№ 95
гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500370 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба и насрещна въззивна жалби, както следва.Въззивна жалба,
подадена от Ж. Б. Р., малолетна, действаща чрез своята майка и законен
представител М. Ц. М., и от М. Ц. М., двете чрез процесуалния им
представител адв.А.Д., против решение №76/23.03.2021г., постановено по т.д.
№898/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които, съответно: 1/ са
отхвърлени предявените от Ж. Б. Р. против ЗД „Бул инс“АД, гр.София
исковете в частите им за заплащане на сумата, представляваща разликата над
126 000лв. до предявения размер от 220 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
смъртта на баща й Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г. при ПТП в местност
„Фисека“, гр.Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р. при управление на л.а.
„Сузуки Суифт“ с рег. № В1292НК, ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 25.04.2020г. до окончателно погасяване на задължението;
2/ са отхвърлени предявените от М. Ц. М. против ЗД „Бул инс“АД, гр.София
1
исковете в частите им за заплащане на сумата, представляваща разликата над
98 000лв. до предявения размер от 200 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
смъртта на Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г. при ПТП в местност „Фисека“,
гр.Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р. при управление на л.а. „Сузуки
Суифт“ с рег. № В1292НК, ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 25.04.2020г. до окончателно погасяване на задължението; 3/ са
осъдени Ж. Б. Р. и М. Ц. М. да заплатят на ЗД „Бул инс"АД сумата от 261, 33
лв., представляващи сторени по делото съдебно-деловодни разноски на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му
части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон,
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени и в посочените им части, съответно за разликата над
126 000лв. до 220 000лв. и за разликата над 98 000лв. до 200 000лв., ведно с
присъждане на законна лихва върху главниците, считано от 25.04.2020г. до
окончателното изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ЗД “Бул инс“АД в депозирания отговор по жалбата в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.М.Г.
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в
обжалваните му от Ж.Р. и М.М. части да бъде потвърдено.Претендира
разноски.
Насрещна въззивна жалба, подадена от ЗД “Бул инс“АД чрез
процесуалния му представител адв.М.Г. против решение №76/23.03.2021г.,
постановено по т.д.№898/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/
е осъдено ЗД “Бул инс“АД да заплати на Ж. Б. Р. сумата, представляваща
разликата над 105 000лв. до 126 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
смъртта на баща й Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г. при ПТП в местност
„Фисека“, гр.Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р. при управление на л.а.
„Сузуки Суифт“ с рег. № В1292НК, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 25.04.2020г. до окончателното й изплащане на
осн. чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.497, ал.1, т.1 от КЗ и чл.
2
86, ал.1 от ЗЗД; 2/ е осъдено ЗД „Бул инс“АД да заплати на М. Ц. М. сумата,
представляваща разликата над 70 000лв. до 98 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие смъртта на Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г. при ПТП в местност
„Фисека“, гр.Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р. при управление на л.а.
„Сузуки Суифт“ с рег. № В1292НК, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 25.04.2020г. до окончателното й изплащане на
осн. чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.497, ал.1, т.1 от КЗ и чл.
86, ал.1 от ЗЗД; 3/ е осъдено ЗД „Бул инс"АД да заплати на Ж. Б. Р. сумата,
представляваща разликата над 2 386, 35лв. до 2 863, 63лв., представляващи
сторени по делото разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 4/ е осъдено ЗД „Бул
инс"АД да заплати на М. Ц. М. сумата, представляваща разликата над 1 925лв.
до 2 695лв., представляващи сторени по делото разноски на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК; 5/ е осъдено ЗД „Бул инс"АД да заплати по сметка на Варненски
окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата, представляваща
разликата над 7 000 лв. до 8 960 лв., представляваща дължима по делото
държавна такса, както и сумата, представляваща разликата над 208, 33лв. до
266, 66лв., разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на
уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.В жалбата се твърди,
че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени съответно
за разликата над 105 000лв. до 126 000лв., ведно със законна лихва от
25.04.2020г. до окончателното изплащане, и за разликата над 70 000лв. до
98 000лв., ведно със законна лихва от 25.04.2020г. до окончателното
изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемите страни Ж. Б. Р., малолетна, действаща чрез своята майка и
законен представител М. Ц. М., и М. Ц. М. в депозирания отговор по жалбата
в срока по чл.263, ал.3 от ГПК, двете чрез процесуалния си представител
адв.А.Д., поддържат становище за нейната неоснователност и молят
решението на ВОС в обжалваните му от дружеството части да бъде
потвърдено.Претендират разноски.
3
Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Варна, редовно уведомена, не е
изразила становище по жалбите.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба, уточняващата такава към нея от 14.07.2020г. и
допълнителната си искова молба ищците Ж. Б. Р., малолетна, действаща чрез
своята майка и законен представител М. Ц. М., и М. Ц. М. излагат, че първата
е наследник по закон, низходяща, на Б.Д.Р., а втората е живяла във
фактическо съжителство с Б.Д.Р., починал на 19.01.2018г. в резултат от
получени увреждания при ПТП на 19.01.2018г., причинено от Д.Б.Р..С
присъда от 27.02.2020г., постановена по НОХД №182/19г. по описа на ТОС,
влязла в сила на 16.03.2020г., последният е признат за виновен в това, че на
19.01.2018г. в местността „Фисека“, гр.Търговище, при управление на МПС-
л.а.“Сузуки Суифт“, рег.№В 1292 НК, нарушил правилата за движение по
чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил
смъртта на Б.Д.Р. и три средни повреди на Л.П.К., поради което на осн.
чл.343, ал.4, пр.1, алт.1 и пр.2, алт.1, вр. с ал.3, б.“б“, пр.1, вр. чл.342, ал.1 от
НК е осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което
наказание е отложено с изпитателен срок от три години, както и на осн.
чл.343г от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от три години.Към момента на настъпване на ПТП за л.а.“Сузуки
Суифт“, рег.№В 1292 НК, е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица
№BG/02/117000942579 със срок от 25.03.2017г. до 24.03.2018г. с ответника
ЗД„Бул инс”АД.
Приживе между ищцата Ж.Р. и нейния баща е имало дълбока
привързаност.Ежедневно бащата се грижил за детето, преживявали всяка
радост заедно.Помагал й в училище, бил нейната подкрепа и упора.Той, като
баща, бил този, който се е грижил тя да може да порасне, да изживява
безгрижно своето детство, полагал е необходимите ежедневни грижи за
доброто й отглеждане и възпитание, като тя тепърва ще навлиза в пубертета,
където ще има най-голяма нужда от своя баща.След смъртта на баща си
ищцата е подтисната, не може да преживее мисълта, че нейният татко си е
отишъл, че никога повече няма да може да го види и чуе, той да сподели
4
вълненията и трепетите й, успехите й в живота.Травматичното събитие е
променила значително качеството на живот на ищцата-отказвала да говори, да
спи сама в стаята си, не споделяла нищо, затворила се в себе си, изпитва остра
липса от бащино присъствие, налице е протрахиран отговор на стресовото
събитие.Приживе ищцата М.М. и починалия са имала щастлив семеен
живот.Той бил нейната упора, ежедневно й помагал, тя разчитала на него за
всичко.След смъртта му тя останала сама с детето си, тежко преживявала
мисълта, че повече няма да го види.Станала дистанцирана, затворена,
стеснителна, тъжна, чувствала се нещастна, дисфорична, много предпазлива и
нерешителна, затруднявала се при справяне със социални ситуации.
За изплащане на обезщетение за така търпените неимуществени вреди
ищците подали писмена застрахователна претенция по чл.380 от КЗ до
ответника ЗД „Бул инс“АД, получена от последния на
01.04.2020г.Понастоящем не са получили застрахователно обезщетение от
ответника.
Предвид гореизложеното претендират ЗД „Бул инс“АД да бъде осъдено да
заплати, както следва: 1/ на Ж. Б. Р. сумата от 220 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-морални болки и
страдания от загубата на нейния баща Б.Д.Р., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.01.2018г. до окончателното изплащане; 2/ на М. Ц.
М. сумата от 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди-морални болки и страдания от загубата на фактическия
й съжител Б.Д.Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.01.2018г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗД „Бул инс”АД, гр.София в депозираните писмени отговори
в срока по чл.367 и чл.373 от ГПК оспорва предявените искове.Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение, възникнало от договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
л.а.“Сузуки Суифт“, рег.№В 1292 НК, както и наличието на влязла в сила
присъда по НОХД №182/19г. по описа на ТОС.Твърди, че починалият е
допринесъл в изключително висока степен /50%/ за настъпване на
вредоносния резултат, т.к. е пътувал в МПС без поставен обезопасителен
колан в нарушение изискванията на ЗДвП.Според материалите по
5
наказателното производство Б.Р. е бил намерен наклонен напред към
предното табло, като главата му също е била напред към предното панорамно
стъкло.Той е починал от тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма,
която не би могло да бъде получена, ако е бил с поставен колан.Отделно
твърди и, че така претендираните размери на обезщетения са силно завишени
и противоречат на принципа на справедливостта.Сочи че в досъдебното
производство ищцата е заявила, че както тя, така и първата ищца, а и бабата и
дядото на делинквента/син на починалия/, не го обвиняват за случилото се и
нямат претенции към него, а след като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на дееца, то е неморално и
необосновано да се претендират от него обезщетения в посочените размери.
С влязлото в сила в тези му части първоинстанционно решение главните
искове са уважени, съответно до размерите от 105 000лв. и 70 000лв., ведно
със законна лихва от 25.04.2020г., а акцесорните са отхвърлени в частите им
за присъждане на законна лихва върху главниците за периода от 19.01.2018г.
до 24.04.2020г., вкл.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и от приобщеното към доказателствения
материал по делото НОХД №182/19г. по описа на ТОС, се установява, че с
влязла в сила на 16.03.2020г. присъда Д.Б.Р. е признат за виновен в това, че на
19.01.2018г. в местността „Фисека“, гр.Търговище, при управление на МПС-
л.а.“Сузуки Суифт“, рег.№В 1292 НК, нарушил правилата за движение по
чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил
смъртта на Б.Д.Р. и три средни повреди на Л.П.К., поради което на осн.
чл.343, ал.4, пр.1, алт.1 и пр.2, алт.1, вр. с ал.3, б.“б“, пр.1, вр. чл.342, ал.1 от
НК е осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което
наказание е отложено с изпитателен срок от три години, както и на осн.
чл.343г от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от три години.
6
Не е спорно и, а и се установява от представените писмени доказателства,
че към 19.01.2018г. за л.а.“Сузуки Суифт“, рег.№В 1292 НК е имало сключена
със ЗД „Бул инс”АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, с начална дата на покритие 25.03.2017г. и крайна дата на
покритие 24.03.2018г., както и родствената връзка между ищцата Ж.Р. и
починалия.
На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за
установени от съда така, както са посочени в присъдата по НОХД №182/19г.
по описа на ТОС.
На осн. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят
е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.380
от КЗ.От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищците са отправили писмено чрез надлежно упълномощен представител към
ответното дружество своите застрахователни претенции, получени на
01.04.2020г.
Съгласно разпоредбите на чл.429 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, като застрахователят заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава/при определени
условия/, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно чл.493 от КЗ е
гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
7
престой, вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт.
Ирелевантно за предявения пряк иск е обстоятелството какви изявления са
направили извънсъдебно увредените лица по повод отговорността на
делинквента.
Съгласно показанията на св.Ж.Р./баба на първата ищца/ синът й починал
при катастрофа на 19.01.2018г.Приживе от 2005г. и до смъртта си живеел на
съпружески начала с майката на внучката й Ж.М.Ц. М..Финансовите разходи
за семейството ги поемал Б..За Ж. баща й бил всичко.Той много се грижил за
нея, занимавал се с нея, угаждал й.Още не може да преодолее смъртта
му.Тежко й е, цялата й стая е в негови снимки.Тренира тенис на маса и когато
отива на състезание казва „отивам заради татко“, всичко свързва с баща
си.Когато се връщат от София и отива в апартамента, който си купили Б. и
М., казва „отивам да спя при татко“, има обзаведен кът.Когато върви по
улицата разказва спомени с него.М. също не е добре след смъртта на Б..Тя е
имала тежко детство, майка й живее в чужбина, баща й починал, бабите й
починали и той за нея бил всичко.Изпаднала в дълбока криза, ходила по
лекари, взимала лекарства за нервите.
Съгласно показанията на св.Д.Р./дядо на първата ищца/ синът му починал
при катастрофа на 19.01.2018г.Приживе от 2005г. и до смъртта си живеел на
съпружески начала с майката на внучката му Ж.М.Ц. М.. Синът му поемал
разходите по семейството.Ж., която е копие на баща си, много тежко приела
смъртта му.Тогава била на 9 години.Често разказва къде я водил, какво й
купил.В представите й той бил велик човек и тя много го обичала, а и той
правил всичко за нея.Благодарение на него тя е републикански шампион за 12
годишни по тенис на маса.Цялата й стая е със снимки на баща й и с медали.За
М. Б. бил опора, много се обичали.Тя е самичка, баща й починал, бабите й
починали.
От заключението на СПЕ от 20.01.2021г. и от обясненията на в.л. в о.с.з. на
29.01.2021г. се установява, че и двете ищци не страдат от психично
разстройство в тесния смисъл на думата-психози, но и при двете са налице
данни за разстройства от групата на Реакция на тежък стрес и Разстройство в
адаптацията, които могат да се разглеждат като неадаптивен отговор на тежък
8
или продължителен стрес, поради това, че пречат на механизмите са справяне
и по този начин водят до нарушаване на социалното функциониране.При Ж.Р.
са налице симптоми на посттравматичен стрес.Децата трудно изразяват
страховете си на вербално ниво.Детето може да се научи за живее с
травматичното събитие и да изглежда спокойно за даден период, но рано или
късно то ще изплува в съзнанието му и ще окаже отражение.Преживяното от
М.М. е изиграло ролята на остра психотравма, която с времето не е могла да
бъде рационализирана и тя да се освободи от болестотворното й
въздействие.Възникнало е психогенно разстройство с тревожно депресивни
симптоми - смесена тревожно-депресивна реакция.Имат нужда от
психологична подкрепа.
Ищците са съответно дете и лице, било с починалия във фактическа
семейна съпружеска връзка, която е била продължителна и трайна, предвид
което и съгласно разрешенията, дадени съответно в ППВС №4/25.05.1961г. и
ППВС №5/24.11.1969г., са легитимирани да претендират обезщетение за
търпените от смъртта му неимуществени вреди, които вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с осъщественото от застрахованото по см. на
чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно противоправно деяние, установено с влязла в
сила присъда.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението - такива при
причиняване на смърт са възрастта на увредения, общественото му
положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията
между починалия и близкия, който търси обезщетение и др. - ППВС
№4/23.12.1968г.При определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен
случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на
което е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
9
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.Като паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения
за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически
условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат
самостоятелно значение по отношение на критерия за справедли -вост.От
своя страна икономическите условия в страната към момента на настъпване
на застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като
минимална работна заплата/към момента на деликта 510лв./, инфлационни
процеси/2, 7% за 2018г./, нарастване на цените и др.
Починалият е бил на 47 години, в работоспособна и сравнително млада
възраст, работил до смъртта си, за да осигурява издръжката на своето
семейство.От цитираните свидетелски показания/ценени при условията на
чл.172 от ГПК, но и като непротиворечащи на останалия събран по делото
доказателствен материал/, кредитирани от съда като базирани на лични и
непосредствени възприятия, безпротиворечиво се установява, че между М.М.
и починалия е имало трайна и дълбока емоционална връзка, отличаваща се с
много обич, силна привързаност и съпричастност с нуждите и проблемите на
другия, а между Ж.Р. и починалия е имало обичайната дълбока емоционална
връзка родител - дете, отличаваща се с обич, доверие, грижа,
привързаност.Внезапната му трагична смърт е била загуба на главата и
стожера на едно сплотено семейството, към когото са се отнасяли с много
любов и уважение.Фактическото съжителство е започнало от 2005г., т.е.
когато ищцата е била на 21 години и продължило за период от 14 години,
през който Б.Р. е бил основната й жизнена опора, вкл. предвид отсъствието на
майка й и загубата на баща й.Ж.Р. е била на възраст от 9 години, отглеждана
от раждането си в семейството и силно привързана към баща си, ясно
осъзнаваща на тази възраст безвъзвратността на загубата.Травмата от
загубата на единия родител, настъпила на такава детска възраст, в която
основно се разчита при израстването именно на грижите, обичта и морална
подкрепа на родителите, остава доживотен белег в съзнанието.От внезапната
смърт ищците са претърпели изключително силни емоционални
страдания.Ж.Р., съгласно СПЕ, повече от две години след инцидента,
продължава да има симптоми на посттравматичен стрес/продължава да й е
10
тежко, плаче, сънува баща си често/, а М.М. да изживява смесена тревожно-
депресивна реакция, водеща до нарушаване на социалното функциониране/не
може да спи, чувства се потисната, не вижда перспективи пред себе си/.
Съобразявайки продължителността и интензитета на претърпените
неимуществени вреди по повод непрежалимата загуба на бащата на ищцата,
съответно фактическия съжител на другата ищца, възрастта и общественото
положение на починалия, обстоятелствата, при които е настъпила внезапната
му смърт, степента на родствена близост, действителното естество и
съдържание на отношенията в семейството на починалия, силната
емоционална привързаност между членовете на семейството, мястото, което
починалият до смъртта си е заемал в живота на всяка от една ищците,
необратимия характер на понесените морални болки и страдания,
обществено-икономическите условия в страната към момента на проявление
на вредите и към настоящия момент, нивата на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът приема, че
обезщетението за първата ищца следва да се определи в размер от 180 000лв.,
а за втората ищца от 140 000лв., явяващ се съобразен с така установените в
производството, че са търпени от ищците емоционални болки и страдания от
загубата на Б.Р. и психичната травма, която ще остане до живот за всяка от
тях, като се отчита и обстоятелството, че макар и бавно след първоначалния
шок емоционалното им състояние е започнало в малка степен да се
подобрява, че са се опитали да продължат, с цел справяне с психотравмата, по
нов начин житейския си път, премествайки си да живеят в друг град, където
съответно учат и работят, че малолетната ищца е продължила спортните си
изяви.
По възражението за съпричиняване.
По въпроса за предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди
при принос на пострадалия, съществува задължителна практика - ППВС
№17/1963г. Последователно e застъпваното от ВКС /напр. решение
№97/29.06.2019г. по т.д. №1084/15г. II т.о., решение №60097/13.09.2021г. на
ВКС по т. д.№1600/20г., II т.о. и множество други/ принципното становище,
че при въведено от ответника в срок възражение за наличие на съпричиняване
той следва да докаже, при условие на пълно главно доказване, конкретния
11
обективен принос.Приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на категорично доказани в процеса действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането.В случаите, при които пострадалият е пътувал
в лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това обстоятелство не
обуславя само по себе си приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД.Намаляването
на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличие на категорични
доказателства, че вредите не биха били настъпили, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Съгласно заключението на комплексната СМАвТЕ от 18.02.2021г. при
проведената аутопсия на Б.Р. са установени тежка съчетана черепно-мозъчна
травма и гръдни травми със счупване на челната кост на черепа, ограничен
травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки, счупвания на 1-во до
5-то леви ребра, обширно разкъсване на белия дроб, кръвоизлив с обем 2 500
мл. в лявата гръдна кухина, счупване на лявата бедрена кост в горна трета,
обширни охлузвания по челото и лявата долна половина на гръдния
кош.Описаните травматични увреждания са резултати на удари, изразени със
значителна сила с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се
получат при ПТП като пътник в л.а. от удари с части или детайли на купето
на катастрофиралия л.а.Непосредствена причина за смъртта е тежката гръдна
травма с разкъсване на левия бял дроб, кръвоизлив с обем около 2500 мл.,
довели до развитие на остра дихателна недостатъчност и анемия.
Съгласно показанията на св.Г.Г. същият е служител в РСПБЗН,
гр.Търговище.Когато екипът му пристигнал на местопроизшествието на
19.01.2018г. след сигнал за ПТП с пострадали хора, заварил две коли на
пътното платно след челен удар.Водачите на двата л.а. не били там, били
откарани от екип на Бърза помощ.На място заварил починал мъж на видима
възраст от 40-45 години, който стоял на предната дясна седалка в колата,
която се е движила в посока гр.Варна.Тялото било свито напред.Забелязал, че
няма поставен предпазен колан и, че е счупил с глава предния
прозорец.Имало опасност да се запалят от акумулаторите двата автомобила и
затова прерязали клемите им.Използвали уреди, за да отварят вратата.Не знае
дали някой преди това му е откопчавал колана от другата страна, вероятно
лекарят през прозореца е установил, че няма пулс и така е установил смъртта.
12
Съгласно горецитираната КСМАвТЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. на
26.02.2021г. л.а., в който е Б.Р. е пътувал на предна дясна сделка, е оборудван
стандартно като модел с 4 броя 3-точкови предпазни колани.Автомобилът
понастоящем е бракуван и на същия не може да се извърши оглед, за да се
посочи дали е имал колан на предното дясно място и дали той е бил
изправен.Горепосочените травматични увреждания по тялото на Б.Р. са
реализирани по лявата челна област на главата, лявата странична повърхност
на гръдния кош и лявото бедро и могат да се получат при придвижване на
тялото напред и наляво при възникналото ПТП, удар на главата в предното
дясно панорамно стъкло или тавана на автомобила, удар на гръдния кош в
арматурното табло.Такива травматични увреждания не биха могли да се
получат при поставен обезопасителен колан и предвид липса на тежки
деформации на купето на автомобила.При поставен такъв колан, в теоретичен
план, биха могли да се получат друг вид, вкл. тежки травматични увреждания
в областта на шията, гръдния кош и корема.При липса на колан и при
скоростите, при които е реализиран челният сблъсък/84 км/ч. за л.а.“Сузуки
Суифт“ и 73 км/ч. за л.а.“Фолксваген голф“/ тялото е свободно да се движи
под действието на големи инерционни сили произволно и главата да попадне
под, над или отстрани на въздушната възглавница, както най-вероятно е
станало в настоящия случай.Не е възможно травмите, получени от Б.Р., вкл.
счупените ребра, да са само от удар с въздушната възглавница.За да се счупят
така ребрата, е следвало да има удар в детайли на таблото на автомобила.
При съвкупния анализ на така установените от в.л. травматични
увреждания, довели непосредствено до смъртта на Б.Р., и показанията на
разпитания свидетел, съдът приема, че към момента на настъпване на ПТП
същият е бил без поставен обезопасителен колан.Фабрично лекият автомобил
е произведен с поставени обезопасителни колани, вкл. и на предната дясна
седалка, на която Б.Р. е пътувал.Действително, предвид бракуването на л.а.,
в.л. не са могли да извършат непосредствен оглед на същия, за да установят
пряко дали автомобилът към момента на ПТП е продължавал да бъде с
монтиран колан, но според писмените материали по досъдебното
производство двата автомобила са били изправни към момента на настъпване
на ПТП.В протокола за оглед на ПТП, изготвен от РУ-Търговище, при
описанието на л.а.“Сузуки Суифт“ не са налице констатации по повод
13
липсата в автомобила на обезопасителни колани.Има констатации, че
предното панорамно стъкло е напукано по цялата си част, като в дясната му
част има вдлъбнатина на разстояние от около 80см. от предна лява
колона.Според показанията на непосредствения очевидец при изваждане на
тялото - св.Г.Г. трупът стоял на предната дясна седалка в колата, тялото било
свито напред, не е имало поставен предпазен колан и забелязал, че
пострадалият е счупил с глава предния прозорец.Според в.л. подобни тежки
травматични увреждания изключително в лявата част на главата и лявата част
на гръдния кош се получават от удар на главата в предното дясно панорамно
стъкло или тавана на автомобила, удар на гръдния кош в арматурното табло и
не биха могли да се получат при поставен обезопасителен колан и липса на
тежки деформации на купето на автомобила.Съвкупно тези доказателства
установяват, че процесните травми не могат да бъдат получени при поставен
обезопасителен колан само от удар във въздушната възглавница с поставен
колан.Счупванията в ляво на главата и на ребрата са резултат от удари под
въздействието на големи инерционни сили в предното панорамно
стъкло/вдлъбнато от удара на главата/ и от удара в арматурното табло, които
не биха се получили, ако тялото е било задържано от колана.Свободно от
колан и тялото е намерено от свидетеля Г..Възраженията в жалбата на
въззивниците, че е възможно Б.Р. да е бил жив и да е бил правен опит да бъде
изваден от л.а. от свидетели на ПТП преди пристигането на екипите на Бърза
помощ, полицейските такива и на РСПБЗН и поради това да е бил премахнат
поставеният преди това колан, не са навеждани пред ВОС до приключване на
устните състезания в о.с.з. на 26.02.2021г. и съответно не са доказвани в
производството.Според в.л. по горецитираната КСМАвТЕ смъртта на Б.Р. е
настъпила много бързо/починал на място/.Горепосочените твърдени от
въззивниците обстоятелства не се установяват от писмените доказателства по
приобщеното към доказателствения материал по настоящото дело НОХД,
като за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в мотивите на
горепосочената присъда по НОХД №182/19г. по описа на ТОС е изрично
прието, че починалият Б.Р. е бил без поставен предпазен колан към момента
на настъпване на ПТП.
Предвид гореустановеното и съдът приема, че Б.Р. е пътувал без предпазен
колан в нарушение изискванията на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.Приема и, че това е
14
допринесло за настъпване на увреждането, защото при поставен колан не би
получил именно тези травми в областта на главата и белия дроб, станали
непосредствената причина за смъртта.Според в.л. поставянето на
обезопасителен колан, в съчетание с действието на въздушните възглавници,
статистически намаляват травмите, водещи до смърт при ПТП с около 50 %.В
настоящия случай е налице челен сблъсък, при който съчетаното използване
на предпазен колан и въздушна възглавница в най-голяма степен може да
доведе до предпазване от удари на тялото в предното стъкло на автомобила и
в арматурното табло, т.е. до такъв вид травми като получените.При
процесното ПТП не са се осъществили нито превъртане на автомобила, нито е
имало странични удари, съответно и тежки странични деформации на купето,
за да възникнат друг вид тежки травми, които също да могат за доведат до
летален изход.Факт е и, че както водачът на л.а. „Сузуки Суифт“, така и на
другия автомобил са оживели при осъществяване на челния удар между двете
ПМС.
При определяне степента на съпричиняването е необходимо да се извърши
съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като
съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите
обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще
определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат.Преценката е комплексна, като се определя степента на обективна
вредоностност, както и дали действието или бездействието е противоправно и
ако е виновно, каква е вината на пострадалия.Намаляването се определя
според размера на причиняването в общата вреда с оглед всички факти и
обстоятелства и конкретно се взема предвид нарушението от страна на
пострадалия, за да настъпи противоправният резултат. При определяне обема
на съпричиняване се изисква определяне на целия увреждащ
комплекс.Съгласно разясненията в т.7 от ППВС 17/63г. следва да се установи
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат.В случая първопричина за настъпване на увреждането е
противоправното деяние на водача на автомобила Динко Райков, изразяващо
се в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП - липсата на непрекъснат контрол
върху автомобила, който управлявал, и нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП
- на пътно платно с двупосочно движение и с две пътни ленти навлязъл и се
15
движил в лентата за насрещно движение/не при изпреварване или
заобикаляне/. Съгласно цитираното заключение, мястото на ПТП е след ляв
завой по посока движението на л.а.“Сузуки Суифт“ на сравнително дълга
права отсечка с добра видимост, при суха пътна настилка, в тъмната част от
денонощието.След левия завой л.а.“Сузуки Суифт“ е навлязъл в лентата за
насрещно движение без категорични данни за причината за това навлизане.На
място не се намерени спирачни следи.След навлизането си в насрещната
лента л.а.“Сузуки Суифт“ се е сблъскал с движещия се по нея в посока
гр.Търговище л.а.“Фолксваген голф“, като за двата автомобила ударът е бил
челен.Следователно първопричина за настъпване на ПТП е предприетото в
нарушение изискванията на ЗДвП от Д.Р. навлизане в насрещното пътна
лента, съответно липсата на контрол върху управлявания
автомобил.Действително за пътуващия на предната седалка Б.Р. е имало
задължение да постави предпазния колан, като така не биха се реализирали
горепосочените травматични увреждания, довели до смъртен изход.В общия
причинно-следствен комплекс обаче приносът на водача на автомобила,
навлязъл в насрещната пътна лента, е много по-голям като обем в сравнение с
този на пострадалия, непоставил предпазен колан.Съпоставяйки два приноса,
съдът приема за общия противоправен резултат обем съпричиняване от
порядъка на 20%.Така обезщетението за Ж.Р. възлиза на 144 000лв., а за М.М.
на 112 000лв.
По отношение лихвата за забава върху претендирани суми.
Претендира се пред настоящата инстанция присъждане на законна лихва
върху обезщетенията, считано от 25.04.2020г., т.е. след изтичане на 15
работни дни след подаване на писмената застрахователна претенция по чл.380
от КЗ.Съгласно формираната съдебна практика - решение №167/30.01.2020г.
по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и решение №128/04.02. 2020г. по
т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о. по отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 от КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ
- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,
респ. предявяване на претенция от увреденото лице.След предявяване на
16
претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/
изпадане на застрахователя в забава - чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, в който
случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
осн.чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 от КЗ.В настоящия случай уведомяването на
застрахователя е на 01.04.2020г.По отношение забавата на застрахователя е
приложим тримесечният срок по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, т.к. по реда на чл.106,
ал.3 от КЗ няма данни да са искани доказателства.
Независимо от обстоятелството, че за периода от датата на уведомяване до
изтичане на този срок застрахователят не е в забава на осн. чл.497, ал.1 от КЗ,
за този период той дължи законна лихва за забава върху присъдените
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, но на основание
чл.429, ал.3 от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, доколкото
лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не
надхвърлят застрахователната сума.Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента.В случая обаче претенцията на ищците пред
настоящата инстанция е за присъждане на лихва от по-късна дата, поради
което и от тази дата подлежи на уважаване.
Предвид частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, решението на ВОС в частите му, с които
исковете за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от смъртта на Б.Р., са отхвърлени, съответно за разликата над
126 000лв. до 144 000лв. и за разликата над 98 000лв. до 112 000лв., следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго за уважаването им в тази
част, ведно със законна лихва от 25.04.2020г. до окончателното
изплащане.Решението, предвид частичното уважаване на претенцията от
ВАпС, следва да се отмени и в частта му, с която на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
ищците са осъдени да заплатят разноски на ответника за разликата над 218,
66 лв. до 261, 33 лв., а на ищците да се присъдят още от разноските, сторени
пред първа инстанция/адв.възнаграждения, общо от по 5000лв. за всяка/,
17
съразмерно на уважените от настоящата инстанция части от исковете,
съответно на М.М. още 105лв., а на Ж.Р. още 409, 10лв.
Решението следва да бъде потвърдено в частта му за уважаване на
исковете за размера над 105 000лв. до 126 000лв. и над 70 000лв. до 98 000лв.,
както и за отхвърляне на исковете, съответно за горницата над 144 000лв. до
220 000лв. и над 112 000лв. до 200 000лв.На осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата д.т. за първа и
въззивна инстанция/общо 6%/ върху присъдените от настоящата инстанции
суми/общо 32 000лв./, или това е сумата от 1 920 лв.
Всяка от страните претендира присъждане на разноски за пред настоящата
инстанция.Въззивниците претендират адв.възнаграждение в размер от по
1 500лв. съгласно представените договори за правна защита и съдействие от
03.08.2021г., заплатено в брой.Възнагражденията са под минималния
предвиден в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС размер съобразно
материалния интерес за всяка от ищците пред настоящата инстанция/115
000лв. за Ж.Р. и 130 000лв. за М.М./ и в тази връзка не се разглежда
направеното от ответника в условие на евентуалност/ако надвишават
минималните размери/ възражение за прекомерност.Съразмерно на
основателната част от исковете, в горепосочените им части, разглеждани от
настоящата инстанция, на Ж.Р. се следва сумата от 508, 69лв., а на М.М.
сумата от 484, 61лв.Общо за първа и въззивна инстанция на Ж.Р. се следват
917, 79лв., а на М.М. сумата от 589, 61лв.
Дружеството претендира заплатената д.т. за въззивно обжалване и
адв.възнаграждения, заплатени в брой и с включен ДДС/с представени
доказателства за регистрацията на адв.М.Г. по ЗДДС/, съгласно представените
четири договора за правна защита и съдействие, всички от 28.09.2021г., по
които се претендират съответно: 1/ за защита по обжалването от М.М. 4
320лв. с включен ДДС; 2/ за защита по обжалването от „Бул инс“ против Ж.Р.
1 440лв. с включен ДДС; 3/ за защита по обжалването от „Бул инс“ против
М.М. 1 680лв. с включен ДДС; 4/ за защита по обжалването от Ж.Р. 4 080лв. с
включен ДДС.Предвид неоснователността на насрещната въззивна жалба на
дружеството не му се следват разноските за д.т. и адв.възнаграждения по
договорите по т.2 и т.3.Направено е възражение за прекомерност на
18
възнаграждения от насрещната страна, което съдът приема за неоснователно,
т.к. съобразно материалния интерес по жалбата на М.М./общо 102 000лв./
минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС
възлиза на 4 284лв. с ДДС, а по жалбата на Ж.Р./94 000лв./ възлиза на 4 020лв.
с ДДС, като с оглед фактическата и правна сложност на делото надвишаване
от порядъка на 36лв., съответно 60лв., не се явява прекомерно.Съразмерно на
неоснователната част от жалбата на М.М./88 000лв./ се следва сумата от
3 727, 05лв., а съразмерно на неоснователната част от жалбата на Ж.Р./76
000лв./ се следва сумата от 3 298, 72лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №76/23.03.2021г., постановено по т.д.№898/20г. по
описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ са отхвърлени предявените от
Ж. Б. Р. против ЗД „Бул инс“АД, гр.София исковете в частите им за
заплащане на сумата, представляваща разликата над 126 000лв. до 144 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вследствие смъртта на баща й Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г.
при ПТП в местност „Фисека“, гр.Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р.
при управление на л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № В1292НК, ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 25.04.2020г. до окончателно
погасяване на задължението; 2/ са отхвърлени предявените от М. Ц. М.
против ЗД „Бул инс“АД, гр.София исковете в частите им за заплащане на
сумата, представляваща разликата над 98 000лв. до 112 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вследствие смъртта на Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г. при
ПТП в местност „Фисека“, гр.Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р. при
управление на л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № В1292НК, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 25.04.2020г. до окончателно погасяване
на задължението; 3/ са осъдени Ж. Б. Р. и М. Ц. М. да заплатят на ЗД „Бул
инс"АД сумата, представляваща разликата над 218, 66 лв. до 261, 33 лв.,
представляващи сторени по делото съдебно-деловодни разноски на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
19
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“АД, ЕИК *********, да заплати на Ж. Б. Р., ЕГН
**********, малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител
М. Ц. М., ЕГН **********, сумата, представляваща разликата над 126 000лв.
до 144 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на баща й Б.Д.Р.,
настъпила на 19.01.2018г. при ПТП в местност „Фисека“, гр.Търговище,
виновно причинено от Д.Б.Р. при управление на л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. №
В1292НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2020г.
до окончателното изплащане, осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“АД, ЕИК *********, да заплати на М. Ц. М., ЕГН
**********, сумата, представляваща разликата над 98 000лв. до 112 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вследствие смъртта на Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г. при
ПТП в местност „Фисека“, гр.Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р. при
управление на л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № В1292НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.04.2020г. до окончателно изплащане,
осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“АД, ЕИК *********, да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-
Варна сумата от 1 920 лв., представляваща държавна такса, на осн. чл.78, ал.6
от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №76/23.03.2021г., постановено по т.д.
№898/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ е осъдено ЗД “Бул
инс“АД да заплати на Ж. Б. Р. сумата, представляваща разликата над
105 000лв. до 126 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на баща й
Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г. при ПТП в местност „Фисека“,
гр.Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р. при управление на л.а. „Сузуки
Суифт“ с рег. № В1292НК, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 25.04.2020г. до окончателното й изплащане на осн. чл.432, ал.1 от
КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.497, ал.1, т.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД; 2/ е
осъдено ЗД „Бул инс“АД да заплати на М. Ц. М. сумата, представляваща
разликата над 70 000лв. до 98 000лв., представляваща обезщетение за
20
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
смъртта на Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г. при ПТП в местност „Фисека“,
гр.Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р. при управление на л.а. „Сузуки
Суифт“ с рег. № В1292НК, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 25.04.2020г. до окончателното й изплащане на осн. чл.432, ал.1 от
КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.497, ал.1, т.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД; 3/ е
осъдено ЗД „Бул инс"АД да заплати на Ж. Б. Р. сумата, представляваща
разликата над 2 386, 35лв. до 2 863, 63лв., представляващи сторени по делото
разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 4/ е осъдено ЗД „Бул инс"АД да заплати
на М. Ц. М. сумата, представляваща разликата над 1 925лв. до 2 695лв.,
представляващи сторени по делото разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 5/ е
осъдено ЗД „Бул инс"АД да заплати по сметка на Варненски окръжен съд, в
полза на бюджета на съдебната власт, сумата, представляваща разликата над
7 000 лв. до 8 960 лв., представляваща дължима по делото държавна такса,
както и сумата, представляваща разликата над 208, 33лв. до 266, 66лв.,
разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от
исковете, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.; 6/ са отхвърлени предявените от Ж. Б. Р.
против ЗД „Бул инс“АД, гр.София исковете в частите им за заплащане на
сумата, представляваща разликата над 144 000лв. до 220 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вследствие смъртта на баща й Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г.
при ПТП в местност „Фисека“, гр.Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р.
при управление на л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № В1292НК, ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 25.04.2020г. до окончателно
погасяване на задължението; 7/ са отхвърлени предявените от М. Ц. М.
против ЗД „Бул инс“АД, гр.София исковете в частите им за заплащане на
сумата, представляваща разликата над 112 000лв. до 200 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вследствие смъртта на Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г. при
ПТП в местност „Фисека“, гр.Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р. при
управление на л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № В1292НК, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 25.04.2020г. до окончателно погасяване
на задължението; 8/ са осъдени Ж. Б. Р. и М. Ц. М. да заплатят на ЗД „Бул
инс"АД сумата от 218, 66 лв., представляващи сторени по делото съдебно-
деловодни разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
21
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“АД, ЕИК *********, да заплати на Ж. Б. Р., ЕГН
**********, малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител
М. Ц. М., ЕГН **********, сумата от 917, 79лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“АД, ЕИК *********, да заплати на М. Ц. М., ЕГН
**********, сумата от 589, 61лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Б. Р., ЕГН **********, малолетна, действаща чрез своята
майка и законен представител М. Ц. М., ЕГН **********, да заплати на ЗД
„Бул инс“АД, ЕИК *********, сумата от 3 298, 72лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Ц. М., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Бул инс“АД,
ЕИК *********, сумата от 3 727, 05лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22