Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

09.11.2018

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Мездренски районен		съд			І-ви наказателен	състав
На		Пети ноември				Година	2018

В публичното заседание в следния състав:

Председател								АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
Съдебни заседатели
Секретар		Е.Г.
Прокурор
като разгледа докладваното от					Съдия ДИМИТРОВА
	АНХ		дело номер	473		по описа за			2018	година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 74/20.08.2018 год. на Директора на ОДБХ гр.В., с което на нарушителката П.Д. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА за нарушение на чл.132  ал.1 т.6 от Закон за ветеринарномедицинската дейност, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

 

 

 

МОТИВИ: 

П.Д. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление №74/20.08.2018 год. на Директора на ОДБХ гр.В..

Жалбоподателката се явява лично в първото по ред съдебно заседание и се представлява от адв. Г.П. от ВАК. В правото си на лична защита жалбоподателката е изразила писмено становището си, относно атакуваното Наказателно постановление, като е приложила и съответни писмени доказателства. Последната е ангажирала становище да бъде отменено Наказателното постановление, поради погрешно вменена квалификация на действията й, които се разминават с действително настъпилите събития в изчезване на животни, чието време и съдба не е могла да предвиди и да извести на личен ветеринар, който не е имала. Акцентува се, че през периода 2015 - 2018 г. при периодични и системни посегателства над обекта й от известни и неизвестни лица, от 18 регистрирани животни през 2015 г. до настоящия момент са останали 10 броя. Процесуалният представител на жалбоподателката също е ангажирал становище за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Подчертава се, че не е изяснено на практика кога е извършено нарушението, което да позволи изчисление на съответните законови срокове и да се отговори на въпроса налице ли е административно нарушение. Не може да бъде установено по делото, дали се касае за еднократно такова деяние или няколко в липсващите 10 броя животни.

За ответника се явява главен юрисконсулт А.Ц.. Последната взема становище да бъде отхвърлена подадената от жалбоподателката жалба като неоснователна и недоказана. Акцентува се, че НП е правилно и законосъобразно, като е безспорно установено, че към момента на извършване на проверката в животновъдния обект на жалбоподателката са присъствали единствено три животни. Административнонаказващият орган е възприел и приел, че от всички 20 животни, които фигурират в системата, 10 животни жалбоподателката собственоръчно е описала по ушни марки, че са там действителни, като за останалите 10 животни не е ясно каква е съдбата им.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. В тази насока е приложеното по делото Известие за доставяне от 07.09.2018 год., от което е видно, че на същата дата лично жалбоподателя е получил препис от атакуваното Наказателно постановление. Видно от приложената по делото жалба същата е депозирана пред ответника под вх.№ 2470/10.09.2018 год. и безспорно е в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № 061536/02.08.2018 год. е съставен на жалбоподателката, затова че на 02.08.2018 г. в гр.Р., на ул.”А.С.” № 29, при извършена физическа проверка на животновъден обект № 3130-0145, както и от представени документи от жалбоподателката е констатирано, че в срок от 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено не е уведомила ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект за липсата на 10 броя животни, описани по ушни марки от собственичката, с което е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.132 ал.1 т.6 от Закон за ветеринарномедицинската дейност. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното НП.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 74/20.08.2018 г., АУАН № 061536/02.08.2018 г., Постановление за спиране на наказателно производство под вх.№ 00432/2018 от 07.06.2018 г., Известие за доставяне от 07.09.2018 г., придружително писмо към Акт за административно нарушение от 02.08.2018 г., опис на ж.о.-3130/0145, Молба-възражение срещу АУАН № 061536/02.08.2018 г., Заповед № ОСПП-25 от 27.03.2015 г., Заповед № ОСПД-177/01.03.2018 г., Справка от Районна прокуратура гр.М. под № 1753/2018 от 28.09.2018 г., Справка от началника на РУ гр.Р. под рег.№ 334000-2372/16.10.2018 г., Обяснение под вх.№ 2087/08.08.2018 г. на Д-р Т.Т., Имунопрофилактични мероприятия по Протокол № 54/26.08.2017 г. на животновъден обект – 3130-0145 и Регистър на обекти с епизоотично значение на животновъден обект под рег.№ 3130-0145 за периода от 15.10.2013 г. до 15.10.2018 г., Писмено становище от жалбоподателката, ведно с Постановление за отказ да се образува ДП от 03.10.2018 г., постановено по Преписка № 1775/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.М.. Съответно са разпитани свидетелите В.Л., Х.Г. и В.И.. Първите двама от тях са служители при ОДБХ гр.В. и са съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. Свидетелката И. също е свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта, но работи в Община Р. като главен инспектор в Опазване на околната среда. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че проверката извършена на жалбоподателката е осъществена на 02.08.2018 г., въз основа на постъпили жалби срещу нарушителката, че е загробявала в двора си животни и не си е почиствала тора от тези животни. При извършената проверка било установено, че в информационна система животните са 20 на брой, но де факто 10 животни ги е нямало в животновъдния обект. Акцентува се, че движение, промяна на собствеността и на бройките животни в един животновъден обект става единствено и само с документи. Акта е съставен в присъствието на жалбоподателката, като същата се е запознала със съдържанието му, подписала го е и й е бил връчен препис от него. Последната е упражнила правото си на възражение по акта, като е отразила, че нито продава, нито коли животни и че през различни периоди значителна част от притежаваните от нея животни са били обект на системни посегателства, за което има образувани и наказателни преписки. В подкрепа на възраженията на жалбоподателката по делото са събрани такива доказателства, в лицето на Постановление за спиране на наказателно производство под вх.№ 00432/2018 от 07.06.2018 г., Справка от Районна прокуратура гр.М. под № 1753/2018 от 28.09.2018 г., Справка от Началника на РУ гр.Р. под рег.№ 334000-2372/16.10.2018 г., Постановление за отказ да се образува ДП от 03.10.2018 г., постановено по Преписка № 1775/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.М..

Съдебният състав намира, че както акта, така и атакуваното НП са съставени, респективно издадени от компетентни длъжности лица, съгласно приложените по делото Заповед № ОСПП-25/27.03.2015 год. на Изп.Директор на БАБХ към Министерство на земеделието и храните и Заповед № ОСПД-177/01.03.2011 год. на Изп.Директор на БАБХ към Министерство на земеделието и храните. Не така обаче стоят нещата, относно законосъобразността на така издаденото Наказателно постановление, респективно на АУАН.

Настоящият съдебен състав намира, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивно изискване по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочена датата на извършване на нарушението, нито същата може да бъде извлечена от фактическото описание на нарушението, т.е. тя е неопределяема. Това от една страна представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо Наказателното постановление, а от друга, че доколкото датата на нарушението е съществена характеристика и основен обективен признак на всяко административно нарушение, непосочването й има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото административно обвинение. Не е доказано също така, че животните са напуснали едновременно обекта, т.е. възможно е да са налице няколко нарушения, поради което и санкционирането им с едно наказание е нарушение на чл.18 от ЗАНН. Не е спорно, че същите са напуснали обекта без съответните придружителни документи, но това не освобождава наказващият орган да установи всички съставомерни факти и обстоятелства. Не са снети обяснения от ветеринарният лекар, кога за последно е посещавал обекта, колко животни са били налице и т.н. 

Наложеното на жалбоподателката административно наказание се основава на разпоредбата на чл.416 ал.1 от ЗВМД, предвиждаща че собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл.132 ал.1, т.4, 6 - 9, 12, 14, 21 - 23, се наказва с глоба от 200 до 500 лева, а при повторно нарушение от 400 до 1000 лева. В конкретния случай повдигнатото административно обвинение по чл.416 ал.1 от ЗВМД от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на  чл.132 ал.1 т.6 от ЗВМД, съгласно която норма собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни в срок до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект. От съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическо описание на нарушението е видно че деянието, за което е санкционирана жалбоподателката се изразява в това, че в качеството й на собственик на животновъден обект, в законово установения срок /до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане/ не е уведомила писмено ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за липсващите животни.

Изпълнителното деяние по повдигнатото административно обвинение е под формата на бездействие. Едно бездействие може да бъде квалифицирано като административно нарушение тогава, когато представлява неизпълнение на нормативно установено задължение за определено действие. Началният момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение е денят, следващ изтичането на законово регламентирания срок за изпълнение на задължението. В случая в съдържанието на наказателното постановление не е посочен нито началния момент, от който следва да се счита възникнало задължението по  чл.132 ал.1 т.6 от ЗВМД за собственика на селскостопанските животни, нито датата на извършване на нарушението, т.е. датата, на която е налице довършено нарушение и основание за налагане на административно наказание по чл.416 ал.1 от ЗВМД. Допуснатото от административнонаказващия орган нарушение е на императивното изискване по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е съществена характеристика на всяко административно нарушение и е посочена от законодателя като самостоятелен елемент от съдържанието на Наказателното постановление. Датата на нарушението е от значение както за определяне на приложимия по смисъла на чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗАНН закон, така и за преценката, дали Акта за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на срока по чл.34 ал.1, изр. второ, предл. второ от ЗАНН. В случая, освен че датата на извършване на вмененото на жалбоподателката административно нарушение не е изрично посочена, същата не може да бъде извлечена от съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление описание на нарушението, нито да бъде определена въз основа на доказателствата по административнонаказателната преписка. Нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него Наказателно постановление, е посочена датата, на която за собственика на животновъдния обект е възникнало задължението по  чл.132 ал.1 т.6 от ЗВМД, неизпълнението на което задължение в законово регламентирания срок да релевира извършено нарушение по чл.416 ал.1 от ЗВМД. А точното и правилно посочване на датата на възникване на задължението по  чл.132 ал.1 т.6 от ЗВМД, на срока за неговото изпълнение и на датата на извършване на нарушението, е от значение не само за формалната изрядност на наказателното постановление от гледна точка съответствието на неговото съдържание с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Касае се за обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението и релевантни за наличието на съставомерно от обективна страна деяние, от значение за преценката дали е извършено твърдяното от административнонаказващия орган нарушение по повдигнатото административно обвинение. Липсват каквито и да е било данни, още по-малко обективирани в Наказателното постановление при описанието на нарушението, които да сочат кога за жалбоподателката е възникнало задължението по  чл.132 ал.1 т.6 от ЗВМД, съответно дали е изтекъл нормативно регламентирания срок за уведомяване на обслужващия животновъдния обект ветеринарен лекар за напусналите обекта животни и доколко е налице довършено нарушение по чл.416 ал.1 от ЗВМД. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочават наказателното постановление и са основание за неговата отмяна. Доколкото датата на извършване на нарушението е основен елемент от императивния реквизит на Наказателното постановление по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, чрез който се лимитират пределите на административното обвинение от фактическа страна, допуснатото формално нарушение е от категорията на съществените такива, довело до ограничаване правото на защита на нарушителката, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление. Нещо повече – това нарушение води до невъзможност да бъде осъществен съдебен контрол за материална законосъобразност на Наказателното постановление, налице ли е вмененото на санкционираното лице неизпълнение на задължение по  чл.132 ал.1 т.6 от ЗВМД.

Наказващият орган не е положил достатъчно усилия за установяването на всички съставомерни факти за ангажиране на отговорността на жалбоподателката. Не са снети обяснения от ветеринарният лекар, не са снети обяснения и от нарушителката, не е ясно кога за последно е бил извършван преглед от страна на ветеринаря, за да се установи към който момент каква е била наличността и т.н. В този смисъл, не е описано в достатъчна степен и фактическото описание на нарушението – не е посочено дали липсващите животни са с променена собственост, дали са транспортирани или са били изклани.

 Не на последно място следва да се посочи, че разпоредбата, която е нарушена не обхваща всички възможни хипотези, при които животни могат да липсват от животновъден обект, освен транспортиране, промяна собствеността и клане. Следва да се отбележи, че хипотезата не обхваща случаи , когато настъпва внезапна смърт на животно, кражба или други непредвидени събития. По делото безспорно са събрани доказателства, че част от животните са откраднати, което не е взето впредвид от административнонаказващия орган. Няма никакви данни административнонаказващия орган да е изследвал кога животните са напуснали животновъдния обект и при коя от хипотезите, посочени в Наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН  съдът отмени Наказателно постановление № 74/20.08.2018 год. на Директора на ОДБХ гр. В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: