№ 54
гр. Сливен , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова М.а
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова М.а Въззивно
гражданско дело № 20212200500181 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260102/12.02.2021г. по гр.д.
№3737/2020г. на Сливенски районен съд, с което е осъден Д. Р. И., на основание чл.109
от ЗС, да премахне бетонно преместваемо барбекю и саксии/кашпи с растения,
държани от него в дворното място, разположено между двете сгради, построени в
поземления имот с идентификатор №67338.556.138, на адрес: гр.С., ул. „П.Б.Д.“ №**, в
който ищцата М. К. Р. е собственик на апартамент в изградената в имота масивна
жилищна сграда №2 и на 70/468 ид.ч. от поземления имот, чието ползване е уредено в
Споразумение за режим на ползване от 21.07.2014г. с нотариална заверка на
подписите. С решението са отхвърлени, поради настъпило изпълнение в хода на
процеса, предявените от М. К. Р. против Д. Р. И. искове за премахване на построена от
него незаконна постройка – навес, както и да преустанови отглеждането на куче,
порода Питбул и да премахне кучешка колиба, намираща се в дворното място,
разположено между двете сгради, построени в поземления имот с идентификатор
№67338.556.138, на адрес: гр.С., ул. „П.Б.Д.“ №**, в който ищцата М. К. Р. е
собственик на апартамент в изградената в имота масивна жилищна сграда №2 и на
70/468 ид.ч. от поземления имот, чието ползване е уредено в Споразумение за режим
на ползване от 21.07.2014г. с нотариална заверка на подписите. Присъдени са разноски
1
на ищцата в размер на 890лв.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – Д.
Р. И. изцяло.
В жалбата си, въззивникът Д. Р. И. чрез пълномощника адв. М.Д. от АК - Сливен
посочва, че обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която е осъден да
премахне бетонно преместваемо барбекю е недопустимо, като постановено по
непредявен иск, а в останалата му част е неправилно, необосновано и постановено в
противоречие със закона и в нарушение на процесуалните правила. Посочва, че нито с
първоначалната искова молба, нито с последващото в съдебно заседание допълнение е
направено искане за премахване на барбекю, разположено в 70/468 ид.ч. от ПИ,
собственост на ищцата, поради което съдът се е произнесъл недопустимо по
непредявен иск. На следващо място намира решението за неправилно и в частта, с
която исковите претенции за премахване на незаконна постройка – навес, къщичка за
отглеждане на куче и преустановяване отглеждането на куче, порода Питбул, са
отхвърлени поради настъпило изпълнение в хода на процеса. Извода на съда бил
неправилен. Тези искови претенции твърди, че са неоснователни и недоказани и
следвало да се отхвърлят като такива. Посочва, че съгласно установената съдебна
практика не е достатъчно да се установи, че даден строеж е незаконен, за да се иска
премахването му на основание чл.109 от ЗС, а следвало да с докаже, че строежът
създава обективни пречки на собственика на имота да го ползва по предназначение. По
делото такова доказване не било проведено. Въззивникът посочва, че от заключението
на вещото лице се установило, че строежът е изграден в източната част на терасата,
която е част от неговото жилище, не излизал извън пространството на верандата и по
никакъв начин не ограничава упражняването на правото на собственост на ищцата
върху съответната част от дворното място. Съдът не изложил мотиви по какъв начин
изграждането на тази постройка – навес ограничава правото на собственост на ищцата.
По отношение на кучето и кучешката колиба посочва, че от показанията на
свидетелите не се установило кога са премахнати – преди или след завеждане на иска.
Въззивникът счита за недоказано и искането за премахването на десетина броя големи
кашпи с палмови растения, тъй като не се установило по какъв начин същите пречат на
ищцата да упражнява правото си на собственост. Излага съображения относно
приетото като доказателство по делото споразумение за разпределяне ползването на
дворното място между собствениците, като посочва, че то е общо, без граници и
конкретни параметри и не е извършено реално разпределение. По този начин не може
да се прецени за коя част от дворното място ответникът пречи на ищцата да упражнява
правото си на собственост. Разпределението не било съобразено с верандата на
ответника. Поради това въззивникът счита, че останали недоказани твърденията, че с
действията си пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост. С оглед
2
изложеното, въззивникът моли въззивният съд да обезсили първоинстанционното
решение в частта, с която е осъден да премахне бетонно преместваемо барбекю, като
недопустимо; да отмени като неправилно решението в частта относно осъждането му
за премахване на саксии/кашпи с растения; да отмени решението в отхвърлителната му
част относно основанието за това – изпълнение в хода на процеса и вместо това да
отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира
присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата
страна – М. К. Р..
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна М. К. Р. чрез
пълномощника си адв. Р.К. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна.
Посочва, че районният съд правилно е установил фактите по делото въз основа на
събраните в хода на производството доказателства и е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи. Счита, че твърдяната от въззивника недопустимост на
решението не е налице, тъй като петитумът бил допълнен в предвидените от закона
срокове. От свидетелските показания се установила основателността на твърденията по
отношение на разположените в дворното място десетина броя кашпи с растения.
Посочва, че достъпът до верандата следва да се осъществява през всекидневната на
жилището на ответника и фактът, че същият е направил незаконен достъп до
жилището си откъм южната страна, не оправдавало възможността му да твърди, че има
право на достъп до жилището си от тази страна на сградата и да разполага вещи, които
пречат на ищцата безпрепятствено за упражнява правото си на собственост върху
притежаваните от нея идеални части от терена. Ответникът не притежава право на
собственост върху дворното място. С оглед изложеното, моли съда да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
С въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени искания за
въззивната фаза на производството.
С разпореждане от 12.04.2021г. съдията-докладчик е констатирал нередовности
на исковата молба, въз основа на която е образувано производството, поради което е
оставил същата без движение с указания за отстраняване на нередовностите. В
указания срок е постъпило уточнение на исковата молба. Препис от същото е връчено
на ответника, като му е дадена възможност за становище /допълнителен отговор/,
какъвто е постъпил.
3
С допълнителната искова молба и с подадения отговор също не са направени
доказателствени искания.
В с.з., въззивникът Д. Р. И., редовно призован не се явява и не се представлява.
По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител по
пълномощие адв. М.Д., която е посочила, че поддържа подадената жалба на
изложените в нея основания и моли за уважаването й. Развити са съображения,
аналогични с тези в жалбата. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В с.з. въззиваемата М. К. Р., редовно призована, не се явява и не се представлява.
По делото е постъпило писмено становище от процесуалния й представител по
пълномощие адв. Р.К., която посочва, че оспорва въззивната жалба и подържа
подадения отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззивника.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269
от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Във връзка с възраженията за недопустимост на обжалваното
първоинстанционно решение в частта относно постановеното премахване на бетонно
преместваемо барбекю, поради липса на такава искова претенция, следва да се
отбележи, че същите са неоснователни. Именно във връзка с възраженията във
въззивната жалба, при предприемане на подготвителните действия по разглеждане на
делото във въззивната инстанция, въззивният съд е констатирал нередовности на
исковата молба, част от които касаят претенцията относно барбекюто и е оставил
същата без движение с нарочни указания. В изпълнение на дадените указания, ищцата
– въззиваема е конкретизирала извършеното от ответника, в т.ч. е посочила, че той е
разположил барбекю в югоизточната част на двора пред незаконно направената врата и
навес на верандата и по този начин препятства свободното и безпрепятствено
упражняване право на собственост върху разпределените й идеални части от дворното
място. Формулиран е петитум, съответстващ на изложеното в обстоятелствената част
на уточнената искова молба, включващ изрично искане за осъждане ответника да
премахне незаконно разположеното барбекю в югоизточната част на двора. По този
4
начин неяснотите са отстранени, постигната е яснота на ищцовите твърдения, около
които е съсредоточено събирането на доказателства и е осигурена възможност на
ответника да организира защитата си.
С оглед изложеното съдът приема, че не е налице липса на искова претенция, по
която районният съд се е произнесъл без да е надлежно сезиран. Не е налице
твърденият процесуален порок – недопустимо произнасяне по непредявен иск.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, районният съд обаче
е достигнал частично до незаконосъобразни правни изводи, като не е привел
установеното към фактическия състав на приложимата правна норма.
Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е негаторен иск с правно
основание чл.109 от ЗС – иск за защита на собственика срещу всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право.
