Решение по дело №645/2021 на Районен съд - Бургас

                                      Р Е Ш Е Н И Е

 

№   260911                                         23.07.2021г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,         наказателно отделение, XII-ти състав

На единадесети юни                                                            година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

 

Секретар: К. С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 645 по описа на съда за 2021 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на А.А., ЛНЧ: **********, с адрес: гр. Бургас, кв. „Сарафово”, ул. „…” № 8, ет.4, ап. 9 против Наказателно постановление № 20-0434-000114/20.11.2020г., издадено от началник 02 РУ към ОДМВР Бургас, упълномощен с 81213-515/14.05.2018г., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, за жалбоподателя, се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Моли НП, да бъде отменено. Ангажира доказателства. Прави искане за разноски.

За ответника по жалбата – 02 РУ при ОД на МВР Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.10.2020 г. около 11:40 ч. в гр. Бургас, бул. „Сан Стефано”, до дом №48, в по посока от „Билкова аптека” към магазин „Биляна”, проверяващи – служители на 02 РУ МВР Бургас установили, че жалбоподателят управлявал МПС - лек автомобил „джип Гранд Чероки”, с рег. № В….НТ, негова собственост, като след извършена справка с ОДЧ при РУ – Айтос, било установено, че жалбоподателят управлява МПС, което не било регистрирано по надлежния ред.

За констатираните нарушения бил издаден акт за установяване на административно нарушение от 27.10.2020 г., който нарушителят подписал, без да посочи възражения.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя административно наказание „глоба”, в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства .

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.” Установените с акта фактически обстоятелства кореспондират по безспорен начин с показанията на актосъставителя.

Фактическата обстановка в АУАН се оспорва от жалбоподателя. По делото е разпитана св. Лебедова, но показанията и не спомагат за изясняване обективната истина по делото, тъй като касаят друго нарушение – неправилно паркиране, което няма отношение към настоящия казус. По делото няма приложени доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя, поради което съдът я намира като защитна, с цел избягване на админстративнонаказателна отговорност.

БРС преценя процесното нарушения като извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към този резултат. Разпоредбата на чл. 175, ал.3, предл.2 от ЗДвП, предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500лв. Нарушението е осъществено от обективна и субективна страна и определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна. Наложеното наказание е в минимален размер, явява се справедливо и е адекватно на тежестта на извършеното. Достатъчно е за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.

Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към административно - наказателна отговорност. Вмененото му нарушение е на формално извършване. Евентуално последващо поведение по отстраняването на нарушението, за което няма данни по настоящото дело е нормално и очаквано от житейска гледна точка поведение и не може да се счита за някаква особена проява на добросъвестност, която да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, но АНО, не са направили искане за присъждане на разноски, поради което, същите остават, както са направени от страните.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

 

                                                  Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0434-000114/20.11.2020г., издадено от началник 02 РУ към ОДМВР Бургас, упълномощен с 81213-515/14.05.2018г. против А.А., ЛНЧ: **********, с адрес: гр. Бургас, кв. „Сарафово”, ул. ….” № 8, ет.4, ап. 9, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

 

 

 

                                                                СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О: К.СЛ.