Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Разград,
26. 02. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският окръжен
съд в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия:
Анелия Йорданова
при
секретаря Н. Реджебова, като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 34 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Постъпила е искова молба от Ф.М.Д. ***, представляван от пълномощник адв. Найденов против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД гр. София. Предявен е иск с правно
основание чл. 432 КЗ да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените
му неимуществени вреди, причинени от ПТП на 24. 04. 2017 г. , ведно със законната лихва от датата на ПТП.
Ищецът твърди, че на 24. 04. 2017 г. в с. Божурово е настъпило
ПТП, причинено от Е.Е.А., управлявал т. а. „Ивеко 35“ с рег. № Е 0641 МВ. В резултат на ПТП е причинена смъртта на Ф.М.А.. С влязла в сила присъда по нохд № 182/ 2018 г. по
описа на ОС Разград, Е.А. е признат за виновен за настъпването на ПТП и
причиняване смъртта на Ф.А.. Към момента
на ПТП виновният водач Е.А. е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника със застрахователна полица BG 03/ 116003167847. Пострадалата при ПТП Ф.А. е
баба на ищеца. Твърди се, че до момента на нейната смърт с ищеца са поддържали
ежедневно изключително близки и топли отношения. Загубата й е един от най-тежките моменти в живота му и досега скръбта му била
неутешима и изпитвал тъга.
Постъпил
е писмен отговор от ответника ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД. Не оспорва наличието на застрахователно
събитие, както че събитието е настъпило по вина на застрахования водач Е.Е.А.. Оспорва материалноправната
легитимация на ищеца, като твърди, че няма
качество на пострадало лице, което има право да получи обезщетение. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди, каквито доказателства в случая не са налице. Твърди, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Претендираните
неимуществени вреди са в завишен размер и в случай, че съдът приеме, че дължи
обезщетение, същото не може да надвишава
размер от 5 000 лв., съгл. § 96, ал. 2 от ПЗР на КЗ.
В допълнителна искова молба ищеца поддържа твърденията си
и оспорва възраженията на ответника, като неоснователни. Не
оспорва съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат, като счита, че
приносът й е 30%.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа изложените доводи и
доказателствени искания.
С
исковата молба са представени следните писмени доказателства: Препис от присъда
по нохд № 182/ 2018 г. по описа на ОС Разград, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
справка за сключена застраховка ГО на водача, застрахователна полица, протокол
за оглед на ПТП с фотоалбум, Протокол за оглед на веществени доказателства с
фотоалбум, съдебно-медицинска експертиза, препис-извлечение от акт за смърт,
удостоверение за наследници, удостоверение за родствени връзки, заявление за
заплащане на застрахователно обезщетение, допълнително заявление, писмо от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД – 2 бр.
Съдът, като прецени твърденията и
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното нохд № 182/ 2018 г. по описа на РОС,
с Присъда № 26/ 04. 07. 2018 г. подсъдимият Е.Е.А. е признат за виновен в това, че на 24.04.2017 г. в с. Божурово, обл. Разград, при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил „Ивеко 35 с 13“ с регистрационен
номер № Е 0641 МВ нарушил правилата за движение: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП - като
водач на моторно превозно средство, преди започване движение назад не изпълнил
задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението;
чл. 40, ал. 2 от ЗДвП - като водач на моторно превозно средство, по време на
движението си назад не е изпълнил задължението си непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а при невъзможност да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности“, в резултат на което по непредпазливост причинил
смъртта на Ф.М.А.от с. Стражец, обл. Разград, поради което и на основание чл. 343, ал. 1,6. “в” вр. чл. 342, ал. 1 НК, във вр. с чл. 58а във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК го осъжда на една година
лишаване от свобода, като на осн. чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.
Според материалите приложени от
воденото дознание въз основа, на което е
образувано и нохд № 182/ 2018 г. на РОС – протокол
за оглед на ПТП, констативен протокол за ПТП, фото-албум, заключението на автотехническата експертиза, съдебно-месицинска експертиза на труп,
възприети от наказателния съд, причина за настъпване
на ПТП са следните обстоятелства: Около обяд на 24.04.2017 г., подс.Е.А. отишъл в с. Божурово и спрял управлявания от него автомобил на ул.„Адалберт
Антонов“, срещу сградата на кметството
и в непосредствена близост до магазина на
Мехмедова. Предната част на автомобила
била насочена в посока с. Бисерци, а задната част - посока с. Юпер. Пътното платно било двупосочно, без налична пътна
маркировка. Покрито било с асфалтова настилка, суха, без неравности и повреди. Платното било с различна ширина - пред автомобила
-7,08 м., а зад него - 6,
20м. От двете му страни имало
оформени тротоари, като ширината на
този разположен от дясната страна
на автомобила била - 2,05 м, отделен с метални колчета, а от лявата страна
на автомобила бил с ширина 2,90 м. Бордюрът бил на
нивото на пътното платно. В непосредствена близост
до мястото, на което бил
спрян автомобила се намирало заведение.
То било разположено
в приземния етаж на сградата, а масите били поставени
на ниво по-ниско
от улицата, поради което нямало
пряка видимост към пътното платно.
По същото време, след като преминала
през заведението, пострадалата Ф.А. се изкачила
по стъпалата, които водели към
ул. „Адалберт Антонов“ и предприела пресичане на пътното
платно в посока отляво - надясно. В това време подс.Александров
приключил снабдяването и се върнал при
автомобила. Седнал на шофьорското място, запалил двигателя и тъй като конструкцията на автомобила не
му позволявала да наблюдава пътя
зад него, погледнал единствено
в двете странични огледала. След като не констатирал
наличието на препятствие, Александров включил задна предавка
и предприел маневра движение назад. В този момент Акифова,
която била ниска на ръст
- 138 см и със слабо телосложение се намирала зад
автомобила, на платното. Тъй като нямало някой, който да
сигнализира подс. Александров за опасности, той продължил движението си назад със
скорост около 7,2 км/ч. и непосредствено след това ударил
с най - изпъкналата задна част на
товарния автомобил - долната част на
задната броня оформена като степенка
дясната подбедрица на Акифова. От
удара пострадалата Ф.А. загубила равновесие, паднала на пътното
платно и автомобилът преминал през тялото
й. Тъй като ударът предизвикал шум, Александров предположил, че са се разместили
намиращите се в товарното отделение пластмасовите касетки. Той решил да
ги подреди и след като преместил
автомобила няколко метра напред, преустановил движението
му. След като слязъл от
автомобила, той видял пострадалата
Акифова да лежи на пътното
платно на дясната си страна
с глава насочена към левия бордюр
и крака в посока десния бордюр. Тъй като същата
имала признаци на живот, подс.
Александров взел от автомобила шише
с вода и я напръскал. След това отишъл
до хранителния магазин, където му напълнили друго
шише с вода. Помолил св. Кирил
Станчев да се обади на
телефон 112 и да съобщи за случилото
се. Върнал се при пострадалата.
Малко по - късно на място пристигнал екип на ЦСМП - гр. Кубрат, който установил, че Ф.А. е починала.
Със
Заявление вх. № 1892/ 18. 04. 2019 г. Ф.М.Д. е предявил претенция пред
застрахователя за изплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева.
Ответникът е изискал с Писмо изх. № П 00460/ 03. 06. 2019 г. ищецът да
представи допълнително документи: справки за адресна регистрация и
доказателства за оказана финансова подкрепа. С допълнително Заявление вх. №
2638/ 07. 06. 2019 г. пълномощникът на ищеца е отказал да ги представи. С Писмо
изх. № П 00549/ 25. 06. 2019 г. ответникът отново е изискал ищецът да представи
допълнителните документи: справки за адресна регистрация и доказателства за
оказана финансова подкрепа.
Назначената по
делото автотехническа експертиза е дала заключение, че на ул.
„Адалберт Антонов“, на мястото, където е пресичала пострадалата Ф.А., не е
имало пешеходна пътека или пешеходен светофар. Същата е можела да забележи движещия се назад автомобил към нея, пред
сблъсъка чрез възприемане на шума на двигателя, димът от отработените газове,
включилата се автоматично бяла светлина
в задната част на автомобила, както и аварийните светлини. Преди
сблъсъка, пострадалата е пресякла платното за движение на улицата по най-късия
път, зад автомобила, перпендикулярно на платното за движение, без да използва
тротоара. Ако пострадалата не е предприела пресичане на платното за движение
зад автомобила, който вече се е движел назад, ударът между нея и автомобила не
би настъпил. ПТП е било
предотвратимо от водача на МПС, ако е осигурил лице, което да наблюдава пътната
обстановка зад автомобила и своевременно да подаде сигнал за наличие на
опасност. Ударът е бил с най-издадената част на автомобила – долната
част на задната броня, оформена като стъпенка, отстояща от платното за движение
на 42–46 см. В момента на пресичане на платното за движение зад автомобила,
пострадалата е попадала в опасната зона
за спиране на автомобила.
По
делото е разпитана
като свидетел Рузие И. – съсед на родителите
на ищеца. Според показанията й, пострадалата Ф. живеела в една къща и домакинство с дъщеря си М., съпругът й и
техните деца, включително и ищецът Ф.. Същият обитавал и спял в една и съща
стая с баба си. Двамата
били много близки, били много привързани един към друг, защото баба му го
отгледала. Двамата излизали да се разхождат из селото, да пазаруват, да пият
кафе. Баба му много го обичала и казвала „Той е мойто момче“. Ищецът не учел в
селото, докато бил ученик, но пътувал. Като завършил училище, не е работил в
друго населено място, бил в селото. Ищецът много тежко преживял смъртта на баба
си. Не излизал, затворил се в себе си, не общувал с никого. Заминал да работи в
Белгия, но като се върнал,
ходил на гроба й, много плакал. Майка му казала на свидетелката, че много тежко преживява смъртта на баба си.
Ответникът
представя в съдебно заседание удостоверения за промени на постоянен и настоящ адрес на ищеца и
пострадалата Ф.А.. От 18. 11. 1996 г.
Акифова има регистриран настоящ адрес ***. От 10. 12. 2002 г. е с постоянен адрес ***. Ищецът Ф. е с
постоянен адрес: от 28. 07. 1995 г. в с. Стражец, от 18. 11. 2002 г. в с.
Равно, от 19. 10. 2009 г. в с-. Божурово, а настоящ адрес: от 18. 11. 96 г. в
с. Равно, от 17. 05. 2005 г. в с. Божурово и от 28. 11. 2011 г. гр. Варна. Не е
женен.
Страните
по делото не спорят, че виновния за ПТП водач на автомобила към момента на
причиняването му е имал сключен валиден договор за застраховка с ответника
„Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG 03/ 116003167847 г.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Искът е допустим на основание
чл.498 ал.3 КЗ, като предявен при липса на произнасяне на застрахователя по
претенциите на увредените лица или отказ от плащането им в тримесечния срок по
чл.496 ал.1 КЗ. Според чл.432 КЗ, увредените лица, спрямо които застрахователят
е отговорен, имат право да искат обезщетение пряко от него по застраховка ГО,
при спазване изискванията на чл.380 КЗ.
Липсва спор между страните, че към 24. 04. 2017 г. Е.Е.А., водач на т. а. „Ивеко 35“ с рег. № Е 0641 МВ е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предмет на застраховката
е деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е. отговорността за виновно
причиняване на вреди на трети
лица, възникнала на основание чл. 45 и сл.
от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
зависи от доказаните в исковото производство срещу него обстоятелства:
застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от застрахования
деликвент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и застрахователното
събитие.
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за
възникване на гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то
не са налице предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по
предявения срещу него пряк иск по. За да се приеме, че е налице непозволено
увреждане, обосноваващо деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че са
причинени вреди в резултат от виновното и противоправното
поведение на управлявалата застрахованото МПС Е.Е.А..
Безспорно
се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата инстанция
доказателства, че Ф.А. –
баба на ищеца е пострадал на 24. 04. 2017
г. от ПТП, причинено от Е.Е.А.
при управление на МПС – т. а. „Ивеко 35“ с рег. № Е 0641 МВ. С
Присъда № 26/ 04. 07. 2018 г. по нохд № 182/ 2018 г. по описа на РОС, Е.Е.А. е
признат за виновен, че при управление на МПС виновно е нарушил правилата за
движение по пътищата и е причинил смъртта на Ф.А..
Според
чл. 300 от ГПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Основателно
е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата. В исковата молба и в хода на производството този факт се признава
от ищеца. Релевантен
за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на
вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата.
Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори
ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди - в случая с настъпилата смърт. От заключението на АТЕ, изследвала механизма на
настъпване на ПТП се установява, че на мястото, където е пресичала пострадалата Ф.А., не е имало
пешеходна пътека или пешеходен светофар. Преди сблъсъка, пострадалата е
пресякла платното за движение на улицата по най-късия път, зад автомобила,
перпендикулярно на платното за движение, без да използва тротоара. Ако
пострадалата не е предприела пресичане на платното за движение зад автомобила,
който вече се е движел назад, ударът между нея и автомобила не би настъпил. Това поведение на пострадалата
към момента на произшествието несъмнено сочи на причинно – следствена връзка с
настъпилия неблагоприятен резултат. Пострадалата е нарушила
задължението си по чл.113 ал.2 в.в. с ал.1 т.1 ЗДП: в населените
места, когато в близост няма пешеходна пътека, може да пресича платното за
движение и извън определените за това места, като преди да навлезе на платното
за движение трябва да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. При
определяне на конкретния процент съпричиняване, следва да се изхожда и от
поведението на водача, който е управлявал автомобила. Според вещото лице, ПТП е
било предотвратимо от водача на МПС, ако е осигурил лице, което да наблюдава
пътната обстановка зад автомобила и своевременно да подаде сигнал за наличие на
опасност, задължение, вменено му с разпоредбата на чл. 40,
ал. 2 от ЗДвП. Поради това, според съда, приносът на последния е
по - голям от този на пострадалата и той, респ. ответникът трябва да отговаря
до размер от 2/3 от обезщетението, като конкретният принос на пострадалата
възлиза на 1/3.
При
претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства.
С ТР № 1/21.06.2018г. по т.
дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление №
5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания. Братята и сестрите, внуците
са част от най - близкия родствен кръг,
според българските традиции.
Не се събраха убедителни доказателства
по делото в подкрепа на твърденията на ответника, че е липсвала дълбока и трайна
емоционална връзка между ищеца и пострадалата, извън обичайните, нормални
отношения на обич и привързаност между тях, както и че болките и страданията,
преживени от ищеца не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка. Безспорно се установява от гласните
доказателства, че ищецът и пострадалата, която е негова баба, са живели в едно
домакинство.
Съдът не кредитира като доказателство представените от ответника удостоверения
за регистрирани различни настоящ и постоянен адрес на ищеца и пострадалата.
Съдържанието им се опровергава от показанията на св. И., която заявява, че
пострадалата е живяла в с. Божурово със своите деца.
Пострадалата се грижела за внуците си, отгледала ищеца Ф. от
малък, тъй като родителите му работели. Двамата обитавали и спели в една и съща
стая. Имали са много силна емоционална връзка, създадена
още през детството на ищеца. Явно той е възприемал баба си и като приятел,
защото много общувал с нея, разхождали се заедно, ходели на гости, пазарували
заедно, пиели кафе. Били са силно привързани един към друг, което е показател за една установена във времето изключителна
близост и съпричастност, която ищеца
е загубил със смъртта на пострадалата. Ищецът преживял много тежко смъртта на баба си.
Отразила се негативно на психическото му състояние. Продължително време плачел,
тъгувал, затворил се в себе си и отказвал да излиза от дома си, да контактува с
приятели. И досега не можел да преживее загубата й и скърбял. Тези факти съдът
приема за установени от показанията на св. Рузие И., които са последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги приема за обективни. Съобразявайки тези данни,
относно емоционалните отношения между ищеца и пострадалата и че
интензитетът на търпените болки и страдания от него надхвърля нормалните за родствената им връзка,
съдът намира, че справедливото
по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди за ищеца възлиза на 45 000 лева, като съответстващо
на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
След отчитане приноса
на пострадалата в причиняването на вредоносния резултат, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000 лева. До първоначално предявеният размер от
100 000 лв., иска е неоснователен и недоказан.
Неоснователно
е възражението на ответника, че съгл.
§ 96 от ПЗР на ЗИДКЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на
лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер на 5 000 лв.
Съдът в настоящият си състав
споделя формираната съдебна практика, че невъзможността обезщетението за
неимуществени вреди за разширения кръг правоимащи да се ограничава с лимитни
стойности, се извежда от принципите на справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД, от
които следва, че обезщетението за неимуществени вреди възмездява страданията и
загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредените, вследствие
смъртта на техен близък. Това разбиране в по-пълна степен съответства и на
прокламираните в Конституцията на РБ
основни права на гражданите – чл. 56 от КРБ -
всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови
права или законни интереси, така и на основните принципи, общи за правото на
държавите членки на ЕС в областта на извъндоговорната отговорност. Правото на
ЕС не предвижда максимални лимити, а минимални стойности на обезщетение за
неимуществени вреди. В Директива 2009/103/ЕО
на Е. П. и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката "Г. О. "
при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението
за сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни
суми по задължителната застраховка "Гражданска отговорност ".
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Директива
2009/103/ЕО, минималните застрахователни суми в случай на телесно
увреждане са в размер на 1 000 000 евро за един пострадал и 5 000 000 евро за
събитие, независимо от броя на пострадалите. /Такива са и предвидените
минимални застрахователни суми в предходните Директива 72/166/ЕИО
и Директива 84/5/ЕИО,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО/.
Според чл. 9, ал. 2 от Директива
2009/103/ЕО, ако е необходимо, държавите-членки могат да въведат
преходен период, приключващ най-късно на 11 юни 2012 г., в рамките на който да
приведат техните минимални застрахователни суми в съответствие с размерите,
предвидени в първа алинея. Не на последно място в случая приложение намира и
разпоредбата на чл. 633 от ГПК,
регламентираща действието на решението по преюдициалното запитване, а именно -
решението на Съда на Е. О. е задължително за всички съдилища и учреждения в Р.
Б.. Отговор на преюдициално запитване, относимо към настоящия казус, се съдържа
в решение на Съда на ЕО от
24.10.2013 г. по дело С – 277/12/***, постановено по преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
съд от *****. Съгласно т. 2 от диспозитива на решението, чл. 3, пар. 1 от Директива
72/166 и чл. 1, пар. 1 и 2 от Втора директива 84/5
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка "Г. О. " при използването
на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътно транспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл. 1, пар. 2 от Втора
директива 84/5.
Ищецът е претендирал заплащане
на законна лихва от датата на увреждането. С новия Кодекс на застраховането
/Обн. - ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ
ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от застрахователя на
деликвента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се
поставя с уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото
лице за настъпилото застрахователно събитие. Със Заявление вх. №
1892/ 18. 04. 2019 г. Ф.М.Д. е предявил претенция пред застрахователя за
изплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева. Ответникът е изискал с
Писмо изх. № П 00460/ 03. 06. 2019 г. ищецът да представи допълнително документи:
справки за адресна регистрация и доказателства за оказана финансова подкрепа. С
допълнително Заявление вх. № 2638/ 07. 06. 2019 г. пълномощникът на ищеца е
отказал да ги представи. С Писмо изх. № П 00549/ 25. 06. 2019 г. ответникът
отново е изискал ищецът да представи допълнителните документи: справки за
адресна регистрация и доказателства за оказана финансова подкрепа, за да бъде разгледана и удовлетворена претенцията му. Съгласно нормата на чл. 497,
ал.1, т.1, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ,
а според т. 2, от изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1,
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Няма данни по делото ищецът да е изпратил на ответника поисканите документи. Ето защо
претендираната мораторна лихва следва да бъде начислена от датата на предявяване
на исковата молба 25. 07. 2019 г.
На
страните се дължат разноски, съобразно изхода от спора.
Ищецът
не е направил разноски, на осн. чл. 83,
ал. 1, т. 4 от ГПК е освободен от заплащане на такси и разноски. В процеса е
бил представляван безплатно на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от адв. Десю
Найденов, който претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
3530 лв. Ответникът е направил разноски в размер на 3726 лв., от които 3500 лв.
за адвокатско възнаграждение, 200 лв. депозит за вещо лице и 26 лв. за
удостоверения, според представения списък по чл. 80 ГПК.
На
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския
окръжен съд държавна такса в размер на 1200 лв. върху уважения размер на
предявения иск от Ф.Д.. Ответникът
следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Десю Найденов на
осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 1430
лв., определено съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважения размер на иска.
Ищецът
следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 2608, 20 лв.,
според отхвърлената част от иска.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, пл.”Позитано” № 5 да заплати на Ф.М.Д.,
ЕГН ********** *** сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от застрахования по „Гражданска
отговорност” Е.Е.А. от настъпило ПТП на 24. 04. 2017 г. и последвала смърт
на Ф.М.А., за
което с Присъда № 26/ 04. 07. 2018 г. по нохд № 182/ 2018 г. по описа на РОС г. Е.Е.А. е
признат за виновен, ведно със законната лихва, считано от 25. 07. 2019 г. до окончателно изплащане на сумата , като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над 30 000 лв. до предявения размер
от 100 000 лв. и за присъждане на законна лихва от 24.
04. 2017 г.
до 25. 07. 2019 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” ЕИК ********* да
заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата 1200 лева държавна такса
върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” ЕИК ********* да
заплати на адвокат Десю Найденов от Адвокатска колегия – София сумата 1430 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА
Ф.М.Д., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” ЕИК *********
сумата 2608, 20 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ: