№ 39
гр. Ловеч , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500045 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ и ал.12 от
КЗ(отм.)
С Решение № 260092/19.11.2020г.,пост.по гр.д.№1187/2019г. РС-Троян е
отхвърлил като погасен по давност предявения от Г.Ф., представляван заедно от
изпълнителните директори Б.М. и Стефан Стоилков, иск с правно основание чл.288, ал.12,
във вр. чл.288а,ал.1 от КЗ(отм.),срещу Д. С. С. с ЕГН **********, с адрес с.Ч., Ловешка
област,ул."А."№29, за сумата от 6 810.32(шест хиляди осемстотин и десет лева и 32ст.) лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по Щета № *****/13.01.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане на сумата. На основание чл.78,ал.З от ГПК Г.Ф. е осъден да заплати
на Д. С. С. сумата 670 (шестстотин и седемдесет) лева, представляваща разноски в
производството.
1
Постъпила е въззивна жалба от Г.Ф.,със седалище гр.С. бул.“Г И“№2,ет.4,чрез
пълномощник адв.К.К.-ЛАК, срещу решението. Счита,че е незаконосъобразно, неправилно
и постановено в противоречие със закона. Моли да се постанови ново и искът се уважи
изцяло, заедно със законната лихва и разноските за двете инстанции. Излага,че е налице
противоречие между приетото от съда в мотивите наличие на настъпило на 06.06.2014г. на
територията на Италия пътнотранспортно произшествие(ПТП), по вина на ответника с
управлявания от него без задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ т.а.с марка „Мерцедес Атрос“ с рег.№ СА **** ММ, и крайния извод за
отхвърляне на иска. Счита за неправилно приравняването на ГФ на категорията
„застраховател“ и приемането,че претенцията му е покрита с 5-годишната давност. Твърди,
че началният срок, от който тече давността, е 24.01.2015г., когато на основание чл.34,ал.3 от
ПУДГФ исковата сума е била платена на НББАЗ. От тази дата ГФ суброгира в правата на
увреденото лице по см.на чл.74 от ЗЗД. Погрешно съдът е приел, че давността тече от
настъпване на ПТП- 06.06.2014г. Исковата молба е подадена на 11.12.2019г.,което повече от
месец преди изтичане на 5-годишния давностен срок.
По изложените съображения моли да се уважи въззивната жалба.
Постъпил е отговор от Д.С. С. от с.Ч., Ловешка област, чрез адв.Е. Д.Ц. - АК
Ловеч. Счита решението на РС-Троян за правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства. Съдът е положил максимални усилия и
е анализирал конкретния случай прецизно и подробно,като е достигнал до законосъобразния
извод, че искът е неоснователен. Аргументирано е изложен изводът за погасяване на
претенцията на ищеца поради изтекла давност. Гаранционният фонд е имал възможност да
предяви иска си преди изтичане на този срок,но не го е сторил,поради което търпи
неблагоприятните последици от тази своя забава. Счита за неоснователни и неподкрепени с
доказателства изложените от въззивника твърдения.
Моли да се постанови решение,с което се потвърди обжалваният
първоинстанционен акт на РС-Троян и му се присъдят направените разноски.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.К.-ЛАК,който поддържа
въззивната жалба и моли да се уважи.
Въззиваемият са явява лично и с пълномощник адв.Ц., поддържат отговора и
молят да се потвърди обжалваното решение.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№1187/2019г. по
описа на РС-Троян и съобразяване на становищата на страните, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена
2
е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е подаден и отговорът на
въззивната жалба.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Страните не оспорват настъпилото на 06.06.2014г.,в 9.45ч., на ул."М.", гр.Б.-
Италия, ПТП, с участници – л.а. с марка „Фиат Пунто" с per. № DT193JL, собственик Атило
Негро, л.а. с марка „Тойота Ярис" с per. № ******, собственик Кандидо Валери и автовлак
„Мерцедес Актрос" с per. № СА ****ММ, с ремарке Lohr Eurolhorper. № СА **** ЕР-
собственик на двете е „И."АД, а водач е отв.Д. С. С.. По делото е приложен в превод
съставеният от Общинска полиция Доклад за ПТП,в който е отразено, че трите автомобила
се движели по ул."М.", като водачът на автовлака спрял, тъй като видял забрана за движение
на тежкотоварни средства над 7.5т и започнал маневра на заден ход, при която със задната
част на ремаркето ударил л.а.„Тойтота Ярис", която се движела зад него, като го избутало
към предната част на л.а. „Фиат Пунто". При пристигането си на място служителите
установили трите превозни средства в статично крайно положение, заето след удара. В
доклада е посочено, че автовлак „Мерцедес Актрос" per. № СА **** ММ е със застраховка в
„А Б" полица № ВG/01/06446556, валидна до 05.08.2014г., а ремарке Lohr Eurolhor per. №
СА **** ЕР е със застраховка в „У."АД , полица BG/05/06725100, валидна до 29.05.2015г.
Представени са и двустранни констативни протокола за ПТП с посочените участници в
произшествието и данни за застрахователи. По отношение на управлявания от ответника
автовоз и ремарке като застрахователи са вписани „А."АД и „У."АД". Приложена е справка
от ОД на МВР-Ловеч за регистрация на товарния автомобил и ремаркето,със собственик
„И.“ЕАД,към момента на настъпване на ПТП.
С писмо от 25.07.2014г. Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи (НББАЗ) е изискало от Централна италианска служба документацията,
доказваща извършеното ПТП и вината на водача на т.а. „Мерцедес". По делото е приложена
съставената в Италия документация на застрахователя с констатациите за откритите щети и
изплатени обезщетения. С вх.№08-01.640/14 то 13.01.2015г. в ГФ е заведена претенция от
НББАЗ за възстановяване на сумата 3482.06 евро,представляваща изплатени имуществени
вреди вследствие ПТП с виновно незастраховано МПС с per. № СА **** ММ. Посочено е,че
сумата е изплатена на 09.12.2014г. Приложено е нареждането за превод на валута,в което
като основание са изброени претенции,между които се открива и процесната GF14637I.
3
Приложен е Доклад по щетата от Г.Ф.,със заключение,че на основание чл.34,ал.3 от ПУДГФ
на НББАЗ следва да се възстанови сума в размер на 6810.57лв. Приложено е преводно
нареждане от 24.01.2015г. за изплащане на сумата от ГФ на НББАЗ.
С Регресна покана с изх.№ГФ-РП-302/05.08.2019г.,на основание чл.558,ал.8 от
КЗ(отм.) ГФ е поискал от Д. С. С. в 1-месечен срок да възстанови сумата 6 810.57лв., във
връзка с предявената претенция от Национално бюро Италия за причинените имуществени
вреди в ПТП от 06.06.2014г.в Италия. Поканата е връчена на ответника на 08.08.2019г.
От справката от „А Б“АД с вх.№260301/23.09.2020г. се установява,че сключената
за т.а.„Мерцедес" с рег.№ СА **** ММ полица № ******** по договор за застраховка
„ГОА", сключен на 05.08.2013г., е прекратена на 19.01.2014г.,поради неплащане в срок на
вноска. Установява се, че за периода 19.01.2014г. - 06.08.2014г. за товарния автомобил не е
бил сключван и не е действал договор за застраховка „ГОА". Съгласно приложената
Застрахователна полица № ******** в случай на неплащане или непълно плащане на
дължима вноска, застраховката се прекратява автоматично към 24.00ч. на 15-ия ден от
датата на падежа й.
По отношение на ремаркето Lohr Eurolhor per. № СА **** ЕР от справката на
„У.“АД се установява,че е имало сключен застрахователен договор с полица
№05114001481446, с валидност от 29.05.2014г. до 29.05.2015г.
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която потвърждава че
сумата 6 810.32лв., изплатена от НББАЗ на Националното бюро на Италия, преведена на
09.12.2014г., е възстановена от ГФ на НББАЗ на 24.01.2015г. Съдът приема заключението на
съдебната експертиза,като обективно и компетентно.
В първото съдебно заседание на05.03.2020г. пълномощникът на ответника е
заявил възражение за погасяване на претенцията на ГФ по давност. Възражението е прието
за разглеждане от съда.
При така установената фактическа обстановка, съставът приема,че съдът е сезиран
с иск с правно основание чл.288,ал.1,т.2,б."а",във вр.с ал.12 oт КЗ(отм.) и чл.34,ал.3,ал.4,
вр.с чл.33,ал.1 от ПУДГФ- Г.Ф. възстановява изплатените от НББАЗ суми в съответствие с
международните договори, по които е страна,за обезщетения за вреди, причинени от
пътнотранспортни произшествия по чл. 28,ал.1,т.1,б."аа" от Правилника (настъпили в друга
държава членка,когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност"). Сумите се възстановяват в срок 15 дни от писменото заявление
на бюрото. След възстановяване на сумите бюрото предоставя на фонда документите, с
които разполага във връзка с изплатената от него претенция.
Ответникът не оспорва механизма на настъпване на ПТП на 06.06.2014г. в
Италия. Признава,че е управлявал товарния автомобил по силата на трудов договор с
4
„Трансевразия“ЕООД.
Налице са и категорични доказателства,че към момента на ПТП товарният
автомобил не е имал валидна застраховка „ГОА“. Видно от справката от застрахователя „А.
Балгария“АД поради неплащане на вноска, считано от 19.01.2014г. застраховката е била
прекратена. Съгласно чл.202,ал.2 от КЗ(отм.),за да упражни правото си на прекратяване на
договора поради неплащане на разсрочена вноска,застрахователят следва да отправи
писмено предупреждение до застрахования. Предупреждението се смята за връчено и когато
в застрахователния договор изрично е посочено, че застрахователят ще упражни това си
право след изтичане на 15-дневен срок от съответния падеж. Видно от приложената
застрахователна полица на товарния автомобил-с № ******** именно такава клауза е
приета. От това следва,че изявлението за прекратяване е валидно направено и към момента
на ПТП на 06.06.2014г. застрахователният договор вече е бил прекратен.
Изпълнен е и компенсаторният механизъм за посредничество на националните
бюра на автомобилните застрахователи,съгласно Споразумение между Компенсаторните
органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. и чл.6 от Четвъртата Моторна Директива
2000/26/ЕС, като при настъпилото събитие на територията на държава-членка, различна от
тази на домуването на автомобила, вредите и обезщетението са определени от националния
застраховател. Доказано е,че НББАЗ е изплатило определеното обезщетение и е предявило
претенцията си към ГФ- компетентен, при осъществилата се хипотеза на
чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ(отм.). Съгласно чл.288,ал.12 от КЗ(отм.) ГФ встъпва в правата на
увреденото лице и има право на регресен иск срещу виновния водач.(Процедурата по
установяване на ПТП и вината на ответника, като водач на т.а., е проведена без да е
оспорвана от него,поради което съдът я приема за обоснована).
При тези данни правата на ГФ са категорично доказани.Видно е,че е отправил
покана до водача за възстановяване на изплатената вместо него сума. Поканата е надлежно
получена,но не е последвало изпълнение на задължението.
При тези данни съставът приема,че претенцията на ГФ е доказана по основание и
размер.
От ответника е направено възражение за погасяване на претенцията на ищеца
поради изтекла давност. Първоинстанционният съд е споделил възражението,като е приел,че
5-годишният давностен срок е започнал да тече от осъществяване на ПТП-т.е. 06.06.2014г.,
позовавайки се на чл.197 от КЗ(отм.).
Съставът не споделя този извод.
На първо място ОС-Ловеч намира,че възражението за погасяване на вземането по
давност е направено несвоевременно. Съгласно чл.133 от ГПК ответникът следва да заяви
възраженията си по иска в срока за представяне на отговора. В приложения към делото
5
отговор по чл.131 от ГПК ответникът не е направил такова изявление. За първи път е
заявено от пълномощника в първото съдебно заседание на 05.03.2020г.,което е
несвоевременно и е било преклудирано. В т.см.т.4 от ТРеш.№1/09.12.2013г.,пост.по т.д.
№1/2013г.на ОСГТК на ВКС. Неправилно е било прието от съда и разгледано.
Дори и разгледано по същество,възражението е неоснователно,тъй като вземането
е станало изискуемо не от осъществяване на ПТП,а от извършеното от ГФ плащане. Касае
се за регресен иск и основанието му не е настъпилото увреждане, а изплащането на сумата
на увреденото правоимащо лице. Затова началният момент на погасителната давност по
чл.110 от ЗЗД е датата на заплащането на обезщетението. Тогава,съгласно чл.288,ал.12 от
КЗ(отм.) ГФ встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу прекия причинител на
щетата. Съставът не споделя тезата на РС-Троян за приложимост на нормата на чл.197 от
КЗ(отм.) и обвързване на давностния срок с датата на осъществяване на застрахователното
събитие,тъй като процесното вземане не е основано на застрахователен договор. Напротив-
именно липсата на такъв е причината за ангажиране с плащане на обезщетението от ГФ (в
т.см. т. 14 от ППВС № 7/77 на Пленума на ВС, Реш.№178/21.10.2009г. по т.д.№192/2009г.,
Реш.№173/30.10.2009г. по т.д. №455/2009г., Реш.№53/16.07.2009г. по т.д.№356/2008г.)
В случая ГФ е платил на 24.01.2015г., от тази дата е възникнало вземането му и е
започнал да тече 5-годишният давностен срок за упражняване на правата по него. Видно от
приложените по делото документи платецът надлежно е предявил претенцията си към
виновния водач,като в срок е отправил регресна покана към съгласно чл.84,ал.2 от ЗЗД. При
съобразяване, че исковата молба е подадена на 11.12.2019г., т.е. преди изтичане на
давностния срок, следова да се приеме,че правото не е погасено.
По изложените съображения съставът намира,че обжалваното решение, в което
възражението за погасителна давност е уважено,е неправилно и следва да се отмени
изцяло,като вместо него се постанови друго с уважаване на иска. Ответникът Д. С. С. следва
да се осъди да заплати на ГФ сумата 6 810.32лв.,представляваща обезщетение по Щета с №
*****/13.01.2015г.по описа на ГФ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска-11.12.2019г. до окончателното плащане на сумата.
При този изход на спора ищецът има право на възстановяване на направените в
производството разноски.
Пред РС-Троян по гр.д.№1187/2019г.ищецът е направил разходи за внесена
държавна такса-272.41лв. и за СИЕ- 200лв.- общо 472.41лв. Претендирано е и
юрисконсултско възнаграждение,но ищецът е представляван от адв.К.-ЛАК и в
приложеното пълномощно(л.124) не е вписан уговорен и изплатен хонорар. С оглед на това
не следва да се присъжда такъв.
По в.гр.д.№45/2021г.на ОС-Ловеч въззивникът е внесъл държавна такса от 136лв.,
която следва да се присъди. Приложено е същото пълномощно на адв.К.ски-без уговорен и
6
заплатен хонорар,поради което не може да се приеме, че такъв разход е извършен от
страната.
Затова в полза на ГФ следва да се присъдят разноски в общ размер на 608.41лв. и
възложат в тежест на въззивника Д. С. С..
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК, Ловешкият окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 260092/19.11.2020г.,пост.по гр.д.№1187/2019г. РС-Троян ,
като неправилно и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Д. С. С. с ЕГН **********, с адрес с.Ч., Ловешка област, ул."А."№29,
ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф. , представляван заедно от изпълнителните директори Б.М. и Стефан
Стоилков, сумата от 6 810.32 (шест хиляди осемстотин и десет лева и трийсет и две
стотинки) лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по Щета №
*****/13.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска до окончателното плащане на сумата, с правно основание чл.288, ал.12, във вр.
чл.288а,ал.1 от КЗ(отм.).
ОСЪЖДА Д. С. С. с ЕГН **********, с адрес с.Ч., Ловешка област,ул."А."№29,
ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф., сумата 608.41(шестстотин и осем лева и четирийсет и една
стотинки), представляваща разноски в производството, от която- по РС-Троян по гр.д.
№1187/2019г.- 472.41лв. и по в.гр.д.№45/2021г.на ОС-Ловеч-136лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяване на
страните, при наличие на предпоставките на чл.280,ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7