Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
Гр.Бяла, 27.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Беленският
районен съд, първи гр.състав в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: ПЛАМЕН
ДОЧЕВ
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 855/2016г. по описа на БРС, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.240 ЗЗД.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди В.П.Д., ЕГН **********,
притежаващ лична карта № ******,
издадена на ******г. от МВР, град Р., с адрес:
област Р., град Б., ул. „Б.Т.” № ***, да заплати на „БЕСТ ФУДС” ООД, ЕИК *****, сумата от 18 595,66 лв. (осемнадесет хиляди
петстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща
общия размер на дължимото и неизплатено задължение от страна на В.П.Д., от
която сума главница по споразумение, подписано на 29.01.2016г. между ответника
и В.П.Д., в размер на 17 402,84 лв. (седемнадесет хиляди четиристотин и два
лева и осемдесет и четири стотинки), законна лихва за забава върху главницата в
размер на 1 152,82 лв. (хиляда сто петдесет и два лева и осемдесет и две
стотинки), изчислена от датата на падежа на първата дължима вноска по
процесното споразумение от 05.03.2016г. до датата на завеждане на
исковата молба - 28.10.2016г., разноските по допуснатото обезпечение на бъдещ
иск по гр. дело № 747/2016г. по описа на Районен съд Бяла, в размер на 40
лв. (четиридесет), ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.
Моли, да се присъдят и сторените по делото
разноски.
Ответникът
е депозирал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и от правна страна изведе следното:
Съдът
е приел иска с правна квалификация по реда на чл.240, във връзка с чл.79 от ЗЗД, като доклада на съда е приет от ищеца и ответника на 07.03.2017 год. в
открито съдебно заседание, на което са присъствали както процесуален представител
на ищеца, така и ответника лично, заедно с процесуален представител. Страните
са приели доклада без възражения по реда на чл.146, ал.3 от ГПК относно
правната квалификация на иска. Ищецът не е извършил изменение на иска по реда
на чл.214 от ГПК в първото по делото заседание, като не е изменял основанието
на предявения иск и той е разгледан в съдебното дирене като облигационен – по претендираното
неизпълнение на представеното от ищеца споразумение.
Ищецът
е представил писмени доказателства -
сред които трудов договор № 270/15.12.2014 год., сключен с ищеца, длъжностна
характеристика за длъжността „шофьор”, служебна бележка за проведен инструктаж
по безопасност на труда, уведомления до НАП за сключени трудови договори с
ответника; заповед за инвентаризация; протокол за инвентаризация. Ищецът е
ангажирал по делото и съдебно-икономическа експертиза, като по делото е
постъпило и е прието заключение на вещо лице. Ответникът е поискал
удостоверение и представил постановление за Спиране на ДП № 84/2016 год. по
описа на ХРП и кореспонденция с ищеца в хода на ДП № 84/2016 год., а също и
представеното от ищеца споразумение, но подписано само от ответника и без дата.
По делото са изслушани свидетели и отговори по реда на чл.176 от ГПК от
управителя на ищеца.
Свидетелите по делото
установяват, че фирмата на ищеца не е отпускала парични средства лично на
ответника, нито е давала лично на ответника стоки
на стойност 17 402,84 лева. Такава престация на ищеца (предаване на пари или
вещи на ответника) не се сочи и в представеното от ищеца споразумение -
основание за настоящия иск. По делото са разпитани като свидетели икономическия
директор, счетоводителя и касиер на предприятието на ищеца - длъжности в кръга
на отговорността на които е да извършват по разпореждане на управителя
отпускането на пари или стока на трети лица. Свидетелите твърдят, че познават
от дълги години ответника лично, и никога не са му отпускали със задължение да
върне сумата 17 402,84 лева или стоки на същата стойност, която той да се е
задължил на плати. По делото е приетото и заключение на вещо лице като същото
категорично посочва, че претендирана за присъждане сума е осчетоводена от
ответника по сметка 442 със подсметка - 442104 (вземания по липси и начети) -
записана на ответника поименно, а не вземане по заем в размер 17 402,84 лева
или доставка на стока на стойност 17 402,84 лева. Управителят на ищеца отрича
основанието на иска. Като отговаря по чл.176 от ГПК той пряко потвърждава, че
иска се основава на липса на пари, получени от ответника като работник в
предприятието на ищеца, и е уволнил за това ответника по решение на
съдружниците в предприятието.
На следващо място
процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание, проведено на 25.04.2017год.
изостави основанието на иска, като уточни че иска всъщност се опира на трудовия
договор, поискан като доказателство от ответника по реда на чл. 190 от ГПК, а
споразумението всъщност представлява спогодба за изплащане на имуществена
отговорност на работника за липси на пари в размер 17 402,84 лева.
Съдът счита, че за да
бъде уважен иска с правно основание чл.240 във връзка с чл.79 от ЗЗД изначално
ищецът следва да докаже, че съществува договор и той е действителен, като
представи доказателства, че той е автентичен и че не противоречи на закона, не
го заобикаля, не накърнява добрите нрави и няма невъзможен предмет. Ищецът
трябва да докаже, че е налице съгласие и договорът не е привиден.
