РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Бургас, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Марков
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Мирослав Ил. Илиев
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20252100600366 по описа за 2025 година
С присъда № 15 от 31.01.2025 г. по НОХД № 5232/2024 г. Бургаският
районен съд признал подсъдимия Г. А. С., ЕГН ********** за виновен в това,
че в периода от 3.5.2023 г. до 5.5.2023 г. в гр. Бургас, при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща
стойност 1210.00 лева от владението на различни лица без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.
196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ вр.
чл. 26 НК и чл. 58а, ал. 1 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от 2
години и 6 месеца, при първоначален „строг“ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2
б.“б“ от ЗИНЗС.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият С.,
който в подадената жалба изразява становище, че присъдата е „тенденциозно
завишена с оглед размера на щетите – 1210 лв.“.
Пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура -
1
Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че
доводите за несправедливост на наложеното наказание са неоснователни.
Пледира за постановяване на решение, с което първоинстанционната присъда
да бъде потвърдена.
Защитникът адв. Радиева от Адвокатска колегия - Бургас поддържа
подадената от подсъдимия жалба. Моли наложеното от районния съд
наказание лишаване от свобода да бъде намалено до две години.
Подсъдимият С. изразява съжаление за стореното и моли съда да намали
размера на определеното му от първия съд наказание.
Въззивната жалба е подадена в посочения в чл. 319, ал. 1 НПК срок за
обжалване от лице, което има право на жалба, поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият Г. С. е направил ясни и
недвусмислени изявления, че признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът правилно преценил, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства и постановил определение по чл. 372, ал. 4 НПК,
с което обявил, че ще ползва самопризнанието при постановяване на
присъдата, без да събира доказателства за признатите факти по обвинителния
акт. В съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК в мотивите на
обжалваната присъда съдът приел за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовал на направените самопризнания от
подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят.
Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което въззивният съд
прие за ненужно да ги преповтаря за пореден път.
По делото е установено, че в периода от 3.5.2023 г. до 07:30 ч. на
5.5.2023 г. в гр. Бургас подсъдимият Г. С. взел от кафе машина, находяща се на
ул. „Владимир Вазов“ зад магазин „Кия“, монетен механизъм на стойност
230.00 лева, каса за монети на стойност 25.00 лева и парична сума в размер на
150.00 лева. Подсъдимият похарчил парите, а на 9.5.2025 г. доброволно предал
на полицейските органи касата за монети. Същата била върната на
собственика на кафе машината - свидетеля Н. К..
На 5.5.2023 г. около 04:00 ч. в гр. Бургас подсъдимият Г. С. разбил
предната метална врата на кафе машина, находяща се на ул. „Индустриална“
№ 58, собственост на свидетеля М. Я.. Подсъдимият взел от кафе машината
монетник на стойност 230.00 лева, метална каса за монети на стойност 25.00
лева и парична сума в размер на 550.00 лева. Парите похарчил за храна и
2
алкохол.
Фактическата обстановка по делото е установена по безспорен начин от
самопризнанията на подсъдимия Г. С., които се потвърждават от събрания на
досъдебното производство доказателствен материал –показания на
свидетелите Н. К. (л. 81 и л. 191 от ДП) и М. Я. (л. 42 от ДП), заключенията на
извършените оценъчна и видеотехническа експертизи (л. 146-150 и л. 156-159
от ДП), протокол за доброволно предаване (л. 51 от ДП), разписка (л. 187 от
ДП), справка за съдимост.
Установените по безспорен начин факти налагат извод, че с деянията си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна елементите на
състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26 НК. При условията на продължавано
престъпление, с две деяния, Г. С. отнел чужди движими вещи на обща
стойност 1210.00 лева от владението на свидетелите Н. К. и М. Я. без
съгласието им с намерение противозаконно да ги присвои. Второто деяние –
престъпното посегателство срещу собствеността на свидетеля Я.,
подсъдимият е осъществил, като за отнемане на вещите е разрушил преграда,
здраво направена за защита на имот – разбил предната метална врата на кафе
машината. Продължаваното престъпление представлява опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, тъй като същото е осъществено, след като
подсъдимият е извършил тежки умишлени престъпления, предмет на
разглеждане по НОХД №№ 4857/19 г., 675/20 г., 2699/20 г., 4534/20 г., 4738/20
г., 104/21г., 675/21 г., 4091/20 г. и 596/23 г., всички по описа на Районен съд -
Бургас, за които на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК му е наложено
общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, увеличено по чл. 24
НК с 6 месеца, изтърпяването на което е било постановено при първоначален
„строг“ режим. От субективна страна е налице типичен пряк умисъл по чл. 11,
ал. 2 НК.
С подадената от подсъдимия жалба се оспорва единствено размера на
наложеното наказание. Настоящият съдебен състав намира жалбата за
основателна, като съображенията за това са следните:
Степента на обществена опасност на извършеното престъпление не е
много висока. В продължаваното престъпление са включени две деяния, но
само за едното от тях е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал.
1, т. 3 НК. Районният съд правилно е приложил материалния закон, като е
спазил правилото, че при различни състави цялото продължавано
престъпление се квалифицира по по-тежкия от тях – в случая по чл. 196, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ вр. чл. 26 НК, а
не по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ вр. чл. 26 НК. В
тази насока следва да бъде отчетено, че настъпилите от второто деяние
имуществени вреди надвишават два пъти щетите, причинени с първото
деяние. Квалифицирането на продължаваното престъпление по по-тежкия
състав обаче налага да се отчете като смекчаващо обстоятелството, че първото
3
деяние не е съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК (ТР № 3/71 г., ОСНК, раздел
V, т. 1). Посоченото обстоятелство е със значителна тежест и същото
несъмнено следва да се отчете при отмерване размера на наказанието, а
районният съд е пропуснал да го съобрази.
Общият размер на причинените с престъплението вреди не е много
висок, като се има предвид, че размерът на минималната работна заплата към
м.май 2023 г. е бил 780 лева.
Степента на обществена опасност на дееца не е ниска. Подсъдимият е
млад човек, но съдебното му минало вече е обременено със 17 присъди, респ.
одобрени от съда споразумения. Девет от тях (по НОХД №№ 4857/19 г., 675/20
г., 2699/20 г., 4534/20 г., 4738/20 г., 104/21г., 675/21 г., 4091/20 г. и 596/23 г.,
всички по описа на Районен съд – Бургас) са взети предвид при определяне на
квалификацията на настоящото продължавано престъпление като извършено
при условията на опасен рецидив. Три от тях (по НОХД №№ 4510/23 г.,
3096/23 г. и 2481/24 г. по описа на БРС) са влезли в сила след осъществяване
на престъпната деятелност по настоящото дело, а първите пет, които именно
следва да бъдат отчетени като отегчаващо обстоятелство, са за престъпления
против собствеността, които подсъдимият е извършил като непълнолетен.
Същевременно районният съд правилно е отчел като смекчаващо
обстоятелство оказаното от подсъдимия съдействие на разследващите органи.
Г. С. е направил признания за извършените деяния още преди образуване на
досъдебното производство. Необходимо е да бъде отбелязано, че очевидци на
инкриминираните деяния не е имало, а за първото деяние самоличността на
извършителя не е могла да бъде идентифицирана чрез видеотехническа
експертиза поради липса на камери за видеонаблюдение. Това означава, че от
съществено значение за установяване авторството на първото престъпно
посегателство са били именно признанията на подсъдимия пред полицейските
служители още на 9.5.2023 г., когато подсъдимият С. доброволно предал част
от отнетите вещи – 1 бр. метална кутия (л. 51 от ДП).
Изразеното от дееца съжаление за извършеното по принцип следва да се
отчита като смекчаващо обстоятелство, но в случая то не може да обуслови
по-леко наказание. На фона на многобройните осъждания на подсъдимия,
характеризиращи го като личност с трайно изградени престъпни наклонности,
този съдебен състав намира съжалението му за формално заявено.
Преценявайки всички изложени по-горе обстоятелства, настоящият
съдебен състав прие, че справедливо и адекватно на конкретната степен на
обществена опасност на извършеното престъпление и неговия извършител се
явява наказание лишаване от свобода за срок, равен на специалния минимум, а
именно три години. Предвид постановяването на обжалваната присъда по
реда на чл. 373, ал. 2 НПК, този размер следва да бъде редуциран на
основание чл. 58а, ал. 1 НК до две години лишаване от свобода. В този смисъл
се налага изменение на обжалваната присъда, което не води до промяна на
определения от районния съд първоначален режим за изтърпяване на
4
наказанието.
С оглед на изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 15 от 31.01.2025 г., постановена по НОХД №
5232/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, като НАМАЛЯВА
наложеното на подсъдимия Г. А. С. наказание лишаване от свобода на 2 /две/
години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5