РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Перник, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500112 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Община Радомир представлявана от
кмета П.С.А., действащи чрез еднолично адвокатско дружество „Ж.“ с Булстат *** с
учредител и представляващ адв. Д.Ж., съдебен адрес :***, и ел.адрес: *** - чрез адв. Д.Ж.
срещу Решение № 3/06.01.2022г. постановено по гр.д. № 599/2021г. по описа на PC
Радомир.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в частта, с която Община
Радомир е осъдена да заплати на ищцата И. В. Д. сумата от 3000 лв представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание,
получени в резултат на ухапване от бездомно куче ведно с присъдените и имуществени
вреди. В жалбата се излагат доводи, че за да мотивира диспозитива на атакуваното решение
първоинстанционният съд приема за установено и доказано, че: На община Радомир е
възложено по силата на разпореждането на чл.50, ал.2 от Закона за защита на животните
вземането на мерки по предотвратяването на агресивното поведение към хора и животни от
страна на безстопанствените кучета — стр.3, абз.4, изр. 5 от процесното решение-, Посочено
е, че без значение са останали ангажираните доказателства за изпълнение задълженията по
ЗЗЖ от страна на общината, поради това, че основание за отговорността и е бездействието,
довело до причиняване на вреди, независимо че ответната община може да е предприела
различи мерки и действия, които обаче в случая са се оказали недостатъчни - стр.3 абз.4,
изр.6, 7 и 8 от процеспото решение;Предприетите мерки не освобождават община Радомир
от отговорност при неупражнен достатъчно ефективен надзор върху безстопанствените
животни и непредотвратяване на агресивното им поведение - стр.3 и 4, от процесното
решение. От събраните гласни доказателства съдът се сочи, че е приел и се съгласява, че
1
процесното куче е познато на свидетелките, но приема и се съгласява с твърдението, че няма
собственик т.е. кучето е бездомно. В жалбата са застъпени аргументи, че в своята
съвкупност посочените мотиви си противоречат, а анализа на свидетелските показания е в
нарушение на формалната, житейската и правната логика, поради което атакуваното съдебно
решение се явявало неправилно и необосновано. Описано е, че атакуваното съдебно
решение вменява повече задължения на Община Радомир от колкото закона е разпоредил.
Съдът е посочено, че с крайният си акт по същество (неправилно) твърди, че е без значение
какви мерки и мероприятия предприема Общината, щом лице е пострадало от бездомно
куче, то следва задължително да се изплати обезщетение. Този извод противоречал освен на
житейската, но и на правната и законова логика. Сочи, се че в чл.50, т.2 от Закона за защита
на животните е посочено, че Общината има следното задължение, цитираме правната норма:
„ ... взема мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора или
животни.Т.е. Общината можела да се "обезвини” като докаже, от една страна, че
предписаните от ЗЗЖ действия са осъществени с дължимата грижа - изпълняват се мерките
за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и тяхното агресивно поведение,
а от друга, че тези мерки са съобразени с Финансовите. организационни и други
възможности на обшилата - в този смисъл е и Определение № 279/09.04.2021г. на ВКС по
гр.д. № 100/2021г„ на III г.о., съдия докладчик Г.Н..Следователно само неполагането на
дължимата грижа на Общината по конкретното деликтно правоотношение трябвало да
обоснове извода за ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност, а не
осъщественото нападение от безстопанствено куче над ишцата само по себе си. Видно от
събраните в хода на делото доказателства, се твърди, че Община Радомир е предприела
възможното, съобразно финансовите и организационните си ресурс, за да предотврати такъв
вид инциденти. Точно поради тази причина, се счита, че Община Радомир е изпълнила
законовото си задължение по чл.50, ал.2 от Закона за защита на животните и не би следвало
да и бъде ангажирана отговорността и за вреди.
На следващо място се сочи, че ищецът не е доказал по безспорен начин, че
процесиите кучета са бездомни, респективно, че увреждането е в следствие ухапване от
бездомни кучета. В Решение по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, IVг. о. и решение №
377/27.04.2009 г. по гр. д. № 5682/2007 г. на ВКС, IVг. о. се давал синтезиран отговор на
въпросите кой следва да докаже дали кучетата са били бездомни, фактите, от които
произтича обстоятелството, че кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е
безстопанствено, са положителни и подлежат на доказване от черпещата изгодни за себе си
правни последици страна, чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, "в т. ч.
свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други
възможни обстоятелства, при които е наблюдавано - преди, по време и/или след инцидента.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е разгледал критично свидетелските показания и
по точно: Видно от обясненията на свидетелката по делото - процесиите кучета постоянно,
непрекъснато и от дълго време живеят и обитават междублоковото пространство в ж.к.
„***“ гр. ***. Също така, свидетелката твърдяла, че тези кучета, независимо, че нямали един
единствен стопанин, били обект на грижи и внимание от страна на всички живущи в
квартала - кучетата били хранени и не са били прогонвани. Другата свидетелка потвърждила
по-горе казаното. Свидетелските показания напълно кореспондирали с фактическото
изложение в исковата молба, до толкова, до колкото в същата не се твърди, че пострадалото
лице е обект на нападение от безстопанствени кучета и/или куче което е забелязано в
квартала за първи път. Напротив, твърди се, че И.Д. е била нападната от кучета - без да се
конкретизира какви са те. Нещо повече, петитумът на исковата претенция е, цитирам: „ ...в
резултат на увреждането/ухапване от куче ...“ . Посочено е, че за да бъде ангажирана
отговорността на Община Радомир, то трябвало по безспорен начин да бъде изяснено и
доказано за какъв вид животно става въпрос - дали е компаньон, отглеждано животно, диво
или бездомно такова - по класификацията в Закона за защита на животните. Няма спор, че
процесното куче (кучета) не са компаьони и диви животни, но считаме, че същите не са и
бездомни кучета. Този извод се налагал от аргумент извлечен от разпоредбите на чл. 149 и
чл. 150 от Закона за ветеринарната дейност връзка чл. 12 и следващите от глава втора
2
Отглеждане на животни от Закона за защита на животните и по точно поради това, че на
процесиите кучета: Осигурено им е пространство съобразено физиологическите им нужди;
Хората от квартала се грижат за тях; осигуряват им място за обитаване; достатъчно
количество храна и вода - иначе кучетата нямаше да се стоят пред блоковото пространство;
срещу кучетата не са искани и/или предприемани мерки по премахването имидр. в жк ***.
С тези доводи се моли ПОС, да уважи настоящата въззивна жалба и да постанови
решение, с което отмените атакуваното съдебно решение и постанови друго, с което да
отхвърли исковата молба в цялост евентуално да постанови обезщетение в минимален
размер поради това, че Община Радомир е извършила всичко възможно (съобразно
финансовата и организационната си възможност) за да не допуска такъв вид увреждания.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
е подала отговор на въззивната жалба чрез адв. Б.. Със същия моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и да бъдат отхвърлени
доводите на жалбоподателя, като неоснователни. Твърди се, че размерът на обезщетението е
определен правилно по реда на чл. 53 ЗЗД. Цитирана е съдебна практика на ВКС.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
е установил, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора, страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена
тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи
служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора, страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
В съдебно заседание Община Радомир, чрез пълномощника си -адв. Ж., поддържа
жалбата, оспорва отговора на въззивната жалба. Представя списък за разноски по чл. 80 от
ГПК. В пледоарията си по същество моли да бъде уважена въззивната жалба и да бъде
отменено постановеното решение, евентуално да бъде намалено обезщетението по размер.
Въззиваемата ответница И.Д. редовно призована, не се явява. По делото съдът е
докладвал и приел депозирана молба от нейния пълномощник адв. Б., с която моли да бъде
почакана. Ако бъде даден ход на делото, то оспорва въззивната жалба, няма други
доказателствени искания и няма възражения по доклада на съда. Моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция съгласно
списъка по чл. 80 ГПК.
Претендира присъждане на сторените разноски в настоящото производство съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
3
установено от фактическа страна следното:
С Решение № Решение № 3/06.01.2022г. постановено по гр.д. № 599/2021г. по описа
на PC Радомир, първоинстанционния съд е осъдил Община Радомир, ЕИК *********, с
адрес: гр.Радомир, пл.“Свобода“ № 20, да заплати на И. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес:
***, сумата от 3000,00 лева (три хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени ù
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване
от безстопанствено куче на ***, в гр. ***, както и сумата от 131,62 лева (сто тридесет и един
лева и шестдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за причинените ù
имуществени вреди за заплатено съдебномедицинско удостоверение, медицински превръзки
и лекарства, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
– *** до окончателното ù изплащане, като съдът е отхвърлил иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 3000,00 лева (три хиляди лева) до
пълния му предявен размер от 5000,00 лева (пет хиляди лева), както и за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за разликата от 131,62 лева (сто тридесет и един лева и
шестдесет и две стотинки) до пълния му предявен размер от 226,62 лева (двеста
двадесет и шест лева и шестдесет и две стотинки), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН. Съдът е осъдил и Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ №
20,представлявана от кмета П.С.А. ДА ЗАПЛАТИ на И. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес:
*** сумата в размер на 634,55 лева (шестстотин тридесет и четири лева и петдесет и пет
стотинки), представляваща направени по делото разноски.
Осъдил е И. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Радомир,
сумата в размер на 240,50 лева (двеста и четиридесет лева и петдесет стотинки),
представляваща
направени по делото разноски.
Предявени са искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД
Ищцата И. В. Д., с ЕГН: ********** е депозирала искова молба пред Районен съд –
гр.Радомир, с която е поискала да бъде осъдена Община Радомир да й заплати сумата от
5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени ù неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено
куче на ***, в гр. ***, както и сумата от 226,62 лева, представляваща обезщетение за
причинени ù имуществени вреди за заплатено съдебномедицинско удостоверение,
медицински превръзки, лекарства и гориво за МПС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – *** до окончателното ù изплащане, с
твърдението, че на ***, сутринта ищцата тръгнала към дома на баба ù, находящ сена ул.
„***” в гр. ***, за да ù занесе храна. Минавайки покрай бл. * в ЖК „***“, внезапно към нея
се спуснали няколко безстопанствени кучета, като едното от тях, черно на цвят, я захапало
по левия крак в областта на глезена. Ищцата започнала да плаче и да вика за помощ и в този
момент случайно преминаваща жена успяла да прогони кучетата, след което я завела у дома.
След това с помощта на нейните родители ищцата посетила ЦСМП – ***, където ù
направили превръзка и я насочили към УМБАЛСМ „***“ ЕАД, гр. ***, в което лечебно
заведение след проведен преглед, на ищцата бил предписан антибиотик, като в периода до
10.07.2021 г. се наложило да пътува всеки ден до гр. *** за смяна на превръзката. В
следствие на инцидента претърпяла множество болки и страдания както по време на
увреждането, така и по време на лечението. Такива търпи и в момента - не може да спи, а
когато заспи сънува кошмари, тъй като сънищата й са свързани с кучета. Отново изживява
травмата, която й донесла изключителен стрес, не смее да излиза сама и винаги някой я
придружава. Носи в себе си и „куче-гон“, и въпреки това изпитва ужас от среща с кучета.
По делото пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни доказателства,
като относно претенцията са имуществени вреди са представени, както следва и се
установяват следните обстоятелства: от представените по делото фиш за спешна
медицинска помощ от ***, както и съдебномедицинско удостоверение № ***, се установява,
че след извършен преглед на ищцата, е констатирано, че същата има рани от ухапвания от
4
куче в областта на външния глезен на ляв долен крайник, с оток и кръвонасядане на меките
тъкани, като описаните увреждания се дължат на действието на твърди, в т. ч. островърхи
предмети и могат да бъдат получени по време и начин, съобщени в предварителните
сведения, а именно при ухапване от куче. По своята медикобиологична характеристика по
съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалата.
По делото са представени и 2 бр. фискални бонове за заплатени суми за гориво –бензин А95,
3 бр. фискални бонове за заплатени медицински консумативи, фактура №*** за заплатена
сума в размер на 25,00 лева за издаденосъдебномедицинско удостоверение, фактура № *** и
фактура №*** за заплатена сума в общ размер на 51,62 лева за лекарствени продукти, както
и рецепта за предписани лекарствени продукти, като съдъ е отхвърлил претенцията за
имуществени вреди за сумата от 131,62 лева (сто тридесет и един лева и шестдесет и две
стотинки), представляваща обезщетение за причинените ù имуществени вреди за заплатено
съдебномедицинско удостоверение, медицински превръзки и лекарства, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – *** до окончателното ù
изплащане, като в тази отхвърлителна част решението не е обжалвано и е влязло в сила,
като не е била атакувано и досежно неимуществените вреди над уважение размер от 3000
лева, до претендирания по искова молба- 5 000 лв.
От страна на ответника по делото пред РРС са били представени Програма за
овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на община Радомир и
решение №63/31.01.2020 г. на Общински съвет – Радомир за приемането ù, договор №
360/02.06.2020 г.за изпълнение на услуга: „Овладяване популацията на бездомните кучета
на територията на община Радомир“, сключен между община Радомир и д-р А.П.В., както
идоклад за изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя по договора.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели- на
свидетелките Е.В. и М.А., от чиито показания се установява, че на *** в гр. ***, ЖК „***“
ищцата е била нападната от няколко на брой безстопанствени кучета, които са я съборили на
земята и едно от тях я е захапало по левия крак, като с помощта на свидетелката Е.В. ищцата
е успяла да прогони кучетата.
Впоследствие ищцата е отишла на преглед в МБАЛ „***“ АД, гр. ***, а след това и в
УМБАЛСМ „***“ ЕАД, където в продължение на няколко дни са правени промивки на
раната. Според свидетелката М.А. след инцидента ищцата е била неспокойна и разстроена,
същата изпитва страх от кучета, който продължава и към настоящия момент, поради което,
когато се налага да отиде до магазина, е придружавана от майка ù.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза
се установява, че в приложената към делото медицинска документация на името на ищцата
от *** и от *** са отразени следните травматични увреждания: рани от ухапване от кучешки
зъби в областта на външния глезен на ляв долен крайник, с оток и кръвонасядане на меките
тъкани, подлежащо и около нараняванията. В медицинската документация са налице данни
за това, че нараняванията са били обработени чрез първична хирургична обработка, била е
поставена противотетанична ваксина и е предписано антибиотично лечение с медикамента
„Аугментин“. Според вещото лице описаните увреждания в областта на дясна подбедрица е
възможно да са получени в резултат от ухапване от куче – от действието на островърхи
предмети, каквито представляват кучешки зъби и отговарят да са получени по начин и по
време, за които се съобщава в исковата молба. Уврежданията в областта на ляв долен
крайник са осъществили критериите на медико – биологичния признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“. Нормалният период на възстановяване при
такива увреждания е от порядъка на около три седмици. В резултат от уврежданията
пострадалата е търпяла физически болки и страдания в периода на възстановяване, като
същите са били по-интензивни в първите часове и дни след получаване на уврежданията и са
намалявали по интензитет по време на възстановителния период. След зарастването си
раните ще оставят ръбци, които представляват козметичен дефект.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
5
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на
чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия при Районен съд Радомир, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма. Налице са били положителните
процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Радомирският
районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки
изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото
доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Правилно районният съд е приел, че общината следва да отговоря за вредите
причинени от бездомни кучета, и че тази отговорност се реализира по общия исков ред на
граждански процес. Общината следва да отговоря по реда на чл. 49 ЗЗД поради доказано
бездействие на нейните органи във връзка със задължението за изолиране на
безстопанствените кучета в определени за това места. /В този смисъл Решение
№279/28.09.2011 по дело №1533/2010 на ВКС, ГК, III г.о./
Пасивно отговорна страна е съответната Община на територията, на която е
извършено деянието. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения
(Закон за защита на животните в сила от 31.01.2008 г. Обн. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г.,
изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.92 от 22
Ноември 2011г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.34 от 3 Май 2016г.,
изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г., изм. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2018г. Глава пета.
„Безстопанствени животни”) по организиране настаняването на скитащите кучета в
изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган на общината, която дейност не е
административна и не е проява на властнически компетенции. Касае се до фактически
действия, възложени на общината със закон. При доказано бездействие на нейните органи и
служебни лица, във връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта места,
отговорността на общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД, като юридическо лице на основание
извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.
Искът, с правно основание по чл. 49 ЗЗД сочи гаранционно - обезпечителна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Това е
отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, отговорност за чужди противоправни
и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка, с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. В този смисъл са задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т.
2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Следователно, за да възникне
гаранционно - обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при или по
повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили
следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: деяние -
действие или бездействие; противоправност - несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане на
имуществената и/или неимуществената сфера на увредения, чрез накърняване на неговия
телесен интегритет и/или претърпяване на емоционално-психически болки и страдания;
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
6
имуществени и/или неимуществени вреди; вина на делинквента, която съобразно уредената
в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетелки Е.В. и М.А., от
чиито показания се установява, че на *** в гр. ***, ЖК „***“ ищцата е била нападната от
няколко на брой безстопанствени кучета, които са я съборили на земята и едно от тях я е
захапало по левия крак, като с помощта на свидетелката Е.В. ищцата е успяла да прогони
кучетата. Видно от заявеното пред РРС- св.В. сочи, че е чула „вик и кучешки лай“, докато е
отивала на работа гр. ***, ЖК „***“ като е „видяла И. на земята и я е познала“, като
тази свидетелка описва и точно кучетата, които е видяла- 4-5- на брой, бежови, едното черно
и голямо и рошаво и именно то сочи, че е нанесло телесното увреждане на ищцата, като е
видяла, че на левия й крак имало кръв и че ищцата е била много изплашена и я е завело при
майка й, като сочи, че това куче редовно го вижда на това място, като тези кучета са
безстопанствени, сочи и че кучетата имали жълта марка, които обстоятелства досежно
инцидента са съответни и на заявеното от другата свидетелка по делото- св. А., която също
познава ищцата и процесният ден, докато простира на терасата е видяла, че същата е била
нападната от 4-5 кучета – сочи че ищцата се разкрещяла и побягнала, но едното куче я
догонило и захапало за крака, като едно жена /другата свидетелка/ и се притекла на помощ,
като успяла да разтърве „И.“. Впоследствие обяснява и за негативните емоции, страха който
ищцата е изпитвала заради този инцидент. Показанията на тези свидетелки, разпитани пред
първата инстанция, настоящият състав намира за обективни, кореспондиращи с останалия
събран по делото писмен доказателствен материал, в това число и медицинската
документация от *** и СМЕ по делото. С оглед на изложеното и настоящият съд поставя в
основата на своите изводи заявеното от свидетелките като хронология на развилите се
събития процесния ден и начина на настъпване на увреждането на ишцата и причинната
връзка- ухапването от куче, безспопанствено такова, нанесло травма на левия й глезен и
отделно от това дълбоки емоционални травми и страхове, които съпътствали ищцата и до
настоящия момент по темата кучета.
Пред въззивният съд не се представиха други доказателства, а от събраните пред
първоинстанционния съд такива, преценени в своята съвкупност и взаимовръзка настоящия
състав достига до единствения и обоснован логичен извод, че на ***, сутринта ищцата
тръгнала към дома на баба ù, находящ сена ул. „***” в гр. ***, за да ù занесе храна.
Минавайки покрай бл. * в ЖК„***“, внезапно към нея се спуснали няколко безстопанствени
кучета, като едното оттях, черно на цвят, я захапало по левия крак в областта на глезена.
Ищцата започнала даплаче и да вика за помощ и в този момент случайно преминаваща жена
успяла да прогоникучетата, след което я завела у дома. След това с помощта на нейните
родители ищцата посетила ЦСМП – ***, където ù направили превръзка и я насочили към
УМБАЛСМ „***“ ЕАД, гр. ***, в което лечебно заведение след проведен преглед, на
ищцата
бил предписан антибиотик, като в периода до 10.07.2021 г. се наложило да пътува всеки ден
до гр. *** за смяна на превръзката. Същатата сънувала кошмари след инцидента, чувствала
безспокойство и до настоящия момент се страхува „панически“ от всякакъв род срещи с
улични кучета.
От представените по делото писмени доказателства и заключението съдебно –
медицинска експертиза на д-р Ч., която съдът кредитира изцяло, като обосновано и
компетентно изготвено и основава фактическите си изводи за претърпените от ищцата
психически увреждания, се установява по безспорен начин, че ищцата вследствие на
инцидента е претърпяла следните травматични увреждания: рани от ухапване от кучешки
зъби в областта на външния глезен на ляв долен крайник, с оток и
кръвонасядане на меките тъкани, подлежащо и около нараняванията. В медицинската
документация са налице данни за това, че нараняванията са били обработени чрез първична
хирургична обработка, била е поставена противотетанична ваксина и е предписано
антибиотично лечение с медикамента „Аугментин“.Според вещото лице описаните
7
увреждания в областта на дясна подбедрица е възможно да са получени в резултат от
ухапване от куче – от действието на островърхи предмети, каквито представляват кучешки
зъби и отговарят да са получени по начин и по време, за които се съобщава в исковата
молба. Уврежданията в областта на ляв долен крайник са осъществили критериите на
медико – биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Нормалният период на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на около три
седмици. В резултат от уврежданията пострадалата е търпяла физически болки и страдания в
периода на възстановяване, като
същите са били по-интензивни в първите часове и дни след получаване на уврежданията и са
намалявали по интензитет по време на възстановителния период. След зарастването си
раните ще оставят ръбци, които представляват козметичен дефект. Съдът кредитира
заключението, както относно травмите, така и досежно причината, довела до същите, както
и времетраенето на оздравителния процес.
Настоящия въззивен състав, счита възражението на ответника – жалбоподател в
настоящото производство, че общината е направила всичко зависещо от нея по
ограничаване популацията на бездомни кучета на територията й, както и че не е доказана
причинно – следствената връзка между поведението на кучетата и настъпването на травмата
на ищцата за неоснователно от гледна точка на доказателствата по делото. По делото макар
се установява безспорно, че ищцата е „ухапана от куче“, описано точно от нея и
свидетелките /виж по-горе/, както и че същото е било с жълта марка на ухото и е
безстопанствено, поради което и настоящият съдебен състав прие за безспорно установено,
че на посочената в исковата молба дата и час ищцата е била нападаната от кучета 4-5 на
брой , едно от които – черно и рошаво а.я е захапало за крака и същата е получила
вследствие на това- увреждания в областта на ляв долен крайник са осъществили
критериите на медико – биологичния признак „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“. Нормалният период на възстановяване при такива увреждания е от
порядъка на около три седмици. В резултат от уврежданията пострадалата е търпяла
физически болки и страдания в периода на възстановяване, като същите са били по-
интензивни в първите часове и дни след получаване на уврежданията и са намалявали по
интензитет по време на възстановителния период. След зарастването си раните ще оставят
ръбци, които представляват козметичен дефект. Съдът кредитира заключението, както
относно травмите, така и досежно причината, довела до същите, както и времетраенето на
оздравителния процес. Само намесата на едната свидетелка е попречила да се реализира и
по- тежък травматичен резултат, тъй като същата е разтървала кучето и е завела ищцата при
майка й. Това поведение на кучето и нанесената травма е било външен израз на агресия и
враждебност от страна на същото, като безспорно е причинило не само физическа, но и
страхова и травматична болка у ищцата. Поради което е логично и житейски обоснована
уплахата на ищцата, продължаваща неопределен период от време, за която не е ясно и с
каква давност ще бъде в бъдеще. Тези фактически обстоятелства сочат на пряка причинна
връзка между поведението на кучето и увреждането на ищцата. Наличието на директен
физически контакт между животното и човека е показател за причинността между двете
действия. Фактически обосновано и житейска логично е извода, че инцидентът „нападение
от кучета“ е предизвикал страх за живота и здравето на ищцата. / в този смисъл Решение №
851 от 29.12.2010 г. по гр. д. № 502/2010 г. на IV г.о. на ВКС/.
Спорът по делото се съсредоточава и върху обстоятелството дали кучето, което е
нападнало ищцата, е безстопанствено, респ. дали общината, чрез своите поделения и служби
е изпълнила нормативно установените задължения за упражняване на надзор върху
бездомните кучета, респ. дали те са положили необходимата грижа за овладяване на
популацията на бездомните кучета на територията на общината – за да бъдат
предотвратявани нападения на кучета над гражданите. Фактите, от които произтича
обстоятелството, че кучето е безстопанствено са положителни и подлежат на доказване,
както всеки положителен факт (отделно стои въпросът, че доказателствена тежест може да
8
се носи и за отрицателни факти) – чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства,
в т.ч. свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните
други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано – преди, по време и/или след
инцидента. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват факти, въз основа на които
съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнозначимите факти,
предвидени в хипотезата на приложимата правна норма. За да се постигне пълно
(несъмнено) доказване чрез косвени доказателствени средства, е необходима такава система
от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез
съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил (в този
смисъл решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. дело № 4578/2015 г., на ВКС IV ГО, решение №
262 от 11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на ВКС, ІV ГО, и други) . Водим от
изложените съображения настоящия съдебен състав, след като разгледа в тяхната
съвкупност и взаимовръзка събраните по делото доказателства, с достатъчна степен на
сигурност прие, че ищцата е нападната от безстопанствени кучета, върху което/ които
общината, чрез своите служби и изпълнители на работата е следвало да упражнява надзор,
поради което и възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват изцяло
неоснователни. Установените по безпротиворечив начин релевантни факти за общественото
място на увреждането и глутницата от кучета, намиращо се на него, възприета от
цитираните по-горе свидетелки, преди увреждане, по време на увреждането и след
увреждането на ищцата, преценени заедно със заключение на съдебно-мед. експертиза, и
липсата дори и на индиции, че кучето е било със стопанин, водят до логичния извод, че
нападението на ищцата е осъществено от безстопанствени кучета, още повече, че кучето е
било маркирано с жълта марка, което и индикация, че същото е бездомно. В тази връзка са и
преките и непосредствени свидетелските показания на разпитаните по делото свидетелки
Е.В. и М.А.. В Закона за закрила на животните са предвидени редица задължения на
общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено
целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха
за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предписва, че общинските власти са
длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и
стопанисвани от тях приюти – чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ. Следователно основната мярка за надзор
е именно настаняването на кучетата в приюти – арг. чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, като само по
изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл.47, ал. 3 от
ЗЗЖ. Следователно надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са
възложени на общините чрез техния изпълнителен орган – кмета.
По делото не са представени доказателства от страна на жалбоподателя – ответник в
първоинстанционното производство във връзка с изпълнение на законово вменените му
задължения под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и
стопанисвани от тях приюти. Следователно по делото е доказано виновното неизпълнение
на нормативно установеното задължение от Община Радомир чрез своите служби и
изпълнители на работата да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по
обществените места на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради
което е установен по делото и фактическият състав, обуславящ възникването на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Община Радомир за
противоправното бездействие на нейни служби и изпълнители на работата съгласно чл. 49
от ЗЗД.
Съобразно т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителна практика на ВС и трайната практика
на ВКС, на обезщетяване подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време.
9
Касателно настоящия случай ответника Община Радомир, не е изпълнил нормативно
установеното си задължение, чрез своите служби и изпълнители на работата да осигурява
безпрепятствено придвижване на хора по обществените места на общината, незаплашвани
от агресивни бездомни кучета, затова поведението ответника Община Радомир
осъществява деликтния състав на чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно действие или
бездействие, вреда/ имуществена и/или неимуществена / причинна връзка между
поведението и вредата, както и вина, която се предполага до доказване на противното,
вследствие на което ищцата е била нападаната от кучета, като едно от тях и я и захапало за
външния глезен на левия крак, при което същата е получила описаното в СМЕ травматично
увреждане, с възстановителен период от три седмици, но уплахата и негативните емоции от
станалото очевидно се доказва по делото, че продължават и понастоящем. Същата видно от
събраните доказателства по делото вследствие на инцидента е била в състояние на
тревожност, емоционална лабилност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и
устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като преживяването било
свързано, с признаци на паника – същата носи винаги в себе си „кучегон“. В този смисъл
въззивният съд намира, че процесната травма е налична, получена е в резултат на нападение
от безстопанствени кучета, като възстановяването от травмата продължава от емоционална
гледна точка. Съдът като съобрази все пак продължителността на възстановителния период
от време през който ищцата е изпитвала болки и страдания от тази травма факта- около три
седмици, че и към настоящия момент страда само емоционално психически от инцидента,
то по справедливост намира, че размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от 3000 лева, присъдено от първата инстанция се явява справедливо,
адекватно на случая и не следва да бъде корегирано – в посока нито намаляване, нито
отпадане на същото, като решението в тази му част се явява законосъобразно и следва да
бъде потвърдено. Същото се отнася и за уважената част от РРС на претенцията за
имуществени вреди, цитирани писмени доказателства, за които са надлежно представени
пред РРС и ПОС кредитира, поради което и решението в тази му част също не подлежи на
отмяна, като в останалата част е влязло в сила, като в отхвърлителната му част същото не е
било атакувано.
Следва отново само да се подчертае, че с проявеното от ответната страна
бездействие и неизпълнение на нормативно установеното задължение от Община Радомир
чрез своите служби и изпълнители на работата да осигурява безпрепятствено придвижване
на хора по обществените места на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета,
поради което е установен по делото и фактическият състав, обуславящ възникването на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Община Радомир за
противоправното бездействие на нейни служби и изпълнители на работата съгласно чл. 49
от ЗЗД, като е налице настъпило увреждане на ищцата. Този размер от 3000 лева
обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд отчита като справедлив и достатъчен
да овъзмезди конкретните претърпени болки и страдания от психическото заболяване.
Освен изложеното следва да се отбележи и това, че така определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 3 000 лв. съотнесено към размера на
минималната работна заплата към датата на увреждането-*** / 01.01.2021 - 31.03.2022
650.00 ПМС № 331/26.11.2020 г./е и социално справедливо, отразява икономическото
състояние в страната и покрива типичните и средните за този вид търпени неимуществени
болки и страдания за този вид увреждания при отчитане възрастта на пострадалата, нейната
трудова заетост и здравословно състояние, както и че ще й останат белези на крака – на една
млада жена, които няма да изчезнат с времето и ще й напомнят за претърпяната травма.
По изложените съображения подадената въззивна жалба се явява неоснователна,
поради което първоинстанционното решението в обжалваната му част, следва да бъде
потвърдено, като в неатакуваната част, същото е влязло в сила.
По разноските
Въззиваемата страна претендира и доказва разноски в размер на 600.00 лв. –
заплатено възнаграждение по договор за права помощ и съдействие № 31479 / 04.04.2022г. /
10
представен по делото/ и описан и в списък по чл. 80 ГПК за пред въззивната инстанция. С
оглед резултата от обжалването и отхвърляне на жалбата, право на разноски възниква за
въззиваемата страна и претендираните разноски, като доказани по основание и размер
следва да й бъдат присъдени.
С оглед цената на иска въззивното решение неподлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3/06.01.2022г. постановено по гр.д. № 599/2021г. по
описа на PC Радомир, в обжалваната му част, с която първоинстанционният съд е осъдил
Община Радомир, ЕИК *********, с адрес: гр.Радомир, пл.“Свобода“ № 20, да заплати на И.
В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 3000,00 лева (три хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинени ù неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на ***, в гр. ***, както
и сумата от 131,62 лева (сто тридесет и един лева и шестдесет и две стотинки),
представляваща обезщетение за причинените ù имуществени вреди за заплатено
съдебномедицинско удостоверение, медицински превръзки и лекарства, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – *** до окончателното ù
изплащане, КАТО решението в останалата му част, не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20,
представлявана от кмета П.С.А. ДА ЗАПЛАТИ на И. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата в размер на 600 лева, представляваща направени по делото разноски – заплатен
адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1, пр. първо от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11