Ответникът по делото
възразява, че не дължи претендираното вземане и лихвите по него. Възразява, че
друго лице дължи обезщетяване на ищеца за същата сума - и ищецът разполага с
процесуална възможност за защита на интересите си. Възразява за нищожност на
споразумението от 29.01.2016 год., поради липса на основание и съгласие за
споразумението, поради невъзможен предмет и привидност при абсолютна симулация
- чл.26, ал.2 от ЗЗД, целяща заобикаляне на закона - чл.26, ал.1 от ЗЗД.
По направените възражения
съдът следва да се произнесе по съществото на спора, на основание чл.236, ал.2
от ГПК, като счита, че представените: Трудов договор № 270/15.12.2014 год.
сключен с ищеца, длъжностна характеристика за длъжността „шофьор”, служебна
бележка за проведен инструктаж по безопасност на труда, уведомления до НАП за
сключени трудови договори с ответника; заповед за инвентаризация; протокол за
инвентаризация, успешно доказват наличието на прикрито трудово правоотношение
по сключен между страните трудов договор с произтичащите от него последици и
привидно гражданско правоотношение, представено пред съда от ищеца със
споразумение между страните.
Освен, че е нищожно по чл.26, ал.2 от ЗЗД,
защото е привидно при абсолютна симулация, споразумението на което се основава
иска е нищожно и защото противоречи на чл.240 от ЗЗД, като страните са приели,
че длъжника дължи без да е получил престацията на кредитора, т.е. заемодателят
не е предал в собственост на заемателя сума от в размер 17 402,84 лева. Така
страните са договорили задължение за ответника в нарушение на чл.240 от ЗЗД,
който изисква за действителността на договора за заем, като елемент от договора
да е уговорено предаването на сумата от в размер 17 402,84 лева в собственост
на ответника.
Освен на горните основания,
представеното от ищеца споразумение е нищожно на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД,
защото липсва съгласие. Съгласието по смисъла на ЗЗД е наличието едновременно
по време и място на волеизявления от две или повече лица - най-често насрещни. Видно
от писмените доказателства по делото е приет без да е оспорен писмен документ,
който екземпляр от същото - представено от ищеца с исковата молба споразумение,
но без подписа на управителя на ищеца - сочен за негов автор и без дата. Както вече
съдът посочи самият управител на ищеца твърди по чл.176 от ГПК, че към момента
на полагане на подписа на ответника под представения документ съгласие по него
не е формирано. Това се е случило на по-късен етап, едва когато е взето решение
ответникът да бъде уволнен. Тогава е положен и подписът на управителя на ищеца
и е добавена дата. При това положение ищецът не доказва наличието на съгласие
по представеното споразумение, напротив ответникът доказва обратното.
Споразумението не може да е от добавената в него дата, а едновременно по място
и време съгласие по него няма.
Освен, че е нищожно на горните
основания, представеното от ищеца споразумение е нищожно по чл.26, ал.2 от ЗЗД
и защото липсва предмет - той е невъзможен, поради правна забрана, уредена
както съдът счита с чл.211 от КТ. Споразумението не съдържа каузална причина за
възникване на посоченото в него задължение, уредена в закон.
Споразумението е нищожно по
чл.26, ал.1 от ЗЗД, защото представените по делото писмени доказателства,
свидетелските показания, заключението на вещото лице и отговорите по чл.176 от ГПК доказват, че страните по него знаят, че като го съставят и подписват,
уреждат въпрос от изключителната компетентност на Районна прокуратура Хасково,
която съгласно НПК e компетентна да посочи кой дължи сумата от 17 402,84 лева,
oт кога, на кого и на какво правно основание. Страните не могат да уговарят
валидно тези въпроси.
Впрочем защитата на ищеца също знае за
този порок и поиска от съда спиране на делото до приключване на ДП № 84/2016
год. по описа на Районна прокуратура Хасково, като бъдат установени по
надлежния ред въпросите по представеното пред съда споразумение.
Съдът намира, че е недопустимо
трудови правоотношения на страните, уредени със специален закон - КТ да бъдат
уговаряни при приложението на общия граждански ЗЗД (lex specialis derogat legi
generali). Работникът и работодателят изначално не са равнопоставени за да
формира работника свободно своята воля, бидейки подчинен под трудова дисциплина
на своя работодател, затова отношенията по престиране на труд и свързаните с
тях последици са уредени със специален закон - КТ в обособен клон на правото -
трудово право. Желанието на работодателя да урежда отношенията със своя
работник по реда на общия граждански закон среща правните последици на чл.26,
ал.1 от ЗЗД и оставя тези уговорки без правен смисъл и последици, защото противоречат
на специален закон какъвто е и настоящия случай.
Впрочем дори съда да приеме, че
възраженията на ответника по действителността на основанието на иска са
неоснователни, а представеното от ищеца споразумение от 29.01.2016 год. е
действително и годно да основе осъдително решение по спора, то следва, че: След
успешно доказване наличието на общите предпоставки за действителност на
правното основание на иска, ищецът трябва да докаже пред съда наличието в
настоящия случай на договор за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД. По този
договор ищецът следва да докаже, че е кредитор - изправна страна, която е
престирала надлежно съгласно договора, поради което е възникнало задължението
на насрещната страна по договора за заем да върне получените в случая 17 402,84
лева. Договорът е реален и пред съда ищецът трябва да докаже, че действително
ищецът е предал в собственост на ответника сумата 17 402,84 лева и
ответникът ги е приел. След това ищецът следва да докаже, че е налице
неизпълнение по чл.79 от ЗЗД от ответника на задължението му да върне на
предоставения по чл.240 от ЗЗД от ищеца заем.
Споразумението
не съдържа клаузи установяващи изпълнение на чл.240, ал.1 от ЗЗД и предаване от
ищеца в собственост на ответника на
сумата 17 402,84 лева. От него не може да се направи извод и за предаване на
други заместими вещи от ищеца на ответника на същата стойност, която ответника
да се е задължил да заплати.
Свидетелите
по делото твърдят като лица, на които е възложено като трудова функция при
ищеца да разходват пари и материални активи, че ищецът никога не е предавал в
собственост на ответника сумата 17 402,84 лева.
Вещото лице по делото не установява
сумата 17 402,84 лева да е осчетоводена при ищеца като заем, предоставен за
потребление на ответника.
От друга страна по делото са представени
многобройни писмени доказателства, че сумата 17 402,84 лева представлява щета,
нанесена на ищеца, за която е образувано и понастоящем спряно ДП № 84/2016 год.
на ХРП, а не заем.
При това
положение дори да се приеме, че е налице действително споразумение за правно
основание на иска по чл.240 от ЗЗД, то ищецът според съда не успя да проведе
успешно основно и пълно доказване на фактическия състав на иска по чл.240 от ЗЗД, защото не успя да докаже предаването на сумата 17 402,84 лева в
собственост на ответника.
Вън от
горното следва да се отбележи, че съгласно чл.211 от КТ пълната имуществена
отговорност на работника се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки
могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Следва да
се има предвид, че съдебния ред за защита на накърнени права се включва само
при незаконосъобразно развитие на гражданските правоотношения - наличие на спор
относно съществуването на конкретно право или изпълнение на изискуемо
задължение. Съдът счита, че е следвало да се съобрази и разпоредбата на
чл.272 КТ, където изрично и изчерпателно са изброени случаите при които по
изключение могат да се правят удръжки от трудовото възнаграждение на работника
без негово съгласие. По аргумент на противното от текста на чл.272 КТ може да
се направи извод, че със съгласие на работника могат да се правят удръжки и в
други случаи извън посочените в чл.272, ал.1 от КТ. В конкретния случай е редно
да се отбележи, че удръжки от заплатата на работника са направени без негово
съгласие и то за погасяване на „установени липси“.
Що касае
чл.365 ЗЗД. Поначало извънсъдебното споразумение между работника и
работодателя, като договор за спогодба по чл.365 ЗЗД има приложно поле в отношенията им. Липсва както решение по
реда на чл.211 от КТ, така и каузално правоотношение между страните за може да
се произведе желания от ищеца ефект за уважаване на предявените исковете.
Поради
гореизложените съображения предявените искове са неоснователни и недоказани,
поради което следва да се отхвърлят.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Беленският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на “БЕСТ ФУДС“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Люлин“ п.к.1360, бул.“Европа“ № 138 и управител Й.К.П., с.а. адв. Н.С. от САК, против В.П.Д., ЕГН ********** *** за
сумата от 18595,66 лв. (осемнадесет хиляди петстотин деветдесет и пет лева и
шестдесет и шест стотинки), представляваща общия размер на дължимото и
неизплатено задължение от страна на В.П.Д., от която сума главница по
споразумение, подписано на 29.01.2016г. между ответника и В.П.Д., в размер на
17 402,84лв. (седемнадесет хиляди четиристотин и два лева и осемдесет и четири
стотинки), законна лихва за забава върху главницата в размер на 1 152,82 лв. (хиляда
сто петдесет и два лева и осемдесет и две стотинки), изчислена от датата на
падежа на първата дължима вноска по процесното споразумение от
05.03.2016г. до датата на завеждане на исковата молба - 28.10.2016г.,
разноските по допуснатото обезпечение на бъдещ иск по гр. дело № 747/2016г. по
описа на Районен съд гр.Бяла, в размер на 40.00 лв. (четиридесет лева), ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й заплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “БЕСТ ФУДС“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Люлин“ п.к.1360, бул.“Европа“ № 138 и управител Й.К.П., с.а. адв. Н.С. от САК да заплати на В.П.Д.,
ЕГН ********** ***, сумата от 1 095,00 лв. /хиляда и деветдесет пет лева/,
представляващи разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд- Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/