№ 22
гр. Плевен, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. Г.
при участието на секретаря Ц. ОЛ. Ц.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500881 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1658 от 10.11.2022г по гр. дело № 4772/2022г по описа
на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ С. К. Б., ЕГН **********, от
гр. Т., обл. П., ул. Г.Б. №* ДА ЗАПЛАЩА за всяко от децата Р. С. Б.
ЕГН:********** и П. С. Б. ЕГН:*** ежемесечна издръжка в размер от 180 за
всяко от децата, с падеж до 10-то число на текущия месец по банкова сметка
на майката М. Г. С. с ЕГН **********, съдебен адрес ул. С.С. №*, ет.*, офис
* като за разликата до претендирания размер съдът е отхвърлил иска като
неоснователен. Съдът се е произнесъ л и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от М. С. като законен
представител на малолетните деца Р. и П. чрез адв. Г. Г. ,в която се възразява,
че в диспозитива на решението липсва определен начален момент на
издръжката, изложени са мотиви, които не са относими към спора, не е
съобразен размера на издръжката със събраните по делото доказателства.
Възразява се, че избор на ищцовата страна е какъв иск да предяви, децата
имат здравословен очен проблем, имат разноски за детска градина, а майката
ги отглежда и полага всички грижи за тях. Според въззивната страна бащата
1
живее в едно домакинство с родителите си и това означава поделяне на
разходите.Претендира се отмяна на решението и постановяване на размер на
издръжка от 350 лв с начална дата 2.07 .2022г.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна .В писмен
отговор се взема становище, че е определена издръжка в съответствие с
нуждите на децата и установения от законодателя минимален размер на
издръжката. Счита се, че са съобразени всички представени по делото
доказателства, а децаТ.мат нужди, значително по – големи от обичайните за
тяхната възраст. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на начална дата на
издръжката, условия за постановяването на заплащането на издръжка и в
какъв размер
ПлРС е приел , че от съвместното съжителство между ищцата и
ответника пред първата инстанция на 13.07.2016г. са родени двете им деца Р.
и П.. От раждането на децата до фактическата им раздяла - 02.07.2022г.
взаимно са ги отглеждали и са се грижили за тях. Не е спорно, че децата са
записани в предучилищна група в ДГ Трети март - Плевен. Както и видно от
представените удостоверения, че същите през учебната 2022-2023г. са
записани и следва да посещават - курс по английски език за Р. и тренировки
по футбол за П.. Не е било спорно, че както всички деца и те имат нужда от
дрехи, обувки и храна. Няма спор, според РС, че и двамата родители
упражняват трудова дейност и получават доход.
Относно нуждите на децата, според РС, се касае за задоволяване на
обичайни за всяко „друго" дете потребности на тяхната възраст, като - дрехи,
обувки, храна. Посещението на курсове и тренировки, който имат стойностно
изражение около 30лв. месечно за всяко от децата, както и опроверганото от
св. Д. Ц. твърдение на ищцовата страна, че поради проблем с очите децата са
подложени на непрекъснато лечение в гр. София, като в разпита си, същата
2
потвърди направеното възражение в отговора на ИМ: че такива посещения се
правят „два пъти в годината", а не постоянно /каквото е твърдението на
ищцата/. В тази връзка, според РС, така посочените разходи за издръжка на
децата, не могат да обосноват претендирания от ищцата месечен размер на
издръжката за всяко от тях от по 350 лева или общо за двете деца месечна
издръжка от 700лв./. Евентуалните предположения, че през зимния период
децата могат да боледуват, което косвено ще доведе до по-нисък доход на
майката, също не предполага издръжка в претендирания от ищцата размер 2
пъти по-голям от минималния такъв предвиден от законодателя /от 177.50 лв./
към настоящия момент/. На следващо място „възможностите на родителя"
който следва да заплаща издръжката. От представените по делото
Удостоверения за доход на страните е било видно, според РС, че ответникът
получава по-висок доход от ищцата. Безспорно е, според РС, че в
представено удостоверение за доходите, е посочен брутния месечен доход
на ответника /без удържан ДОД, и др./. Не е било спорно по делото, че
ответникът живее при родителите си в гр. Т. и всеки ден пътува до работното
си място в гр. Плевен, при което за него възниква и разход на гориво,
/фактура №**********/26.10.2022г/ където е местоработата му, което
отделно утежнява ежедневните и ежемесечните му разходи. От показанията
на св. В. Г. / майка на отв. Б./ се установява, според РС, че ответникът помага
на родителите си, защото получават ниски пенсии. Така посочените факти и
обстоятелства, според първата инстанция, изключват възможността на
бащата да заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на по
350 лева /общо месечна издръжка от 700 лв. / В същото време ответникът не
оспорвал, че децата Р. и П. имат право и нужда от издръжка, но оспорва
посочения в исковата молба размер, като счита, че същият е завишен, както с
оглед нуждите на децата, така и с оглед на неговите възможности. Като се
вземе предвид неговия доход, необходимо присъщите му разходи, както и
тези, свързани с ежедневното му пътуване до работното му място, ответникът
може да плаща месечна издръжка в размер около минимума - от 180лв. -200
лева за всяко от децата, като по необходимост той ще ограничи разходите си,
тъй като би желал, децата му да имат възможност да покриват своите. По
отношение на претендираната издръжка, считано от датата на фактическата
раздяла между страните - 02.07.2022г., макар да няма правна стойност, следва
да бъде посочено, според РС, че многократно са водени разговори между
3
страните, но ищцата безпричинно е отказвала да бъдат уредени, всички
въпроси, касаещи отношенията между родителите и децата. Настоявала е
единствено да бъде решен въпросът с тяхната издръжката, което се
потвърждава от предмета на настоящото производство, както и от
нежеланието й спорът да бъде решен със спогодба. Поради изложеното, съдът
е приел, че следва да отхвърли така предявения иск в частта, с която ищцата
претендира месечна издръжка в размер на 350лв. за всяко от децата: Р. С. Б.
ЕГН:********** и П. С. Б. ЕГН:***, като неоснователен и недоказан и да
определи издръжка, която да е съобразена, както с техните нуждите, така и с
възможностите на ответника, а именно, около минималната такава, в размер
от 180 до 200 лева за всяко от децата, ежемесечно, с падеж до 10-то число на
текущия месец, по банкова сметка на майката М. Г. С..
РЕШЕНИЕТО на РС е недопустимо
Видно от материалите по делото пред Пл РС е бил предявен иск по
чл. 143 от СК за определяне на дължимата издръжка на децата Р. и П. Б.и. Не
е спорно по делото, че родителите на децата не са били в брак, децата са
родени от съвместното им съжителство, което е преустановено, считано от
2.07.2022г, което обстоятелство също не е било спорно по делото. В срока за
отговор на исковата молба е била подадена насрещна искова молба с
предявени искове по чл. 127 ал.2 от СК. Тази насрещна искова молба е била
изпратена за отговор, постъпило е възражение от другата страна за
недопустимост на насрещната искова молба поради бързия характер на
производството. В определението на РС № 4227 от 18.10.2022г по чл. 140 от
ГПК липсва произнасяне по насрещната искова молба и по направеното
възражение в какъвто и да е смисъл. Приет е за разглеждане само иск с пр.
осн. Чл. 143 от СК и производството е движено и приключило по този иск.
Действително в диспозитива на решението липсва постановена начална дата
на издръжката. В производството пред първата инстанция като
заинтересувана страна не е конституирана и призовавата като страна
Дирекция „социално подпомагане“ – отдел „Закрила на детето“ от
съответното населено място.
С оглед така изложената фактическа обстановка Пл ОС приема, че
4
във всички случаи, когато липсва утвърдено от съда споразумение между
родителите относно упражняването на родителските права и местоживеенето
на децата, съдът служебно следва да предостави упражняването на
родителските права (полагането на непосредствените ежедневни грижи,
възпитание, надзор и пр. – чл. 125 от СК) само на единия родител, при когото
(по общо правило – чл. 126 от СК) следва да определи и местоживеенето на
детето, като определи режим на лични отношения (контакти) с другия
родител и осъди последния да заплаща припадащата му се част от издръжката
на детето (тъй като той не полага непосредствените грижи за него и не го
издържа непосредствено – чл. 143 от СК). Именно предвид и тази връзка на
обусловеност (по общо правило) на въпросите относно местоживеенето,
режима на лични отношения и издръжката на детето, от въпроса относно
упражняването на родителските права, предвид и посочената по-горе
необходимост от пълно разрешаване на целия комплекс от тези въпроси,
както и предвид изричното препращане от чл. 127, ал. 2 към чл. 59 от СК,
съдът и по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, при липса на утвърдено споразумение
по тези въпроси по чл. 127, ал. 1 от СК, следва служебно да се произнесе по
всички тях – в тяхната съвкупност, независимо с кой от тях е изрично сезиран
с молбата на някой от родителите, които вече не живеят заедно и каква е тази
молба. Единствено в случай, че вече е налице утвърдено от съда
споразумение между родителите или/и постановено съдебно решение по тези
въпроси, при изменение на обстоятелствата, съгласно чл. 59, ал. 9 от СК, по
молба на всеки от родителите съдът може да измени само режима на лични
отношения, но и в този случай съдът по своя преценка – ако интересите на
детето налагат това – може служебно да се произнесе с решението си и по
останалите въпроси, като измени вече постановените и по тях мерки. В този
смисъл е и решение № 30/1.02.2019 г по гр. дело № 3060/2018 г на ВКС на
РБ, четвърто г.о.
В конкретния случай няма доказателства за постигнато споразумение
между родителите относно упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето, няма и твърдения в този смисъл. Предявеният иск
за издръжка не може да се разгледа при липса на яснота относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето. В този
смисъл съдът е следвало да се произнесе служебно, а още повече, че в
рамките на производството пред него той е бил сезиран и с насрещна искова
5
молба по чл. 127 ал.2 от СК, която за първоинстанционния съд все едно не е
съществувала и по нея няма никакво произнасяне. Предвид гореизложеното
не е било и основателно възражението за недопустимост на насрещната
искова молба с оглед бързия характер на производството за издръжка. По
същество твърденията във въззивната жалба, че липсва начален момент на
определената издръжка, представляват молба за допълване, но с оглед
приетото от въззивния съд, че е недопустимо произнасяне по иск за издръжка
при нерешени въпроси относно упражняването на родителските права и
местоживеенето на децата, то следва да се приеме, че цялото решение е
недопустимо и е за обезсилване. Начален момент на издръжката следва да
бъде определен, но това ще стане при новото разглеждане на делото като при
него съдът се произнесе и по въпросите за упражняването на родителските
права, местоживеенето на децата и режима на контакти между децата и
родителя, който няма да упражнява ежедневно родителските права и заедно с
това и по издръжката, в зависимост от това на кого ще бъдат предоставени
родителските права. Следва да се призове и Дирекция „социално
подпомагане“ – отдел „Закрила на детето“ от съответното населено място
като заинтересувана страна.
Предвид гореизложеното следва да се обезсили атакуваното решение
и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пл РС съобразно
указанията на настоящата инстанция. Въпросът с разноските следва да се
реши при окончателното произнасяне на първата инстанция по всички,
посочени по – горе, въпроси.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 1658 от 10.11.2022г по гр. дело №
4772/2022г по описа на РС – Плевен, допълнено с решение №
1692/16.11.2022г по същото дело КАТО НЕДОПУСТИМО
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенски
районен съд при спазване указанията в мотивите на настоящето решение
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7