№ 2335
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506961 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по Въззивна жалба от С.О. срещу Решение № 20262598 от
27.11.2020г., постановено по гр. д. №34368/2017г. по описа на СРС,161 с-в в частта, с
която са уважени, предявените срещу жалбоподателя от Т. ЦВ. Т. искове по чл. 49 вр.
с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 31 от Закона за пътищата – за обезщетяване на
неимуществени вреди от телесно увреждане, настъпило поради подхлъзване на
непочистен и заледен участък в района на кръстовище между ул. „Летоструй“ и ул.
„Бесарабия“ в кв. Левски, гр. София
С въззивната жалба се релевира неправилност на решението поради
несъобразяване от СРС на критериите приложими при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди и поради несъобразяване на твърдяно съпричиняване. Изтъква
се, че инцидента станал на кръстовището, а там имало пешеходна пътека тип „Зебра“
която очевидно не била ползвана от ищцата. Посочва, че тротоар няма само по ул.
„Бесарабия“, а по ул. „Летоструй“ има тротоар и изводите на СРС в тази връзка не
отговарят на фактическото състояние. По ул. „Летоструй“ в двете посоки, считано от
кръстовището с другата улица имало макар и тесен тротоар, включително спирка на
градски транспорт. Счита, че е нарушен чл. 52 ЗЗД, а освен това твърдяното
1
влошаване на състоянието на ищцата било настъпило 11 месеца след оздравяването и
нямало връзка с инцидента. По отношение на исковете за имуществени вреди няма
конкретни оплаквания освен това за съпричиняване.
Иска се отмяна на решението и намаляване на обезщетението за неимуществени
вреди и това за имуществени.
Постъпил е отговор на жалба с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на
решението. Счита възражението за съпричиняване за преклудирано, като въведено за
пръв път с въззивната жалба.
Третото лице помагач на ответника „У.С.Б.“ЕООД с ЕИК ******* (предходно
наименование „Е.С.С.Б.“ООД ) не е изразило становище.
СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо.
По отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните
по делото писмени и гласни доказателства и експертизи СГС намира жалбата за
неоснователна.
Съображенията затова са следните:
От фактическа страна няма спор между страните, че конкретния пътен участък е
част от уличната мрежа на С.О.. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС,
вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от
републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост.
Общината е длъжна да управлява предоставената и собственост, в т. ч. улиците в
рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин
- чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Дължимата грижа в полза на териториалната
общност включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане
на грижи за чистотата им, в т. ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно
придвижване на пешеходци и возила.
Когато по силата на чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет е
възложил с наредба задълженията си за поддържане на чистотата на територията на
съответната община на трети лица, каквито са специализирани предприятия, работещи
по договор с общината и собствениците и ползвателите на имоти на територията на
общината, то за вреди от техни противоправни действия или бездействия,
отговорността е на общината - обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна
отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. За вреди от действията на изпълнителите на
работата отговаря общината, която е възложител на работата, длъжна да управлява
имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални,
безопасни условия на живот на гражданите на територията и. Общината отговаря на
2
основание чл. 49 ЗЗД и за настъпили за пешеходеца вреди при придвижването му по
пътното платно, когато няма тротоар или ползването на тротоара не е било възможно.
Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара, но
съгласно ал. 2, т. 1 от същият текст на закона, пешеходците могат да се движат и по
пътното платно, когато няма тротоар или е невъзможно той да бъде ползван (Решение
№ 124 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3057/2018 г., IV г. о., ГК; Решение № 63 от
28.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2086/2019 г., II т. о., ТК;Решение № 56 от 10.04.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1638/2018 г., IV г. о., ГК).
От свидетелските показания на двамата свидетели очевидци се установява
точното място (по ул. „Бесарабия“ в района на кръстовището с ул. „Летоструй“).
Установява се от показанията на свидетелите, че платното за движение е било заледено
и с образувани коловози от лед и сняг. От приетото по делото удостоверение от НИМХ
се установява, че в деня на инцидента не е имало снеговалеж (имало е обилен такъв
предходни дни), тоест заледяванията върху пътното платно не са резултат на
обективен фактор (непрекъснати снеговалежи, осуетяващи възможността за пълно
почистване), а резултат от бездействието на общината, която е следвало да осигури
снегопочистване, опесъчаване и зимно поддържане на улици и места за обществено
ползване на територията. Следователно е установено противоправно неизпълнение на
задълженията да поддържа пътя в безопасно за ползване състояние.
И двамата свидетели посочват, че по улица „Бесарабия“ няма тротоар по посока
на дома на ищцата. От техните показания се установява и падането. С.В. установява и
че е закарал ищцата до болницата и я е изчакал за да я прибере.
Показанията на свидетелите са логични, кореспондиращи помежду си и
последователни. Не са налице доказателства по делото, които да ги опровергават, а
напротив налице са такива които ги подкрепят - писмо от ответника до ищцата (л. 197
от делото), от което се установява, че по ул. „Бесарабия“ няма тротоар. В тази връзка е
напълно неоснователно, а и неотносимо оплакването в жалбата свързано с твърдение за
наличие на тротоар на ул. „Летоструй“, защото ищцата се е движела по ул.
„Бесарабия“, в посока „Летоструй“, а инцидента е станал в района на кръстовището.
Твърдението на ответника (което освен всичко друго е преклудирано-едва във
въззивната жалба се твърди, че по ул. „Летоструй“ има тротоар, спирка и прочие) е, че
тротоар има в двете посоки по ул. „Летоструй“, но не и в посока по ул. „Бесарабия“.
Преклудирано е и твърдението и свързаното с него възражение за наличие на
пешеходна пътека. То също е направено с въззивната жалба.
Неоснователно е оплакването, че СРС не обсъдил възражението за
съпричиняване, изразяващо се в движение по пътното платно вместо по тротоар.
Напротив в точка I. 2. от мотивите на решението подробно е обсъдено това възражение
и правилно СРС го е счел за неоснователно с оглед на изложените и от него и по-горе
3
от СГС мотиви за липса на тротоар, подкрепени от гласни и писмени (изходящи от
ответника) доказателства. При липса на тротоар не може да има нарушение на закона
за движение по пътищата и съпричиняване, в който смисъл е и посочената от СРС и по-
горе от настоящия състав практика на ВКС.
Не отговаря на истината твърдението в жалбата, че СРС не бил съобразил липса
на причинна връзка между твърдяното в исковата молба влошаване на състоянието в
края на 2016г. с оглед изтеклия период от време от увреждането. СРС изобщо не е
отчитал твърденията на ищцата за влошено в края на процесната година състояние,
когато е определял размера на обезщетението както за неимуществени, така и за
имуществените вреди. Видно от мотивите на СРС той е приел продължителност на
възстановителен период около 3 месеца-както е посочила и неоспорената СМЕ по
делото и не е вземал предвид влошаване на състоянието и в този смисъл оплакването
на жалбоподателя е неоснователно и ирелевантно.
От горното е видно, че исковете са установени по основание.
За определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди СГС взема
предвид следните обстоятелства: в СМЕ е посочено след преглед от вещото лице, че
ищцата има „плоскостъпие“, което е придобито, а в ОСЗ при изслушването си вещото
лице е посочило, че това е характерна често срещана последица от такова счупване,
което не е отчетено от СРС; ищцата е търпяла по интензивни болки през първите 30
дни, продължителността на периода на временна нетрудоспособност (84 дни);
възстановителния период-около 3 месеца, от които 50 дни с гипсова имобилизация,
която неизбежно причинява битови неудобства; функционалния дефицит в движението
на дясната глезенна става, който ще е налице до края на живота на ищцата съгласно
посоченото от вещото лице по СМЕ при изслушването му и свързаните с това бъдещи
затруднения при физическа дейност (клякане); възможността ищцата да търпи болки и
занапред при промяна в атмосферните условия и физическо натоварване; възрастта на
ищцата от 48 г. към деня на злополуката и като взема предвид, че не се е наложило
оперативно лечение (видно от епикризата е извършено закрито наместване на костта),
няма поставяне на фиксиращи елементи; не са налице доказателства за някакви по-
трайни психологически последици и като съобразява и съдебната практика по сходни
случаи (с Решение на ВКС по гр. д. № 5321/2016 г., III Г.О. са определени като
справедлив размер 25000,00, но при по-тежка конкретна травма на фибулата –
многофрагментно счупване с оперативни интервенции и доста четворно по-дълъг
период на възстановяване; с Решение на ВКС по гр. д. № 293/2020 г., IV Г.О. са
присъдени 15000,00 при счупване и на голям и на малък пищял (тибиа и фибула) при
сходен възстановителен период от 4 месеца, но при липса на доживотни увреждания; с
Решение на ВКС по гр. д. № 1594/2018 г., IV г. о., също са присъдени 15000,00 лева за
сходно счупване - голям пищял и търпени оперативни намеси, но липсва трайно
4
увреждане за бъдеще) въззивния съд намира, че определената от СРС сума от 18 000,00
лв. представлява справедливо обезщетение за неимуществените вреди на ищцата,
поради което и решението следва да бъде потвърдено.
Относно исковете за имуществени вреди решението е съобразено с изслушаната
по делото СЧЕ, базирана на неоспорени от ответника документи. Самата СЧЕ също не
е оспорена. Както се посочи не е налице съпричиняване, а други конкретни оплаквания
срещу решението в тази му част няма.
Ето защо решението следва да се потвърди и по отношение на исковете за
имуществени вреди и акцесорните претенции за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само въззиваемата – ищца. Пред
въззивния съд са представени няколко заверени копия на ДПП от 29.01.2021г., според
които е платен хонорар на адвокат в размер на 2000,00 лева.
Същевременно в писмена молба, депозирана от адвоката на въззиваемата за
съдебното заседание пред СГС се искат разноски и е представен списък по чл. 80 ГПК,
в които е посочено, че се претендира хонорар по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 от Закона за
адвокатурата-тоест за безплатно представителство.
Ето защо СГС приема, че не е платен адвокатски хонорар от въззиваемата, а че
има осъществено представителство по реда на чл. 38 ЗА и на адвоката следва да се
присъди минималния според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004г. на висшия адвокатски
съвет размер от 1070,00 лева.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20262598 от 27.11.2020г., постановено по гр. д.
№34368/2017г. по описа на СРС,161 с-в в частта, с която са уважени, предявените от Т.
ЦВ. Т. срещу С.О. искове по чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.О., адрес-гр.София, ул.******* да заплати на адвокат В.Ц. Т. с ЕГН
********** с адрес в гр. София, ул. „******* сумата от 1070,00 лева възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на въззиваемата пред СГС.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ответника
„У.С.Б.“ЕООД с ЕИК ******* (предходно наименование „Е.С.С.Б.“ООД ).
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6