномощник на въззиваемите е представил становище по молбата по чл.248,ал.1 ГПК като моли решението да не бъде изменяно в частта на разноските.Изтъква,че представителят на  „З…“ЕООД - ю.к. П.М… е присъствал на проведеното на 16.05.18г. с. заседание и е могъл да направи искането си във връзка с разноските.

Съдът констатира, че с Решение №37 от 18.06.18г. по в.гр.д. №113/18г. на ВОС въззивният съд  е потвърдил първоинстанционното решение и е осъдил жалбоподателите „Ф…“АД-С… и „З….“ЕООД да заплатят на ответниците по жалба направените от тях разноски общо в размер на 1800лв.За направените от тях разноски са представени два договора за правна защита и съдействие съответно:

1.За процесуално представителство по гр.д. №113/18г. на ВОС и изготвяне на отговор на въззивна жалба на „Ф…“АД-С…-900лв. адв. хонорар и

2. За процесуално представителство по гр.д. №113/18г. на ВОС и изготвяне на отговор на въззивна жалба на „З…“ЕООД -900лв. адв. хонорар.

Договорите за правна защита и съдействие заедно със списък на разноските са представени от адв. Николов в с. заседание на 16.05.18г.,на което са присъствали представителите на жалбоподателите „Ф…“АД-С… и „З…“ЕООД и те не са направили възражения по чл.78,ал.5 ГПК.Такова няма и в депозираните по-късно писмени защити.

При тези данни ВОС счита молбата по чл.248,ал.1 ГПК за неоснователна по следните съображения:

Не отговаря на действителното положение твърденията на „З…“ЕООД чрез ю.к. П...М..,че не са имали възможност да се запознаят с представения от другата страна списък на разноските по чл.80 ГПК,тъй като той е представен в съдебното заседание,в което те са присъствали.Списъкът по чл.80 ГПК не се предявява на страните,а те имат възможност да се запознаят с него в момента на представянето му пред съда в открито с. заседание или по-късно,тъй като той е приложен по делото.При това положение страната се счита уведомена за всички представени в с. заседание документи,включително и списъка по чл.80 ГПК. Страната не е направила възражение за прекомерност на адв. възнаграждение по чл.78,ал.5 ГПК нито в с. заседание,нито в писмените си бележки.

Освен изложеното соченият от молителя  чл.7,ал.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения текст касае адв. възнаграждение за процесуално представителство,защита и съдействие в производства по обезпечаване на бъдещ иск,из-даване на изп. лист по чл.405,ал.3 и 4 ГПК и издаване на заповед за изпълнение и е несъотносима към настоящия казус.Производството по настоящото дело е с правно снование чл.108 ЗС,вр с чл.26,ал.2 ЗЗД и адв. възнаграждение не се определя по чл.7,ал.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,а по правилата на чл.7,ал.2 от същата наредба.

В този смисъл присъденият адв. хонорар в размер на 1 800лв. не е прекомерен,а съобразен с правилата на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При това положение молбата се явява неоснователна ,за което съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на „З….“ЕООД чрез ю.к. П...М…, за изменение на  Решение №37 от 18.06.18г. по в.гр.д. №113/18г на ВОС в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните-чл.248,ал.3 ГПК. 

 

           Председател:                              Членове:1.

 

                                                                            2.