РЕШЕНИЕ
№ 1722
гр. Варна, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110115142 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ИВ. СТ. К., ЕГН **********, с
адрес: с. К., общ. Варна срещу „К. И. И.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „Л.", ул. „П. В. *, Бизнес център „Л. 6", ет.2 иск с правно основание чл. 439, ал.
1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът, в
качеството си на длъжник по ИД № * г. на ЧСИ Д.П. Я., не дължи на взискателя сумата от
686,26 лв, представляваща част от главница по изпълнителен лист издаден на 15.07.2010 г.
по ч.г.д. № * г. на ВРС, поради погасяване на задължението с плащане от 06.08.2021 г.
В исковата молба ищцата, чрез адв. П.Т., твърди, че срещу него е образувано ИД № *
г по описа на ЧСИ Д.П. Я. за главница от 686,26 лв., представляваща част от вземане по
изпълнителен лист издаден на 15.07.2010 г. по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, вземанията по
който са заплатени от ищеца на * г. в * ч. по сметка на кредитора-ответник, чрез превод на
сумата от 1315,00 лв., включваща и лихва за три години. Излага се, че преди образуването на
процесното ИД за задължението по изпълнителния лист от 15.07.2010 г.по искане на „Б.
П.П.Ф.“ ЕАД е обазувано ИД № * г. по описа на ЧСИ Д.П. Я. за сумата от 805,25 лв.,
неплатена главница по договор за кредит от 08.11.2008 г., сумата от 100,85 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 15.04.2009 г. - 13.11.2009 г., сумата от 76,65 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 805,25 лв, за периода 15.05.2009 г. до
08.03.2010 г., ведно със законата лихва върху главницата считано от 29.03.2010 г., до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 25,00 лв. за разноски. Сочи, че взискател по
това дело е станал ответникът по силата на договор за цесия от 15.05.2015 г. и молба до
ЧСИ от същата дата. Твърди, че между страните е водено гр.д. № * г. на ВРС, по което е
постановено Решение № * г., потвърдено с Решение № * г. по в.гр.д. № * г. на ВОС, като в
мотивите си съдът е приел, че по ИД е настъпила перемпция на * г. Излага, че с това са
отпаднали и вземанията за разноски, а съдебният изпълнител е констатирал прекратяването
1
с постановление от 29.09.2021 г., като не е посочил, дата на последното ипвършено
изпълнително действие. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
Ответникът „К. И. И.“ ЕАД чрез юрк. Н. В. е депозирал писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Излага, че производството е недопустимо тъй като с Решение № * г. по
в.гр.д № * г., на ВОС е потвърдено Решение № * г. по гр.д. * г. на ВРС, с което е отхвърлен
предявеният от ищеца срещу ответника иск за отричане дължимостта на вземанията в
изпълнителен лист от 15.07.2010 г. поради погасяването им по давност. Излага, че предмет
на иска е била и законната лихва посочена във изпълнителния лист. Оспорва искът и като
неоснователен. Сочи, че е цесионер на вземанията срещу ищеца по изпълнителен лист от
15.07.2010 г. издаден по ч.гр.д. * г. на ВРС за вземанията на „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон
България по Договор за кредит № * г. сключен между ИВ. СТ. К. и „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон
България. Твърди, че за тези вземания е образувано ИД № * г. по описа на ЧСИ Д.П. - Я.,
прекратено на 29.09.2021 г. Сочи, че по негова банкова сметка на 06.08.2021 г. са постъпила
3 бр. парични превода от ищеца, като с два от тях (за 300,00 лв. и 100,00 лв.) са заплатени
разноски за две инстанции, а с третия превод сумата в размер на 1315,00 лв. Твърди, че тази
сума не отговаря на дължимия към взискателя общ размер на дълга, като по изпълнителният
лист ответникът дължи 805,25 лв - главница, 100,85 лв. - договорна лихва за периода
15.05.2009 до 13.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.03.2010 г. до окончателното ѝ заплащане, както и сумата от 25,00 лв. разноски по делото.
Твърди, че ИД № * г. е прекратено на 29.09.2021 г., а впоследствие доколкото не е била
погасена цялата дължима сума към взискателя, и въпреки опитите за уговаряне доброволно
на задължението, е образувано ново ИД № * г. по описа на ЧСИ Д.П. - Я., за остатъчната
сума, дължима към взискателя. Излага, че платената от ищеца сума не е достатъчна, защото
в нея е включена законна лихва върху главницата само за период от 3 години назад от датата
на плащане, а според решението на ВРС, длъжникът дължи лихва не само за три години, а
от 29.03.2010 г. Излага, че сумата от 1315,00 лв. е послужила за погасявне на разноски,
законна лихва, договорна лихва и част от главницата, по правилата на чл 76, ал.2 от ЗЗД и
към момента дължи само остатък от главницата и начислявана върху нея законна лихва след
последното плащане. Сочи , че е придобил процесното вземане по договор за цесия от
15.05.2015 г., като е уведомило длъжникът за цесията. Поради изложените съображения
моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ищецът поддържа изразената позиция по спора
чрез процесуалния си представител.
В о.с.з. ответникът не се явява, не се представлява. Поддържа изразеното становище
по същество чрез писмена молба докладвана от съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Липсва спор, а и от представният препис от ИД № * г. по описа на ЧСИ Д.П. Я. се
установява, че изпълнителното дело е образувано на 13.10.2010 г. по молба на „Б. П. П. Ф.“
ЕАД, като на основание чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е овластил ЧСИ да извършва всички
действия по ИД за събиране на следните вземания по изпълнителен лист издаден на
15.07.2010 г. по ч.гр.д. № * г. на ВРС, 24 с-в, въз основа на Заповед за изпълнение №* г.:
сумата от 805,25 лв., представляваща главница по договор за кредит от 08.11.2008 г., сумата
от 100,85 лв., преставляваща договорна лихва за периода 15.04.2009. г. – 13.11.2009 г.,
сумата от 76,65 лв., представляаща мораторна лихва върху главницата за периода 15.05.2009
г. – 08.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.03.2010 г. до
окончателното ѝ плащане, както и сумата от 25,00 лв., разноски по делото.
С молба от 30.06.2015 г. „К. И. И.“ ЕАД е отправило искане за конституирането му
2
като взискател по делото въз основа на сключен договор за цесия, което искане е
удовлетворено с издаване на Постановление за конституиране от ЧСИ. В молбата е
поискано извършването на всички необходими изпълнителни действия.
На 31.07.2017 г. ищецът е подписал протокол за явил се длъжник ИД № *г., като е
заявил, че не може да погаси задължението си по делото, което към датата на протокола
възлиза на 2138,47 лв. Заявил е също, че може да внася всеки месец до 20 число на месца по
150,00 лв.
На 01.08.2017 г. по делото е постъпило писмо от „У.Б.“ АД, с което ЧСИ е уведомен,
че банката е признала запора въхру банковата сметка на длъжника, както и че дължимите
суми по запора са частично погасени.
На 27.07.2017 г. и 12.02.2018 г. длъжникът е извършил доброволни плащания по ИД
на сумите от 56,54 лв., съответно 67,00 лв.
На 02.03.2018 г. ЧСИ е изготвил протокол за разпределение на постъпилите
плащания, като със сумата от 67,00 лв. са погасени 9,60 лв. договорна лихва, 50,72 лв.
мораторна лихва и 6,68 лв. такси по т. 26 от тарифата на ЧСИ. Със сумата от 56,54 лв. са
погасени 25,92 лв. мораторна лихва, 25,00 лв. разноски по делото и 5,62 лв. такси по т. 26
Тарифата на ЗЧСИ. Като дължим остатък към ответника след разпределението ЧСИ е
посочил 805,25 лв. главница, 625,12 лв. законна лихва от 29.03.2010 г., неолихвяемо вземане
заз договорна лихва от 91,25 лв. и 150,00 лв. разнски по изп. дело. Посочени са като остатък
и неолихвяемо вземане на НАП Варна за 50,00 лв., както и множество задължения за такси
по Тарифата на ЗЧСИ.
По делото не е спорно, че с влязло в сила решение по гр.д. * г. на ВРС, потвъредено с
решение по в.гр.д. № * г. на ВОС е отхвърлен предявеният от ищеца срещу ответника иск с
правно основание чл. 439 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 805,25 лв., представляваща главница по договор
за кредит от 08.11.2008 г. по издаден изпълнителен лист от 15.07.2010 г. по ч.гр.д. № * г. по
описа на ВРС поради погасяването на вземането по давност.
На 29.09.2021 г. ЧСИ е издал постановления за прекратяване на ИД на основание чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК, поради обстоятелството, че взискателят не е поискал извършване на
изпълнтиелни действия повече от две години.
От представният препис от ИД № * г. по описа на ЧСИ Д.П. Я. се установява, че
изпълнителното дело е образувано на * г. по молба на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, като на основание
чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е овластил ЧСИ да извършва всички действия по ИД за
вземанията по изпълнителния лист от 15.07.2010 г. издаден по ч.гр.д. № * г. на ВРС, 24 с-в.
ЧСИ е постановил и изпращане на ПДИ до длъжника за сумата от 987,33 лв., от които
главница 686,26 лв. със законна лихва в размер на 0,19 лв. за периода 29.09.2021 г. –
30.09.2021 г., 150,00 лв. разноски по ИД, 150,88 лв. такси по тарифата на ЗЧСИ.
По ИД е приложено писмо от взискателя от дата 29.09.2021 г., в което се сочи, че
остатъкът от задължението е сумата от 686,26 лв. представляваща неизплатена част от
главницата, като се претендира и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че
освен разпределените от ЧСИ 111,24 лв. от дата 07.03.2018 г. по сметка на взискателя
на06.08.2021 г. е постъпила сумата от 1315,00 лв., както и две плащания в общ размер от
400,00 лв. представляващи разноски по съдебните дела.
С постановление от 08.10.2021 г. НАП е присъединена като взискател по ИД за
сумата от 1271,15 лв. на основание чл. 458 от ГПК.
С ПДИ връчена на длъжника нна 13.10.2021 г. същият е поканен да заплати
задължения по ИД в общ размер 990,32 лв., от които главница от 686,26 лв. ведно със
законна лихва от 2,86 лв. за периода 29.09.2021 г. – 14.10.2021 г., 150,00 лв. ранозки по ИД,
3
151,20 лв. такзи по Тарифата на ЗЧСИ.
Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, изготвено от вещото лице Р.С.,
към дата 05.08.2021 г. задължението по ИД № * г. възлиза на 2176,92 лв., от които главница
по ИЛ от 805,25 лв., законна лихва върху главницата от 805,25 лв. от 29.03.2010 г. до
05.08.2021 г. – 932,42 лв., договорна лиххва по ИЛ от 91,25 лв., платени разноски по ИД –
198,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150,00 лв., като след приспадане на
плащането от 1315,00 лв. се формира задължение от 861,92 лв. главница и редовна лихва от
56,67 лв. В случай, че законната лихва се изчислява за периода 06.08.2018 г. до 05.08.2021 г.
експертът сочи, че към 05.08.2021 г. задължението по ИД възлиза на главница по ИЛ от
805,25 лв., законна лихва върху главницата от 805,25 лв. от 06.08.2018 г. до 05.08.2021 г. –
245,18 лв., договорна лиххва по ИЛ от 91,25 лв., платени разноски по ИД – 198,00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 150,00 лв., като след приспадане на плащането от
1315,00 лв. се формира задължение 174,68 лв. главница. Вещото лице сочи, че след
05.08.2021 г. по ИД № * няма извършени погашения. Съгласно заключението размерът на
дълга по ИД № * г.възлиза на 2638,94 лв., от които 1610,24 лв. присъединени вземания и
такси на ЧСИ, главница от 805,25 лв., редовна лихва от 56,67 лв., 150,00 лв. разноски
претендирани с молбата за образуване и 16,78 лв. законна лихва върху главницата от 805,25
лв. за периода 06.08.2021 г. – 20.10.2021 г. Във вариант с изчисляване на законната лихва за
периода 06.08.2018 г. – 05.08.2021 г. съгласно екпертът размерът на дълга по ИД № *
г.възлиза на 1857,93 лв. лв., от които 1529,61 лв. присъединени вземания и такси на ЧСИ,
главница от 174,68 лв., 150,00 лв. разноски претендирани с молбата за образуване и 3,64 лв.
законна лихва върху главницата от 174,68 лв. за периода 06.08.2021 г. – 20.10.2021 г.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 439 от ГПК и цели съдебно
установяване, че в полза на ответника не съществува вземане срещу ищеца, за което има
образувано производство за принудителното му събиране. За успешното провеждане на иска
в тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяните правопогасяващи факти,
настъпили след приключването на производството, по което е издадено изпълнителното
основание и в частност поради погсяването на дълга чрез плащане от 06.08.2021 г.
В настоящия случай между страните липсва спор, а и от коментираната по-горе
доказателствена съвкупност се установяват по безспорен начин правнорелевантните факти,
че срещу ищеца ИВ. СТ. К. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № * г. на ВРС в
полза на на „Б. П. П.Ф.“ ЕАД за заплащане на дължими суми по договор за кредит, за които
е образувано ИД № * г. по описа на ЧСИ Д.П. Я. и което вземане е продадено на „К. И. И.“
ЕАД на 15.05.2015 г.
Не е спорно, че с влязло в сила решение по гр.д. * г. на ВРС е отхвърлен искът на
ищеца по чл. 439 от ГПК за приемане на установено по отношение на ответника, че не му
дължи сумата от 805,25 лв., главница по изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано ИД № * г. по описа на ЧСИ Д.П. Я., поради погасяването ѝ по давност.
Не е спорно, че ищецът е превел по банкова сметка на ответника – взискател по ИД
№ * г. сумата от 1315,00 лв. на 06.08.2021 г.
Не е спорно и че поради перемпция делото е прекратено на основание чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК, а за вземанията по върнатия на взискателя ИЛ на * г. е образувано ИД № * г. при
същия ЧСИ.
Видно от горното спорът между страните по делото не е по фактите, а единствено по
правото и в частност се свежда до основателността на твърденията на ищеца, че с
плащането от 06.08.2021 г. е погасил вземането по изълнителния лист по ч.г.д. № * г. на
4
ВРС, срещу което ответникът е възразил, че в това плащане е включена законна лихва върху
главницата само за период от три години назад, а същевременно такава се дължи от
29.03.2010 г.
За установяване на действителния размер на дълга на ищеца по ИД № * г. по делото е
изслушано заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, обективно и
компетентно и което сочи, че с плащането на сумата от 1315,00 лв. на 06.08.2021 г.
задължението по преждеобразуваното ИД № * г. не е било погасено, независимо от това
дали вещото лице е работило по вариант за погасяване на задълженията по изпълнителния
лист с включена като дълг законна лихва върху главницата само за периода 06.08.2018 г. до
05.08.2021 г. съобразно тезата на ищеца или за периода 29.03.2010 г. до 05.08.2021 г.
съобразно становището на ответника. В о.с.з. експертът е посочил, че при отнасяне на
плащанията по ИД е спазвал правилото на чл. 76 от ЗЗД. Същевременно заключението не е
оспорено от ищеца, едновременно с което в преклузивните срокове по ГПК от страната не е
поискана нова тройна експертиза, посредством която евентуално да се опровергаят изводите
на експерта по първоначалната, че с превода от 06.08.2021 г. не е погасен остатъкът от дълга
по ИД № * г., независимо от липсата на процесуални или други пречки за формулиране на
подобно доказателствено искане към съда.
Ясна индиция за това, че с директното плащане към взискателя от 06.08.2021 г.
ищецът не е погасил цялото си задължение към него по ИД № * г. се явява безспорното
между страните обстоятелство, че в последващ плащането момент – 29.09.2021 г., делото е
прекратено от ЧСИ изрично на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, т.е. поради настъпила
перемпция, а не поради издължаване от длъжника на основание чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК.
Всъщност при положение, че ищецът е наредил плащането от 1315,00 лв. със субективното
убеждение, че с него се погасява целият му дълг по ИД № * г., то същият е имал
процесуалната възможност да иска приключване на принудителното изпълнение срещу него
с нарочно постановление на ЧСИ, а евентуалният отказ за това е подлежал на
инстанционнен контрол по реда на чл. 435, ал.2, т.6, предл.3 от ГПК. Ищецът не е сторил
това и е пропуснал възможността да се позове пред взискателя на влязло в сила
постановление на ЧСИ за приключване на ИД поради плащане или на силата на пресъдено
нещо на решението в производството по чл. 435 от ГПК и така да се освободи от насоченото
срещу имуществото му принудително изпълнение.
В обобщение, при липсата на установен по делото осъществен фактически състав на
правопогасяващото възражение на ищеца за плащане на задължението по ч.гр.д. № * г. на
ВРС още в хода на ИД № * г., то дългът е продължил да съществува и след неговото
прекратяване поради перемпция на 29.09.2021 г., поради което взискателят надлежно е
упражнил правото си да образува ново ИД (№ * г.) за принудителното му събиране.
Респективно предявеният иск по чл. 439 от ГПК се явява недоказан и следва да се отхвърли
като неоснователен.
За пълнота следва да се посочи и следното: неоснователна е тезата на ищеца, която се
извлича от твърденията му в исковата молба, че същият не е дължал по ИД № * г. законна
лихва върху главницата от 805,25 лв. за периода 29.03.2010 г. до 05.08.2021 г., а само за
06.08.2018 г. до 05.08.2021 г. Видно от изпълнителния титул издаден по ч.гр.д. № * г. на
ВРС , въз основа на който е образувано ИД №* г., на взискателя е било присъдено вземане за
законна лихва върху главницата от 805,25 лв. считано от 29.03.2010 г. до окончателното
плащане. По делото не установено годно правно основание (а и възражението на ищеца не е
подкрепено с такова – т.е. същото е бланкетно), въз основа на което съдът да приеме, че е
отпаднала дължимостта на визираната законна лихва за периода 29.03.2010 г. – 05.08.2018 г.,
5
например влязло в сила решение на съд установяващо нейната недължимост, било поради
обезсилване на изпълнителния лист в тази част или при успешно проведено производство по
чл. 439 от ГПК. Не са представени и доказателства взискателят да е десезирал ЧСИ за
събиране на дълга за законна лихва от 29.03.2010 г. или начислената до 05.08.2018 г. да е
била погасена в хода на ИД чрез плащане. Напротив. По делото са представени
доказателства, че ищецът неуспешно е оспорил дължимостта на главницата по
изпълнителния лист издаден по ч.гр.д. № * г. на ВРС и решението на съда е влязло в
законна сила на 28.07.2021 г., като така е била потвърдена дължимостта не само на
главницата от 805,25 лв., но и на акцесорното задължение за законна лихва върху нея така
както е присъдена, а именно считано от 29.03.2010 г. Наред с това, подписвайки на
31.07.2017 г. по ИД № ** г. протоколът за явил се длъжник, ищецът е признал изънсъедбно
дължимостта на сумата от 2138,47 лв. по ИД, която видно от непосредствено
предхождащото я запорно съобщение е включвала и законна лихва върху главницата за
периода от 29.03.2010 г. – 24.07.2017 г. в размер на 602,70 лв.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да
бъдат присъдени поисканите и доказани разноски в размер от общо 300,00 лв., от които
200,00 лв. внесен депозит за вещо лице и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакцията ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.), вр. чл.
25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. СТ. К. , ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. В.
срещу „К. И. И.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.", ул.
„П. В. *, Бизнес център „Л. 6", ет.2 иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът, в качеството си на
длъжник по ИД № * г. на ЧСИ Д.П. Я., не дължи на взискателя сумата от 686,26 лв.,
представляваща част от главница по изпълнителен лист издаден на 15.07.2010 г. по ч.гр.д.
№ * г. на ВРС, поради погасяване на задължението с плащане от 06.08.2021 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. К., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Варна да заплати на „К.
И. И.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.", ул. „П. В. *,
Бизнес център „Л. 6", ет.2 сумата от 300,00 лв., представляваща сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6