МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 819/2012 год. на РОС.

 

Против подс. Ц.И.М. *** повдигнато обвинение по чл. 249 ал.1 пр.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това, че на 08.08.2012 год. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на три пъти е използвала платежен инструмент - дебитна карта № ***, издадена от „Корпоративна търговска банка” на името на Х.Д.Д., без съгласието на титуляра Х.Д. и деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Р., поддържа обвинението, така както е предявено и настоява съдът да наложи на подс. М. наказание лишаване от свобода при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и съобразно правилата на чл. 373 ал.2 от НПК, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, както и да не й бъде наложено наказание глоба.

Подсъдимата Ц.И.М. *** съдебно заседание своевременно, чрез своя служебен защитник адв. Р. Х. от РАК прави искане за разглеждане на делото по реда, предвиден в глава ХХVІІ, респ. чл. 370 и сл. от НПК, като дава кратки обяснения по обвинението. Същата осъзнава своята вина и моли да й бъде наложено минимално наказание, без налагане на допълнителното наказание глоба.

Нейният защитник адв. Р. Х. от РАК моли съда, на нейната подзащитна да й бъде наложено наказание съобразено с императивното изискване на чл. 373 ал.2 от НПК, дефиниращо приложението на чл. 55 ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода, ориентирано под минимума при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и да не й налага наказанието глоба.

Окръжният съд след като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, прие за установено следното,

По фактите.

Подс. М. е родена на *** ***. Има завършено основно образование. Семейното й положение - разведена. Не работи. Осъждана и реабилитирана по право.

Свидетелят Х.Д. живее в кв. „Средна кула” на гр. Русе. На 08.08.2012 год. той отишъл в района на Централен кооперативен пазар в същия град. Седнал на пейка срещу централния вход на пазара. Със себе си носел мъжка чантичка, в която са се намирали мобилния му телефон „Сименс” със СИМ карта на „Глобул”, както и два броя дебитни карти от „ДСК” и „Корпоративна търговска банка”. В чантичката си св. Д. държал и малки листчета с изписани ПИН кодове за двете карти. След известно време св. Д. станал от пейката и си тръгнал, но забравил чантичката си там. В същото време подс. Ц.М. минала покрай пейката. Видяла чантичката на св. Д. и я взела. Установила, че в нея има дебитни карти с бележки, на които са написани ПИН кодовете и решила да провери дали в тях има пари и да ги изтегли. Отишла до банкомат, намиращ се на ул.*** Р., където е извършила три последователни транзакции с дебитна карта № ***, издадена от „Корпоративна търговска банка” на името на св. Х.Д.Д., както следва:

- в 11.29 ч. е изтеглила сумата от 300 лева,

- в 11.30 ч. е заявила за теглене сумата от 80.00 лева, но поради недостатъчна наличност транзакцията не била извършена.

- в 11.30 ч. е изтеглила сумата от 70.00 лева.

Впоследствие подс. М. изхвърлила чантичката и дебитните карти. Мобилният телефон „Самсунг” дала на своя зет св. И.Б., който започнал да го ползва със СИМ карта № *** на мобилен оператор „Глобул”.

След като разбрал, че е загубил чантичката си св. Д. подал жалба в полицията. В резултат на проведените оперативно издирвателни мероприятия и изискани справки от мобилните оператори е било установено, че мобилният телефон се ползва от св. Б.. Същевременно са били изискани и записи от охранителните камери на „СЖЕкспресбанк”, където е бил монтиран банкомата, чрез който подс. М. е осъществила транзакциите. В хода на разследването е била назначена техническа експертиза, която възпроизвела съдържанието на представения от банката диск. От заключението на последната е видно, че подс. М. е лицето, което е използвало дебитната карта на св. Д. на инкриминираната дата.

В хода на разследването св. Б. е предал с протокол за доброволно предаване мобилния телефон „Самсунг”, който впоследствие бил върнат с разписка на св. Д..

По делото била назначена съдебно ценова и икономическа експертиза, от която е видно, че стойността на чантичката и мобилния телефон възлиза общо на паричната сума от 27.00 лв.

До момента парите, изтеглени от дебитната карта на св. Д., както и равностойността на чантичката, не са му възстановени.

По доказателствата.

Развитието на съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като по време на предварителното изслушване на подс. Ц.М. направи пълни самопризнания, изцяло призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл. 372 ал.4 от НПК съдът установи, че в действителност нейните признания изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и тези от експертен порядък.

Поради това и на основание чл. 373 ал. 3 от НПК съдът приема гореизложената фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин от събрания по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от обясненията на подс. М., от свидетелските показания на св. Х.Д., св. И.Б. и св. В.А., както и от писмените доказателства по делото – протоколи за извършени процесуално-следствени действия, вкл. протокол за доброволно предаване, разписка, свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, съдебно ценова и икономическа експертиза на информация от оптичен носител, справки от банка „СЖЕкспресбанк”, „Корпоративна търговска банка” и от мобилните оператори, автобиография, докладна записка,

В основата на приетите от настоящата съдебна инстанция за доказани фактически положения са показанията на всички свидетели, събраните и анализирани по делото писмени доказателства, както и тези от експертен порядък, които изчерпателно дават отговори на основните въпроси, свързани с осъществяване на престъплението от подс. М..

Съдът изцяло кредитира събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства на посочените свидетели, тъй като на първо място част свидетелите са очевидци на случилото се, показанията им са последователни, житейски логични, правдоподобни и непротиворечиви, като същевременно взаимно се допълват.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. Ц.М. дава кратки обяснения по фактите и обстоятелствата, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същата се признава за виновна и в общи линии нейните обяснения изцяло се покриват с показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели. Същата принципно не оспорва авторството на деянието и същевременно изразява съжаление за стореното от нея.

От правна страна.

От анализа на събраните по делото доказателства и въз основа на така възприетата фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Видно от доказателствата по делото подс. Ц.М., като субект на престъпното си посегателство е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.

С деянието си подс. М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 249 ал.1, вр. с чл. 26 ал.1 от НК, тъй като на 08.08.2012 год. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на три пъти е използвала платежен инструмент - дебитна карта № ****, издадена от „Корпоративна търговска банка” на името на Х.Д.Д., без съгласието на титуляра Х.Д. и деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Съобразно правната доктрина и трайно установената съдебна практика това престъпление може да бъде осъществено чрез действие, като действията могат да бъдат фактически. От обективна страна след като е намерила чантичката с намиращите се в нея дебитни карти, подс. М. е проявила съобразителност и като е използвала листчетата с ПИН кодовете на три пъти е успяла да извърши две успешни транзакции и една неуспешна. По този начин тя е успяла да изтегли от авоарите на св. Д. общата парична сума от 370 лв., които след това е изхарчила в своя полза. В конкретният случай съдът приема, че с поведението си подс. М. е осъществила изпълнителното деяние чрез действие като неправомерлно е придобила чужди парични средства.

Няма спор, че на инкриминираната дата и място подс. М. е осъществила всички обективни признаци на престъплението по смисъла на чл. 249 ал.1, вр. с чл. 26 ал.1 от НК.

Тя действала в условията на продължавано престъпление, тъй като на три пъти е извършила три последователни транзакции, всяка от които осъществява състава на едно и същот престъпление. Същите са извършени през непродължителен период от време, при еднородна фактическа обстановка и при наличието на умисъла, поради което всяко деяние се явява продължение на предходното. Поради това в случая намира приложение института на чл. 26 ал.1 от НК.

Поради своевременната реакция на органите на полицията от проведените издирвателни мероприятия престъплението е било установено както и неговото авторство. Престъплението е довършено с факта на получаването на паричната сума, която е била в банкомата и същата е преминала в нейната фактическа власт.

Налице е и субективната съставомерност на деянието, тъй като подс. Ц.М. е действала при пряк умисъл с ясното съзнание за противоправността на извършваното от нея, целейки и желаейки настъпването на точно определен резултат. Същата е разбирала много добре и целейки именно настъпването на противоправния резултат - неправомерно да получи чужди парични средства. Съзнавала е също така, че използва чужда дебитна карта без съгласието на титуляра й, но извършила това, водена от желание да се снабди с парични средства

Мотивите за извършване на престъплението са - предварително осъзнатата у нея потребност да се снабди с намиращите се в дебитната карта парични средства за своя сметка.

Причини за извършване на престъплението са незачитане на установения в нашата страна правопорядък, слабите морално волеви задържки на подсъдимата и ниската й обща и правна култура и правосъзнание.

По вида и размера на наложеното наказание.

Съобразно принципното начало, свързано със законоустановеността на наказателната репресия съдът счита, че при определяне на наказанието следва да се съобрази императивната процесуална разпоредба на чл. 373 ал.2, вр. с чл. 372 ал.4 от НПК, във връзка с правилата визирани в чл. 55 ал.1 т.1 от НК, както по вида така и по размера на наказанието, което да съответства с тежестта на извършеното от подс. М. престъпление.

При индивидуализацията му, съдът отчита по отношение на подс. Ц.М. като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото й съдебно минало, нейните самопризнания, критичното й отношение към стореното, тежкото й семейно и материална положение – липса на доходи, тъй като е безработна, разведена с деца за които тя се грижи, а като отегчаващи такива не се установиха.

Окръжният съд, след като взе предвид гореизложеното, ниската степен на обществена опасност на деянието и на личността на подс. М., на мотивите и причините за извършването на престъплението, както и наличието на императивно установените в чл. 373 ал. 2 от НПК правила за приложение на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Налице са многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки цитираните правни норми съдът счита, че наказанието следва да бъде индивидуализирано под минималния предиведен минимум в съответните текстове на НК наказание.

Поради това съдът счита, че на основание чл. 55 ал. 1 т.1 от НК следва на подсъдимата да й бъде определено наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Съгласно разпоредбата на чл. 55 ал.3 от НК съдът намира, че предвид тежкото материално и семейно положение на подс. Ц.М. не следва да й бъде наложено предвиденото в чл. 249 ал.1 от НК допълнително кумулативно наказание глоба, платима в полза на Държавата.

Тъй като са налице положителните материалноправни предпоставки, визирани в чл. 66 ал.1 от НК съдът намира, че изтърпяването на така наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода следва да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Съдът счита, че така определеното на подс. Ц.М. по вид и размер наказание ще изиграе своята възспираща, възпитателна и превантивна роля. По този начин ще се постигнат визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална и генерална превенция.

По направените по делото разноски.

При този изход на делото съдът счита, че подс. Ц.М., със снета по делото самоличност следва да бъде осъдена да заплати в полза на ОД на МВР сумата от 87.40 лв., представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство.

Мотивиран от горните съображения съдът, постанови присъдата си.

 

 

Председател: