Решение по дело №145/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по жалбата на К. М. М., [ЕГН] от гр. Ракитово, общ. Ракитово, ул. „Васил Левски“ № 58, подадена чрез адв. С. АК гр. Пазарджик против Решение № 1012-12-350#1 от 02.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2059-10/23.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото е постъпила писмена молба с вх. № 7820/17.09.2024 г., в която адв. С., като пълномощник на жалбоподателя и по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба като отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски по представен списък на разноските.

Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С., която моли съда да остави без уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-350#1 от 02.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2059-10/23.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което К. М. М. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното  парично обезщетение за безработица за периода 12.09.2020 г. до 11.07.2021 г. в размер на 13 773,42 лева – главница и 3389,23 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателката, която в законоустановения 14-дневен срок е упражнила и правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Установи се по делото, че К. М. е подала заявление с вх. № Ф-01-764 от 17.09.2020 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното  правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 12.09.2020 г. По подаденото заявление с peг. № 122-00-1766/10.08.2020 г. в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на г-жа Ч. е изпратено уведомително писмо изх. № У-122-00-2059-1 от 17.09.2020 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; документи Р45 и последните фишове за изплатени заплати.

По гореописаното писмо г-жа М. е представила следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора”, декларация относно определяне да пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004., трудов договор и копия от фишове за заплата, които са приети в ТП на НОИ – Пазарджик с вх. № 122-00-2059-2 от 30.09.2020 г. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

С подаденото заявление К. М. е поискала да  бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирала, че последното правоотношение е прекратено на 04.08.2022 г. и е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за нея са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009. Същата е поискала удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 07.01.2019 г. до 11.09.2020 г.

В тази връзка на основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица със структурирани електронни документи (СЕД) U001 СВ № 64083 от 28.10.2020 г., и U003 № 68136 от 05.11.2020 г. от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация за горепосочения период. Съобразно това с Разпореждане № 122-00-2059-1 от 28.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на СЕД U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 09.10.2020 г. в ТП на НОИ – Пазарджик за К. М. са получени структурирани електронни документи U002 № 80265 и U004 № 81322 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени периоди на осигурена заетост; от 07.01.2019 г. до 22.12.2019 г.; от 01.01.2020 г. до 11.09.2020 г., причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“; доходи за периодите от 07.01.2019 г. до 22.12.2019 г. в размер на 22 498 евро - брутен доход; от 01.01.2020 г. до 11.09.2020 г. в размер на 20 893 евро - брутен доход.

Предвид това на основание чл. 55 от Административнопроцесуалиия кодекс с Разпореждане № 122-00-2059-2 от 14.01.2021 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 122-00-2029-3 от 15.01.2021 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО на К. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2020 г. до 11.07.2021 г. (четири месеца) в размер на 74,29 лв. дневно.

С писмо с изх. № 1029-12-953 от 27.06.2023 г. , с посочено основание чл. 26, ал. 1 и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК, г-жа М. е уведомена, че следва да представи акт за прекратяване на трудовата заетост, считано от 12.09.2020 г., издаден от работодателя в Ирландия, в който да е посочена причината за прекратяването . В отговор г-жа М., с Уведомление от 14.07.2023 г. е заявила, че е била наета от агенция за работа в Ирландия и няма връзка с фермата, не разполага с акт за прекратяване на трудовата заетост, както и че е представила необходимите документи при подаване на заявлението за обезщетение. Заявила е още, че разполага с документ U1 от компетентната институция в Ирландия, в който е посочена причината за прекратяване на договора.

С писмо с изх. № 1030-12-1372 от 27.06.2023 г., от работодателя „Keelings Softfruits UC“ е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

На 16.08.2023 г. в ТП на НОИ – Пазарджик е получен документ, с който работодателят „Keelings Softfruits UC“ уведомява: „Искам да потвърдя, че К. М. е била наета в Keelings Softfruits като работник в градинарството на срочен договор. К. е била на работа в Keelings между 01.07.2019 г. и 11.09.2020 г. К. подаде оставка от поста при обстоятелства, при които напусна преди изтичането на договора 30.09.2020 г.“.

При тези данни, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 № 728058 от 31.08.2023 г., е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на М. за времето от 07.01.2019 г. до 11.09.2020 г.

В отговор е получен структуриран електронен документ U002 № 738177 от 12.09.2023 г., от компетентна институция на Ирландия в който е потвърден период на осигурена заетост от 07.01.2019 г. до 11.09.2020 г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „напускане на служителя“.

Административният орган е приел, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. В Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1 за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО – акт за прекратяване на правоотношението.

Жалбоподателката не е приложила към заявлението си такъв акт, не го е представила и след като административният орган изрично го е изискал, както и не го е приложила към депозираната жалба.

След служебно изискване е представен документ от работодателя „Keelings Softfruits UC“, с който уведомяват, че К. М. е била наета в „Keelings Softfruits UC“ като работник в градинарството на срочен трудов договор от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. и е напуснала преди изтичане срока на договора – 30.09.2020 г. От г-жа М. е представено копие на договор за работа, сключен между „Keelings Softfruits UC“ и К. М., по силата на който, същата е била наета като работник в градинарство от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г.

Предвид новоузнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО длъжностното лице е извършило нова преценка въз основа на данните от последно получения структуриран електронен документ (СЕД) U002 № 738177 от 12.09.2023 г. Съобразно установеното ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане № 122-00-2059-9 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане № 122-00-2059-3 от 15.01.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на К. М..

За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО с издадено Разпореждане № 122-00-2059-10 от 23.11.2023 г., с което г-жа М. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното  парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2020 г. до 11.07.2021 г., в размер на 13 773,42 лв. - главница и 3389,23 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.

На основание чл. 54ж, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат па принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

На основание чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, длъжностното лице по чл. 54ж от КСО издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването.

В действащото законодателство няма легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурително плащане от лицето, но в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях.

От доказателствата по делото се установява, че Разпореждане № 122-00-2059-9 от 14.09.2023 г., с което е отменено Разпореждане № 122-00-2059-3 от 15.01.2021 г. за отпускане на паричното обезщетение за безработица, не е редовно съобщено на жалбоподателката, тоест същото не е влязло в законна сила и не е породило правни последици.

Това ще рече, че Разпореждане № 122-00-2059-3 от 15.01.2021 г. понастоящем има статуса на стабилен административен акт. С това точно разпореждане е определено на К. М. да бъде изплащано обезщетение за безработица в размер на сумата от 74,29 лв. дневно, която сума се твърди да е получавана недобросъвестно от жалбоподателя. Казано с други думи, процесната парична сума в размер на 13 773,42 лева е получена от М. въз основа на влязло в сила и действащо понастоящем Разпореждане № 122-00-2059-3 от 15.01.2021 г.

Тук следва да се посочи, че независимо, че с Разпореждане № 122-00-2059-9 от 14.09.2023 г. е постановена отмяна на Разпореждане № 122-00-2059-3 от 15.01.2021 г., то двете разпореждания са самостоятелни административни актове и подлежат на самостоятелно обжалване. За да породи правни последици Разпореждане № 122-00-2059-9 от 14.09.2023 г. следва да е редовно съобщено на жалбоподателката, да  е предоставена възможност да упражни правото си на жалба, съответно да е влязло в законна сила. Чак след това, с отмяната на разпореждането за отпускане на обезщетение, ще е налице и дължимост/възстановяване на същото в посочения размер.

В случая, настоящият състав приема, че Разпореждане № 122-00-2059-9 от 14.09.2023 г. не е редовно съобщено на жалбоподателката, за нея не е започнал да тече срок за обжалването му, съответно същото не е влязло в законна сила. От своя страна Разпореждане № 122-00-2059-10 от 23.11.2023 г., с което г-жа М. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното и парично обезщетение за безработица, се явява преждевременно издадено, без да е налице правно основание за това. Едва след редовното съобщаване на Разпореждане № 122-00-2059-9 от 14.09.2023 г., съответно изтичането на срока за обжалването му и влизането му в сила, ще е налице основание за постановяване на акт за възстановяването на изплатеното парично обезщетение.

За пълнота на изложението, трябва да се добави, че действащият нормативен ред не съдържа легално определение на понятията добросъвестност и недобросъвестност и това е така, защото несъмнено е по-лесно недобросъвестността да бъде разпозната, отколкото дефинирана. В случая, няма причина да не бъде споделено, основаното на съдебната практика разбиране на административния орган за това, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях.

С оглед на гореизложеното, данните по делото налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, жалбоподателката е действала добросъвестно, като е считала, че трудовото  правоотношение е било прекратено, така както това е било удостоверено в издадения и от компетентните ирландски власти документ U1. Действително, както е посочено в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, в заявлението за отпускане на обезщетение, като причина за прекратяване на трудовата заетост е посочено „изтичане срока на договора“, но това твърдение на М. е основано именно на удостовереното в получения от нея документ U1. По повод на това заявление, националната администрация, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, е изискала от компетентната институция на Ирландия, предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на М. и именно с оглед официално удостоверените данни в получен структуриран електронен документ, а не въз основа на твърдението на жалбоподателката, на същата е отпуснато обезщетение в посочения размер.

При това положение, както М., така и националната осигурителна администрация са действали, съобразно удостоверените данни в наличните към този момент документи, потвърдени от компетентната ирландска администрация. Ето защо, ако се приеме, че в този случай, М. е действала недобросъвестно, то същият извод би следвало да се направи и по отношение на административния орган.

Предвид гореизложеното, жалбата за основателна, поради което оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно ще следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя своевременно искане за присъждане на разноски, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 2338 лева, от които 10 лева държавна такса и 2328 лева адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид на фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл. 119 от КСО решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква „б“, буква „д“ – за суми до 1000 лв., букви „е“ и „ж“.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-350#1 от 02.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2059-10/23.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което К. М. М. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното  парично обезщетение за безработица за периода 12.09.2020 г. до 11.07.2021 г. в размер на 13 773,42 лева – главница и 3389,23 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пазарджик да заплати на К. М. М., [ЕГН] от гр. Ракитово, общ. Ракитово, ул. „Васил Левски“ № 58, направените по делото разноски в размер на 2338 (две хиляди триста тридесет и осем) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.