За да бъде основателен искът по чл.109 от ЗС, е необходимо да бъдат налице
следните предпоставки: ищецът да е собственик на процесния имот и неговото право
на собственост да е нарушено от ответника с неоснователно действие или състояние.
Тези две кумулативни предпоставки следва да са изпълнени едновременно. Всякакви
противоправни действия, които пречат на собственика да упражнява своето право, са
предпоставка за предявяване на негаторния иск. Тези въздействия трябва да
продължават и към момента на завеждане на иска или да съществува опасност, че и
занапред те ще продължават или да са останали трайни последици от нарушението.
Безспорно, първата предпоставка е доказана и не се спори по делото – ищцата –
въззиваемата М.Р. е собственик на апартамент в сграда №2, изградена в поземлен имот
с идентификатор №67338.556.138, както и собственик на 70/468 ид.ч. от поземления
имот. Ползването на поземления имот е разпределено между съсобствениците със
споразумение от 21.07.2014г. Въззивният съд споделя правните изводи на районния
5
съд относно споразумението, обвързващата му сила и спрямо ищцата /сключено е от
праводателя на ищцата/ и характера му на определящо режима на ползване на
дворното място. Съгласно това споразумение М.Р. има право да ползва 70/468 ид.ч. от
поземления имот, включващи дворното място, разположено между двете сгради,
построени в имота и граничещо с южния зид на сградата, построена в северната част
на имота, северния зид на сградата, построена в южната част на имота.
Безспорно, ответникът – въззивник живее, заедно със семейството си, в
апартамент в същата сграда, собственост на неговата майка, като нито той, нито
родителите му притежават право на собственост върху част от дворното място. Той не
е страна по споразумението от 21.07.2014г. Апартаментът, в който живее Д.И., е
разположен на първи етаж в южната част на жилищна сграда №2 и е с прилежаща
веранда с площ от 20 кв.м. – изградена е открита тераса с конструктивна ширина
1,95м., с ограждащ масивен плътен парапет с височина 1,10м.
С исковата и допълнителната искова молба /в изпълнение на указания на
въззивния съд/ ищцата е навела твърдения за препятстване пълноценното упражняване
правото й на собственост върху притежаваните от нея идеални части от дворното
място, определено й за ползване по споразумението, от страна на ответника чрез
извършени от него действия, както следва: 1. направа на незаконен достъп до
жилището си откъм южната страна на сградата и изграждане на навес върху него, като
по този начин ползва определеното за ползване на Р. дворно място, за да достъпва до
жилището си от тази страна на сградата; 2. Разполагане на вещи в тази част на
дворното място, които пречат на ищцата безпрепятствено да упражнява правото си на
собственост върху ид. части от терена, а именно: барбекю, 10 бр. големи саксии с
растения; куче с кучешка колиба.
На първо място въззивният съд ще се спре на първото заявено действие –
изграждане на незаконна постройка - направа на незаконен достъп до жилището си
откъм южната страна на сградата и изграждане на навес върху него.
Както бе посочено, искът, основан на чл.109 от ЗС, предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото му на собственост, което
ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според
предназначението му. Основание за защита чрез този иск се поражда само при
състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо
въздействие, произтичащо от упражняване на правомощия, но които субективно
пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да
предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на
6
последиците от тях.
В конкретния случай, ищцата следваше да установи по безспорен начин
твърденията си, че в резултат на извършеното незаконно преустройство – достъпа до
жилището откъм южната страна и изградения върху него навес е налице затрудняване
ползването на разпределеното й дворно място. Анализирайки събраните пред
първоинстанционния съд гласни доказателства, въззивният съд намира, че тези
твърдения са недоказани. Няма абсолютно никакви ангажирани доказателства, от
които да се установява твърдението, че с избиването на достъпа от южната страна през
верандата и направата на навес над него, ищцата е била затруднена по какъвто и да е
начин да ползва частта от дворното място между двете сгради, разпределено й за
ползване. Нито един от свидетелите не е дал показания в тази насока, няма нито едно
посочено от тях обстоятелство относно създаване на пречки чрез това преустройство
на упражняване правото на собственост на ищцата върху въпросната част от дворното
място. Налице са само твърдения, неподкрепени от доказателствата по делото, поради
което ищцата следва да понесе своеобразната санкция от неизпълнението на
основаното си доказателствено задължение и съдът приеме за неосъществили се
твърдените от ищцата обстоятелства относно създаването на пречки от незаконния
строеж върху възможността пълноценно да упражнява правото си на собственост.
