РЕШЕНИЕ
№…159
Самоков, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 247 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Б.В.И. със съдебен адрес *** е предявила срещу Н.Г.В. *** за заплащане на обезщетения
за вреди, причинени вследствие на виновно и некачествено изпълнение от страна
на ответника на договор за ремонт на двигателя на лек автомобил „Мазда ЦХ7“ с
рег. № СО 0708 ВС, както следва: за заплащане на сумата 1955,00 лв.,
представляваща общата стойност на
вложени в ремонта резервни части, закупени съгласно фактура №
**********/10.02.2020 г. и за заплащане на сумата 3930,00 лв. с оглед
допуснатото в с. з. на 21.12.2020 г. изменение на този иск, представляваща сбор
от цената на закупен и монтиран на автомобила употребяван двигател и от
разходите за труд и консумативи, вложени при монтажа на този двигател. Върху
всяка от исковите суми се претендира законна лихва от предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноските по делото.
Ищцата твърди, че е собственик на
описания в исковата молба лек автомобил в режим на съпружеска имуществена
общност (СИО). На 28.10.2019 г. съпругът й установил неправилна работа на
двигателя на автомобила. Подробно е изложено в исковата молба, че съпругът на
ищцата и ответникът се уговорили последният да извърши ремонт на автомобила,
както и че ответникът започнал този ремонт, но не го завършил успешно. Ищцата
изтъква, че ответникът не е положил дължимата грижа при извършване на редица
свои подробно описани в исковата молба действия по ремонта, както и че те са в
причинна връзка с имуществените вреди, за които се претендират процесните
обезщетения за вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете
изцяло. Оспорва възникването на облигационни отношения между него и ищцата като
твърди, че единствените отношения са възникнали между него и съпруга на ищцата.
Изтъква, че преди да приеме автомобила той бил сериозно повреден и излага
подробна хронология на събитията, от която извежда доводите си, че неговите
действия не са в причинна връзка с повредите по автомобила и с твърдените от
ищцата вреди.
Пред съда ищцата се представлява
от пълномощника си адв. З.Т., който в хода на устните състезания изрично заявява,
че поддържа исковете съгласно изменението на втория от тях, посочен по-горе.
Ответникът се представлява от
пълномощника си адв. Екатерина Вададжийска, която заявява, че поддържа
становището по исковете, изразено в отговора на исковата молба и в хода на
устните състезания аргументира основните съображения, изложени в този отговор.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са допустими обективно
съединени искове с правно основание чл. 262, ал. 2, вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД. Те
се основават на твърдения на ищцата, че с ответника е сключен неформален
договор за изработка, по силата на който той като изпълнител се съгласил да
извърши ремонт на двигателя на лек автомобил „Мазда ЦХ7“ с рег. № СО 0708 ВС;
че този договор е развален от поръчващия когато станало явно, че изпълнителят
няма да изпълни уговорената работа по надлежния начин; че от неизпълнението на
работата по такъв начин за ищцата възникнало право на обезщетение за вреди. Въз
основа на тези твърдения кумулативно са предявени два иска – единият за
обезщетение за вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на резервни части,
вложени в неуспешния ремонт на двигателя на автомобила, на обща стойност
1955,00 лв. и другият – за обезщетение за вреди, изразяващи се в разходи за
възстановяване на възможността автомобилът да бъде използван по своето
предназначение. В рамките на основанието на втория иск, очертано от вида
подлежащи на възстановяване вреди (както вече се посочи – разходи за
възстановяване на използването на автомобила по предназначение), в с. з. на
21.12.2020 г. пълномощникът на ищцата в последна сметка е уточнил писмената си
молба за изменение на размера на този иск в смисъл, че ищцата е избрала да
възстанови използването на автомобила по предназначението му не чрез извършване
на нов ремонт на двигателя на автомобила на посочена в исковата молба стойност
9343,00 лв., какъвто не е осъществен, а чрез закупуване на друг употребяван
двигател за автомобила, като сборът от цената му и разходите по монтажа му е
3930,00 лв. Затова е допуснато изменение на втория от горепосочените искове чрез
намаляването му по размер от 9343,00 лв. на 3930,00 лв., която сума
представлява разходи за извършена след предявяване на иска подмяна на двигателя
на автомобила със закупен такъв употребяван двигател. Изменението на иска чрез
намаляването му по размер не може да бъде евентуално въпреки че така е посочено
в определението на съда от 21.12.2020 г. по допускането му, т. е. към датата на
приключване на устните състезания вторият иск следва еднозначно да се възприеме
като предявен за сумата 3930,00 лв., в какъвто смисъл са и изявленията на
пълномощника на ищцата в хода на устните състезания и в депозираната от него
писмена защита.
По основателността на исковете
съдът намира следното:
Ищцата Б.В.И. и свидетелят
Димитър Драгомиров Иванов са съпрузи, живеят в гр. София и в режим на бездялова
СИО са собственици на лек автомобил „Мазда ЦХ7“ с рег. № СО 0708 ВС, рама № JMZER893600120446, двигател № L320321316, който ползват и
двамата. В края на м. октомври 2019 г. св. Д. Иванов установил, че при работа
на двигателя на автомобила от него се чува шум, подобен на тракане и след като
установил, че съпругата му не е в състояние да се ангажира с търсене на
специалист за извършване на диагностика и евентуален ремонт на автомобила, той
се свързал с ответника, когото познавал като автомонтьор във връзка с
извършвани от него ремонти на други автомобили. Ответникът изпратил специален
автомобил за оказване на пътна помощ, с който лекият автомобил на семейство
Иванови бил транспортиран до дома му в гр. Самоков, където част от помещенията
се използвали като автосервиз на „Ники – 2011“ ЕООД, гр. Самоков, чийто
управител и едноличен собственик на капитала бил ответникът. Ответникът бил
зает в сервиза с работа по други автомобили, но след известно време прегледал
автомобила на св. Иванов и му съобщил, че този начин на работа на двигателя се
дължи на проблем с лагерите на коляновия вал и му обяснил за съпътстващите
действия, които ще се наложат във връзка с отстраняване на повредата.
Свидетелят Иванов възложил на ответника да извърши всичко необходимо за ремонта
на автомобила.
Съвкупността от тези
обстоятелства се установява безпротиворечиво от представеното свидетелство за
регистрация на МПС – част І, както и от показанията на свидетелите Димитър
Иванов и Ивелина Велинова.
Те обосновават извод, че в края на
м. октомври 2019 – началото на м. ноември 2019 г. между св. Димитър Иванов и
ответника Н.В. в качеството му на физическо лице (предвид знанието у св.
Иванов, че ответникът е автомонтьор и може лично да се ангажира с ремонта
въпреки заетостта си и въпреки че извършването му ще отнеме по-продължително
време) е сключен неформален договор за изработка, по силата на който св. Иванов
като поръчващ е възложил на ответника като изпълнител да извърши ремонт на
двигателя на л. а. „Мазда ЦХ7“ с рег. № СО 0708 ВС.
Обстоятелството, че св. Д. Иванов
не е платил на ответника възнаграждение по договора е неотносимо към валидното
му сключване чрез постигане на съгласие между страните за изпълнение на
работата, защото с оглед нейното естество в житейската практика, предполагащо обичайно
установяване в хода на работата на необходимост от извършване и на редица
допълнителни дейности и операции, възнаграждението на изпълнителя не може да
бъде отнапред определено. Нещо повече, дори и то да бе в случая определено, за заплащането
му би възникнало облигационно задължение за възложителя, но това е типична
правна последица на договора, а не елемент от фактическия състав на сключването
му.
Сключването на договор за ремонт
на МПС в СИО с трето лице е действие на управление на общото имущество, което
съгласно чл. 24, ал. 2 от СК може да бъде извършено от всеки от съпрузите при
условията на особено законно представителство, вследствие на което по този
договор възникват права и задължения както за съпруга-съдоговорител, така и за
другия съпруг, без да е необходимо волеизявление за упълномощаване от последния
(вж. Ненова, Л., „Семейно право на
Република България“, изд. „Софи-Р“, София, 1994 г., стр. 188). Поради това
е неоснователно възражението на ответника, че между него и ищцата не са
възникнали облигационни отношения по договор за изработка с предмет – ремонт на
описаното по-горе МПС. По този договор, сключен между св. Д. Иванов лично за
себе си и като особен законен представител на ищцата – от една страна и
ответника – от друга страна, възникват права и задължения и за двамата съпрузи
като поръчващи възложената работа. Тъй като се касае за ремонт на вещ,
използвана за задоволяване на нуждите на семейството, задълженията на съпрузите
по договора са солидарни с оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК, а по
аналогия на закона следва да се приеме, че и в правата по този договор, в т. ч.
и във вземанията за обезщетение поради неизпълнение на договора, те са
солидарни кредитори. Тези вземания са парични, поради което не са неделими, но
по арг. от чл. 129, ал. 2, вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД активната солидарност
между съпрузите дава право на всеки от тях да иска от длъжника изпълнение на
цялото вземане. Ето защо ищцата притежава активна легитимация да иска от
ответника да й заплати в цялост обезщетение за претендираните вреди по
основание и размери, каквито ще се установят в настоящото производство. След
като понастоящем доминира схващането, че мотивите на съдебното решение не се
ползват със сила на пресъдено нещо в никоя тяхна част, то съдът намира, че не
би нарушил диспозитивното начало ако в предмета на съдебното решение,
обективиран в неговия диспозитив, отрази активната солидарност на ищцата и
съпруга й по претендираните вземания. Така биха се избегнали напълно излишни
бъдещи спорове както между съпруга на ищцата и ответника, така и относно
изпълнението на решението по настоящото дело.
На следващо място, от фактическа
страна се установява, че след като автомобилът бил докаран до сервиза на
ответника в гр. Самоков, ответникът демонтирал и разглобил двигателя и последователно
изпратил за проверка коляновия вал и двигателната глава в други сервизи
съответно в гр. Пазарджик и в гр. Костенец, където те били шлайфани. Ответникът
счел, че за ремонта на лагерите на коляновия вал са необходими и други резервни
части, поради което указал на св. Д. Иванов закупуването им, а ответникът ги
закупил и платил общо 1955,00 лв., за което била издадена фактура № **********/10.02.2020
г. от „Велков-Велков“ ООД, гр. София. С отговора на исковата молба ответникът е
оспорил верността на фактурата относно времето на издаването й с аргументи,
черпени от данъчното законодателство, но не е оспорил доставката на тези части
и тяхната цена, поради което оспорването е неотносимо към предмета на делото,
още повече че към фактурата е приложен и фискален бон от 10.02.2020 г. към нея,
удостоверяващ плащането на тази сума. След доставката на описаните във
фактурата резервни части, както и на допълнително закупен от св. Д. Иванов
комбиниран лагер (който поради пропуск на доставчика не бил включен в
първоначалната доставка), двигателят бил сглобен и монтиран на автомобила, но
не заработил. Тогава била диагностицирана липса на достатъчна компресия, което
мотивирало ответника да поиска от св. Д. Иванов да организира шлайфане на чашките
на клапаните на главата на двигателя, тъй като ответникът не извършвал тази
дейност. Те били шлайфани от специалист в гр. София след консултации с
участието на св. Л. Панев (зет на ответника) относно необходимостта и размера на
шлайфането. След това двигателят отново бил сглобен и при запалване заработил
за около 30 минути, но при работата му от него започнало да тече масло, а през
изпускателната му система (ауспуха) започнал да се отделя необичаен бял дим.
Ответникът отново разглобил двигателя и установил, че в картера и в маслото има
метални стружки, както и че са повредени зъбци на коляновия вал и на маслената
помпа. След като той показал повредите на св. Д. Иванов последният му казал да
спре с ремонта и да транспортира автомобила и частите от разглобения двигател
до друг сервиз, тъй като възнамерявал там да продължи ремонта. Автомобилът и
частите от двигателя били транспортирани до сервиз на „Такуми моторс“ ООД,
където работел св. Борислав Тодоров. Тогава от сервиза предложили на св. Д.
Иванов нов цялостен ремонт на двигателя при цена 9343,00 лв., за което била
издадена проформа-фактура от 10.02.2020 г. Свидетелят Иванов не пристъпил към
възлагане на такъв ремонт, а счел, че е по-изгодно да монтира друг употребяван
двигател на автомобила. Такъв бил закупен от „КарсФорю“ ЕООД за цена 3000,00
лв. с договор за продажба и фактура от 10.06.2020 г. и бил монтиран на
автомобила срещу възнаграждение в размер 930,00 лв., платено на „Такуми моторс“
ЕООД съгласно фактура № **********/10.11.2020 г.
Съдът приема за установени тези
фактически обстоятелства от детайлната и съвкупната преценка на показанията на
свидетелите Димитър Иванов, Петър Грънчаров, Борислав Тодоров, Ивелина
Велинова, Любослав Панев и Георги Милчев, както и от фактура №
**********/10.02.2020 г., издадена от „Велков-Велков“ ООД, гр. София и фискален
бон към нея, формуляр на „АСД-555“ ЕООД, гр. Костенец за приемане на запитване
и изпълнение на поръчка вх. № 1/03.01.2020 г. за клиент „Ники-2011“ ЕООД, гр.
Самоков, технологична карта за ремонт № 202-1/06.01.2020 г., издадена от
„АСД-555“ ЕООД, гр. Костенец, приемо-предавателен протокол от 09.01.2020 г.
между Н.В. и Георги Милчев, договор за покупко-продажба на двигател № L3 20355826, сключен на 10.06.2020
г. между „КарсФорю“ ЕООД, гр. София и ищцата, фактура № **********/10.06.2020
г. за доставка на този двигател, издадена от „КарсФорю“ ЕООД, гр. София. В
гласните доказателства се съдържат множество субективни оценки на част от
свидетелите за фактите (основно това се отнася за Д. Иванов и И. Велинова), но
тези оценки не се обсъждат от съда. Същественото е, че за самите факти от
значение за предмета на доказване по делото между гласните доказателства не се
откриват съществени противоречия, а и те кореспондират с приетите и обсъдени
по-горе писмени доказателства.
Фактите, установени от
гореобсъдените доказателствени източници, обосновават у съда извод, че
ответникът в качеството си на физическо лице с действията си е приел да изпълни
работата по ремонт на двигателя на автомобила на съпрузите Б. И. и Д. Иванов
въз основа на неформалния договор за изработка, за който вече се посочи, че
поражда действие и за двамата съпрузи. Също така тези факти обосновават и
изводи, че ответникът е предприел действия по изпълнение на възложената му
работа, но не я е изпълнил и когато св. Д. Иванов установил това, той
едностранно е развалил договора през м. февруари 2020 г.
Установява се от приетото
заключение на в. л. инж. Л.П. по назначената съдебна автотехническа експертиза
(САТЕ), че за качественото извършване на ремонта на двигателя на процесния
автомобил ответникът не е разполагал с необходимата точна сервизна информация,
нито със съответните специални инструменти за монтаж, конзоли за измерване и
измерителни индикатори според изискванията на „Мазда“; ответникът има начална
общообразователна информация по устройство на двигатели с вътрешно горене
(ДВГ), но не и по ремонт на ДВГ; не се установяват действия по правилна диагностика
на двигателя; причината за повредения колянов вал и балансиращите валове е
неправилно регулиране; причината двигателят да не работи е неспазена цялостна
размерна верига.
Заключението по САТЕ е
изключително подробно обосновано и съдът го кредитира. Не е разумно възможно, а
още по-малко е необходимо подробно пресъздаване на съображенията на експерта по
поставените му задачи. Достатъчно е да се посочи в обобщение и в съответствие
със смисъла на заключението по САТЕ, че от него се установява, че
първоначалната диагностика на двигателя на автомобила, обосновала изводите на
ответника за характера на повредата и естеството на необходимия за
отстраняването й ремонт, е извършена неправилно, без прецизни технически
средства и измервателни уреди, каквито са необходими за диагностика на този
клас високооборотни и мощни автомобилни двигатели и чието използване е могло да
обоснове липса на необходимост от сваляне на цилиндровата глава и от изваждане
на буталата от двигателя. Така не може да се установи било ли е нужно
шлайфането на коляновия вал до следващ ремонтен размер или е била необходима
друга обработка, като изпращането на вала за шлайфане е необмислено и
непрофесионално, а и самото шлайфане е извършено некачествено – без блока и
основните лагери, при допусната работа на вала с пренатоварване. Не е
технически обоснована и смяната на мотовилките (биелите), за чиято подмяна и
свързаното с това закупуване на нови няма никакво обосновано обяснение. Три от
операциите по двигателната глава съгласно технологичната карта, издадена от
„АСД-555“ ЕООД, гр. Костенец, са извършени необосновано – не е известно на
какво налягане е извършено изпитанието за херметизация на главата и предписано
ли е то от „Мазда“; не е известно напасването на леглата на клапаните извършено
ли е по параметрите на „Мазда“; кое е наложило шлайфането на главата, с какво е
измерено и с колко е шлайфана тя. От своя страна шлайфането на чашки на
клапаните на двигателната глава води до нарушаване на размера и циментацията
им, а и в случая е извършена неправилна интервенция за шлайфане на 6 бр. чашки,
като самите клапани също са шлайфани вместо да се заменят с нови. От огледа на
предоставените на вещото лице резервни части не може да се направи извод, че те
са негодни за влагане в ремонтна дейност. В мрежата за търговия на дребно с
резервни части за автомобили в България в общия случай те се продават без
декларация за съответствие. Независимо от това новозакупеният комбиниран лагер
е с маркировка, показваща номер от производител и остатъчна хлабина, докато
сваленият стар аксиален лагер няма маркировка от производител, а щампи са
открити само на старите мотовилки. Комбинираният лагер следва да се монтира
заедно с регулиращи (аксиални) пластини, а такива не са открити при огледа на
останалите от ремонта резервни части. Този лагер отговаря на техническите
изисквания и влагането му при ремонта е допустимо. При измерване на лагера
вещото лице е установило, че по него няма нарушени геометрични размери.
Съгласно сервизна информация от „Мазда“ този лагер се монтира в блока на
двигателя, а не в капака и той не е причина за увреждане на двойката зъбни
колела, задвижваща балансиращите валове. Ако според твърденията на ответника е
имало аксиално движение на коляновия вал, то това е било възможно да се
установи още при монтиране на коляновия вал, като аксиалната хлабина е със
сервизно зададени параметри и се измерва с индикатор. Не се установява
ответникът да е разполагал с точни данни за толеранса на аксиалната хлабина на
коляновия вал, нито да е извършил измерване при монтажа. Липсата на щампи по
останалите части не ги прави негодни за влагане в ремонтна дейност. Не са
запазени опаковките на резервните части, поради което не може да се получи
информация за каталожен номер или производител. „Мазда“ не произвежда резервни
части за автомобили, а работи с т. нар. „ключови производители“ и една и съща
резервна част може да има различен каталожен номер и партиден номер. „Велков-Велков“
ООД е специализиран доставчик на резервни части за „Мазда“. При защитата на
заключението си в с. з. на 21.06.2021 г. вещото лице посочва, че по-нататъшен
ремонт на стария двигател на автомобила е нецелесъобразен, а в нов ремонт могат
да бъдат вложени мотовилките, но е трудно те са бъдат продадени на свободния
пазар, защото всеки ще предпочете да си ги закупи от магазина. Вещото лице
посочва също, че от закупените за ремонта части няма такива, които да са
вложени в новозакупения двигател.
С оглед заключението по САТЕ се
явява недоказано и дори опровергано от това заключение възражението на
ответника, че последващите повреди на зъбците на коляновия вал и маслената помпа
се дължат на работата на некачествен комбиниран лагер, който бил вложен в
ремонта по изрично настояване на св. Д. Иванов въпреки че той бил уведомен от
ответника за несъответствие на лагера с този двигател.
Въз основа на обсъденото
заключение по САТЕ съдът приема, че ответникът не е имал достатъчни
професионални знания, нито необходимата информационна и техническа обезпеченост
да извърши възложения му ремонт на двигателя на лекия автомобил „Мазда ЦХ7“,
поради което е предприел редица неправилни и необосновани от техническа гледна
точка действия по изпълнение на този ремонт, които в тяхната последователност и
взаимовръзка са довели до нови повреди във възли и елементи на двигателя (балансиращи
валове и маслена помпа). Тези действия на ответника са били с твърде съществени
недостатъци, а последващите повреди са били явен външен признак на
невъзможността ответникът да извърши до край ремонта по надлежния начин с
грижата на добрия стопанин. Това е довело до комплекс от действия на св. Д.
Иванов, съдържащи негово изявление пред ответника, че не желае последният да
продължи с изпълнение на ремонта, както и действия по транспортиране на
автомобила и на разглобения му двигател в друг сервиз. По този начин, в
съответствие с чл. 262, ал. 2, вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД св. Д. Иванов, като
поръчващ по договора, законосъобразно е упражнил правото си да го развали
едностранно.
При разваляне на договора за
изработка поръчващият има право на обезщетение по общите правила. Естеството на
процесния договор за изработка не сочи, че изпълнението му е продължително или
периодично. Поради това съгласно чл. 88, ал. 1, изр. първо от ЗЗД развалянето
на този договор има обратно действие и следва да се приеме, че той никога не е
бил сключван. Затова на обезщетяване съгласно чл. 88, ал. 1, изр. второ, вр.
чл. 82, изр. първо от ЗЗД подлежат всички предвидими при сключване на
разваления договор преки и непосредствени вреди, настъпили вследствие самото му
сключване, а не само вредите от неизпълнението на договора в строгия смисъл на
понятието за неизпълнение. Казано иначе, отговорността по чл. 88, ал. 1 от ЗЗД
има своето основание не в неизпълнението, а в един самостоятелен фактически
състав, включващ развален договор, вреди и причинна връзка (вж. Конов, Т., „Основание на гражданската
отговорност“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1995,
стр. 40). Целта на тази отговорност е да обезщети вредите, които не биха
настъпили за кредитора ако разваленият договор изобщо не би бил сключен.
Така в случая на първо място се
установява, че резервните части на обща стойност 1955,00 лв., закупени от св.
Д. Иванов по указание на ответника, са вложени в ремонта в хода на изпълнението
му от ответника, но влагането им в този ремонт или не е било необходимо за
качественото му изпълнение (относно мотовилките), или последващите действия на
ответника са обезсмислили влагането им в ремонта (относно останалите резервни
части), тъй като в резултат на тези действия на ответника, извършени в разрез с
дължимата грижа на добър стопанин, са настъпили други повреди на двигателя на
автомобила, обусловили развалянето на договора. Ето защо извършването на
разходи за закупуване на тези резервни части е в пряка и непосредствена
причинна връзка със сключване на разваления договор. Занятието на ответника, свързано
с ремонт на автомобили и изричното му указание до св. Д. Иванов да се снабди с
тези резервни части сочат, че още при сключване на договора, а и в хода на
изпълнението му, при полагане на грижата на добрия стопанин ответникът е могъл
да предвиди, че закупуването на резервни части ще се извърши за целите на
изпълнение на договора за ремонт на двигателя на автомобила и че ако ремонтът
не бъде успешен закупуването им може да е излишно, както се е оказало в случая.
По тези съображения между
разваления договор и закупуването на резервни части, посочени във фактура №
**********/10.02.2020 г., издадена от „Велков-Велков“ ООД, гр. София, на обща
стойност 1955,00 лв. е налице пряка причинна връзка, като тази сума
представлява предвидими имуществени вреди най-вече от сключването, но също и от
неизпълнението на разваления договор, които подлежат на обезщетяване от ответника.
На следващо място, вследствие на
неправилните действия на ответника, насочени към изпълнение на разваления
договор, на двигателя на автомобила са причинени последващи повреди, които
правят цялостния му нов ремонт нецелесъобразен. Конкретно измерение на тази
нецелесъобразност е необходимостта от извършване на разходи за такъв нов ремонт
в размер 9343,00 лв., които св. Д. Иванов е предпочел да не извърши, а да
закупи друг употребяван двигател за автомобила за цена 3000,00 лв. и да го
монтира на него като плати възнаграждение за труда в размер 930,00 лв. Щом
кредиторът обективно няма материален интерес да организира довършването на възложената
работа по разваления договор, то разходите за осъществяване на избора му за
алтернативен способ за възстановяване на възможността автомобилът да бъде
използван по своето предназначение също са в пряка причинна връзка с разваления
договор. По аналогични съображения, изложени във връзка с предвидимостта на
вредите, изразяващи се в разходи за закупуване на резервни части, и тези вреди
са били предвидими от страните при сключване на договора – предвид занятието си
ответникът е бил длъжен и е могъл да съзнава, че негови бъдещи неправилни
действия в изпълнение на договора са от естество да доведат до такава повреда
на двигателя, при която за поръчващия ще е по-изгодно да закупи друг двигател
за автомобила, отколкото да ликвидира чрез нов ремонт последиците от некачествения
ремонт на съществуващия дотогава двигател.
Ето защо между разваления договор
от една страна и от друга – закупуването на друг употребяван двигател за
автомобила за цена 3000,00 лв. и за монтирането му на автомобила срещу
възнаграждение в размер 930,00 лв., е налице пряка причинна връзка, като сборът
от двете суми в общ размер 3930,00 лв. представлява предвидими имуществени вреди
от сключването и неизпълнението на разваления договор, които също подлежат на
обезщетяване от длъжника.
По съображенията за активна
солидарност между съпрузите – ищцата Б.В.И. и свидетеля Димитър Драгомиров
Иванов по вземанията за обезщетения за вреди от сключването и неизпълнението на
разваления договор за изработка, ищцата има право да иска изпълнение от ответника
на всяко от тези вземания в цялост, а разпределението на сумите по тези
вземания между съпрузите е въпрос на техни вътрешни отношения, които са извън
предмета на делото. Затова исковете на ищцата срещу ответника за заплащане на сумата
1955,00 лв. и за заплащане на сумата в намаления й размер до 3930,00 лв. следва
да бъдат изцяло уважени, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми от
предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед
направеното от ищцата искане, ответникът следва да бъде осъден да й заплати и
сумата 1735,40 лв. за разноски по делото, от която обща сума 235,40 лв. са за
внесена държавна такса предвид уважените им размери, 300,00 лв. са за внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице по САТЕ и 1200,00 лв. са за платено
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
Предвид изхода на делото разноски
на ответника не се следват и не се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 262, ал. 2, вр. чл. 265, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите, Н.Г.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Б.В.И.,
ЕГН **********,***, следните солидарно дължими на Б.В.И. и Димитър Драгомиров
Иванов като съпрузи обезщетения за имуществени вреди от сключване и
неизпълнение на договор за изработка с предмет – ремонт на двигател на лек
автомобил „Мазда ЦХ7“ с рег. № СО 0708 ВС, рама № JMZER893600120446, сключен между Димитър
Драгомиров Иванов и Н.Г.В. в края на м. октомври – началото на м. ноември 2019
г. и едностранно развален от Димитър Драгомиров Иванов през м. февруари 2020
г., а именно: сумата 1955,00 лв., представляваща общата цена на вложени
в ремонта резервни части, закупени съгласно фактура № **********/10.02.2020 г.,
издадена от „Велков-Велков“
ООД, гр. София и сумата 3930,00 лв., представляваща сбор от цената на
закупен друг употребяван двигател за автомобила в размер 3000,00 лв. съгласно
договор за покупко-продажба от 10.06.2020 г. и фактура № **********/10.06.2020
г., издадена от „КарсФорю“ ЕООД, гр. София и платено възнаграждение за монтаж
на двигателя на автомобила в размер 930,00 лв. съгласно фактура №
**********/10.11.2020 г., издадена от „Такуми моторс“ ЕООД, гр. София, ведно
със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от предявяване на иска на
23.03.2020 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Н.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Б.В.И.,
ЕГН **********,***, сумата 1735,40 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: