Решение по дело №249/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Образувано е по жалба на Х. Б. К. от [населено място], общ. Ч. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 “Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020 г., изх. № 02-210-6500/2888#4 от 29.08.2023 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ [населено място] /ДФЗ/. С цитираното уведомително писмо /УП/ жалбоподателят е информиран, че оторизираната субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане с УИН: 21/010620/33449 се определя в размер на 0.00 лева, както и, че са му наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 6891.26 лева.

В жалбата се твърди, че по съществото си уведомителното писмо съставлява индивидуален административен акт, с който се засягат правата на жалбоподателя, постановено е в нарушение на съдопроизводствените правила и същото се оспорва като незаконосъобразно. Според жалбата в съдържанието на УП се сочи, че е издадено по Решение № 145 от 19.06.2023 г. по адм. дело № 94/2023 г. на Административен съд - [област], с което е отменено предходно УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 “Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФЗ, с изх. № 02-210-6500/2880 от 20.01.2021 г., но вместо да изпълни съдебното решение, ДФЗ е преразгледала заявлението и е издала оспореното в това производство УП, с което отново не е уважила кандидатурата му за субсидия.

На следващо място сочи, че сегашното УП преповтаря предходно издаденото (отменено) УП, като е включен единствено текст в таблицата за извършени оторизирани суми, (според жалбоподателя табличния текст съставляват мотивите на писмото), като в колонка 12 е допълнен с текста на параграф 7 от ЗР на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), ДВ от 11.08.2020 година, който дава възможност /гратисен срок/ на собствениците и ползвателите на животновъдни обекти /ЖО/, на които към датата на влизането в сила на закона не е издадено удостоверение за регистрация по чл.137, ал.6 от ЗВД, могат да подават заявление за регистрация но животновъдният обект по чл.137, ал.1 в срок от 6 месеца от влизане на закона в сила.

Оспорва установеното, след справка в база данни на БАБХ, че ЖО на жалбоподателя не е регистриран по реда на чл. 137 ЗВД. Твърди, че бил регистриран по чл. 51, ал. 3 ЗВД, тъй като в дадения гратисен период е извършил прехвърляне на заявление на лице, което към онзи момент имало регистриран ЖО и което прехвърляне е извършено след дадено писмено съгласие от ДФЗ. Твърди, че липсата на регистрация на негов ЖО към момента на извършване на прехвърлянето не може да послужи за основание за извършения отказ за оторизация и неправилно е становището на ДФЗ, че и двете страни по договора за прехвърляне трябва да отговарят на изискванията на закона. Не отрича, че кандидатите за директни плащания трябва да регистрират ЖО си по ЗВД, но това не означава че регистрацията следва да е по чл.137 от ЗВД. Счита за достатъчно ЖО да бъде вписан/регистриран в системата за идентификация и регистрация на животните на БАХБ. Моли за отмяна на оспорения акт с присъждане на направените по делото разноски. С жалбата се релевират основанията на чл. 299, ал. 1 ГПК, посочва се, че е налице спор, който вече е разрешен с влязло в сила решение и не може да бъде пререшаван. И при условията на чл. 299, ал. 2 ГПК според жалбоподателя производството по делото следва да се прекрати, тъй като атакуваното от него УП повтаря предходното /отменено със съдебното решение УП/.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуален представител, независимо от искането за прекратяване на делото, при което, съществуващото противоречие в жалбата е отстранено по направено изявление на процесуалния представител в съдебно заседание, с оглед на което, съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

Ответникът с писмено становище от процесуален представител, моли да се постанови решение, с което се потвърди оспорения административен акт, издаден при изяснена фактическа обстановка и мотивиран в съответствие с приложимия материален закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По делото са изискани всички доказателства по преписката, приложено е и адм. дело № 94/2023 г. по описа на АдмС - [област].

При така събраните писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът установи следното: Със заявление за подпомагане с УИН 21/010620/33449, УРН 688892 от 14.05.2020 г. (л.32 следв. от делото), жалбоподателят Х. Б. К. е кандидатствал за подпомагане по мярка 10 “Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020 г., с приложена таблица за отглежданите животни/овце, като общия брой на животните за които кандидатства е 164 бр. (стр.36), като към административната преписка се прилага и заявление от 05.06.2020 г. със съответните приложения. От извършената проверка по повод подаденото заявление за подпомагане заявителят е уведомен с писмо от 03.06.2020 г., че заявените животни за подпомагане се намират в животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл. 137 ЗВД (л.75).

С декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане (л.105) на 27.11.2020 г. прехвърлителят Х. К., прехвърля на приобритателя Н. Ж. С. стопанството си, описано в общото заявление за подпомагане, за което има поет ангажимент от 2017 г. В секция „В“ е посочена банковата сметка с титуляр Н. С., за изплащане на помощта по прехвърленото заявление. Видно от договор за покупко-продажба на животни, с нотариална заверка на подписите на 27.11.2020 г. продавачът Х. К., продава на Н. С. своите селскостопански животни – 206 бр. овце, порода „родопски цигай“, съгласно приложение № 1 към договора (л.113).

Представено с преписката е и ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни, описани с индивидуални идентификатори (л.124) от място м. “Ч.“, [населено място], общ. Ч. в населено място [населено място], общ.[област], удостоверението е издадено от длъжностно лице, ветеринарен лекар Р. С.. За произхода на животните е издаден зоотехнически сертификат (л.126). Жалбоподателят Х. Б. К. се легитимира като земеделски стопанин съгласно регистрационна карта, издадена от МЗХГ, извършена заверка на 08.05.2020 г., с ЕКАТЕ на регистрация – 67653, [населено място], [община] (л.130). Извършената служебна справка за дейността на стопанството на Х. К. към 08.05.2020 г. установява, че в притежание на земеделския стопанин са общо 2.3270 ха пасище и мери и овце – общо 206 бр. (л.144). Извършени са служебни справки в ИСАК – Регистър „Директни плащания“ по заявлението за подпомагане, кампания 2020, заявление УРН 688892, установяващи, че няма вписвания в регистрите за особени залози и/или запорирани вземания (л.153-154).

С уведомително писмо за одобрение на прехвърляне на заявление за подпомагане изх. № 01-6500/21.12.2020 г., (л.157 следв.) ДФЗ одобрява прехвърлянето на заявлението за подпомагане УРН 558525 на Н. С.. Приобритателят е уведомен, че при заявено направление от мярка 10 „Агроекология и климат“ следва да спазва задълженията, които произтичат от разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярката. Наред с това лицата по прехвърлителната сделка са информирани, че с одобрението му приобритателят се задължава да изпълни всички поети многогодишни ангажименти и в годината след одобрението всички животни се заявяват в заявлението за подпомагане. Изрично в писмото се отбелязва (последен абзац), че оторизираната субсидия по прехвърленото заявление ще бъде преведена по декларираната банкова сметка в декларацията за прехвърляне на заявление.

Със Заповеди № 414446/21.08.2020 г. (л.162,163) на Р. А. са разпоредени проверки на място на 22.10.2020 г. и 30.09.2020 г., като според изготвения Доклад (л.164-166) не са установени нарушения в земеделското стопанство на Х. К., и в констативен протокол № 0001089 от 07.10.2020 г (л.168-169) е отразено, че се спазват правилата на ДЗП. Липса на нарушения от проверките е видно и от контролните листове, попълнени от проверяващото лице (л.171, 172).

С Уведомително писмо за извършена оторизация № 02-210-6500/2880 от 20.01.2023 г. ДФ „Земеделие“ е отказал изплащане на финансова субсидия по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 по заявление за подпомагане с УИН: 21/010620/33449, и е наложена санкция за бъдещ период общо в размер на 6891,26 лв. Уведомителното писмо е оспорено пред съда - приложеното адм. дело № 94/2023 г. на АдмС - [област] и с Решение № 145/13.06.2023 г. по него, влязло в сила на 07.07.2023 г., съдът го е отменил. За да отмени УП, СмАдмС е констатирал, че от съдържанието на УП не могат да се определят с категоричност релевантните факти, в същото липсват фактически и правни основания за издаването му. Приел е, че след като е получил УП, с което е одобрено прехвърлянето на заявление за подпомагане и уведомен от С., че няма постъпило плащане до 26.04.2021 г. поради обстоятелството, че няма регистриран обект по чл. 137 от ЗВД не е ясно дали този факт е релевантен, според оспореното писмо. Сочи и, че единствено по отношение на определената санкция се сочи правно основание.

С оспореното в това производство, Уведомително писмо изх. № 02-2010-6500/2880#4 от 29.08.2023 г., жалбоподателят се уведомява, че отново се отказва оторизираната субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане с УИН: 21/010620/33449, както и че му е наложена санкция за бъдещ период в размер общо на 6891.26 лева. В съдържанието на писмото е отбелязано съдебното решение по цитираното горе дело. В таблицата към процесното УП, в колона 12 „Намаление и санкция за наддеклариране“ е отразено, че при изменение на ЗВД, публикувано в ДВ на 11.08.2020 г., в параграф 7 от ЗР е записано, че собствениците или ползватели на животновъдни обекти, с изключение на животновъдни обекти – лични стопанства, за които към датата на влизането в сила на този закон не е издадено удостоверение за регистрация по чл. 137, ал. 6 и в които се отглеждат или са настанени животни, идентифицирани в системата по чл. 51, ал. 3, подават заявление за регистрация на животновъдния обект по чл. 137, ал. 1 в срок до 6 месеца от влизане в сила на закона. На кандидатите бил даден гратисен период да получат тази регистрация за обектите, в които са отглеждали заявените животни в периода на задържането им. След справка в база данни на БАБХ преди плащане е установено, че ЖО 4889-0227, собственост на Х. Б. К. в който е отглеждал заявените от него животни, не е регистриран по реда на чл. 137 от ЗВД. Съгласно утвърдената процедура за прехвърляне на заявление в годината на прехвърляне заявленията на прехвърлителя и приобритателя се администрират самостоятелно, като само подпомагането се превежда по банковата сметка на приобритателя.

Административен съд - [област], като взе предвид установеното, доводите на страните и прецени доказателствата по делото в тяхната съвкупност, направи следните изводи:

Няма спор по въпроса, че писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Оспорения акт е получен лично от жалбоподателя Б. К. на 13.09.2023 г., съгласно ръкописното отбелязване на л.177, а жалбата е подадена до съда на 25.09.2023 г. т.е. в указания 14 дневен срок, при което, жалбата е допустима.

По съществото на същата, съдът взе предвид следното:

Със Заповед № 03-РД/3203/14.07.2023 г. са делегирани на П. Д. С. като заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с определени правомощия от Изпълнителния директор Г. Т. измежду, които в т.2 да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни, пчелни семейства, както и неизпълнени задължения по мярка 10 “Агроекология и климат“. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия.

Видно от приложените по делото доказателства, не е спорно по делото, че жалбоподателят Х. Б. К., регистриран земеделски стопанин е кандидатствал за оторизирана субсидия по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2020 г. Заявлението за подпомагането е по Схема за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки под селекционен контрол (ДПЖСК) и е с дата 14.05.2020 г. с декларирани от заявителя брой животни за кампания 2020 – 164 бр. овце.

Вярно е, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане - 14.05.2020 г. заявителя Х. К. е уведомен, че заявените животни за подпомагане, намиращи се в животновъден обект не е регистриран по реда на чл. 137 ЗВД.

Не е спорно още обстоятелството, че на 27.11.2020 г. Х. К., прехвърля на приобритателя Н. Ж. С. заявлението за подпомагане на стопанството си, описано в общото заявление за подпомагане, за което има поет ангажимент от 2017 г. Според договора за покупко-продажба на животни (нотариално заверен на 27.11.2020 г.) и приложение № 1 към него, се прехвърлят общо 206 бр. овце, от порода „родопски цигай“. Извършеното прехвърляне на заявление за подпомагане е станало с одобрението на ДФЗ, видно от писмото с изх. №01-6500 от 21.12.2020 г.

Предвид изложеното в съдържанието на оспорваното уведомително писмо може да се приеме като мотив на отказа, обстоятелството за нерегистриран по реда на чл. 137 ЗВД животновъден обект, но липсват мотиви как издаденото съдебно решение е обосновало/мотивирало органа да издаде оспорения отказ, както и правните основания за това. В този смисъл не е изяснено откъде, по какъв начин неизпълнението на задължението за регистрация на ЖО от К., който е прехвърлил заявлението за подпомагане, обосновава наложената санкция и съответно отказа да бъде изплатена следващата се субсидия на приобритателя, при което и по повод на оспореното в това производство писмо се налага извода за неспазване на установената в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, форма, което предвид императивния характер на нормата е самостоятелно основание за отмяна на акта. Касае се за задължителни реквизити, отсъствието на които, възпрепятства адекватната защита на заявителя, както и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на процесното уведомително писмо. Изследването на съдържанието на Таблица 1 и на обясненията към нея, не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за издаване на оспореното УП по заявлението на жалбоподателя. От мотивите към оспореното уведомително писмо следва да е ясно защо следва да бъде отменено финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката въз основа на която това е направено. Единствено цитирането на съдебно Решение № 145/19.06.2023 г. по адм .дело № 94/2020 г. на АдмС - [област], приложено към настоящето дело не може да замести липсата на реално установени от административния орган фактически и правни основания за издаване на УП. Възможността да се извлекат данни от административната преписка фактически основания не могат да заместят мотивите на органа и санират допуснатото съществено нарушение на административно-производствените правила (в този смисъл Решение № 2468 от 16.03.2022 г. по адм. д. № 11948/2021 г. на ВАС, V oтд.).

Освен това, настоящият съдебен състав намира, че административният орган не е събрал доказателства за относимите факти и административният акт е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и при непълнота на доказателствата, съответно не е изпълнено задължението по чл. 35 и сл. от АПК. След отмяна на предходното уведомително писмо, предмет на съдебен контрол по цитираното съдебно дело, административният орган е бил длъжен да изследва относимите към заявените за подпомагане дейности, както повеляват принципите на чл. 7 от АПК и като не е направил това е нарушил разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, като соченето на разпоредбата на § 7 от ЗР на ЗИД на ЗВД (ДВ, бр. 71 от 11.08.2020 г.) във вр. с нормата на чл. 137, ал. 1 от ЗВД, не е достатъчно и не изпълнява дадените указания в цитираното съдебно решение.

Според чл. 137, ал. 1 ЗВД (в относимата редакция ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм., бр. 71 от 2020 г.) собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, който (съгласно ал.6) вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията. В действителност към преписка или в делото не фигурират доказателства дали е издавано такова удостоверение за ЖО на К., няма и доказателства за изричен отказ за регистрация. В жалбата единствено се съдържат твърдения, че Къдрински е бил регистриран по чл. 51, ал. 3 ЗВД, но доказателства не са събрани от органа за това.

Не са изложени и съображения във вр. с прилагането на § 7 от ЗР на ЗИД на ЗВД (ДВ, бр. 71 от 11.08.2020 г.), според която собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, за които към датата на влизането в сила на този закон не е издадено удостоверение за регистрация по чл. 137, ал. 6 и в които се отглеждат или са настанени животни, идентифицирани в системата по чл. 51, ал. 3, подават заявление за регистрация на животновъдния обект по чл. 137, ал. 1 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

Не е изяснено и чие е било задължението за регистрация на ЖО, като се имат предвид дадените дефиниции по § 1, т. 49 от Допълнителните разпоредби на Закона за животновъдството "Собственик на животновъден обект" и § 1, т. 79а от Закона за ветеринарномедицинската дейност даващо определение за "ползвател".

При тази законова регламентация на фона на изложените по-горе фактически обстоятелства се установява, че в рамките на предоставения от законодателя гратисен срок от шест месеца за регистриране на ЖО, К. възмездно е отчуждил своето стопанство и е прехвърлил заявлението си за подпомагане по директни плащания мярка 10 „Агроекология и климат“ за 2020 г. в полза на С., за който не са събрани доказателства да липсва регистриран ЖО, както и не е изяснено с оглед извършеното прехвърляне, налице ли е било още задължението на жалбоподателя да извърши регистрацията по чл. 137 от ЗВД, като липсват данни и за това, извършеното прехвърляне да е взето предвид. По този повод, няма данни да е взето предвид и издаденото позитивно становище от страна на ДФЗ - писмено съгласие за одобрение на извършеното прехвърляне.

Безспорно е от доказателствата по делото, че още с подаване на заявлението за подпомагане, К. е бил уведомен да регистрира ЖО по реда на чл. 137 ЗВД, като извършеното прехвърляне на заявлението за подпомагане е в рамките на гратисен период за задължителна регистрация на ЖО, при което не може да се приеме, че от доказателствата по делото се налага извод за спазване на материалния закон при издаване на оспорения и оторизираната субсидия, правилно е определена на 0 лв. Няма данни и да са взети предвид и проверките на място на 30.09.2020 г. и 22.10.2020 г. от контролните органи, при които не са установени нарушения в земеделското стопанство на Х. К., а според констативния протокол от 07.10.2020 г. се спазват правилата на ДЗП. За липса на нарушения в стопанството на Къдрински свидетелстват и контролните листове, попълнени от проверяващите лица.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Поради изложеното, същото следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в това решение.

При този изход на спора, искането за присъждане адвокатско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните разноски. В случая претендираният размер на адвокатския хонорар, отговаря на минималния, определен в чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (изм. ДВ бр. 88/4.11.2022 г.), поради което договорно определеният и платен по делото хонорар от 1030 лв. е съобразен с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като се има предвид, че съгласно цитираната разпоредба, при материален интерес 6891,26 лв., минималния размер на адв. хонорар е 1089 лв. = 689+400 лв., при което и възражението за прекомерност неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд [област]

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Х. Б. К. от [населено място], общ. Ч. У. писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 “Агроекология и климат“ по програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020 г. от Държавен фонд „Земеделие“, изх. № 02-210-6500/2880#4 от 29.08.2023 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място].

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН 21/010620/33449, УРН 688892 на Х. Б. К., съгласно дадените в мотивите указания.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, месечен срок за издаване на административния акт.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ [населено място] да заплати на Х. Б. К. от [населено място], [община], с [ЕГН] направените разноски в размер на 1030 /хиляда и тридесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 дневен срок от получаването му.