В тази връзка следва да се посочи, че самият незаконен строеж е изпълнен
изцяло в пространството на верандата – част от жилището на ответника, той не е
излизал извън него /арг. заключението на съдебно-техническата експертиза/. Поради
това не може да се приеме, че сам по себе си, макар и незаконен, само с факта на
изграждането му, той е създавал пречки на ищцата да упражнява своето право на
собственост, тъй като той не е бил изпълнен на терен, собственост на ищцата. Както бе
посочено, доказателства относно друг вид пречки, свързани с достъпа до жилището на
ответника през този строеж, които да препятстват ищцата да упражнява своето право
на собственост не са ангажирани. Самият факт на незаконен строеж не е достатъчен
сам по себе си, за да се приеме за основателен негаторния иск за премахването му, без
да е налице установено негативно въздействие върху възможността ищецът да
упражнява в пълен обем правото си на собственост, в която насока е практиката на
ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК. Неоснователното действие не зависи само
от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до
наличие на разрешителен режим за извършване на определение действия /строеж,
реконструкция и др./, а от това, дали обективно създава пречки за нормалното ползване
на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС. Във връзка с това са и
гореизложените подробни съображения именно върху това обективно състояние и
неустановяването на ищцовото твърдение, че съществуването на пристройката
рефлектира негативно върху възможността на ищцата да упражнява в пълен обем и
7
необезпокоявано правото си на собственост.
Освен това, въззивният съд не споделя извода на районния съд, че незаконната
постройка – навес е премахната от ответника в хода на производството, т.е., че е
налице изпълнение в хода на процеса. Този извод не е подкрепен от доказателствата по
делото. Районният съд се позовава на констативен протокол от 16.11.2020г. на работна
група към отдел СК към Община Сливен, която само е констатирала към момента на
проверката – 16.11.2020г. че издаденото предписание за премахване на незаконния
строеж – въпросната пристройка, е изпълнено, но не и кога това е било сторено.
Безспорно, към датата на проверката постройката е била премахната, но това не
означава, че фактическото премахване е станало на 16.11.2020г. Напротив, от
съдържанието на протокола и при прилагане правилата на формалната логика се прави
само извод, че заповедта за премахването е била изпълнена преди проверката, но не
може да се определи кога е станало това. Други доказателства, от които може да се
направи извод, наред с представения протокол, кога е премахната постройката, по
делото няма ангажирани. Поради това, съдът не приема за безспорно установено, че
това е станало след подаване на исковата молба и в резултат на нея. Следва да се отчете
и факта, че самата искова молба ответникът Д.И. е получил на 17.11.2020г., т.е. след
извършването на проверката и констатацията на контролния орган.
Поради това исковата претенция в тази й част е неоснователна и недоказана и
следва да се отхвърли именно като такава.
По отношение на следващото действие, с което ищцата твърди, че ответника
неоснователно й пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост върху
въпросните идеални части от дворното място – поставянето и държане на барбекю –
бетонно преместваемо, в пространството на дворното място между двете жилищни
сгради, разпределено за ползване на ищцата, следва да се посочи следното:
Въззивният съд намира, че твърденията на ищцата относно създаваните пречки
за упражняване правото й на собственост, в резултат на поставяне на барбекюто, се
явяват недоказани, оттам и неоснователни. Свидетелите М., Д. и С. не излагат по
никакъв начин обстоятелства, от които да се направи извод за това, че самото барбекю,
действително поставено в пространството на двора извън верандата на ответника,
създава особени пречки и затруднения на ищцата да ползва мястото. Дори и от
показанията на сина на ищцата – свид. И., заинтересован от изхода на делото, не може
да се направи такъв извод. Напротив, той само е посочил, че барбекюто се намира до
дървата, но не е твърдял, че то пречи за складирането им. Следователно, поставянето
му не създава пречки на практика ищцата и синът й да съхраняват дърва във
въпросната част от двора. Свид. И. е посочил, че при използването му се оплаквали
съседи, които простирали пране, но не и майка му – ищцата. Показания в тази насока –
8
за създадени пречки за ищцата и възможността тя да упражнява правото си на
собственост, няма дадени. Остана недоказано дали и по какъв точно начин поставянето
на барбекюто създава пречки на ищцата. Напротив, свид. Д. е посочила, че всички
съседи можели да ползват барбекюто.
Поради това, въззивният съд намира исковата претенция и в тази й част за
неоснователна, поради липса на безспорно установяване на втората кумулативна
предпоставка на негаторния иск.
По отношение на твърдението за наличието на куче и кучешка колиба, държани
от ответника И. във въпросната част на двора и пречещи на ищцата да упражнява
правото си на собственост върху тази част от дворното място, следва да се посочи, че
въззивният съд намира тази част от исковата претенция също за неоснователна и
недоказана.
Както бе отбелязано, противоправните действия, които пречат на собственика да
упражнява своето право, трябва да продължават и към момента на завеждане на
иска или да съществува опасност, че и занапред те ще продължават или да са останали
трайни последици от нарушението. В случая, от събраните по делото доказателства не
се установява по пътя на пълното, главно доказване наличие на твърдените
въздействия към момента на подаване на исковата молба. Свидетелите, които са съседи
на страните и живеят в имота – свид. И. Д. и свид. Д. С., незаинтересовани от изхода на
делото, категорично заявяват, че в двора няма нито куче, нито кучешка колиба. Свид.
Д. не може дори да каже, че е виждала куче, а свид. С. бил виждал куче за някакъв
период от време, но в жилището на ответника. Свид. М. – приятел на сина на ищцата,
при последното си ходене в имота, неуточнено точно кога /„преди около месец“/, е
посочил, че в имота нямало куче. Съдът не кредитира показанията му в частта, че е
имало в двора обаче кучешка колиба за кучето /което го нямало/, тъй като вещото лице
И. Х. И. изрично при разпита в съдебно заседание е посочил, че при огледа на имота,
във връзка с поставената му задача не е видял куче и кучешка къщичка. Синът на
ищцата също е посочил, че кучето е махнато, но не е установено точно кога е станало
това. Тъй като неговите показания не се подкрепят от показанията на свидетелите –
живущи в имота, съдът не ги кредитира. Поради това съдът не споделя извода на
първоинстанционния съд, че кучето и колибата му са махнати от имота в хода на
процеса.
От друга страна, извън въпроса дали са били в имота към момента на
предявяване на иска, следва да се посочи, че не са ангажирани доказателства относно
твърдението, че чрез държането на кучето и колибата му в двора, се е препятствало
упражняването правото на собственост на ищцата върху съответната част от имота.
9
Доказателства в тази насока няма ангажирани, такива обстоятелства не се установяват
от свидетелските показания. Свид. М. не е бил свидетел на подобни препятстващи
въздействия спрямо ищцата от страна на ответника и въпросното куче.
Освен това не е установено и каква порода е било кучето. Единствено синът на
ищцата твърди, че е порода Питбул. Неговите показания обаче не са подкрепени с
никакви други доказателства.
Следователно исковата претенция и в тази си част се явява неоснователна и
недоказана.
Съдът споделя правния извод на първоинстанционния съд относно
препятстващото въздействие само на поставените 10 броя големи саксии с растения.
Всички свидетели, както и вещото лице И. Х. са посочили, че в двора, в пространството
между двете сгради има поставени десетина големи кашпи с растения, които безспорно
пречат на ищцата да ползва пълноценно въпросната част от дворното място като си
съхранява, респ. вкарва и взема, дърва за огрев, пренася други свои вещи, подлежащи
на държане в двора, в т.ч. вкарване на лек автомобил. Пречките и неудобствата се
установяват от показанията на свид. И. и свид. М..
С оглед изложеното съдът намира, че предявения негаторен иск е основателен
само по отношение на искането за премахване на 10 броя саксии с растения, пречещи
на ищцата да упражнява правото си на собственост върху съответната част от дворното
място, разпределено й за ползване. Всички останали твърдения за противоправни
въздействия и пречки останаха недоказани и исковата претенция по отношение на тях
следва да се отхвърли като неоснователна.
Поради това, първоинстанционното решение следва да се отмени в частите,
както следва: в частта, с която е уважен иска за осъждане на ответника да премахне
бетонно преместваемо барбекю; в частта, с която иска по чл.109 от ЗС за осъждането
на ответника да премахне построената от него незаконна постройка – навес, кучешка
колиба и да преустанови отглеждането на куче порода Питбул, е отхвърлен поради
настъпило изпълнение в хода на процеса и вместо него се постанови ново, с което иска
в тези му части се отхвърли като неоснователен и недоказан. Решението, в частта, с
която е уважен иска по отношение на 10 броя саксии, следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата в
първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски, съразмерно с
10
уважената част от исковата претенция в размер на 178лв. Тъй като районният съд е
присъдил разноски в пълен размер от 890лв., то решението следва да се отмени в тази
част над размера от 178лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът в първоинстанционното
производство има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите
претенции и такива следва да му се присъдят в размер на 480лв.
Претенция за разноски пред въззивната инстанция са направили и двете страни.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба и нейната частична основателност, двете
страни имат право на разноски по съразмерност, като на въззивника И. се присъдят
такива в размер на 270лв., а на въззиваемата Р. – в размер на 130лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №260102/12.02.2021г., постановено по
гр.д.№3737/2020г. по описа на Сливенски районен съд, в частите, както следва: в
частта, с която е осъден Д. Р. И., на основание чл.109 от ЗС, да премахне бетонно
преместваемо барбекю, държано от него в дворното място, разположено между двете
сгради, построени в поземления имот с идентификатор №67338.556.138, на адрес:
гр.С., ул. „П.Б.Д.“ №**; в частта, с която са отхвърлени поради настъпило изпълнение
в хода на процеса, предявените от М. К. Р. против Д. Р. И. искове за премахване на
построена от него незаконна постройка – навес, да преустанови отглеждането на куче,
порода Питбул и да премахне кучешка колиба, намираща се в дворното място,
разположено между двете сгради, построени в поземления имот с идентификатор
№67338.556.138, на адрес: гр.С., ул. „П.Б.Д.“ №**, както и в частта, с която Д. Р. И. е
осъден да заплати на М. К. Р. разноски по делото над размера от 178лв., като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. Р. с ЕГН ********** от гр.С., ул. „П.Б.Д.“
№**, ап. 6 против Д. Р. И. с ЕГН ********** от гр.С., ул. „П.Б.Д.“ №**, ап.3 искове с
правно основание чл.109 от ЗС за осъждането на ответника да премахне построена от
него незаконна постройка – врата към веранда и навес над нея към южната част на
дворно място на имот с идентификатор №67338.556.138; да премахне бетонно
преместваемо барбекю и кучешка колиба, разположени в югоизточната част на двора
между двете сгради, построени в поземлен имот с идентификатор №67338.556.138, на
адрес: гр.С., ул. „П.Б.Д.“ №**; както и да преустанови отглеждането на куче, порода
Питбул, в кучешката колиба в дворното място, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
11
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №260102/12.02.2021г.,
постановено по гр.д.№3737/2020г. по описа на Сливенски районен съд в останалата
обжалвана част, с която Д. Р. И. е осъден на основание чл.109 от ЗС, да премахне
саксии/кашпи с растения, държани от него в дворното място, разположено между двете
сгради, построени в поземления имот с идентификатор №67338.556.138, на адрес:
гр.С., ул. „П.Б.Д.“ №**, както и относно осъждането на Д. Р. И. да заплати на М. К. Р.
разноски за първоинстанционното производство в размер на 178лв.
ОСЪЖДА М. К. Р. с ЕГН ********** от гр.С., ул. „П.Б.Д.“ №**, ап. 6 да
заплати на Д. Р. И. с ЕГН ********** от гр.С., ул. „П.Б.Д.“ №**, ап.3 сумата от
480лв., представляваща съразмерна част от направените в първоинстанционното
производство разноски и сумата от 270лв., представляваща съразмерна част от
направените във въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА Д. Р. И. с ЕГН ********** от гр.С., ул. „П.Б.Д.“ №**, ап.3 да
заплати на М. К. Р. с ЕГН ********** от гр.С., ул. „П.Б.Д.“ №**, ап. 6 сумата от
130лв., представляваща съразмерна част от направените във въззивната инстанция
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12