№ 1916
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100504265 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20042042 от 15.02.2021 г., постановено по гр.д. №
40272/2019 г., изменено в частта за разноските с определение № 20114559 от
13.05.2021 г. Софийски районен съд, 43 състав признал за установено по
предявените от етажна собственост на миникомплекс „Б.“ с адрес: гр. София,
ж.к. ****, представлявана от управителя В.Г.П., срещу Ж. Н. Г., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове при квалификацията
на чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 48, ал. 8 вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, чл. 50, ал. 2, т. 1
ЗУЕС, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1 655.00 лева,
представляваща дължими такси и разходи за управление и поддръжка на
общи части в етажната собственост, начислени за периода от м. февруари
2017 г. до м. март 2018 г. включително, ведно със законната лихва, считано от
31.07.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50206/2018
г. на СРС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на
ищците сумата 533.10 лева, представляваща направени разноски в исковото
производство, и сумата от 133.10 лева, представляваща разноски в
1
производството по ч.гр.д. № 50206/2018 г. на СРС.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Ж. Н. Г.
(чрез процесуален представител Д. Г., неин син), която го обжалва изцяло с
оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
при неправилно приложение на материалния закон. Процесуалният
представител на ищеца бил упълномощен от лице без представителна власт. В
представения протокол на ОС на ЕС от 21.04.2018 г. било записано, че
управител е И.Г., а пълномощното било от В. П., поради което
пълномощникът нямал право да подаде искова молба. Излагат се
съображения във връзка с неприетия за съвместно разглеждане насрещен иск,
който е отделен за разглеждане в отделно производство и не е предмет на
настоящия спор. Излагат се и съображения за допуснато от районния съд
съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с
призоваването на ответницата за първото съдебно заседание в първата
инстанция, както и във връзка с подадена до първостепенния съд молба по чл.
151 ГПК. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът отхвърлил
искането на ответницата, заявено с отговора на исковата молба, да се
представи протокола от ОС на ЕС в цялост и в оригинал. С отговора на
исковата молба били оспорени и всички останали приложени към исковата
молба доказателства, но и това оспорване не било разгледано. Ответницата
била лишена от възможността да зададе въпроси към вещото лице от ССЕ, а
вписаното в протокола не отговаряло на истината. Неправилно районният съд
кредитирал заключението на ССЕ. Същото било изготвено въз основа на
неверни данни и изрично било оспорено с молба от 08.02.2021 г. и в
откритото съдебно заседание на 09.02.2021 г. На ответницата не била
връчвана описаната в решението справка от 04.12.2020 г., но категорично не
била закупувала недвижим имот на 10.12.2014 г. Не ставало ясно и защо
съдът говори за притежанието на гараж, след като такъв не бил предмет на
спора, а исковата молба се отнасяла само за апартамент. Ищецът не
представил доказателства, че ответницата притежава апартамент със
застроена площ от 134.60 кв. м, за какъвто била изготвена ССЕ; не
притежавала имот с такава площ. В заключението на ССЕ вещото лице не
отразило всички постъпления от ответницата, която била направила и други
плащания за посочения период. Ищецът не бил извършил описаните в ССЕ
2
разходи и нямал отчетни документи за тях, а ако действително ги е извършил,
те били незаконни. Ответницата заплатила всичко претендирано и дори била
надплатила реално дължимото, доказателство за което била представената
приходна квитанция № 81/22.10.2019 г. В случай че се докаже, че протоколът
от ОС на ЕС от 21.04.2018 г. е истински, то решенията в него се отнасяли за
по-къс период, тъй като отчетният период започвал от 01.09.2017 г. и всичко
преди тази дата не можело да бъде предмет на иска. Поради това моли съда да
обезсили атакуваното решение и да върне исковата молба като подадена от
лице без представителна власт и без право да предяви иска, евентуално – да го
отмени като неправилно и да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съображения излага в молба от 21.03.2024 г., едва към която представя
списък по чл. 80 ГПК и разписка за плащане на възнаграждение за въззивното
производство и във връзка с подавани частни жалби, касаещи насрещния иск.
Въззиваемите страни ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в Миникомплекс
„Б.“ в гр. София, ул. ****, представлявани от В.Г.П., управител на „ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ НА МИНИКОМПЛЕКС Б.“, код по БУЛСТАТ ****, с
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да
потвърди атакуваното решение като правилно. Претендират разноски за
въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
С исковата молба, уточнена с молба от 08.08.2019 г., съдът е сезиран с
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 10
вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС (в редакция ДВ бр. 26 от 2016 г.) за сумата 1 655 лв.,
представляваща дължими от ответницата разходи за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост на миникомплекс „Б.“ в
гр. София, ул. **** за периода м. 02.2017 г. – м. 03.2018 г. вкл. Сумата се
3
претендира от ответницата в качеството й на собственик на самостоятелен
обект – апартамент № 2 в бл. 2. Претендирана е и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 31.07.2018 г.,
до окончателното плащане. За вземането е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50206/2018 г. на СРС, 43
състав.
В проведеното първо открито съдебно заседание в първата инстанция
процесуалният представител на ищците уточнява, че миникомплексът се
явявал етажна собственост, състояща се от 5 самостоятелни сгради в затворен
терен със съответните общи части – подземни паркинги, затревени площи с
места за отдих, съответно миникомплексът назначил на постоянни трудови
договори лица, които да се грижат за тях, имало и сключен договор за охрана
с външна фирма.
Атакуваното решение е валидно. Мнозинството от въззивния състав
намира, че същото е и допустимо. Доводът в жалбата искът да е предявен от
лице без представителна власт е неоснователен, доколкото видно от
протокола от ОС на ЕС от 21.04.2018 г., етажните собственици в
миникомплекса са упълномощили управителя на МК „Б.“ да упълномощи
адвокат с цел събиране на задълженията, описани в отчета за дейността на
УС, а съгласно приетата служебна бележка от СО – район „Красно село“, в
регистъра на районната администрация като управител на етажна собственост
„Миникомплекс Б.“ е вписан В.Г.П., считано от 12.02.2018 г. С отговора на
исковата молба ответницата е оспорила протокола от ОС на ЕС, тъй като не
бил заверен съгласно чл. 183 ГПК, евентуално – като ирелевантен за спора.
Изложени са и съображения за незаконосъобразно провеждане на ОС, но не
са релевирани твърдения ответницата да е атакувала взетите от общото
събрание решения по реда на чл. 40 ЗУЕС, с оглед на което същите са влезли
в сила.
Настоящият въззивен състав намира атакуваното решение за
неправилно по следните съображения:
Съгласно ЗУЕС в относимите му за спора редакции, собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да
изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост
(взети в кръга на тяхната компетентност), както и да заплащат разходите за
4
управлението и поддържането на общите части на сградата - чл. 6, ал. 1, т. 8 и
т. 10 ЗУЕС.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от закона, правомощие на общото събрание е да
приема годишен бюджет за приходите и разходите и одобрява годишните
отчети на управителния съвет (управителя) (т. 4), както и да определя размера
на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата (т. 5). Съгласно чл. 19, ал. 7 от закона (ред. ДВ бр. 57/2011
г.), по решение на общото събрание на членовете на управителния съвет
(управителя) и касиера може да се заплаща възнаграждение. Според чл. 48,
ал. 8 ЗУЕС, за поддържане на общите части на етажната собственост
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят
ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с
решение на общото събрание.
По отношение на разходите за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС в относимата й
за спора редакция (ДВ бр. 26/2016 г.) предвижда императивно, че разходите
се разпределят по равно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на
който живеят. Според легалните дефиниции, дадени в § 1 ДР ЗУЕС (ред. ДВ
бр. 57/2011 г.), „разходи за управление и поддържане” са разходите за
консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на
членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за
електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване
на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането
на общите части на сградата; „Поддържане на общите части“ е дейност,
насочена към запазване на общите части в добро състояние.
В случая ищците твърдят, че след регистрирането на „ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ НА МИНИКОМПЛЕКС Б.“, код по БУЛСТАТ **** (което е
станало през 2005 г. по реда на чл. 3, ал. 1 от Закона за регистър БУЛСТАТ,
видно при проверка в публичния регистър при АВ), в процесния „комплекс“
се осъществява управление на общите части на пет сгради, всяка в режим на
етажна собственост. Не се твърди, че т.нар. миникомплекс представлява
жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл. 2 и § 1, т. 3 ДР ЗУЕС,
нито да са сключени договори по реда на чл. 2 ЗУЕС с всеки етажен
5
собственик, поради което приложими са общите правила на ЗУЕС, а не
специалният режим по чл. 2 от закона.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗУЕС, при необходимост от решаване на въпрос,
който е свързан с общи части на две или повече етажни собствености, може
да се проведе съвместно общо събрание, което обаче има само очертаната в
закона компетентност – по въпроси, свързани с общи части на етажните
собствености, провежда се по установения в ал. 1 и ал. 2 на чл. 18 ред и
приема решения с посоченото в ал. 3 на чл. 18 мнозинство от 2/3 от
присъстващите делегати.
В случая, при доказателствена тежест за ищците съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК, и въпреки дадените им с доклада указания, по делото не
е доказано общото събрание на етажните собственици да е определило размер
на дължимите вноски за управление и поддържане на общите части, в
съответствие с изискването на чл. 48, ал. 8 и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.
Претендираните вноски касаят освен общи части на петте етажни
собствености още и общи части на етажната собственост на блок 2, в която се
намира имотът на ответницата. Решение на общото събрание на етажната
собственост на бл. 2 за определяне размера на вноските за управление и
поддържане на общите части на сградата не е представено. Т.нар. общо
събрание на етажните собственици от „миникомплекса“, доколкото изобщо
може да се определи като съвместно общо събрание по смисъла на чл. 18
ЗУЕС, не е компетентно да определя дължимите вноски за управление и
поддържане на общите части на всяка от сградите – етажна собственост.
Дори да имаше такава компетентност, не е доказано и т.нар. общо
събрание на етажните собственици на миникомплекса да е определило размер
на дължимите вноски за управление и поддържане на общите части.
Представен е Правилник за вътрешния ред в ЕС на миникомплекс „Б.“,
приет при действието на ПУРНЕС (отм.), с който не е определен размер на
вноските. В чл. 3 и 4 от Правилника е предвиден ред и начин за определяне на
вноските - с ежегодния бюджет на етажната собственост се планират месечни
вноски от всеки собственик по поддръжка на общите части на
миникомплекса, които се внасят авансово спрямо месеца, за който се дължат,
а в края на всяка година се прави годишно изравняване; Разходите за
осветление, вода, поддържане, чистота, отопление и други на общите части на
6
сградите се определят в съответствие с дела на притежаваната от тях
разгърната застроена площ спрямо общата разгърната застроена площ на
всички пет жилищни сгради в комплекса.
По делото не са представени протоколи от ОС на ЕС, на които да са
взети решения за определяне размера на вноските за 2017 г. и 2018 г. На
проведеното на 21.04.2018 г. общо събрание такова решение също не е взето –
на него е приет отчет за изпълнение на бюджета и за извършените дейности
за периода 01.09.2017 г. – 01.04.2018 г., както и е овластен управителят П. да
упълномощи адвокат с цел завеждане на дело за „събиране на задължения,
подробно описани в отчета за дейностите на УС на МК „Б.“ за периода
01.09.2017 г. – 01.04.2018 г.“. Такова решение на ОС на ЕС за определяне
размера на вноските на етажните собственици не съставлява и приложеният
към протокола „препис-извлечение“ от отчета (оспорен от ответницата като
неверен документ). В същия само са описани претендираните от ответницата
вноски, и то за период, по-дълъг от този на отчета, като не става ясно и по
какъв начин са формирани месечните суми, доколкото същите не са еднакви
за всеки месец от периода. С приемането на отчет за изпълнение на бюджета
не може да се замести изискваното от закона решение на общото събрание за
определяне размера на дължимите вноски по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.
Освен това от заключението на ССЕ, прието в първоинстанционното
производство (оспорено от ответницата с молба от 08.02.2021 г.) се
установява, че в претендираните суми ежемесечно са включвани и суми за
възнаграждение персонал (2 710 – 3 710 лв. месечно) и за охрана (по 5 475 лв.
месечно). Разходите за охрана, за разлика от тези за портиер, не
представляват разходи по смисъла на § 1, т. 11 ДР ЗУЕС (ред. ДВ бр. 57/2011
г.), а за извършване на такива е необходимо единодушно взето решение от
етажните собственици (така и решение № 287 от 18.12.2014 г. по гр. д. №
3888/2014 г., І ГО на ВКС). Такова решение за охрана, взето единодушно от
всички етажни собственици, не е представено по делото. Не са ангажирани и
доказателства на кого са заплащани ежемесечно възнаграждения. Ако това са
възнаграждения за управител и касиер, съгласно чл. 19, ал. 7 ЗУЕС (ред. ДВ
бр. 57/2011 г.) за това следва да е взето решение от ОС на ЕС, каквото не е
представено; Ако това са възнаграждения на лица, поддържащи затревени
площи и подземни паркинги, за това също следва да е взето решение на
съвместно общо събрание на етажните собственици в петте сгради – етажни
7
собствености, каквото решение също не е представено.
По изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид несъвпадението на
крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва
да бъде отменено и вместо това въззивният съд постанови друго, с което
искът се отхвърли.
В срока по чл. 80 ГПК – до приключване на устните състезания в
първата инстанция, ответницата не е представила списък по чл. 80 ГПК, нито
в този срок е заявила претенция за разноски, нито по делото има
доказателства да е направила такива (извън разноските по насрещния иск,
който е отделен за разглеждане в друго производство и не е предмет на
настоящия спор). Поради това разноски за първоинстанционното
производство не й се присъждат.
Доказано направените от въззивницата разноски за настоящата
инстанция са в размер на 42.43 лв. – държавна такса. Приложеният към
молбата й от 21.03.2024 г. списък по чл. 80 ГПК ведно с разписка за плащане
на възнаграждение от въззивницата на представлявалия я в производството
неин син са несвоевременно представени и не следва да се вземат предвид.
Само за пълнота следва да се посочи, че част от възнаграждението касае
частни жалби във връзка с насрещния иск, отделен по реда на чл. 211, ал. 2
ГПК, а възнаграждение на представител по чл. 32, т. 2 ГПК не се дължи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20042042 от 15.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 40272/2019 г. на Софийски районен съд, 43 състав, изменено в частта
за разноските с определение № 20114559 от 13.05.2021 г., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в
Миникомплекс „Б.“ в гр. София, ул. ****, представлявани от В.Г.П.,
управител на „ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА МИНИКОМПЛЕКС Б.“, код по
БУЛСТАТ ****, срещу Ж. Н. Г., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 вр.
8
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС (в редакция ДВ бр. 26 от 2016 г.) за сумата 1 655 лв.,
представляваща неплатени вноски за разходи за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост на миникомплекс „Б.“ в гр. София, ул.
**** за периода м. 02.2017 г. – м. 03.2018 г. вкл., ведно със законната лихва
от 31.07.2018 г. до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в Миникомплекс „Б.“ в гр.
София, ул. ****, представлявани от В.Г.П., управител на „ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ НА МИНИКОМПЛЕКС Б.“, код по БУЛСТАТ ****, да
заплати на Ж. Н. Г., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, на основание чл.
78 ГПК сумата 42.43 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9