Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3799
гр.
Варна, 25.10.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5699 по
описа за 2016 година на Варненския районен съд, ХХ състав, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от Г.Б.Б., ЕГН ********** с адрес ***, в качеството й на майка и
законен представител на детето Б.Й.Й., ЕГН ********** срещу
Й.Г.Й., ЕГН ********** с адрес *** иск с
правно основание чл.150 СК за изменение на присъдената в полза на детето с
решение №*г., постановено по гр.д. №* по описа за *г. на ВРС, Х
състав, издръжка от 100лв. на 150лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска –
25.05.2016г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Твърди се в исковата молба, че от момента на определяне
на издръжката до настоящия момент социално-икономическите условия за живот в
страната са се променили. Значително са нарастнали
разходите на майката за издръжка на детето. Увеличила се е минималната работна
заплата. Детето ходи на училище, което обуславя допълнителни разходи за транспорт,
облекло, учебни пособия и нормално посещаване на учебни занятия. Излага се, че
ответникът работи, реализира трудови доходи, достатъчни за изплащане на претендираната издръжка без затруднение. Поради изложеното
се моли за уважаване на предявения иск. В открито съдебно
заседание ищецът не се явява и не изразява становище по отговора на исковата
молба.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника, в който се излага, че ответникът редовно,
ежемесечно и в срок изплаща дължимата за детето издръжка. Поддържа, че винаги
когато ищцата се е обаждала за нужда от допълнителни средства, ответникът е
правил всичко възможно, за да ги набави, а същевременно няма възможност да
вижда детето. Оспорва се претендираният размер на
издръжката, като се сочи, че ответникът не е в състояние да я изплаща. В тази
връзка сочи, че на *г. бил приет в болница и му
била поставена диагноза „вътремозъчен кръвоизлив“.
Извършена му била мозъчна операция и поставен имплант.
Състоянието му останало тежко, след изписване от болницата бил неподвижен и
сега има затруднено движение, както и в говора, и емоционална нестабилност.
Нужни са му средства за рехабилитация – ежедневно по 30лв., които не се поемат
от здравната каса. Необходими са му животоподдържащи
лекарства, както и медицински приспособления. Същевременно сочи, че доходите му
не са се променили, поради което взел пари назаем, за да посрещне спешните си
нужди. От получаване на инсулта и до сега е в болнични, след което ще бъде
инвалид с минимална пенсия. С оглед на това, се оспорват твърденията ответникът
да работи и да има високи доходи, а се сочи, че получава обезщетение за
нетрудоспособност. Моли се за отхвърляне на иска по тези съображения. В открито
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
направените с отговора на исковата молба възражения. Излага, че с решение на
ТЕЛК от 07.09.2016г. му е установена 99% нетрудоспособност и със заповед от
19.09.2016г. е прекратен трудовият му договор. Сочи, че предвид тежкото му
физическо състояние, дори и при желание не би могъл да плаща издръжка по-голяма
от минималната. Моли за постановяване на решение в този смисъл.
Конституирана по реда на чл.15 ЗЗДт,
„Дирекция с.п.” – гр. В. счита, че молбата следва да бъде уважена, като решението бъде съобразено с
представените доказателства за доходите на родителите.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
приобщеното удостоверение за раждане на детето Б. Й., роден на
***г., негови родители са Г.Б.Б. и Й.Г.Й. /л.6/.
Приобщено е
производството по гр.д. №*г. по описа на ВРС, X състав. С решение от 05.04.2013г., постановено по същото дело, е
изменен размерът на определената по гр.д. №*г. по описа на ВРС, XVII състав издръжка, дължима от Й.Й. на детето Б. Й. от 80лв.
на 100лв.
Ангажирани
са от ответника писмени доказателства, приети на л.15-26 – епикриза
от 27.11.2015г. и фискални бонове, от които е видно, че Й.Й.
е с диагноза вътремозъчен кръвоизлив с пробив към вентикуларната система, като е осъществено оперативно
лечение, като е заплащал медицински услуги на стойност 2590лв. към Клиника по
неврохирургия, както и лекарствени продукти през 2016г. Издадени са болнични
листи при болничен и домашен режим, от които е видно, че Й.Й.
е бил в отпуск поради общо заболяване в периода 07.11.2015г. до 29.06.2016г.
включително поради последици от вътремозъчен
кръвоизлив.
С експертно
решение №*г. на
ТЕЛК при МБАЛ „Св. А.“ – В., е определена степен на неработоспособност на Й.Й.
от 99% за срок от две години – до *г., като е вписано, че освидетелстваният не може да работи настоящата
си работа /л.31 и 32/.
Със Заповед №*г. на работодателя „К.“ ООД, въз основа на описаното експертно решение и на осн. чл.325, т.9 КТ, е прекратено трудовото правоотношение
на Й.Й. на длъжност „шофьор на специален товарен
автомобил“ /л.38/.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
За успешното провеждане на предявения
иск с правна квалификация чл. 150 СК следва да бъде установено, че лицето
претендиращо издръжка е ненавършило пълнолетие дете на ответника, както и наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при които е определена
издръжката, както и възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези
предпоставки, ответникът следва да докаже възраженията си срещу размера на
предявения иск.
Установява се от приетите
доказателства, че ищцата и ответникът са родители на 10 - годишното дете Б.Й..
Не се твърди и не се установява
по делото нуждите на детето да са различни от нормалните и обичайни за неговата
възраст. Детето, с оглед правилното му отглеждане и хармонично развитие и
възпитание, се нуждае от средства за покриване на ежедневни
нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства за посрещане на
разходите, свързани с обучението му.
Според критериите, заложени
в чл.50 ППЗЗакрД, вр. с Постановление №6 на МС от
15.01.2009г. за определяне на нов месечен
размер на гарантирания минимален доход,
необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 7-годишна възраст до
14 – годишна възраст са в размер на 3,5 -кратния размер на гарантирания минимален доход, или 227лв.
При присъждане на предходната издръжка детето е
било на седем години, като логично неговите нужди са се повишили, налице е
изменение и в обществено – икономическата обстановка с оглед покачването на
минималната работна заплата за страната. При липсата на данни за извънредни
нужди на детето, съдът възприема за необходим общ размер на издръжката от
230лв.
Така определеният общ размер на необходимата за детето
издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно
критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.
Не се
оспориха от ищцата твърденията и представените от ответника писмени
доказателства относно здравословното му състояние, които безпротиворечиво
установяват, че считано от есента на 2015г. бащата Й.Й.
е обективно възпрепятстван да полага труд поради общо заболяване. Понастоящем е
прекратено и трудовото му правоотношение поради невъзможност на работника
или служителя да изпълнява възложената
му работа поради болест, довела до трайно
намалена работоспособност, или по здравни
противопоказания въз основа на заключение
на трудово-експертната лекарска комисия. Т.е., доходът му се изразява в
получавано обезщетение от общественото осигуряване, като неминуемо ответникът е
обременен с разходи за лекарства и възстановяване от претърпяната медицинска
интервенция.
Същевременно,
ищцата не е въвела твърдения за нея да са налице пречки да полага труд и да
реализира доходи, не е изпълнила и вмененото й от съда задължение да представи
доказателства за получаваните от нея доходи, поради което, включително по реда
на чл.161 ГПК следва да се приеме за доказано, че същата разполага с доход да
поеме по-голямата част от необходимата за детето издръжка при наличие на пречки
от здравословен характер понастоящем за бащата.
При
така установените обстоятелства, съдът намира, че бащата следва да поеме размер
на издръжката, равен на минималния размер към датата на сезиране на съда и
съгласно чл.142, ал.2 СК и ПМС
№ 375/28.12.2015г.,
а именно 105лв.
Така
мотивиран, съдът намира, че предявеният иск за изменение на издръжката е
основателен до посочения минимален от закона размер, като издръжката бъде
изменена чрез увеличаването й от 100лв. на 105лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.05.2016г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката, с падеж десето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска. За разликата над 105лв. до претендирания размер от 150лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненски районен съд държавна
такса съразмерно на уважената част от иска в общ размер от 7.20лв.
От ищеца не се представят доказателства
за сторени по делото разноски, поради което и съдът не присъжда такива
съразмерно с уважената част от иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера
на присъдената с решение №*г., постановено по гр.д. №* по описа за *г. на
ВРС, Х състав, издръжка, дължима от бащата
Й.Г.Й., ЕГН ********** с адрес *** в
полза на детето Б.Й.Й., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Г.Б.Б., ЕГН ********** с адрес ***, като
я увеличава от 100лв. /сто лева/ на 105лв.
/сто и пет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
25.05.2016г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката, с падеж десето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над присъдените 105лв. /сто
и пет лева/ месечно, до претендираните 150лв. /сто и петдесет лева/ месечно, на основание чл.150 СК.
ОСЪЖДА Й.Г.Й., ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата от 7.20лв.
/седем лева и двадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по
присъдената издръжка, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: