Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 26.02.2015г. град Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският районен съд V граждански състав
На шести февруари година две хиляди и петнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Георгиева гражданско дело
№4548 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Р.Д.Д. твърди в исковата си
молба, че с изпълнителен лист от 26.04.2013 г., издаден от Окръжен съд - Стара
Загора на основание чл.404. т. 1 и чл.405, ал.1 от ГПК, въз основа на Решение
по гр.д. № 1004/
Междувременно, преди препращане на
делото от ЧСИ Ив. Биволова за извършване на
изпълнителни действия от ЧСИ в друг съдебен район, с цел удовлетворяване
вземането на взискателя Р.Д. по изпълнително дело № 20138690400187, ЧСИ Биволова наложила възбрана и извършила опис на недвижим
имот, собственост на длъжниците по изпълнението и ответници по настоящия иск, а
именно: апартамент № 27, находят се в ***. По жалба от Г.Х.К. и Х.Д.К., с
Решение № 408/31.10.2013 г. по гр.д. № 1311/2013 г. по описа на Окръжен съд -
Стара Загора, били отменени като неправилни и незаконосъобразни действията на
Частен съдебен изпълнител Ивелина Биволова,
изразяващи се в опис и оценка на посочения по-горе недвижим имот - апартамент в
гр.Стара Загора, поради това, че същият представлявал единствено жилище на
жалбоподателите по смисъла на чл. 444, ал.1, т. 7 от ГПК, като със същото
решение бил осъден първоначалния взискател по изпълнението П.Д.Т. да заплати на
жалбоподателите сумата 227 лв. разноски пред съдебната инстанция. Тъй като при
постановяване на решението не било съобразено, че в резултат на извършената от П.Т.
цесия бил конституиран нов взискател - ищцата Р.Д., по молба на Г. и Х. К. било
постановено определение № 533/16.05.2014 г. по гр.д. № 1311/2013 г. по описа на
Окръжен съд - Стара Загора, с което било изменено Решение № 408/31.10.2013
год., постановено по в.гр.дело № 1311/2013 год. по описа на Окръжен съд - Стара
Загора, в частта му за разноските, като Р.Д.Д., в качеството й на взискател и
ответник по жалбата, била осъдена да заплати на Х.К. и Г.К., сумата от 227
лева, представляваща направените от жалбоподателите разноски по делото пред
въззивната инстанция по в.гр. дело № 1311/2013 г. по описа на Окръжен съд -
Стара Загора и съответно бил обезсилен изпълнителният лист, издаден срещу П.Д.Т.
за същата сума. Въз основа на така измененото решение, на 27.05.2014 г. в полза
на ответниците бил издаден изпълнителен лист за сумата 227 лв. - разноски по
гр.д. № 1311/2013 г. на Окръжен съд - Стара Загора срещу Р.Д.Д. - взискател и ответник по жалбата.
Предвид това, че към момента на
влизане в сила на определението, с което Р.Д. била осъдена да заплати на
ответниците сторените от тях съдебни разноски по гр.д. № 1311/2013 г.,
съществувало нейно насрещно изискуемо вземане срещу Х. и Г. К., с нарочно
изявление за прихващане от 23.05.2014 г. същата уведомила последните, че на
основание чл.103 от ЗЗД прави прихващане на сумата 227 лв. - разноски по гр.д.
№ 1311/2013 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора с тяхното солидарно
задължение по и.д. № 00757/2013 г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег. № 823 с
район Окръжен съд - Пловдив до размера па 227 лв. Изявлението за прихващане
било получено на 28.05.2014 г. лично от ответника Г.Х.К..
Независимо от отправеното и получено
изявление за прихващане, през м.октомври
Разпоредбата на чл.439 ал.1 ГПК
предвиждала защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът предприел
изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на
отрицателния установителен иск по чл.439 ал.1 ГПК била обусловена от
изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което било издадено изпълнителното
основание. В настоящия случай, след приключване на съдебното дирене в
производството, по което било издадено изпълнителното основание - гр.д. №
1311/2013 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, настъпили промени, които
погасили материалното право, установено с влезлия в сила съдебен акт, а именно
- извършено извънсъдебно прихващане с еднородното насрещно вземане на ищцата
срещу ответниците.
Моли съда да постанови решение, с
което признае за установено по отношение на Г.Х.К. и Х.Д.К., че не дължи на същите сумата 227
лв., представляваща присъдени им разноски с определение № 533/16.05.2014
г. по гр.(В) дело № 1311/2013 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, за
събирането на която било образувано изпълнително дело № 20148650400360 на ЧСИ М.Д.,
рег. № 865 - Окръжен съд - Стара Загора, поради погасяването й до размера на 227 лв. чрез извършено
извънсъдебно прихващане на основание чл.103 и 104 от ЗЗД с насрещното вземане
на ищцата към ответниците за 34387 лв. по и.д. № 00757/2013 г. по описа на ЧСИ
Мариана Кирова, рег. № 823 Окръжен съд - Пловдив, както и да присъди в полза на
ищцата сторените от нея съдебни и деловодни разноски. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат М. С..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответниците Г.Х.К. и Х.Д.К., с който считат иска за
недопустим и неоснователен, за което излагат подробни съображения. Молят съда
да постанови решение, с което да остави иска без уважение, като неоснователен и
недоказан, както и да им присъди направените по делото разноски. В съдебно
заседание адвокат В. К. моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
С изпълнителен
лист от 27.05.2014г., издаден въз основа на определение №533/16.05.2014г. по гр.дело
№1311/2013г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора се установява е осъдена Р.Д.Д., да заплати на Х.Д.К. и Г.Х.К.
сумата от 227 лева, представляваща
направени от жалбоподателите разноски по делото пред въззивната инстанция по
в.гр.дело №1311/2013г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора /лист 10 от
делото/. Образувано е изпълнително дело
№20148650400360/06.10.2014г. по описа на ЧСИ М. Д., рег. №865, с район на
действие Окръжен съд – Стара Загора с длъжник Р.Д.Д. и взискатели Х.Д.К. и Г.Х.К.. На длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение връчена на 09.10.2014 г. и е наложен
запор на трудовото възнаграждение.
С изпълнителен лист
от 26.04.2013, издаден въз основа на Решение №464/21.12.2011г. по гр.дело №1004/2011г. по описа на Окръжен съд
– Стара Загора, решение №157/04.04.2012г. по гр. дело №169/2012г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив, решение №136/12.04.2013г. по гр.дело №947/2012г. по
описа на ВКС са осъдени Г.Х.К. и Х.Д.К. да заплатят солидарно на П.Д.Т.,
парично обезщетение в размер на 34 387 лева, на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД, изречение второ, предложение второ от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
нея от завеждане на иска в съда на 23.12.2010г. до окончателното изплащане на
сумите. /лист 9 от делото/.
По делото е
представен и договор за цесия от 06.04.2013г. между страните П.Д.Т. /цедент/ и Р.Д.Д. /цесионер/. С договора за цесия
цедентът прехвърля на цесионера вземането към Х.Д.К. и Г.Х.К., придобито на основание решение № 136
от 12.04.2013г. по гр.дело №947/2012г.
на Върховен касационен съд и
представляващо присъдена сума в размер на 34 387 лева, ведно със законната
лихва, считано от 23.12.2010г.
От
представеното по делото уведомително писмо изх. №01796/19.02.2014г. на ЧСИ М.
Кирова, с рег. №823, район на действие Окръжен съд – Пловдив се установява, че
образувано изп. дело №00757/2013г. с длъжници Х.Д.К. и Г.Х.К. и взискател Р.Д.Д..
По делото е представено и изявление
за прихващане от Р.Д.Д. до Х.Д.К. и Г.Х.К. от 23.05.2014г., с което същата е
уведомила последните,
че на основание чл.103 от ЗЗД прави прихващане на сумата
227лева разноски по в.гр.дело по описа на Окръжен съд – Стара Загора с
тяхното солидарно задължение по изп.дело 00757/2013г. по описа на ЧСИ М.
Кирова, с рег. №823, район на действие Окръжен съд – Пловдив. Видно от известие
за доставяне същото е получено лично от Г.Х.К.
на 28.05.2014г. /лист 11 от делото/.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.439 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът му може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По своето естество искът по чл.439 от ГПК е отрицателен
установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право
на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили
факти, е престанало да съществува или,
че изпълняемостта му не е настъпила.
В настоящия случай, искът е предявен
от длъжника срещу взискателите по изпълнителното производство, образувано въз
основа на влязло в сила определение от
27.11.2014, по гр.дело №1311/2013г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с
което е ищцата е осъдена да заплати сумата от 227 лева разноски по делото. Възражението
на ищцата е, че с извършеното извънсъдебно прихващате с еднородно насрещно
вземане на Р.Д.Д. срещу Х.Д.К. и Г.Х.К. се е погасило
материалното право.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си
срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, т.е. фактите, които изключват, унищожават или
погасяват спорното право.
По делото е установено, че с
определение от 27.05.2014г. ищцата Р.Д.Д. е осъдена да заплати сумата от 227
лева разноски по гр.дело №1311/2013г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора. С изпълнителен лист от 26.04.2013г.
ответниците Х.Д.К. и Г.Х.К. са осъдени да заплатят на П.Д.Т. обезщетение в
размер на 34 387 лева ведно със законната лихва от 23.12.2010г. до
окончателното и изплащане. Съгласно договор за цесия от 16.04.2013г. вземането на П.Д.Т. е цедирано на Р.Д.Д. и е образувано изпълнително дело
00757/2013г. по описа на ЧСИ М. Кирова, с рег. №823, район на действие Окръжен
съд – Пловдив с взискател Р.Д.Д. и длъжници Х.Д.К. и Г.Х.К..
Съгласно чл.103, ал.1 от ЗЗД когато
две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от
тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си.
На основание чл.104 от ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление на едната
страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под
условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.
Двете насрещни вземания се смятат погасени
до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се
извърши.
По делото е установено, че към датата на
издаване на изпълнителен лист от 27.05.2014г.,
с който ищцата Р.Д.Д. е осъдена да заплати на ответниците Х.Д.К. и Г.Х.К.
сумата от 227 лева, същата е имала изискуемо и ликвидно вземане срещу
ответниците Х.Д.К. и Г.Х.К. в размер на 34 387 лева, съгласно изпълнителен
лист от 26.04.2013г. и договор за цесия от 16.04.2013г.
Правото да се извърши прихващане
възниква ex lege при
наличието на следните елементи от фактическия състав на чл. 103, ал.1 ЗЗД: Става дума са наличието на две задължения (вземания), които да
бъдат насрещни – кредитор по едното трябва да бъде длъжник по другото и
обратно, както е в случая. Не е необходимо вземанията да са елемент на едно и
също правоотношение или между тях да има някаква връзка (Р-899-1995, І г.о.).
Необходимо е обаче двете задължения да имат за предмет или пари, или еднородни
и заместими вещи. Освен това вземането на страната, която прави прихващането,
трябва да е изискуемо и ликвидно. Всички тези елементи в случая са налице.
Задължението на ищцата към ответниците е парично, изискуемо и ликвидно, тъй
като решението, с което е установено, е влязло в сила. То е безспорно и
определено по размер. Задължението на ответниците към ищцата също е парично,
изискуемо и ликвидно. Последиците от прихващането са действие на едностранното
изявление на длъжника, отправено до насрещната страна – чл. 104, ал.
1 ЗЗД. Това изявление е достигнало до длъжниците
По тези съображения съдът прима, че
са налице предпоставките за компенсация на двете насрещни вземания. Двете
страни си дължат взаимно пари. Свое изискуемо и ликвидно вземане към Х.Д.К. и Г.Х.К.,
материализирано в издаден на 26.04.2013г. изпълнителен лист, третото
неучастващо по делото лице П.Д.Т. е цедирала на Р.Д.Д.,
с договор за цесия от 16.04.2013г., като е образувано изпълнително дело №00757/2013г.
по описа на по описа на ЧСИ М. Кирова, с рег. №823, район на действие Окръжен
съд – Пловдив. Изявлението за прихващане
от 23.05.2014г. от Р.Д.Д. до Х.Д.К. и Г.Х.К. е получено от последните на
28.05.2014г. Следва да се приеме, че е налице и другата предпоставка за извършване
на прихващане – необходимостта от отправяне на изявление и достигането му до
адресата.
С оглед на гореизложеното и при
съвкупната преценка със събраните по
делото доказателства, съдът намира, че така предявения иск се явява основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Направено е възражение
от ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца,
поради прекомерност. Възражението е направено своевременно. Съгласно чл. 78 ал. 5
от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа
и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минималния размер, предвиден в чл. 36 от
Закона за адвокатурата.
Съдът намира, че не са
налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата адвокат М. С., тъй като размера е съобразен с чл.7,
ал.2,т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разпоредбата предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лева е 300
лева. От представения по делото договор за правна защита и съдействие 079274/30.10.2014г.
/лист 6/ се установява, че договореното и платено адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лева. По изложените съображения съдът намира, че направеното
възражение от ответниците за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено
от ищцата, поради прекомерност е неоснователно.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответниците следва да понесат направените от ищеца разноски по
делото съразмерно с уважената част от
иска в размер на 325 лева, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение
за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
р е
ш и :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Х.К.,
ЕГН ********** и Х.Д.К., ЕГН ********** ***, че Р.Д.Д., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес град Стара Загора, улица Митрополит Методи Кусев №38, чрез
адвокат М. С., не дължи на Г.Х.К. и Х.Д.К. сумата от 227 лева, за което е издаден изпълнителен лист по гр.дело 1311/2013г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора и е образувана изп. дело №20148650400360/06.10.2014г. по описа на ЧСИ
М. Д., рег. №865, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА Г.Х.К.,
ЕГН ********** и Х.Д.К., ЕГН ********** *** да заплатят на Р.Д.Д., ЕГН **********
***, със съдебен адрес град Стара Загора, улица Митрополит Методи Кусев №38,
чрез адвокат М. С. сумата от 325 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Стара Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия :