Р Е Ш Е Н И Е
№ 4056
24.10.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица
Марджева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 6211 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 439 ГПК от Х.Х.Р. против
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД за признаване на установено, че ищецът в
качеството си на наследник на Х. Х. Р., не дължи сумата от 108.42 лева,
съответстваща на наследствения дял спрямо общото задължение от 542.08 лева-
стойност на неплатени суми за консумирана питейна и отведена канална вода
съгласно констативен протокол № *** г., по издаден изпълнителен лист по частно
гр. дело № 15116/2010 г. на ПРС, X гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че на 30.09.2010 г. спрямо
наследодателя ответникът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, по което се образувало частно гр. дело № 15116/ 2010 г. на
ПРС и се издал изпълнителен лист от 11.11.2010 г. за следните суми: 542.08
лева- стойност на неплатени суми за консумирана питейна и отведена канална вода
съгласно констативен протокол № **** г., законна лихва от 30.09.2010 г. до
изплащане на вземането и сумата от 75 лева- разноски по заповедното
производство. Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано с
молба от 10.12.2010 г. изпълнително дело № **** г. по описа на ЧСИ **** На
22.12.2010 г. длъжникът заплатил сумата от 75 лева, като по това дело нямало
извършени изпълнителни действия. Много след настъпване на перемпцията, ЧСИ с
постановление от 07.02.2017 г. прекратил делото и върнал изп. лист на
ответника. Последният от своя страна въз основа на същия лист на 04.10.2017 г.
образувал ново изпълнително дело- изпълнително дело № **** г. по описа на ЧСИ ****
срещу длъжника, който обаче към онзи момент вече бил починал. ЧСИ след
представено удостоверение за наследници установил, че длъжникът е оставил
петима наследници, които били конституирани по делото. От ищеца се претендирала
сумата от 108.42 лева- главница по изпълнителния лист, както и сумата от 93.91
лева- законни лихви към 28.03.2019 г. Твърди, че не дължи тези суми, като
погасени по давност. В случая следвало да се приложи кратката тригодишна
давност, която започвала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист-
11.11.2010 г. В двете изпълнителни дела нямало извършени изпълнителни действия,
поради което вземанията били погасени по давност. В този смисъл се моли да бъде
постановено решение. Претендират се и разноските в процеса.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск. Посочва се, че нямало спор по обстоятелствата, че
наследодателят имал качеството на потребител на ВиК услуги, както и, че предмет
на спора били факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение. Твърди, че давността не била изтекла, като в случая тя била
общата петгодишна давност, тъй като задълженията произтичали от извършена
проверка за липса на водомер, а не от регулярна доставка на услуги. Освен това
взискателят не бил бездействал, а проявявал активност при събиране на
задълженията, като искал извършването на описи, a тяхното реализиране нямало
отношение към прекъсването на давността. От изпълнителното дело било видно, че
в рамките на всеки две години били искани изпълнителни действия. Моли за
отхвърляне на иска, като също претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
процесните суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 05.10.2010г. по ч.гр.д. № 15116/2010г. на ПРС в полза на ответника срещу Х. Х. Р.. Не се установява от негова страна да е
постъпило възражение, поради което заповедта е влязла в сила и въз основа на
нея е бил издаден изпълнителен лист от 11.11.2010г. С настъпването на това
обстоятелство се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва
задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока
за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Между страните не е спорно, а
и от приложеното по изп.д. удостоверения за наследници се установява, че Х. Р. е
починал на **** като е оставила за свои наследници съпругата си и четири деца,
сред които и ищецът Х.Р.. Всеки от наследниците отговаря за 1/5 от задълженията
по изпълнителния лист. Стойността на задълженията за всеки от наследниците е в
размер на 108.42 лева- главница.
От приложеното по делото изпълнително дело № ****. на ЧСИ **** се установява,
че на 07.12.2010г. ответникът е подал молба за образуване на дело срещу
наследодателя. В молбата (л.60) не са посочени изпълнителни действия, но е
направено възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това обстоятелство обаче не го
освобождава от задължението да движи производството или да следи неговото
развитие. При наличието на подобно упълномощаване съдът намира, че срокът по
чл. 433, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва със всяко изпълнително действие,
което ЧСИ реши да предприеме в изпълнение на възложените му правомощия. След
подаването на молбата ЧСИ е извършил уведомяване на НАП за образуваното дело,
но не са били поискани, нито извършени изпълнителни действия. Срокът не е бил
прекъснат, изтекъл е на 07.12.2012г. и производството се е прекратило по силата
на закона. Прекратяването на изпълнението е настъпило по силата на закона с изтичането
на срока, а именно на 07.12.2012г., в какъвто смисъл са и разясненията дадени в
т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС., както и в предхождащото го Тълкувателно решение № 47 от 1.IV.1965 г. по
гр. д. № 23/65 г., ОСГК, с което се тълкуват разпоредбите на чл. 330, ал. 1 б.
а-д ГПК (отм.)
Давността
е започнала да тече със стабилизирането на заповедта за изпълнение, най-късно
на 09.11.2010г., когато е постановено разпореждането за издаване на изпълнителен лист. От тази дата, дори да се приеме че давностния срок е
5-годишен, предвид характера на задължението, същият е изтекъл на
09.11.2015г. До прекъсване на давността за този период не се е стигнало, като
изпълнителният лист все още не е бил връщан на взискателя и не е било образувано
ново изпълнително дело.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски за д.т. и адв. възн.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Х.Х.Р., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 108.42
лева- представляваща наследствената
му 1/5 част от сумата от 542.08 лева за неплатена консумирана питейна и
отведена канална вода, съгласно констативен протокол № ****., за която е
издаден изпълнителен лист от 11.11.2010г. по ч.гр.д. № 15116/2010г. на ПРС
срещу Х. Х. Р..
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Х.Х.Р., ЕГН **********, сумата 350.00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.