№ 775
гр. Велико Търново , 09.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500616 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
С Определение № 1419/05.08.2021г. по гр. дело № 2270/2021 г. по описа на Районен
съд - Велико Търново е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд - Велико Търново
и Районен съд - София относно компетентния да разгледа предявения от ЗД „Б..“ АД против
Ч.И.С. иск.
Исковата молба е депозирана пред Софийски районен съд и с предмет иск с правно
основание чл.500 КЗ. Искът е предявен по адрес на седалището на ищцовото дружество. С
Определение № 1450/30.06.2021г., постановено по гр.д. № 34492/2021г. по описа на
Софийски районен съд, съдът е прекратил производството по делото поради неподсъдност и
е изпратил същото за разглеждане на Районен съд - Велико Търново. За да повдигне спора за
подсъдност, Районен съд - Велико Търново е приел, че Софийски районен съд неправилно е
приложил и тълкувал разпоредбата на чл. 113 от ГПК, като обосновава, че претендираното
регресно право не е част от застрахователното правоотношение, и ответникът по настоящия
казус няма качеството „потребител“ по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, поради което
счита, че Районен съд - Велико Търново няма местна компетентност да разгледа спора и
следва да повдигне спор за подсъдност пред по-горния съд, в района на който се намира
съдът, който последен е отказал да разгледа делото. Изложил е подробни съображения по
същество на спора за подсъдността.
При така изложената фактическа обстановка, Великотърновският окръжен съд
1
намира следното:
Спорът за подсъдност е между Районен съд - Велико Търново и Софийски районен
съд, като това са съответно съдът, който последен е приел делото, и съдът, който е отказал
да го приеме.
Делото е образувано по повод депозирана искова молба от ЗД „..“ АД, с ЕИК .. и
седалище и адрес на управление гр. С.., бул. „..“ .. против Ч.И.С. с адрес гр. В.Т., ул. „..“, бл.
.., ... В нея се излагат твърдения за настъпило на 27.05.2018г. в гр. В.Т. ПТП с участието на
МПС „..“ с рег. № .. .., управлявано от ответника, и МПС „..“ с рег. № .. .. .., собственост на
Р.В.К.. Посочено е, че настъпилото произшествие е по вина и вследствие противоправно
поведение на ответника, както и че в резултат на това били нанесени щети по л.а. „..“.
Твърди се, че към датата на събитието управляваният от С. лек автомобил е бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца, обективирана в застрахователна
полица № BG/02/117002364821, като въз основа на заведена щета на пострадалата е
изплатено застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на
1 374.77 лв. Твърди се, че ответникът е управлявал застрахования при ищеца автомобил под
въздействие на алкохол - с концентрация на алкохол в кръвта 3.08 промила. Същият бил
поканен от ищцовото дружество да заплати претендираната сума, но до момента на
подаване на исковата молба плащане не последвало. Поради което се претендира осъждане
на ответника за посочената сума, както и за сумата от 25 лв., представляваща
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
От изложените фактически твърдения в ИМ следва, че предявеният регресен иск е с
правно основание чл. 500 от КЗ. Противоречието между съдилищата произтича от
установяването на местна подсъдност, произтичащо от различното тълкуване на
приложението на чл. 113 от ГПК и наличието на качеството „потребител на застрахователна
услуга“ по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП на ответника.
Настоящият състав на Окръжен съд Велико Търново споделя мотивите, изразени в
Определение № 1419/05.08.2021г. по гр. дело № 2270/2021 г. по описа на Районен съд -
Велико Търново. В случая не се касае за иск срещу потребител, тъй като с оглед предмета на
спора, а именно реализиране на регресно право на застраховател на основание специалната
разпоредба на чл. 500 от КЗ, отговорността на ответника не е породена от клаузите на
застрахователния договор, а пряко произтичаща от специалния състав на чл.500 от КЗ. В
този смисъл, макар и имащ качеството на застрахован, ответникът не се явява потребител на
застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ, доколкото не черпи права или не
отговаря към застрахователя по силата на сключен договор. След като отговорността на
ответника е деликтна, а не договорна, същият не попада и в обхвата на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП. Това изключва прилагането на служебна проверка, дължима от съда, при заведен иск
срещу потребител. Правилно е отбелязал в постановеното определение Районен съд- Велико
Търново, че в този случай отвод за местна подсъдност може да бъде направен след
2
направено от ответника възражение, каквото в процесния случай липсва /липсва и подаден
отговор на ИМ/.
Повдигнатият спор за местна подсъдност следва да бъде разрешен, като се постанови,
че компетентен да разгледа исковата молба е Софийски районен съд, на когото делото
следва да бъде изпратено за продължаване на процесуалните действия.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
РАЗРЕШАВА спор за подсъдност между Районен съд - Велико Търново и Софийски
районен съд, повдигнат от Районен съд - Велико Търново с Определение №
1419/05.08.2021г. по гр. дело № 2270/2021г., относно компетентния да разгледа предявения
от ЗД „..“ АД против Ч.И.С. иск с правно основание чл.500 КЗ, като ПОСТАНОВЯВА, че
компетентен по правилата на местната подсъдност да се произнесе по иска е Софийски
районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото да се изпрати по компетентност на Софийски районен съд.
Препис от определението да се изпрати за сведение на страните, както и на Районен
съд - Велико Търново.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3