М
О Т И В И
към ПРИСЪДА №...... от 02.09.2020година по НОХД №195/2020година на Районен съд –
Свиленград
С Обвинителен
акт по Досъдебно производство №461/2019
година по описа на РУ - Свиленград, пр.преписка
с вх.№ 1681/2019г. по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, Милена Славова
–Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинения на:
Подс. О.Е.И. с ЕГН **********, роден
на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с основно
образование, безработен, осъждан, за
това, че: На 18.11.2019г.
в гр.Свиленград,обл.Хасково управлявал моторно превозно средство-лек автомобил
марка „Рено Клио“ с рег. № Х 0571 ВВ с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2
на хиляда, а именно -1,82 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7510” с
инвентарен номер ARDN 0088 – престъпление по чл. 343б ,ал. 1
от НК.
След
изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,съдът на
основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1
от НПК.
Участващият в
делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка,
така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните в рамките
на наказателното производство писмени и гласни
доказателства по безспорен начин установяват обвинението. Отбелязва, че липсват
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и въпреки, че деянието не е с
голяма степен на обществена опасност, намира че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.54 НК. Досежно определяне на наказанието на
подсъдимия, прокурорът застъпва становище, че по така
повдигнатото обвинение
следва да бъде определено наказание при условията на
чл.54 , ал.1 от НК- „Лишаване от свобода” в размер 1година,което наказание впредвид
предходно осъждане на подсъдимия следвало да се изтърпи ефективно . Що се отнася до кумулативно предвиденото наказание
Глоба,прокурора не взема становище,както и относно Лишаването от право да
управлява МПС.Предлага също на основание чл.68 от НК да се приведе в изпълнение
предходното осъждане на подсъдимия,а именно наказанието наложено му с
Определение № 244/06.11.2018г. по НОХД № 622/2018 година по описа на РС – Свиленград, което да бъде
изтърпяно изцяло, ефективно и преди наказанието, наложено му по настоящото дело.
В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимият О.Е.И. -защитникът
му адв.К. не оспорва обвинението,
но моли съда да наложи на подзащитният му наказание при предпоставките на чл.55
от НК ,като подробно се аргументира в тази насока.
Подсъдимият
О.Е.И. се признава за виновен.Дава обяснения по случая,които напълно кореспондират
с изложеното в обвинителният акт,като единственото разминаване е в твърдението
му,че след като бил тестван с дрегер ,същият би направил възражение относно
резулатата от тестването му и след като му бил издаден медицински талон за
кръвно изследване бил посъветван от полицай,който не можел да разпознае и не
бил сигурен дали е от присъстващите свидетели,че ако даде кръвна
проба,положението му можело да се влоши,тъй като кръвната проба можела да
отчете в повече. По същество се придържа към защитната пледоария на зищитникът
си,а в правото си на последна дума изразява съжаление и моли съда да бъде
снизходителен към него и му наложи по ниско наказание.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на
съда да приеме за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият О.Е.И. *** и живеел в него на улица
Победа №6. Също така бил правоспособен водач.
На 18.11.2019г.
подсъдимият О.Е.И. ,въпреки че бил правоспособен водач и бил
напълно наясно,че не следва да управлява МПС след употреба на алкохол,същият
употребил такъв в неустановено по делото количество и вид, и по твърдения на
обвиняемия 4 бири и въпреки това на горепосочената дата/18.11.2019г./ около
23.50 часа подс.О.Е.И., се качил и управлявал лек автомобил, марка „Рено клио“
с рег. № Х0571ВВ по бул.“България“ в гр.Свиленград.
В същия момент
на работа били свидетелите полицейски служители- св.В.М.А.
и св.И. А. Б., които изпълнявали служебните си
задължения в гр.Свиленград на бул.“България“ до бензиностанция „Петрол“
посредством служебен автомобил.
Около 23.50
часа на 18.11.2019г. свидетелите забелязали движещия се по бул.“България“ в
гр.Свиленград в посока магазин „Зора“, лек автомобил марка „Рено клио“ с рег. №
Х0571ВВ. Служителите на реда били извън автомобила и св.А. подал сигнал със
„Стоп палка“ и фенер на водача да спре, но същия продължил без да спира.
Полицейските служители незабавно последвали автомобила, като същия завил по
ул.“Граничар“, където на 18.11.2019г., няколко минути преди полунощ, пред блок
166 бил застигнат от полицейская патрул и спрян за проверка.
При проверката
на документите на водача, който пътувал сам, св.А. установил, че това е именно подс.О.Е.И., който силно миришел на алкохол,
видимо бил повлиян от него и признал, че е изпил 4 бири, като заявил, че не е
видял подадения му знак за спиране минути по-рано.
Полицейските служители поискали съдействие и на място били изпратени двама
служители на КАТ при РУ-Свиленград.
На място пристигнал св.Б.П.Б. мл.автоконтрольор в „Пътен контрол“ при РУ – Свиленград към ОД- МВР- Хасково и св.Д.Г.В.-мл.инспектор
„Охранителна полиция” при РУ Свиленград.
За установяване
по надлежния ред наличието на алкохол в кръвта на подс.О.Е.И., последният бил изпробван с техническо средство „Дрегер 7510 ARDN“ с № 0088, от свидетеля Б., при което уреда отчел 1,82 на
хиляда концентрация на алкохол в кръвта на подс. О.Е.И..
Водачът на лекия автомобил – подс. О.Е.И., се съгласил с показанията на
уреда и в този смисъл се отказал от правото си да даде кръвна проба за
химическо изследване, за което се подписал в талона за изследване№0049215 от 19.11.2019 година. /л.7/,но въпреки това
бил отведен в ЦСМП гр.Свиленград,където подсъдимият отново отказал да даде
кръвна проба,за което собственоръчно попълнил двете си имена и положил подпис
под протокола за медицинско изследване/л.8-10вкл. от ДП/.
Тъй като наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия било установено по
надлежния ред, регламентиран в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието, контролният орган-св.Б. съставил на нарушителя-подс.О.Е.И. акт за установяване на
административно нарушение №137007/19.11.2019 година, в който било отразено
констатираното нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП и , който акт подс. О.Е.И.
подписал без възражения.
С АУАН било иззето на 19.11.2019г.и
СУ на МПС на подс. О.Е.И..
На основание чл.33,ал.2 от ЗАНН била
прекратена административно наказателната преписка,доколкото деянието било
престъпление и било образувано БП №461/2019г. по описа на РУ Свиленград.
Налично е по ДП
и справка с рег.№328вр-46734от 24.10.2019година
относно представени средства за измерване-анализатори на алкохол в дъха
собственост на ОД на МВР Хасково,в лабораторията оправомощена да извършва последващи проверки на средствата за
измерване,от която е видно ,че 13броя технически средства Дрегер 7510 са
преминали преглед, включително и техническото средство с което е бил тестван
подсъдимия на дата 19.11.2019година,като последващата проверка е със срок на
валидност от 6 месеца.
Със Заповед за
задържане от 19.11.2019г.,подсъдимият на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМвР е бил
задържан за срок от 24часа.
Същият е бил
задържан с Постановление от
19.11.2019г.за задържане 72часа на основание чл.64,ал.2 от НПК от наблюдаващият
прокурор,като е внесено искане до съда,но с Определение №462/22.11.2019г.
постановено по ЧНД №784/2019г. по описа на РС Свиленград,потвърдено с
Определение №379/28.11.2019г. по вчнд№652/2019г. по описа на ХОС искането е
оставено без уважение и на подсъдимият е взета мярка за неотклонение Гаранция в
размер на 1000лева,вносима в едноседмичен срок.Определението на съда е влязло в
законна сила на 28.11.2019г.,като по ДП подсъдимият е представил доказателства
за платена такава на 27.11.2019г./л.97 от ДП/.
От направената
справка в Бюро съдимост при РС Свиленград, се установява, че подс. О.Е.И.
е осъждан с Определение № 244/06.11.2018г. по НОХД № 622/2018 година по описа на РС – Свиленград,вл.в законна сила
на 06.11.2018г. по което му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6/шест/
месеца, и „ Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева,като на основание чл.66, ал.1
от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 3 /три/ години.
От приложената към досъдебното
производство характеристична справка на подсъдимия се установява ,че същият е
забелязан да контактува с криминално проявени лица,но няма данни да
злоупотребява с алкохол и други упойващи вещества. Не е склонен да извършва
протиообществени прояви.Води се с добро име сред съседите си.
Видно от приложената в кориците на ДП
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият ,се
установява,че същият е несемеен,не получава трудово възнаграждение, непритежава
недвижими имоти и МПС-та на свое име, не притежава друго движимо имущество,
ценни книжа, дялове в дружество и парични средства по банкови сметки.
Изложената фактическа обстановка
приета за безспорно установена от Съда се доказва от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства и писмените такива. Доказателствата,
приобщени по делото, са събрани по съответния ред, условия и в съответната
форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и
допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло.
В кръга на гласните доказателствени
средства се включват показанията на свидетелите – В.М.А.; И. А. Б.;Б. П. Б. и Д.Г.В.. Така изброените свидетелски показания, Съдът
кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелите имат качеството на очевидци,
формирали непосредствени впечатления за случилото се събитие в различни негови
части и по отношение на различни негови детайли. В този смисъл показанията им
са пряко относими към деянието и неговото авторство. Анализирани в съвкупност и
съотнасяне помежду им и с писмените доказателства, се налага извод същите да са
систематизирани, логически издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с
ясна конкретика за фактите за които свидетелстват, като в тях не съществуват
противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността
им. Разпитаните свидетели са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото.
Липсват индиции за предубедеността на полицейските служители, които само поради
това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост
не може да обоснове съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след
като от данните по делото не се установява, който и да е от свидетелите да
се е намирал в някакви отношения с
подсъдимия, поради което да целят увреждането му, като му припишат
престъпление, което не е извършил. С
изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните показания
и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. Поради това,
същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.
Съдът не кредитира част от
обясненията на подсъдимият,а именно в частта,че след като бил тестван с дрегер ,същият
би направил възражение относно резулатата от тестването му и след като му бил издаден
медицински талон за кръвно изследване бил посъветван от полицай,който не можел
да разпознае и не бил сигурен дали е от присъстващите свидетели,че ако даде
кръвна проба,положението му можело да се влоши,тъй като кръвната проба можела
да отчете в повече, тъй като приема обясненията в тази част за защитна теза с
цел избягване на отговорност. Тези обяснения са в противоречие с кредитираните
свидетелски показания и писмените доказателства, налични по делото.Всички
разпитани по делото свидетели - В.М.А.; И. А. Б.;Б. П. Б. и Д.Г.В.,отричат те или някой от колегите им присъствали
по време на извършване,респективно на констатиране на извършеното престъпление да
е разговарял с подсъдимият да не дава кръвна проба,както и оборват твърдението
на подсъдимия ,че е направил възражение относно получения резултат с
техническото средство,напротив сочета,че пред тях той не оспорил така
контатираното наличие на алкохол в дъха му,дори си признал,че употребил 4бири и
подписал медицинския талон с отбелязване,че приема резултата от техническото
средство Дрегер.
Това
му твърдение се опровергава и от писмените такива ,тъй като в самият медицински
картон и протокола съставен в ЦСМП собственоръчно подсъдимият е
вписал в първият ,че приема резултата,а в последния собственоръчно е вписал двете си имена и се е подписал под
отразеното ,че отказва да даде кръвна проба.В останалата част (относно факта на
употребата на алкохол и управлението на лекият автомобил на процесната
дата,факта на извършената проверка и тестването му с техническото
средство,което е отчело процесното количество алкохол -1,82промила),
обясненията на подсъдимия се възприеха от Съда за достоверни, тъй като
кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени
средства от ДП – кредитирани, поради което липсват основания
изложеното от тях в качество на обвиняем да се счита обективно невярно. Т.е.
доколкото се установява корелацията им с останалата доказателствена съвкупност,
липсват основания да не бъдат кредитирани.
За достоверни се
възприеха и писмените доказателствени средства, приети и приобщени по делото, в
хода на съдебното следствие, по реда на чл. 283 НПК, а именно: АУАН,справка за
нарушител/водач; сертификат на изправността на използваното техническо средство,
преминало последваща проверка, в срока за валидността й, разпечатка с данни за
отчетени резултати от техническото средство – алкотест, Талон за изследване,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, Заповед за
задържане по ЗМвР,Постановление на РП Свиленград за задържане за срок от 72
часа,Определенията на съда /РС Свиленград и ХОС/ ;Справка за съдимост,ведно с
бюлетин към нея, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,Характеристика които по
съдържанието си не се оспориха от страните, следователно и касателно данните за
съставянето си и обективирани данни за отчетена концентрация на алкохол в
организма на подсъдимото лице и на инкриминираната дата, така и за
правоспособността на водача, те имат доказателствена стойност. По отношение
писмените доказателства не се констатираха от Съда (както вече бе посочено)
техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. Частните документи, също не се оспориха по своето
съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното
съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на
личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание.
Въз основа на гореизброените и обсъдени
писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи
относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият
механизъм на извършване, както и авторството му.
От така изложената по-горе фактическа
обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
Настоящият
съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка
и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод
в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият е осъществил деяние, което да бъде
субсумирано под състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния
кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност, поради
следните доводи от правна страна:
За да бъде
осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за
което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, е необходимо деецът да
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
Като елемент от състава на престъплението в закона е посочена точно
определена величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в
кръвта на дееца - 1,2 промила, очертаващи наказателната му отговорност, за
разлика от отговорността по административен ред по ЗДвП, където минимума е по –
занижен – 0,5 на хиляда. Следователно точното й определяне е от съществено
значение за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се
установи по несъмнен начин само с предвидените от закона средства. Без каквото
и да е съмнение е, че надлежният ред за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта в релевантното количество от над 1,2 на хиляда, достатъчно за
съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, е този по НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието и в случая специалните правила са изцяло
съобразени.
По делото е доказано по несъмнен начин, че
подсъдимият е употребил алкохол. Факт, който последният сам призна пред настоящият съдебен състав,чийто обяснения ,както
се посочи по горе в мотивите на съда в тази им част се кредитират с доверие, като заявява, че действително е изпил няколко бири ,след което бил спрян от полицейските служители и пред тях си е
признал,че е консумирал алкохол. Така също се потвърждава недвусмислено и от отчетените стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта /1,82 на
хиляда/ – с анализатор на алкохолното
съдържание в кръвта, тип Алкотест 7510, с фабричен №
ARSM 0088, производство на фирма Дрегер, Германия, вписан в
публичния регистър на одобрените средства за измерване. Техническата изправност
на посочения уред, не е поставяна под съмнение от участващите в наказателното
разследване процесуални субекти – прокурорът или подсъдимия, чрез депозиране на
възражения и доказателствени искания
,като напротив от
приобщената по ДП справка с
рег.№328вр-46734 от 24.10.2019година
относно представени средства за измерване-анализатори на алкохол в дъха
собственост на ОД на МВР Хасково,в лабораторията оправомощена да извършва последващи проверки на средствата за
измерване се установява,че техническото средство с което е тестват
подсъдимия е годно към датата на констатиране на извършеното престъпление от
него. Не са оспорвани и фиксираните с "Алкотест
Дрегер" № 7510 - ARSM 0088, показатели, отразяващи количествените измерения
на наличния алкохол в кръвта. Издаден е талон за кръвна проба, но подсъдимият е отказал да даде кръвна проба,тъй като е признал резулатата,което
обстоятелство надлежно е удостоворено с положените за това подписи.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на
установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства
по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването
на престъплението, предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си
подсъдимият О.Е.И. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна, престъпния състав по чл. 343б, ал. 1 от НК.
От обективна страна – на 18.11.2019г. в
гр.Свиленград,обл.Хасково управлявал моторно превозно средство-лек автомобил
марка „Рено Клио“ с рег. № Х 0571 ВВ с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2
на хиляда, а именно -1,82 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7510” с
инвентарен номер ARDN 0088.
Не се
спори, че към
момента на извършване на деянието, подсъдимият е имал
качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП.
В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на
термина „водач”.
Понятието
„управление”
на МПС включва всяко действие по упражняване
на контрол върху МПС, а не само привеждането му в движение по пътното платно. По делото категорично и безспорно са
доказани фактическите действия на подсъдимият,а именно
предприемане на управление на лек
автомобил марка „Рено клио“ с рег. № Х0571ВВ по
бул.“България“ в гр.Свиленград в посока магазин „Зора“, ,при които негови
действия ,вече същият е употребил алкохол ,и тези действия са били
непосредствено възприети от присъстващите на място двама полицаи-св.А. и св.Б.,
от тук и несъмнено установено е авторството на престъплението. Преки
доказателства в тази насока са показанията на свидетелите
В.А. и И.Б., който Съдът кредитира изцяло с
доверие за което се изложиха правни съображения в настоящите Мотиви,
обосноваващи преценката за тяхната обективност и достоверност. Последните именно еднозначно установяват фактите за
осъществено управление на превозното средство в частност извършените действие по упражняване на контрол
върху МПС – лек
автомобил марка „Рено клио“ с рег. № Х0571ВВ от подсъдимия – управление по бул.“България“ в гр.Свиленград в посока
магазин „Зора“след уптореба на алкохол.
Конкретната величина на алкохолната
концентрация в кръвта на подсъдимия – 1.82промила
е доказана по категоричен начин, по надлежния ред и с предвидените от закона
средства – техническо средство „Дрегер 7510”
с № АRSМ-0088.
Спазен е редът и начинът за това,
предвиден в специалния подзаконов нормативен акт – Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на
здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието. Изследването е извършено от служител на
МВР. Разпитаните по делото свидетели (служители на РУ - Свиленград) описват този процес. На подсъдимия е
издаден Талон за медицинско изследване, в който е посочена алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия.
Подсъдимият се е съгласил с резултата. Изследването
е извършено по начин, предвиден в закона и не е било предмет на оспорване,
поради което и Съдът приема посочената в него алкохолна концентрация за
несъмнено доказана. Тази стойност на алкохолно съдържание надвишава
предвидената – 1.2 промила в
разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от НК, за съставомерността на
деянието, като престъпление по наказателния закон. В този смисъл подсъдимият е
управлявал автомобил след употреба на алкохол. Употребата на алкохол е недопустима при управление на МПС съгласно цитираната вече разпоредба на чл. 343б, ал. 1 от НК. Поради което и Съдът прие, че е налице
съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, при безспорно
доказани обективните признаци на изпълнителното деяние и авторство. Т.е. всички
изложени данни водят до извода, че изложената
в ОА фактическа обстановка е доказана по
несъмнен начин.
Поради
което и Съдът прие, че е налице
съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, при безспорно
доказани обективните признаци на изпълнителното деяние и авторство.
От субективна страна подсъдимият е
извършил инкриминираното деяние виновно, при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал.
2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, знаейки
естеството на забраната да не управлява автомобил след употреба на алкохол,
предвиждал е неизбежността от настъпването на общественоопасните му последици,
като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. Субективно,
подсъдимият е имал формирана ясна представа в съзнание си, че управлява МПС
след консумация на алкохол, със съответната, следваща от нормалните жизнени
функции на организма концентрация на алкохолно съдържание в кръвта си.
Не са налице предпоставките
за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, пречка за което е разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.
Подсъдимият О.Е.И. с ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***, неженен, с основно образование, безработен, осъждан.
При определяне на вида и
размера на наказанието на
подсъдимият съдът взе предвид, от една страна,
степента на обществена опасност на деянието-не до там висока, а от друга, степента на обществена опасност на
дееца също невисока и подбудите за извършването му-такива не сочи.
Отчете се също
като смекчаващи вината обстоятелства: сравнително добрите характеристични на подсъдимия, младата му
възраст,оказаното съдействие ,както в досъдебното ,така и в съдебното
производство, семейното и социално положение,както
и че същият осъзнава вината си и изразява искреното си съжаление от стореното
от него , като отегчаващи – съдът констатира предходното му осъждане, такива, поради
което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на
разпоредбата на чл.55 от НК поради което съдът прие,че следва индивидуализиране
на наказанието да е при предпоставките на
чл.55 от НК.
Като анализира индивидуализиращите
отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната
съвкупност и доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил
наказание -лишаване
от свобода от 1година до 3 години и Глоба от 200лева до 1000лева и съобразявайки чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът осъди
подсъдимия на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 месеца, което следва да изтърпи ефективно, тъй като разпоредбата на
чл. 66, ал. 1
от НК е неприложима в конкретния случай, тъй като за постигане на целите на
наказанието и за поправянето на подсъдимия е необходимо да изтърпи наказанието
ефективно.
Наказанието
следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим на основание чл. 57, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС, тъй като не са налице предпоставките на т. 2 на посочената
разпоредба, а именно :строг режим на
осъдените на лишаване от свобода: б.А-за повече от 5 години за умишлени
престъпления;б) за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5
години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода,
което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо
от реабилитацията;в) за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на
условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи
отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години;и тъй като не са
налице предпоставките на т. 1 на посочената разпоредба – наложеното наказание
не е Доживотен затвор и Доживотен затвор без замяна.
Съдът наложи
на подсъдимият и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 100лева при условията на чл.55,ал.2 от НК , съобразно горепосочените
индивидуализиращи отговорността
обстоятелства. Съдът прие,
че в този размер на глобата /1/2 от минимално
предвидения /е
справедлив , съобразен със социалният статус на подсъдимия същият не работи и не получава доходи,няма имущество от което да се издържа,
семейното му положение ,както и с характера на извършеното от него .
На основание чл. 343г, вр.чл. 343б,
ал. 1 вр.чл. 37, ал. 1, т.
7 от НК, Съдът наложи на подсъдимия и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС”. При определяне срока на кумулативното наказание Съдът взе предвид
типичната висока степен на обществена опасност на деянието, обстоятелството, че
същият е в сравнително млада
възраст,извършеното от него престъпление по този текст е първо по рода си и че лишаване от право да управлява МПС за по-дълъг срок от около 10месеца ще бъде прекалено репресивно и несъразмерно. Тези обстоятелства бяха
поставени на преоценка от настоящата инстанция и убедиха Съда, че наказанието
Лишаване от правоуправление за близък до
минималния срок, е съразмерно на извършеното деяние, поради което бе определено в размер
на 10месеца.
В кориците на делото са налични доказателства, че на
подсъдимия е отнето СУ, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл.
59, ал. 4 от НК, т.е. следва да се приспадне времето, през
което за същото деяние подсъдимият е
бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 19.11.2019
година. Така определеното кумулативно наказание
ще изиграе своята репресираща и възпираща роля и ще го мотивира към бъдещо
правомерно поведение.
Определеното
при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване
на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимият
е незачитането на правовия ред в страната.
Съдът следва в настоящото производство да се произнесе относно
прилагането на разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК по отношение на предходно
осъждане на подсъдимия О.Е.И.. В тази връзка, съдът взе предвид следното:
Подс. О.Е.И. е Определение № 244/06.11.2018г. по НОХД № 622/2018
година по описа на РС – Свиленград,вл.в
законна сила на 06.11.2018г. по
което му е наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6/шест/ месеца, и „ Глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева,като на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3
/три/ години.
Съдебният акт по горепосоченото дело е влязло
в законна сила на 06.11.2018г. Престъплението, за което О.Е.И. бе признат за виновен и осъден по настоящото наказателно производство на наказание
Лишаване от свобода е извършено на 18.11.2019 година, т.е. това
престъпление е извършено в рамките на изпитателния срок, определен с
горепосоченият съдебен акт.
С
оглед на тези обстоятелства са налице предпоставките на чл. 68, ал.1 от НК,
съдът следва да отмени условното
осъждане по НОХД № 622/2018 година
по описа на РС – Свиленград на О.Е.И. и да постанови същия да изтърпи наказанието “Лишаване от свобода”
за срок от 6/шест/
месеца изцяло, ефективно и преди наказанието,
наложено му по настоящото дело, при първоначален „ОБЩ” режим .
За пълнота на
съдебният акт следва да се посочи,че подсъдимият е бил задържан със Заповед за
задържане от 19.11.2019г.,подсъдимият на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМвР е бил
задържан за срок от 24часа, както и с Постановление от 19.11.2019г.за задържане 72часа на
основание чл.64,ал.2 от НПК от наблюдаващият прокурор,като е внесено искане до
съда,но с Определение №462/22.11.2019г. постановено по ЧНД №784/2019г. по описа
на РС Свиленград,потвърдено с Определение №379/28.11.2019г. по вчнд№652/2019г.
по описа на ХОС искането е оставено без уважение и на подсъдимият е взета мярка
за неотклонение Гаранция в размер на 1000лева,вносима в едноседмичен
срок.Определението на съда е влязло в законна сила на 28.11.2019г.,като по ДП
подсъдимият е представил доказателства за платена такава на 27.11.2019г.
Действително
съдът е пропуснал да приспадане на основание чл.59 от НК от така наложеното
наказание ЛС,времето през което подсъдимият е бил задържан,но този пропуск от
съда може да бъде отстранен от прокурора,доколкото е в неговите компетенции по
реда на чл.417 от НПК.
Относно
разноските и веществените доказателства:
По делото не се констатираха направени разноски ,поради което съдът не
се произнесе в тази част, а що се отнася до вещественото доказателство по 1брой
СД,съдът постанови на основание чл. 301, ал.
1, т. 11 от НПК, вещественото доказателство - СД, да остане приложен по
делото.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:......................
